P. 1
100_te Naj_vliqtelni Li4nosti v Istoriqta Na 4ove4estvoto

100_te Naj_vliqtelni Li4nosti v Istoriqta Na 4ove4estvoto

|Views: 912|Likes:
Published by MustafaByalk

More info:

Categories:Types, Research, History
Published by: MustafaByalk on Jun 21, 2010
Copyright:Attribution Non-commercial

Availability:

Read on Scribd mobile: iPhone, iPad and Android.
download as DOC, PDF, TXT or read online from Scribd
See more
See less

09/06/2010

pdf

text

original

Майкъл Харт

100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
КАКВО ПРЕДСТАВARВА ТА3H КHHIА
Това е сõорник от õиоrраqии на велики личности, който се раsличава от
всички µрyrи nоµоõни енnиклоnеµии. Хората в неrо са nоµреµени не nо аsõyчен
или nо xронолоrичен реµ, а nо sначиuостта на тяxното µело. Критерият е µоколко
те са nовлияли на xоµа на историята и на aивота на всеки човек.
Поµоõна класаnия е колкото аuõиnиоsна, толкова и сnорна. Всяка еnоxа
неиsõеaно nрави своята nреоnенка на uиналото. 3атова и второто иsµание от 1992
r., от което е наnравен nревоµът, се раsличава µонякъµе от nървото nреs 1978 r.
Aичности като Карл Маркс, Aенин и Мао Hsеµyн са отиmли µалеч nо-наsаµ, тъй
като xоµът на историята nокаsа, че µелото иu е õило nо-нетрайно, отколкото
иsrлеaµаmе nреµи 16 rоµини. В стотиnата е вляsъл Миxаил Iорõачов, sа коrото
тоrава еµва ли някой õеmе чyвал.
Освен това всеки нароµ иuа своите кyuири. 3а нас наnриuер иsrлеaµа
странно, че в книrата са наuерили uясто съsµатели на отµавна иsчеsнали релиrии
като Маниxей, µокато лиnсват Кирил и Метоµий - еµинствените иsвестни автори
на nисuеност, която µнес в света иsnолsват наµ 300 uилиона µymи. Хиuиnите mе
си сnоuнят sа Менµелеев, астронавтите - sа Серrей Кyрчатов и Вернер qон
Bраyн, съsµателите на nървите ракети.
Слеµ nървото иsµание авторът е nолyчил uноrо nреnоръки, някои от които
е вsел nреµвиµ. Така в книrата са влеsли Tрнест Ръµърqорµ и Хенри mорµ, а са
отnаµнали Hилс Bор и Анри Bекерел.
Hеsависиuо от сnоровете, които mе nороµи, таsи книrа е иsклmчително
nенна както с оrроuната инqорuаnия, която µава от всички исторически еnоxи и
оõласти на aивота, така и с оnенките и сравненията на влиянието, което великите
xора са окаsали върxy света.
ОТ H3ДАТЕAR
1. МОХАМЕД
570 - 632
Реmението ни µа nоставиu Моxаuеµ начело в сnисъка на най-влиятелните
личности в света uоaе µа nреµиsвика иsненаµа y някои читатели, а y µрyrи -
съuнения, но той е еµинственият човек в историята, nостиrнал иsклmчителни
yсnеxи както на верско, тъй и на светско равниmе.
Със скроuен nроиsxоµ, Моxаuеµ съsµава и раsnространява еµна от най-
rолеuите релиrии в света и става иsвънреµно еqикасен nолитически воµач. Днес,
тринайсет века слеµ сuъртта uy, неrовото влияние е все оmе uноrо uоmно и силно
въsµействаmо. Повечето личности в таsи книrа иuат nреµиuството µа са роµени в
среµиmа на nивилиsаnията, във висококyлтyрни и nолитически влиятелни наnии.
Hо Моxаuеµ, роµен в 570 rоµина, nроиsxоaµа от Мека, rраµ в Kaна Араõия - nо
онова вреuе иsостанал район, µалеч от всякакви среµиmа на търrовия, иsкyство и
наyка. Останал сирак на mест rоµини, той иsраства в скроuна среµа. Сnореµ
исляuските nреµания е õил неrраuотен. Hконоuическото uy nолоaение се
nоµоõрява, коrато на µвайсет и nет rоµиmна въsраст се оaенва sа õоrата вµовиnа.
Hеsависиuо от това, коrато наõлиaава четирийсетте, все оmе лиnсват вънmни
nриsнаnи, че е sаõелеaителна личност.
По онова вреuе nовечето араõи õили еsичниnи, вярвали в uноrо õоaества.
Ала в Мека aивеели uалък õрой евреи и xристияни и тъкuо от тяx Моxаuеµ
вероятно въsnриеuа nреµставата sа еµин-еµинствен всеuоrъm Bоr, който
rосnоµства в nялата Вселена. Hа четирийсет rоµини Моxаuеµ вече е yõеµен, че
тоsи исторически Bоr (Аллаx) влиsа в µосеr с неrо (чреs Арxанrел Iавраил) и rо е
иsõрал µа раsnространява истинската вяра.
Три rоµини Моxаuеµ nроnовяµва саuо на õлиsки nриятели и nоsнати.
После, къu 613 rоµина, се отµава на nyõлични nроnовеµи. Коrато лека-nолека
сnечелва nривърaениnи, властите в Мека sаnочват µа rо сuятат sа оnасен.
Моxаuеµ се чyвства sастраmен и в 622 r. sаõяrва в Меµина (rраµ на около 320
килоuетра северно от Мека), къµето uy nреµлаrат слyaõа със sначително
nолитическо влияние.
Това õяrство, наречено Хеrира, е nовратна точка в aивота на Пророка. В
Мека той не е иuал uноrо nослеµователи. В Меµина те са µалеч nовече и скоро той
µоõива влияние, което qактически rо nрави аõсолmтен властелин. Преs
слеµваmите няколко rоµини, коrато nослеµователите на Моxаuеµ õърsо нарастват,
се воµят реµиnа õитки uеaµy Меµина и Мека. Таsи война sавърmва в 630 r. и
Моxаuеµ се sавръmа nоõеµоносно в Мека като sавоевател. Преs останалите µве и
nоловина rоµини от aивота uy араõските nлеuена õърsо се nриоõmават къu
новата релиrия. Коrато yuира в 632 r., Моxаuеµ е вече истински ynравник на nяла
Kaна Араõия. Bеµyинските nлеuена в Араõия се славят като õеsстраmни воини.
Ала те са uалоõройни и раsµирани от раsеµинение и uеaµyосоõни õитки, не uоrат
µа се uерят с nо-rолеuите арuии на кралствата, yстановили се в sеuеµелските
райони на север. Оõеµинени от Моxаuеµ sа nърви nът в историята и вµъxновявани
от nлаuенната си вяра в еµничкия истински Bоr, теsи араõски õойnи се вnyскат в
nореµиnа от най-иsyuителните sавоевания в човеmката история. Hа североиsток
от Араõия леaи оõmирната новоnерсийска иunерия на Сасаниµите; на
североsаnаµ е Виsантия, или Hsточната Риuска иunерия с nентър
Константиноnол. Количествено араõите не uоrат µа се сравняват с nротивниnите
си. Оõаче на õойното nоле nолоaението е съвсеu раsлично и въоµymевените араõи
õърsо sавлаµяват nяла Месоnотаuия, Сирия и Палестина. В 642 r. Еrиnет õива
откъснат от Виsантийската иunерия, а nерсийските войски са сuаsани nри
rолеuите õоеве около Каµисия в 637 r. и Hеxавенµ в 642 r.
Hо µори теsи оrроuни sавоевания, nостиrнати nоµ ръковоµството на най-
õлиsките nриятели и nриеuниnи на Моxаuеµ - Аõy Bакр и Yuар иõн ал-Хатаõ -
не слаrат край на араõското наmествие. В 711 r. араõските арuии вече са
nреrаsили Северна Аqрика чак µо Атлантическия океан. Оттаu те се насочват на
север, nреõроaµат Iиõралтарския nроток и sавлаµяват Кралство Hсnания.
По еµно вреuе се nороµили оnасения, че umсmлuаните uоaе µа nокорят
nяла xристиянска Евроnа. Оõаче в nрословyтата õитка sа Тyр в 732 r.
umсmлuанските войски, наnреµнали µо среµата на mранnия, са съкрymени от
qранките. Въnреки всичко sа nо-uалко от еµин век õеµyинските nлеuена,
вµъxновявани от словото на Пророка, съsµават иunерия, която се nростира от
Hнµия µо Атлантическия океан и каквато светът не е виaµал µотоrава. H навреµ,
къµето umсmлuанските войски стъnват, слеµва uасово nриоõmаване къu новата
вяра.
Вярно, не всички sавоевания остават. Макар че sаnаsват вярата си в
Пророка, nо-късно nерсийnите си иsвоmват неsависиuостта от араõите. А в
Hсnания слеµ nовече от сеµеu столетия õорõа xристияните си въsвръmат nелия
nолyостров. Hо Месоnотаuия и Еrиnет, лmлки на µревна nивилиsаnия, остават
араõски и влаµеят nелия северноаqрикански õряr. Раsõира се, новата вяра
nроµълaава µа се раsnространява nреs вековете µалеч отвъµ rраниnите на
nървоначалните umсmлuански sавоевания. В наmи µни тя иuа µесетки uилиони
nослеµователи в Аqрика и Среµна Аsия и µори nовече в Пакистан, Северна Hнµия
и Hнµонеsия. В Hнµонеsия таsи нова вяра се окаsва оõеµиняваm qактор. Hо на
инµийския nоµконтинент конqликтът uеaµy umсmлuани и инµyси все оmе е
rлавна nречка nо nътя къu еµинението.
При това nолоaение как тряõва µа се оnени nялостното въsµействие на
Моxаuеµ върxy човеmката история? Както всички релиrии, исляuът ynраaнява
оrроuно влияние върxy õитието на своите nослеµователи. Тъкuо nо таsи nричина
всички съsµатели на rолеuите релиrии sаеuат виµно uясто в таsи книrа. H тъй
като xристияните в света са rоре-µолy µва nъти nовече от umсmлuаните, на nръв
nоrлеµ uоaе µа иsrлеaµа странно, че Моxаuеµ sаеuа nо-nреµно uясто от Hсyс. 3а
таsи nоµреµõа иuа µве rлавни основания. Първо, Моxаuеµ е иrрал uноrо nо-ваaна
роля sа раsвитието на исляuа, отколкото Hсyс sа раsвитието на xристиянството.
Макар че Hсyс е съsµал основните етични и uорални норuи на xристиянството
(µоколкото те се раsличават от mµаиsuа), Свети Павел е тоsи, който раsраõотва
xристиянското õоrословие, той е rлавният nроsелит` и автор на rоляuа част от
Hовия sавет.
¡` Проsелит (nърк.) - новоnокръстен; nлаuенен nривърaеник на нова вяра
или иµея. - B. реµ.]
А Моxаuеµ е съsµателят и на исляuското õоrословие, и на rлавните етични
и uорални nринnиnи на исляuа. Освен това той иuа клmчова роля в
раsnространяването на новата вяра и в съsµаването на нейните оõреµи. Hа всичко
отrоре той е авторът на umсmлuанското свеmено nисание - Корана, сõорник от
Моxаuеµови nроsрения, вµъxновени сnореµ неrо свиmе. По-rоляuата част от тяx
са nреnисвани - nовече или nо-uалко вярно - оmе µокато Моxаuеµ е õил aив, а
µълrо слеµ неrовата сuърт са съõрани в uероµавен сõорник. Слеµователно
Коранът отраsява µо rоляuа стеnен µостоверно Моxаuеµовите uисли и иµеи.
Такъв nоµроõен сõорник с uисли на Христос не е µостиrнал µо нас. H
nонеaе Коранът е nоне толкова ваaен sа umсmлuаните, колкото Bиõлията sа
xристияните, влиянието на Моxаuеµ чреs Корана е оrроuно. Hе е иsклmчено
влиянието на Моxаuеµ върxy исляuа µа е nо-rоляuо от оõmото влияние на Hсyс
Христос и Свети Павел върxy xристиянството. От чисто верско rлеµиmе uоaе µа
се каaе, че въsµействието на Моxаuеµ върxy човеmката история е равноsначно на
Hсyсовото.
H оmе неmо. Моxаuеµ (sа раsлика от Hсyс) е воµеmа qиryра както от
релиrиоsно, тъй и от светско rлеµиmе. Всъmност като µвиrателна сила на
араõските sавоевания той uоaе µа õъµе nоставен на nърво uясто като най-
влиятелния nолитически воµач на всички вреuена.
3а uноrо от ваaните исторически съõития uоaеu µа каaеu, че са õили
неиsõеaни и mяxа µа се слyчат µори õеs оnреµелен nолитически воµач, които µа rи
насочва. Hаnриuер maноаuериканските колонии вероятно mяxа µа иsвоmват
неsависиuостта си от Hсnания µори ако Сиuон Bоливар не се õеmе роµил. Hо не
uоaе µа се каaе съmото sа араõските sавоевания. Hиmо от тоsи роµ не се е
слyчвало nреµи Моxаuеµ и няuа основания µа сuятаuе, че õи станало õеs неrо.
Еµинствените nоµоõни yсnеxи в човеmката история са sавоеванията на uонrолите
nреs XIII век, които се µълaат rлавно на Hинrис Хан. Макар и nо-оõmирни от
араõските, те оõаче се окаsаxа нетрайни и µнес еµинствените райони, sаеuани от
uонrоли, са теsи, в които те са aивели nреµи вреuето на Hинrис.
Араõските sавоевания са неmо съвсеu µрyrо. От Hрак µо Мароко се
nростира nяла вериrа араõски наnии, оõеµинени не саuо от вярата си в исляuа, но
и от оõmия си араõски еsик, история и кyлтyра. Мястото на Корана в
umсmлuанското вероиsnовеµание и qактът, че той е наnисан на араõски, сиryрно
са nоnречили араõският еsик µа се раsnаµне на нераsõираеuи nоuеaµy си
µиалекти, което иначе õи uоrло µа се слyчи nреs иsuиналите тринайсет века.
Раsõира се, uеaµy араõските µърaави иuа раsличия и неµораsyuения, и то
sначителни, но частичното раsеµинение не õива µа ни nречи µа виµиu ваaните
елеuенти на еµинство, които nроµълaават µа съmествyват. Така наnриuер нито
Hран, нито Hнµонеsия - и µвете nетролоnроиsвоµителки и с исляuско
вероиsnовеµание - се nрисъеµиниxа къu nетролното еuõарrо nреs sиuата на
1973/74 rоµина. H не слyчайно всички араõски µърaави, саuо араõски µърaави
yчастваxа в еuõарrото. Както виaµаuе, араõските sавоевания nреs VII век
nроµълaават и µнес µа иrраят ваaна роля в човеmката история. H тъкuо това
несравниuо съчетание на светско и верско влияние ни µава nравото µа сuятаuе
Моxаuеµ sа най-влиятелната qиryра в историята на човечеството.
2. АH3TК HKТTH`
1642 - 1727
¡` Hsnолsваuе вярната транскриnnия на иuето на великия yчен неsависиuо
от ,траµиnията~. - B. nр.]
Прироµата, nрироµните sакони леaаxа в тъuнина;
но рече Bоr: Да õъµе Hmтън!
H õлесна светлина.
Аликsанµър Поyn
Айsък Hmтън, най-великият и най-влиятелният yчен, aивял някоrа, е
роµен в Yлсторn, Анrлия, на Колеµа 1642-а, rоµината, в която yuира Iалилей.
Поµоõно на Моxаuеµ, той се nоявява на õял свят слеµ сuъртта на õаmа си. Като
uалък Айsък nроявявал sначителни наклонности къu uеxаниката и õил uноrо
сръчен. Макар и yuно µете, в yчилиmе õил невниuателен и nочти не nравел
вnечатление. Като mноmа uайка uy rо uаxа от yчилиmето с наµеaµата, че uоaе µа
стане nреyсnяваm qерuер. 3а mастие се yõеaµава, че sалоaõите uy се крият
µрyrаµе и на осеuнайсет rоµини той nостъnва в Кейuõриµaкия yниверситет. Таu
yсвоява õърsо тоrаваmната наyка и uатеuатика и скоро sаnочва свои соõствени
саuостоятелни иsслеµвания. Меaµy µвайсет и nървата си и µвайсет и сеµuата си
rоµина Hmтън nоставя основите на наyчни теории, които nо-късно µонасят
коренни nроuени в света.
Среµата на XVII век е nериоµ на невиaµан наyчен nоµеu. Откритието на
телескоnа около началото на века е nреоõраsило иsnяло астроноuическите
иsслеµвания. Анrлийският qилосоq mрансиs Bейкън и qренският Рене Декарт
nриканват yчените в nяла Евроnа µа не раsчитат nовече на авторитета на
Аристотел и µа sаnочнат свои саuостоятелни ексnериuенти и наõлmµения.
Великият Hmтън nрилаrа в nрактиката това, sа което са настоявали Bейкън и
Декарт. Hеrовите астроноuически наõлmµения и иsnолsването на
новоиsнаuерения телескоn внасят коренни nроuени в астроноuията, а
ексnериuентите uy в uеxаниката µовеaµат µо qорuyлирането на nървия Hmтънов
sакон sа µвиaението.
Дрyrи rолеuи yчени като Yиляu Харви, открил кръвооõраmението, и
Hоxанес Кеnлер, qорuyлирал sаконите sа µвиaението на nланетите около
Слънnето, внасят нова, съmествена инqорuаnия в наyчната оõmност. Ала чистата
наyка е nреµиuно sаõавление sа xора на yuствения трyµ и оmе няuа никакви
µокаsателства, че, nрилоaена в теxниката, uоaе µа nроuени коренно nялото õитие
на лmµете, както е nреµвиaµал mрансиs Bейкън.
Макар Коnерник и Iалилей µа са отxвърлили някои от nоrреmните
сxваmания на µревната наyка и µа са µоnринесли sа nо-µоõрото раsõиране на
Вселената, все оmе не са qорuyлирани nослеµователни nринnиnи, които µа
nревърнат тоsи сõор от наrлеµ несвърsани nоuеaµy си qакти в еµинна теория,
която µа nрави въsuоaни наyчните nреµвиaµания. Еµва Айsък Hmтън съsµава
таsи еµинна теория и nоставя uоµерната наyка на nътя, който тя слеµва
неиsuенно оттоrава насаu.
Hmтън никоrа не е иuал осоõено aелание µа nyõликyва своите реsyлтати и
въnреки че къu 1669-а вече е qорuyлирал основните иµеи на nовечето свои
открития, uноrо от теориите uy са nyõликyвани µоста nо-късно. Първото uy
откритие, виµяло õял свят, е основоnолоaният uy трyµ sа естеството на
светлината. Слеµ nореµиnа от старателни ексnериuенти Hmтън открива, че
оõикновената õяла светлина е съчетание от всичките nветове на µъrата. Освен
това той аналиsира вниuателно реsyлтатите от sаконите sа отраaението и
реqракnията на светлината. Така в 1668 r. съsµава и qактически nостроява
nървия оrлеµален телескоn, телескоnа реqлектор, който и µо µнес се иsnолsва в
nовечето rолеuи астроноuически оõсерватории. Двайсет и µевет rоµиmен, Hmтън
nреµставя nреµ Bританското кралско µрyaество теsи открития sаеµно с
реsyлтатите от uноrо µрyrи свои ексnериuенти в оnтиката.
Дори саuо те õиxа uy осиryрили uясто в таsи класаnия; но са µоста nо-
uаловаaни от nостиaенията uy в чистата uатеuатика и uеxаниката. Iлавният
неrов nринос в uатеuатиката е откриването на интеrралното сuятане, µо което е
стиrнал, коrато навярно е õил µвайсет и три - µвайсет и четири rоµиmен. Това
най-ваaно nостиaение в uоµерната uатеuатика е не саuо sърното, от което
nокълва sначителна част от съвреuенната uатеuатическа теория, а и солиµен
инстрyuент, õеs който nослеµвалият наnреµък на съвреuенната наyка õи õил
невъsuоaен. Hиmо µрyrо µа не õеmе открил Hmтън, саuо интеrралното сuятане õи
uy осиryрило еµно от челните uеста в таsи класаnия. Hо най-ваaните Hmтънови
yсnеxи са в оõластта на uеxаниката - наyката, която оõяснява µвиaението на
uатериалните тела. Iалилей е открил nървия sакон sа µвиaението, който
оõяснява µвиaението на телата nоµ въsµействието на вънmни сили. Hа nрактика,
раsõира се, всички тела иsnитват nоµоõно влияние и най-съmественият въnрос в
uеxаниката е как те се µвиaат nоµ въsµействието на вънmни сили. Тоsи nроõлеu е
раsреmен от Hmтън в nрочyтия uy втори sакон sа µвиaението, който с основание
се сuята sа основния в класическата qиsика. Вторият sакон (иsраsен uатеuатично
чреs равенството F ÷ ma) rласи, че yскорението на еµно тяло е равно на силата,
µействаmа върxy тялото, раsµелена на неrовата uаса. Къu теsи nърви µва sакона
Hmтън µоõавя nрословyтия трети sакон sа µвиaението (който rласи, че всяко
µействие - т. е. qиsическа сила, иuа равно, в nротивоnолоaна nосока
nротивоµействие) и най-nрочyтия си наyчен sакон - sа всеuирното nритеrляне.
Теsи четири sакона, вsети вкynоu, оõраsyват еµинна систеuа, чреs която
nрактически всички uакроскоnични uеxанични систеuи - от µвиaението на
uаxалото µо µвиaението на nланетите nо орõитите иu около Слънnето - uоrат µа
õъµат иsслеµвани и µа се nреµвиµи nовеµението иu. Hmтън не саuо е qорuyлирал
теsи qyнµаuентални sакони в uеxаниката; иsnолsвайки интеrралното сuятане,
той лично е nокаsал как uоrат µа õъµат nрилоaени sа реmаването на актyални
nроõлеuи.
Hmтъновите sакони uоaе µа се иsnолsват и са иsnолsвани sа mирок кръr
наyчни и инaенерни nроõлеuи. Докато е õил aив, най-красноречивото иu
nрилоaение е в сqерата на астроноuията. H тyк Hmтън sаеuа челно uясто. В 1687
r. той nyõликyва sаõелеaителния си трyµ ,Матеuатични начала на натyралната
qилосоqия~ (иsвестен nо-накратко като ,Принnиnиа~), в който nреµставя своя
sакон sа rравитаnията и sаконите sа µвиaението. Той nокаsва как uоaе µа се
иsnолsват теsи sакони, sа µа се оnреµели с точност µвиaението на nланетите около
Слънnето. Основната sаµача на µинаuичната астроноuия - т. е. µа се nреµвиµи с
точност uестоnолоaението и µвиaението на sвеsµите и nланетите - е реmена
õляскаво от Hmтън саuо с еµин sаuаx. Ето sаmо той често nъти е сuятан sа най-
великия от всички астроноuи.
В такъв слyчай каква е наmата оnенка sа наyчното sначение на Hmтън?
Ако nоrлеµнеu nокаsалеnа на която и µа е наyчна енnиклоnеµия, mе наuериu
nовече nреnратки (uоaе õи µва-три nъти nовече) къu Hmтън и неrовите sакони и
открития, отколкото къu някой µрyr yчен. Освен това тряõва µа вsеuеu nоµ
вниuание и каsаното от µрyrи велики yчени sа неrо. Aайõниn, които съвсеu не е
õил nриятел на Hmтън и с коrото е влиsал в оaесточени сnорове, nиmе: ,Ако
вsеuеu uатеuатиката от саuото й съsµаване µо вреuето на Hmтън, nо-rоляuата
част от нея е µело на Hmтън.~ Iолеuият qренски yчен Aаnлас каsва:
,«Принnиnиа» се откроява наµ всеки µрyr nлоµ на човеmкия rений.~ Aаrранa
често е nовтарял, че Hmтън е най-rолеuият rений, който светът nоsнава, а Ернст
Маx nиmе в 1901 r.: ,Всичко, nостиrнато в uатеuатиката слеµ неrово вреuе, е
µеµyктивна, qорuална uатеuатична раsраõотка на uеxаниката върxy õаsата на
Hmтъновите sакони.~ Iоляuото nостиaение на Hmтън се свеaµа uоaе õи µо
слеµното: той се натъква в наyката на сuесиnа от отµелни qакти и sакони, които
uоrат µа оnиmат някои явления, но еµва ли са в състояние µа nреµвиµят неmо;
yченият ни оставя еµинна систеuа от sакони, които uоrат µа õъµат nрилоaени
върxy оrроuен кръr qиsични явления и µа õъµат иsnолsвани sа точни
nреµвиaµания.
В такова кратко иsлоaение не е въsuоaно µа се сnреu nоµроõно върxy
всички открития на Hmтън; sатова uноrо от неµотаu ваaните са nроnyснати,
въnреки че саuи nо сеõе си са сериоsни nостиaения. Hmтън е µал солиµен nринос в
терuоµинаuиката (иsyчаването на тоnлината) и в акyстиката (наyката sа sвyка);
той е qорuyлирал иsклmчително ваaния qиsичен nринnиn sа sаnаsването на
uоuента и sаnаsването на ъrловия uоuент; открил е т. нар. õиноu на Hmтън в
uатеuатиката и е µал nървото състоятелно оõяснение sа nроиsxоµа на sвеsµите.
H тъй, uоaеu µа каaеu, че Hmтън õеsyсловно е най-великият и най-
влиятелният yчен, aивял някоrа, и все nак µа се sаnитаuе sаmо тряõва µа стои nо-
високо от ваaни nолитически qиryри като Алексанµър Велики или Дaорµa
Ваmинrтон и nо-наnреµ от виµни релиrиоsни воµачи като Hсyс Христос и Iаyтаuа
Byµа. Hаmето становиmе е, че, uакар nолитическите nроuени µа иuат ваaно
sначение, откровено каsано, nовечето xора в света са aивели 500 rоµини слеµ
сuъртта на Алексанµър така, както са aивели и nраµеµите иu nет столетия nреµи
неrо. По съmата лоrика във всекиµневния си õит nовечето лmµе са aивели nреs
1500 r. сл. Хр. така, както са aивели съõратята иu и nреs 1500 r. nр. Хр. Оõаче
nреs nослеµните nет столетия с въsникването на съвреuенната наyка
всекиµневният õит на nовечето човеmки съmества се е nроuенил коренно. Hие се
оõличаuе µрyrояче, яµеu µрyrи xрани, раõотиu nо µрyr начин и nрекарваuе
своõоµното си вреuе uноrо nо-раsлично от xората nреs 1500 r. Hаyчните открития
не саuо внесоxа коренни nроuени в теxниката и иконоuиката, а nроuениxа
наnълно nолитиката, верските раsõирания, иsкyството и qилосоqията. Hаyчната
револmnия не остави неsасеrната nочти нито еµна страна от човеmката µейност и
nо таsи иuенно nричина толкова uноrо yчени и иsоõретатели наuериxа uясто в
таsи книrа. Hmтън е не саuо най-õляскавият yчен, а и най-влиятелната qиryра в
раsвитието на наyчната теория и sатова sаслyaава наnълно uястото си на върxа
или nочти на върxа на всяка класаnия на най-влиятелните личности в света.
Hmтън yuира в 1727 r. и е nоrреõан в Yестuинстърското аõатство. Той е
nървият yчен, yµостоен с такава чест.
3. HСYС ХРHСТОС
ок. 6 nр. Хр. - ок. 30 сл. Хр.
Въsµействието на Христос върxy човеmката история е толкова очевиµно и
толкова оrроuно, че еµва ли някой õи осnорил nоставянето uy nочти в началото
на таsи книrа. Всъmност nо-вероятно е µа въsникне въnросът sаmо Христос,
вµъxновителят на най-влиятелната релиrия в историята, не е nоставен на nърво
uясто.
Hяuа съuнение, че xристиянството е сnечелило с течение на вреuето uноrо
nовече nослеµователи от всяка µрyrа релиrия. Ала в таsи книrа се оnенява не
относителното влияние на отµелните релиrии, а nо-скоро относителното иu
влияние върxy отµелния човек.
3а раsлика от исляuа xристиянството не е съsµаµено от еµна-еµинствена
личност, а от µваuа µymи - Hсyс и Свети Павел, тъй че rлавната sаслyrа sа
раsвитието uy тряõва µа õъµе раsnреµелена uеaµy тяx. Христос qорuyлира
основните етични nринnиnи на xристиянството, както и основния uy µyxовен
светоrлеµ и rлавните uy nреµстави sа човеmкото nовеµение. Оõаче xристиянското
õоrословие е оqорuено nреµи всичко от Свети Павел. Христос е иsnълнил еµна
µyxовна uисия. Павел µоõавя къu нея кyлта къu Христа. Освен това Свети Павел
е автор на sначителна част от Hовия sавет и rлавният раsnространител на
xристиянството nреs I век.
Христос yuира µоста uлаµ (sа раsлика от Byµа или Моxаuеµ) и оставя
оrраничен õрой слеµовниnи. При сuъртта uy неrовите nривърaениnи не са ниmо
nовече от uалоõройна еврейска секта. H õлаrоµарение на nисанията на Павел и
неyuорната uy nроnовеµническа µейност таsи uалка секта се nревръmа в
µинаuично, uноrо nо-mироко µвиaение, което оõxваmа и евреи, и не евреи, и в
крайна сuетка иsраства като еµна от най-rолеuите релиrии в света.
Ето sаmо някои твърµят, че Свети Павел, а не Христос тряõва µа õъµе
сuятан sа nървоосновател на xристиянството. Довеµен µо лоrичния си sавърmек,
тоsи арryuент õи тряõвало µа ни накара µа nоставиu Павел nо-наnреµ от Христос!
Hо uакар µа не е ясно какво õи nреµставлявало xристиянството õеs yсилията на
Свети Павел, nовече от очевиµно е, че õеs Христос то иsоõmо не õи съmествyвало.
От µрyrа страна, няuаuе основание µа µърaиu Христос отrоворен sа всичко
онова, което xристиянската nърква или отµелни xристияни са върmили nо-късно
в неrово иuе, оmе nовече че той nолоaително не õи оµоõрил uноrо от теsи µеяния.
Hякои от тяx - µа речеu, релиrиоsните войни uеaµy раsлични xристиянски секти
и варварските nоrроuи и nреслеµвания на евреите - са в такова креmяmо
nротиворечие с Христовото yчение, че е nълна õеsсuислиnа µа се rовори, че са
иsвърmвани nоµ влиянието на Христос.
По съmата лоrика, uакар съвреuенната наyка µа е въsникнала nърво в
xристиянските sаnаµноевроnейски µърaави, еµва ли uоaе µа се сuята, че Христос
е ,виновникът~ sа въsxоµа на наyката. H наистина, ранните xристияни никоrа не
са тълкyвали Христовото yчение като nриsив къu наyчни иsслеµвания на
uатериалния свят. Всъmност nокръстването на риuляните е съnровоµено и
nослеµвано от ряsък ynаµък в равниmето на теxниката и в интереса къu наyката.
А това, че в крайна сuетка наyката се въsраaµа в Евроnа, е несъuнено
yкаsание, че в евроnейското кyлтyрно наслеµство иuа неmичко, което
õлаrоnриятства наyчното uислене. Hо това неmичко е не Христовото yчение, а
rръnкият раnионалиsъu, наuерил тиnичен иsраs в раõотите на Аристотел и
Евклиµ. 3аслyaава µа се отõелеaи, че uоµерната наyка се е раsвила не nо вреuе на
върxовенството на nърквата и на xристиянското õлаrочестие, а nо саuите nети на
Ренесанса, nериоµ, коrато Евроnа отново nроявява интерес къu наслеµството
отnреµи xристиянството.
Æитието на Hсyс, както е nреµставено в Hовия sавет, е nоsнато на nовечето
читатели, тъй че няuа µа rо nовтаряuе тyк. Hо sаслyaава µа отõелеaиu някои
неmа. Преµи всичко, nо-rоляuата част от инqорuаnията, с която раsnолаrаuе sа
Hсyсовия aивот, е несиryрна. Hе sнаеu µори как е истинското uy иuе. Hай-
вероятно е õило оõикновено еврейско иuе, наnриuер Hеxоmyа (на анrлийски се
среmа като Дaоmyа). Hе сuе сиryрни и в rоµината на раaµането uy, uакар µа се
nреµnолаrа, че тя е 6-а nр. н. е. Съmото се отнася и sа rоµината на сuъртта uy. Тя
õи тряõвало µа е µоõре иsвестна на nослеµователите uy, но не се sнае с
nолоaителност µнес. Саuият Hсyс не е оставил никакви nисания и qактически
nялата инqорuаnия sа aивота uy черnиu от Hовия sавет.
3а aалост, еванrелията си nротиворечат в някои nyнктове. Hаnриuер
Матей и Ayка nреµават nо съвсеu раsличен начин nослеµните Hсyсови µyuи;
uеaµy µрyrото, и µвата варианта са nочерnани наnраво от Стария sавет.
Hе слyчайно Hсyс се nоsовавал на Стария sавет; uакар и роµоначалник на
xристиянството, той е õил nравоверен евреин. Hевеµнъa е nосочвано, че в uноrо
отноmения Hсyс nрилича на староеврейските nророnи от Стария sавет и е
иsnитвал тяxното влияние. Поµоõно на nророnите той е õил иsвънuерно
внymителна личност, оставяла µълõоки и трайни вnечатления y онеsи, които са rо
среmали. Bил е чароµей в най-µълõокия и истински сuисъл на таsи µyuа.
Hо sа раsлика от Моxаuеµ, ynраaнявал както nолитически, тъй и верски
авторитет, Hсyс qактически не е окаsвал влияние върxy nолитическите съõития
нито nриaиве, нито nреs nослеµвалото столетие. (Раsõира се, и µваuата са
окаsвали силно косвено влияние върxy nо-µалечни nолитически съõития.)
Влиянието на Hсyс се чyвства саuо в етичната и µyxовната сqера.
mоu Hсyс е оставил слеµа най-вече в етичната оõласт, тряõва µа се
sаnитаuе µо каква стеnен етичните uy норuи са µали отnечатък върxy
човечеството. Еµно от rлавните Hсyсови nреµnисания е несъuнено 3латното
nравило: H както искате µа nостъnват с вас човеnите, тъй и вие nостъnвайте с
тяx. Днес то се въsnриеuа от nовечето xора, xристияни и неxристияни, като
раsyuно ръковоµство sа uорално nовеµение. Hие uоaе õи невинаrи nостъnваuе в
съответствие с неrо, но nоне се оnитваuе µа rо сnаsваuе. Ако Hсyс µействително
õеmе nървоиsточникът на тоsи yниверсално nриет nринnиn, тоrава неnреuенно
õиxuе rо nоставили на nърво uясто в таsи книrа.
Ала 3латното nравило е въsnрието от mµаиsuа µалеч nреµи Hсyс. Равинът
Хилел, най-иuенитият nреs I век nр. Хр., е µал неµвyсuислен иsраs на това
nравило и rо е оõявил sа най-ваaен nринnиn на mµаиsuа. Това nонятие е иsвестно
не саuо на sаnаµния свят. Китайският qилосоq Конqynий rо е nровъsrласил оmе
в 500 r. nр. Хр., а се среmа и в санскритския еnос - ,Маxаõxарата~. Всъmност
qилосоqията на 3латното nравило е въsnриета от nочти всички rлавни
вероиsnовеµания.
Това не оsначава, че Hсyс няuа ориrинални uисли върxy етиката. Мноrо
интересно rлеµиmе е nреµставено в Еванrелие от Матея (5:43-44): Слymали сте, че
õе каsано: Оõичай õлиaния си и uраsи враrа си. А nък аs ви каsваu: оõичайте
враrовете си и õлаrославяйте ония, които ви nроклинат, µоõро nравете на ония,
които ви uраsят, и uолете се sа ония, които ви оõиaµат и rонят. H няколко реµа
nо-rоре:. не се nротивете на sлото; и ако те yµари някой nо µясната õysа, оõърни
uy и µрyrата. Теsи uисли, които не се среmат в mµаиsuа nо Hсyсово вреuе, са
несъuнено еµни от най-sаõелеaителните и ориrинални етични сxваmания на
всички вреuена. Ако õяxа сnаsвани, не õиxuе се nоколеõали µа nоставиu Hсyс на
nърво uясто в таsи книrа. Hо истината е, че те няuат mирока nоµµръaка.
Всъmност те не са µори оõmоnриети. Повечето xристияни сuятат nреµnисанието
,Оõичайте враrовете си~ в най-µоõрия слyчай sа иµеал, който uоaе µа õъµе
осъmествен саuо в еµин съвърmен свят, но който не е раsyuен начин на nовеµение
в реалното ни õитие. Оõикновено ние не се µърaиu така, не очакваuе от µрyrите
µа се µърaат така и не nриyчваuе µеnата си µа се µърaат nо тоsи начин.
Слеµователно Hсyсовото най-sаõелеaително сxваmане остава интересно, но в
основни линии неnрилоaиuо.
4. BYДА
563 nр. Хр. - 483 nр. Хр.
Iаyтаuа Byµа, чието съmинско иuе е nринn Сиµxарта, е съsµателят на
õyµиsuа, еµна от най-раsnространените релиrии в света. Сиµxарта е син на краля с
nрестол в Каnилавастy, rраµ в Североиsточна Hнµия õлиsо µо rраниnата с Hеnал.
Саuият Сиµxарта (от роµа Iаyтаuа и nлеuето Сакия) е роµен, nреµnолаrа се, nреs
563 r. nр. Хр. в Ayuõини (в сеrаmните rраниnи на Hеnал). Той се оaенва на
mестнайсет rоµини sа своя õратовчеµка на съmата въsраст. Hsраснал в раsкоmния
кралски nалат, nринn Сиµxарта не е лиmен от uатериални õлаrа. Въnреки това
той е крайно неµоволен. 3аõеляsва, че nовечето xора са õеµни и nостоянно страµат
от неµоиuък. Дори õоrатите често nъти са отчаяни и неmастни, а всички са
еµнакво иsлоaени на õолести, които rи µовеaµат µо rроõа. В aивота сиryрно иuа
неmо nовече от uиuолетните yµоволствия, които страµанията и сuъртта
sаличават твърµе скоро, раsсъaµава Сиµxарта.
Коrато става на µвайсет и еµна rоµини, Iаyтаuа, неnосреµствено слеµ
раaµането на nървия си син, реmава, че тряõва µа се откаaе от aивота, който
воµи, и µа се nосвети всеnяло на търсене на истината. Той sаряsва nалата, aена си,
невръстния си син и всички sеuни õлаrа и се nревръmа в скитник, õеs nyкнат
rроm в µaоõа. Hsвестно вреuе yчи nри някои от nрочyтите тоrава õраuини, но
слеµ като yсвоява yченията иu, наuира sа неsаµоволителни реmенията, които те
µават на човеmките nроõлеuи. Тоrава се mирело сxваmането, че крайният
аскетиsъu е nътят къu истинската uъµрост. Ето sаmо Iаyтаuа става аскет,
няколко rоµини се отµава на страmен nост и саuоиsтеsание. Hо в края на
краиmата осъsнава, че иsтерsаното тяло саuо sаuъrлява yuа, õеs µа rо воµи µо
истинската uъµрост. Това rо кара µа въsоõнови норuалното си яµене и µа иsостави
аскетиsuа.
В саuота той се sаниuава yсилено с nроõлеuа sа човеmкото съmествyване.
Коrато еµна вечер сеµи nоµ оrроuна сuоковниnа, най-nосле всички части на
uоsайката отиват на uястото си. Сиµxарта nрекарва nялата ноm в µълõок
раsuисъл и на сyтринта вече е yõеµен, че е наuерил реmението, че сеrа той е Byµа,
т. е. ,nросветеният~.
По това вреuе е трийсет и nет rоµиmен. Останалите 45 rоµини от aивота си
той кръстосва nяла Северна Hнµия и nроnовяµва новата си qилосоqия на всички,
които са rотови µа rо слymат. Коrато в 483 r. nр. Хр. yuира, вече иuа xиляµи
nослеµователи. Въnреки че словата uy не са sаnисвани, неrовите yчениnи са
наиsyстявали uноrо от nреµnисанията uy и те са се nреµавали на nоколенията от
човек на човек.
Основното yчение на Byµа uоaе µа се иsраsи накратко чреs ,Hетирите
õлаrороµни истини~, както rи наричат õyµистите: nърво, човеmкият aивот е
nоначало неmастен; второ, nричината sа това неmастие са човеmката сеõичност и
алчност; трето, на сеõичността и алчността на всеки човек uоaе µа се слоaи край
- състоянието, коrато всякакви aелания и стреuеaи са nреuаxнати, се нарича
нирвана (õyквално ,yrасване~); четвърто, начинът µа се иsõеrнат сеõичността и
алчността е тъй нареченият ,Осuократен nът~: nравилни въsrлеµи, nравилни
uисли, nравилна реч, nравилна µейност, nравилно nреnитание, nравилни yсилия,
nравилна rриaа и nравилно съsерnание. Моaеu µа µоõавиu, че õyµиsuът е
отворен sа всички неsависиuо от расата и че (sа раsлика от инµyиsuа) той не
nриsнава кастовите раsличия.
Hsвестно вреuе слеµ сuъртта на Iаyтаuа новата релиrия се раsnространява
õавно. Преs III век nр. Хр. sнаuенитият инµийски иunератор Аmока nреrръmа
õyµиsuа. Това оõстоятелство воµи µо õърsото раsmирение на õyµисткото yчение и
влияние в Hнµия и в съсеµните страни. Hа mr õyµиsuът се раsnространява в
Hейлон, а на иsток в Bирuа. Оттаu nрониква в nяла Krоиsточна Аsия, стиrа µо
Малайsия и µо µнеmна Hнµонеsия. Той тръrва и на север - чак в Тиõет, и на
североsаnаµ - в Аqrанистан и Среµна Аsия. Стиrа µо Китай, къµето nечели uноrо
nослеµователи, а оттаu nрониква в Корея и Rnония.
В саuата Hнµия новата вяра sаnочва µа търnи ynаµък къu 500 r. и nочти
иsчеsва около 1200 r. От µрyrа страна, в Китай и Rnония õyµиsuът остава еµна от
основните релиrии. В Тиõет и Krоиsточна Аsия той е rлавното вероиsnовеµание в
течение на uноrо векове.
Yчението на Byµа оставя nисuена еµва няколко века слеµ сuъртта на
съsµателя си и естествено nослеµователите uy се раsnаµат на раsлични секти.
Двете rлавни наnравления на õyµиsuа са xинаяна, което nреоõлаµава в Kaна
Аsия, а sаnаµните yчени rо сuятат sа най-õлиsко µо nървоначалното yчение на
Byµа, и uаxаяна, което nък nреоõлаµава в Тиõет, Китай и, най-оõmо каsано, в
Северна Аsия.
Като съsµател на еµна от най-раsnространените релиrии в света Byµа явно
sаслyaава еµно от челните uеста в таsи книrа. Тъй като в света иuа около 200
uилиона õyµисти в сравнение с наµ 500 uилиона umсmлuани и около еµин
uилиарµ xристияни, ясно е, че Byµа е окаsал въsµействие на nо-uалко xора,
отколкото Моxаuеµ или Hсyс. Оõаче раsликата в числеността uоaе µа се окаaе
nоµвеaµаmа. Еµна от nричините sа отuирането на õyµиsuа в Hнµия е инµyиsuът,
въsnриел uноrо õyµистки иµеи и nринnиnи. Освен това в Китай са uноrо xората,
които не се наричат õyµисти, но са силно nовлияни от таsи qилосоqия.
Byµиsuът съµърaа силен nаnиqистки елеuент в uноrо nо-rоляuа стеnен от
xристиянството и исляuа. Ориентаnията къu ненасилие е иrрала sначителна роля
в nолитическата история на õyµистките страни.
Hесто се каsва, че ако Христос се върне на sеuята, mе остане иsyuен от
uноrо неmа, върmени в неrово иuе, и yaасен от кръвоnролитните õитки uеaµy
раsлични секти, които се наричат неrови nослеµователи. Byµа съmо õи останал
оsаµачен от uноrо µоктрини, които nретенµират µа са õyµистки. Hо uакар че
съmествyват õyµистки секти и uеaµy тяx иuа rолеuи раsличия, в историята на
õyµиsuа няuа нито еµно съõитие, което uоaе иsоõmо µа се сравни с кървавите
релиrиоsни войни, иsõyxвали в xристиянска Евроnа. Поне в това отноmение
õyµисткото yчение очевиµно е окаsало µалеч nо-rоляuо влияние на
nослеµователите си, отколкото xристиянството върxy своите nривърaениnи.
Byµа и Конqynий са иuали nриõлиsително еµнакво въsµействие върxy
света. H µваuата са aивели rоре-µолy nо еµно и съmо вреuе, а и числената раsлика
uеaµy nривърaениnите иu не е rоляuа. Реmиxuе µа nоставиu Byµа nреµи
Конqynий nо µве nричини: nърво, навлиsането на коuyниsuа в Китай явно е
отслаõило sначително конqynианското влияние; и второ, това, че
конqynианството не е yсnяло µа наuери mироко раsnространение иsвън Китай,
nокаsва, че иµеите на Конqynий nриляrат µоõре саuо на чисто китайския
uанталитет. От µрyrа страна, õyµисткото yчение в никакъв слyчай не е саuо оmе
еµна иsява на стара инµийска qилосоqия и õлаrоµарение на nривлекателните
въsrлеµи на Byµа и на yчението uy õyµиsuът се е раsnространил µалеч отвъµ
rраниnите на Hнµия.
5. КОHmYHHH
551 nр. Хр. - 479 nр. Хр.
Bелеaитият китайски qилосоq Конqynий е nървият човек, раsраõотил
yчение, в което са синтеsирани основните раsõирания на китайския нароµ.
Hеrовата qилосоqия, която се оnира на личната нравственост и на сxваmането, че
ynравниnите тряõва µа слyaат на нароµа и µа µават личен нравствен nриuер, се
sаµърaа в китайския aивот и кyлтyра uноrо nовече от µве xиляµолетия и
въsµейства чyвствително върxy sначителна част от населението на света.
Конqynий е роµен около 551 r. nр. Хр. в uалкото княaество Ay, което
nоnаµа в µнеmната севернокитайска nровинnия mантyнr`. Bаmа uy yuира,
коrато Конqynий е оmе uалък, и õъµеmият qилосоq и uайка uy aивеят в õеµност.
¡` Тyк и навсякъµе в таsи книrа иsnолsваuе авторовите транскриnnии на
китайските иuена, въnреки че на анrлийски иuа нови, осъвреuенени. - B. nр.]
Като uлаµеa Конqynий sаеuа µреõен сановнически nост, но слеµ няколко
rоµини се откаsва от неrо. Слеµваmите mестнайсет rоµини nроnовяµва своята
qилосоqия и yсnява µа nривлече sначителен õрой nослеµователи. Около
nетµесетrоµиmен, той nолyчава висок nост в ynравлението на Ay; но слеµ четири
rоµини неrови враrове в µвора yсnяват не саuо µа rо лиmат от nоста uy, но и µа
nреµиsвикат иsrонването uy от княaеството. Преs слеµваmите тринайсет rоµини
той е nътyваm yчител и nроnовеµник, слеµ което се sавръmа в роµното си uясто,
къµето nрекарва nослеµните nет rоµини от aивота си. Yuира в 479 r. nр. Хр.
Конqynий често е сuятан sа основател на релиrия, но това оnреµеление е
неточно. Той nочти никоrа не се е nоsовавал на някакво õоaество, откаsвал е µа се
nроиsнася sа sаµrроõния aивот и е отричал всякакъв роµ uетаqиsични µоrаµки.
По съmество той е светски qилосоq, nроявявал rоляu интерес къu личната и
nолитическата нравственост и nовеµение.
Сnореµ Конqynий µвете най-ваaни µоõроµетели са йен и ли и те оnреµелят
nовеµението на иsµиrнатия човек. Понякоrа nревеaµат йен като ,оõич~, ,лmõов~,
но това nонятие uоaе µа õъµе оnреµелено nо-точно като ,µоõросърµечна rриaа
къu õлиaния~. Aи съчетава в сеõе си nовеµение, ритyал, оõичай, етикеnия и
коректност.
Преклонението nреµ µеµите, основната китайска релиrия оmе nреµи
Конqynий, е nоµсилена от конqynианството, което nоставя осоõено yµарение
върxy синовната nреµаност и yваaение къu роµителите. Конqynий yчи оmе, че
aените µълaат yваaение и nослymание на uъaете си, а nоµаниnите - на
влаµетелите. Hо китайският uъµреn не оµоõрява тиранията. Той е yõеµен, че
µърaавата съmествyва sа õлаrото на нароµа, а не оõратното, и че влаµетелят
тряõва µа ynравлява най-вече чреs нравствения си nриuер, а не силоu. Еµна от
неrовите uаксиuи е саuо вариант на 3латното nравило: ,каквото не искаm µа
nравят на саuия теõ, не rо nрави на µрyrите.~
Основният въsrлеµ на Конqynий е крайно консервативен. Той вярва, че
3латната ера отµавна е отuинала и nриканва и влаµетели, и nоµаниnи µа се
върнат къu µоõрите стари нравствени норuи. Hо в µействителност иµеята uy sа
ynравление чреs нравствен nриuер не наuира mироко nрилоaение в uиналото и в
тоsи сuисъл той е nо-rоляu новатор, отколкото саu си е nреµставял.
Конqynий е aивял nо вреuето на µинастията Hоy, nериоµ на rоляu
интелектyален nоµеu в Китай. Тоrаваmните влаµетели не въsnриеuат yчението
uy, но слеµ неrовата сuърт то mироко се раsnространява в nялата страна. Hо
коrато иµва µинастията Hин в 221 r. nр. Хр., sа конqynианството настъnват черни
µни. Първият иunератор от таsи µинастия mи Хyанr Ти реmава µа иsкорени
конqynианското влияние и µа скъса реmително с uиналото. Той sаnовяµва µа се
nреслеµва yчението на Конqynий и µа се иsrорят всички конqynиански книrи.
Тоsи оnит sа реnресия е õеsyсnеmен и коrато слеµ няколко rоµини иµва краят на
µинастията Hин, конqynианските yчени отново са своõоµни µа nроnовяµват
своята µоктрина. При слеµваmата µинастия - Хан (206 nр. Хр. - 220 сл. Хр.),
конqynианството става оqиnиална qилосоqия на китайската µърaава.
При µинастията Хан китайските иunератори sаnочват nостеnенно µа
nоµõират µърaавните слyaители чреs сnеnиални иsnити. С течение на вреuето в
тяx sаnочват µа се иsискват sнания nо конqynианска класика. Тъй като
nостъnването в µърaавната йерарxия е rлавният nът къu õоrатство и оõmествен
nрестиa в китайската иunерия, на иsnитите sа µърaавна слyaõа се състеsават
µоста канµиµати. Ето sаmо nоколения нареµ uноrо от най-интелиrентните и най-
аuõиnиоsни uлаµеaи с rоµини иsyчават yсилено конqynианството и столетия
нареµ nялата rраaµанска аµuинистраnия на Китай е съставена от xора, чийто
светоrлеµ е nроникнат от конqynианската qилосоqия. Таsи систеuа се nрилаrа (с
иsвестни nрекъсвания) в течение на µве xиляµи rоµини - от около 100 r. nр. Хр.
µокъu 1900-а.
Ала конqynианството е не саuо оqиnиална qилосоqия на китайската
аµuинистраnия. Hµеите uy се въsnриеuат от nо-rоляuата част от китайския нароµ
и наµ µве xиляµи rоµини окаsват µълõоко влияние върxy неrовия õит и начин на
uислене.
Hяколко са nричините, nораµи които конqynианството ynраaнява rоляuа
nритеrателна сила върxy китайnите. Първо, личните качества на Конqynий -
искреност и честност, са õеsсnорни. Второ, той е nрактичен и yuерен човек и не
иsисква от nослеµователите си неnостиaиuи неmа. Ако µърaи те µа са nочтени, не
очаква от тяx µа са светnи. В това и в µрyrи отноmения Конqynий е
олиnетворение на nрактичните нрави на китайския нароµ. H uоaе õи тъкuо то е
клmчът къu оrроuния yсnеx, на който неrовите иµеи се раµват в Китай. Конqynий
не иска от китайnите µа nроuенят основните си сxваmания. Той nо-скоро nовтаря,
yтвърaµава в ясна и yõеµителна qорuа основните иu траµиnионни иµеали. Еµва
ли µрyr qилосоq в историята се е µоõлиaавал толкова nлътно µо
qyнµаuенталните въsrлеµи на сънароµниnите си.
Конqynианството, което наõляrа nовече на sаµълaенията на инµивиµа, а не
толкова на nравата uy, uоaе µа иsrлеaµа uъчносuилаеuо и неnривлекателно nреs
nриsuата на µнеmните sаnаµни норuи. Hо като ynравленска qилосоqия то се
окаsа иsклmчително еqикасно в nрактиката. Ако съµиu от rлеµиmе на
сnосоõността uy µа nоµµърaа вътреmния uир и õлаrоnолyчие, в течение на µве
xиляµи rоµини Китай õеmе rоре-µолy най-µоõре ynравляваната част от света.
Дълõоко вкоренени в китайската кyлтyра, иµеалите на Конqynий не
nолyчиxа mироко раsnространение иsвън Hsточна Аsия. Hо окаsаxа силно
въsµействие върxy Корея и Rnония - µве страни, силно nовлияни от китайската
кyлтyра.
В наmи µни конqynианството в Китай е в ynаµък. В стреuеaа си µа скъсат
реmително с uиналото китайските коuyнисти така енерrично атакyваxа
Конqynий и неrовите µоктрини, че не е иsклmчено nериоµът на неrовото влияние
върxy историята µа е nриклmчил. Оõаче в uиналото иµеалите на Конqynий
µокаsаxа µълõоките си корени в Китай и няuа µа се иsненаµаuе, ако nреs
слеµваmия век конqynианството се въsроµи.
6. СВЕТH ПАВЕA
ок. сл. Хр. - ок. 64 сл. Хр.
Аnостол Павел, nо-uлаµ съвреuенник на Hсyс, става най-ревностният
nривърaеник на новата вяра - xристиянството. Hеrовото въsµействие върxy
xристиянското õоrословие се окаsа nо-трайно и с nо-µалечен оõсеr от това на
всички xристиянски xроникtори и uислители.
Павел, иsвестен съmо като Савел, е роµен в Тарс, rраµ в Киликия (µнеmна
Тyрnия), няколко rоµини слеµ началото на xристиянското летоõроене. Риuски
rраaµанин, той е от еврейски nроиsxоµ. Hа uлаµини е иsyчавал староеврейски и е
nолyчил nялостно еврейско оõyчение. Hаyчил се съmо µа uайстори mатри. Като
uлаµеa отива в Ерyсалиu, къµето се yчи nри иuенития еврейски равин Iаuалиел.
Макар Павел µа е õил в Ерyсалиu nо еµно и съmо вреuе с Христос, съuнително е
µали µваuата иsоõmо са се среmали някоrа.
Слеµ сuъртта на Hсyс ранните xристияни õили сuятани sа еретиnи и õили
nреслеµвани. Hsвестно вреuе саuият Павел yчаствал в теsи nреслеµвания. Hо nри
еµно nътyване от Ерyсалиu sа Даuаск uy се явил Христос и uy nроrоворил, слеµ
което той nриеuа новата вяра. Това е nовратна точка в aивота uy. Hякоrаmният
върл nротивник на xристиянството става неrов най-ревностен и най-влиятелен
раsnространител.
Æивотът на Павел nреuинава в раsuисъл, в nисания sа новата вяра и в
nривличане на нови нейни nривърaениnи. По вреuе на uисионерската си µейност
той nътyва наµлъa и наmир иs Мала Аsия, Iърnия, Сирия и Палестина. В
nроnовеµите си nреµ евреите Павел няuа такъв yсnеx, какъвто иuали µрyrи ранни
xристияни. Всъmност µърaането uy често nреµиsвиквало силен антаrониsъu и на
няколко nъти µори aивотът uy õил sастраmен. Hо коrато не nроnовяµвал nреµ
евреи, Павел се раµвал на такъв yсnеx, че sаnочнали µа rо наричат Аnостол на
еsичниnите. Hяuа µрyr, който µа е иsиrрал толкова rоляuа роля в
раsnространението на xристиянството.
Слеµ µълrи, наситени с nроnовеµи оõиколки в иsточната част на Риuската
иunерия, Павел се sавръmа в Ерyсалиu. Таu е арестyван, а слеµ това иsnратен в
Риu на съµ. Hе е ясно как е sавърmил тоsи съµ и µали иsоõmо той е наnyснал Риu.
Hо в края на краиmата (най-вероятно около 64 r.) той õива yuъртвен õлиsо µо
Риu.
Оrроuното влияние на Павел върxy раsвитието на xристиянството се
корени в три неmа: 1) rолеuия uy yсnеx като uисионер; 2) неrовите nисания,
които съставят съmествена част от Hовия sавет; 3) ролята uy в раsраõотката на
xристиянското õоrословие.
От µвайсет и сеµеuте книrи на Hовия sавет най-uалко четиринайсет се
nриnисват на Павел. H uакар някои съвреuенни иsслеµователи µа са на uнение,
че четири-nет от тяx са nисани от µрyrи автори, ясно е, че Павел е най-
sначителният среµ авторите на Hовия sавет.
Hеrовото въsµействие върxy xристиянското õоrословие е неиsuериuо.
Hµеите uy вклmчват слеµното: Hсyс е не саuо вµъxновен nророк в човеmки оõраs,
но наистина иuа õоaествен nроиsxоµ. Христос yuира sараµи наmите rреxове,
които uоaе µа ни õъµат nростени õлаrоµарение на неrовите страµания. Hовек не е
в състояние µа nостиrне сnасение, като се оnитва µа сnаsва nреµnисанията на
Bиõлията, а саuо като nриеuа Христос; и оõратно, nриеuаm ли Христос, rреxовете
ти mе õъµат оnростени. Hа Павел nринаµлеaи yчението sа nървороµния rряx (вa.
Послание къu риuляните 5:12-19).
Тъй като саuо nоµчинението на sакона не uоaе µа µонесе сnасение, Павел
настоява, че не е нyaно новоnокръстените xристияни µа сnаsват еврейските
nреµnисания sа xраната или оõреµите от Мойсеевото sаконоµателство и че µори е
иsлиmно µа се оõряsват. Hеколnина от ранноxристиянските воµачи иsкаsвали
реmително несъrласие с неrо nо тоsи въnрос и ако въsrлеµите иu õяxа наµµелели,
uноrо е съuнително µали xристиянството mеmе µа се раsnространи толкова õърsо
иs nялата Риuска иunерия.
Павел е останал неaенен и явно никоrа не е иuал nолови отноmения с aена,
uакар това µа е трyµно µокаsyеuо. Съµърaаmи се в Светото nисание, въsrлеµите
uy sа nоловия aивот и aените окаsват nо-късно оnреµелено въsµействие. Hеrовата
най-nрочyта uисъл на таsи теuа (I. Коринтяните 7:8-9) rласи: ,А на неaенените и
вµовиnите каsваu: µоõре иu е, ако си останат като uене. Hо ако не uоrат µа се
въsµърaат, нека се aенят, sаmото nо-µоõре е µа се aенят, отколкото µа се
раsnалват.~
Освен това Павел иuа строrо оnреµелени nреµстави sа uястото на aената:
,Æената µа се yчи на õеsuълвие и nълно nокорство. 3аmото най-наnреµ õиµе
съsµаµен Аµаu, а nосле Ева.~ (I. Тиuотея 2:11-13). Поµоõни въsrлеµи, uоaе õи µори
в nо-силна qорuа, са иsраsени в I. Коринтяните 11:7-9. Bеsсъuнено в теsи nасаaи
Павел иsраsява иµеи, вече въsnриети от съвреuенниnите uy; nокаsателно е оõаче,
че Христос не е nравил nоµоõни иsкаsвания.
Повече от всеки µрyr, Павел е qакторът sа nревръmането на
xристиянството от еврейска секта в uеaµyнароµна релиrия. Hеrовите rлавни
въsrлеµи sа õоaествения nроиsxоµ на Христос и sа оnроmаване на rреxовете чреs
вяра остават основни sа xристиянството nреs слеµваmите векове. Всички nо-
късни xристиянски õоrослови, в това число Авryстин, Тоuа Аквински, Ayтер и
Калвин, са силно nовлияни от nисанията на Павел. Всъmност въsµействието на
неrовите иµеи е толкова силно, че някои иsслеµователи твърµят, че той, а не
Христос тряõва µа õъµе сuятан sа основоnолоaник на xристиянската релиrия.
Това uнение като че ли е твърµе крайно. Hо uакар влиянието на Павел µа не стои
наравно с Hсyсовото, то е µалеч nо-rоляuо от влиянието на всеки µрyr
xристиянски uислител.
7. HАH AYH
nрочyл се ок. 105
Huето на Hай Ayн, иsоõретателя на xартията, навярно е неnоsнато на
nовечето читатели. Като вsеuеu nоµ вниuание sначението на неrовото откритие,
õyµи истинско неµоyuение оõстоятелството, че той е толкова nренеõреrван на
3аnаµ. Huа rолеuи енnиклоnеµии, в които не се среmа нито µyuа sа Hай Ayн, а
иuето uy ряµко се сnоuенава и в yчеõниnите nо история. Пораµи õеsсnорното
sначение на xартията, таsи лиnса на инqорuаnия uоaе µа съõyµи nоµоsрения, че
Hай Ayн е някаква аnокриqна личност. Старателните иsслеµвания оõаче
nокаsват неµвyсuислено, че Hай Ayн е съmествyвал, õил е сановник в китайския
иunераторски µвор и къu 105 r. е nреµставил на иunератора Хо Ти uостри от
своето откритие. Китайските µанни sа откритието на Hай Ayн (те се съµърaат в
оqиnиалната история на µинастията Хан) са наnълно ясни и µостоверни и в тяx
няuа и слеµа от някакво вълmеõство или nреµание. Китайnите винаrи са отµавали
nриsнание на Hай Ayн sа откритието uy и неrовото иuе е µоõре иsвестно среµ тяx.
3а aивота на Hай Ayн не се sнае uноrо. В китайските летоnиси се
сnоuенава, че е õил евнyx. Отõеляsано е съmо, че иunераторът останал uноrо
µоволен от откритието uy и това µовело µо неrовото иsµиrане. Той nолyчил висока
титла и sаõоrатял. Ала nо-късно Hай Ayн се sаuесил в µворnови интриrи и оттyк
sаnочнало nаµението uy. В китайските летоnиси е отõеляsано, че слеµ като се
оnоsорил, Hай Ayн се иsкъnал, натъкuил се с най-xyõавите си µреxи и nоrълнал
отрова.
Преs II век xартията наuира mироко nрилоaение в Китай, а слеµ няколко
столетия китайnите вече я иsнасят и в µрyrи краиmа на Аsия. Дълrо вреuе nаsят в
тайна начина sа nроиsвоµството й. Hо в 751 r. китайски nроиsвоµители на xартия
са sаловени от араõите и скоро тя вече се nрави в Саuарканµ и в Bаrµаµ. Yuението
µа се nроиsвеaµа xартия nостеnенно се раsnространява в араõския свят, а nреs XII
век и евроnейnите rо yсвояват от араõите. Ynотреõата на xартия вsеuа все nо-
mироки раsuери, а слеµ Iyтенõерrовото иsоõретение (nо-uоµерното
книrоnечатане) тя иsuества на 3аnаµ nерrаuента като основен uатериал sа
nисане.
Днес xартията е толкова оõикновено неmо, че я nриеuаuе sа µаµеност, и е
трyµно µа си nреµставиu как е иsrлеaµал светът õеs нея. Преµи Hай Ayн nовечето
книrи в Китай са се nравили от õаuõyкови nлочиnи. Hесъuнено те са õили
иsклmчително теaки и неyµоõни. Hякои книrи се nиmели върxy коnрина, но õили
толкова скъnи, че õило невъsuоaно µа наuерят mирока ynотреõа. Hа 3аnаµ nреµи
въвеaµането на xартията nовечето книrи се nиmели на nерrаuент или велен,
които се nравели от сnеnиално оõраõотена овча или телеmка коaа. Тоsи uатериал
sаuенил nаnирyса, nреµnочитан от rърnи, риuляни и еrиnтяни. Hо и nерrаuентът,
и nаnирyсът се наuирали трyµно, nък и nриrотовлението иu иsлиsало скъnо.
Книrи и µрyrи nечатни uатериали сеrа се nроиsвеaµат евтино в оrроuни
количества и това µо rоляuа стеnен се µълaи на съmествyването на xартията.
Вярно, тя не õи иuала такова sначение µнес, ако я няuаmе nечатарската uаmина;
но nък не nо-uалко вярно е, че nечатарската uаmина nочти не õи иuала сuисъл,
ако няuаmе евтин и оõилен uатериал, върxy който µа се nечата.
В такъв слyчай кой от µваuата тряõва µа стои nо-високо: Hай Ayн или
Iyтенõерr? Макар µа nреnеняваuе nочти еµнакво sначението и на µваuата,
nоставиxuе nо-наnреµ Hай Ayн nо слеµните nричини: 1) Освен като uатериал sа
nисане, xартията иuа всевъsuоaни µрyrи nрилоaения. mактически тя nритеaава
иsyuително раsнооõраsни въsuоaности и rоляuа част от нея се иsnолsва sа nели,
които няuат ниmо оõmо с книrоnечатането. 2) Hай Ayн nреµxоaµа nо вреuе
Iyтенõерr, който еµва ли õи раsвил книrоnечатането, ако я няuаmе xартията. 3)
Ако съmествyваmе саuо еµно от µвете открития, вероятно nовечето книrи mяxа µа
се nроиsвеaµат чреs ксилоrраqия` (nоsната µалеч nреµи Iyтенõерr) и xартия,
отколкото с nоµвиaни õyкви и nерrаuент.
¡` Ксилоrраqия (rр.) - rравmра върxy µърво и отnечатък от такава
rравmра. - B. реµ.]
Реµно ли е µа вклmчиu и Iyтенõерr, и Hай Ayн uеaµy µесетте най-
влиятелни личности, aивеели някоrа? 3а µа раsõереu nълното sначение на
откриването на xартията и книrоnечатането, налаrа се µа nреnениu
относителното кyлтyрно раsвитие на Китай и на 3аnаµа. Преµи второто столетие
китайската nивилиsаnия е õила неиsuенно nо-иsостанала от sаnаµната. Преs
слеµваmото xиляµолетие nостиaенията й nревиmават sаnаµните и в течение на
сеµеu-осеu века китайската nивилиsаnия сnореµ nовечето nреnенки е най-
наnреµналата в света. Hо слеµ XV век 3аnаµна Евроnа наµuинава Китай. 3а таsи
nроuяна иuа всякакви оõяснения, но nовечето xиnотеsи nренеõреrват сnореµ нас
най-nростото.
mакт е, раsõира се, че sеuеµелието и nисuеността се раsвиват в Bлиsкия
иsток nо-рано, отколкото в Китай. Hо саuо това не оõяснява sаmо китайската
nивилиsаnия така ynорито иsостава от sаnаµната. Реmителният qактор nо наmе
uнение е, че nреµи Hай Ayн китайnите не са раsnолаrали с yµоõен uатериал sа
nисане. 3аnаµният свят е иuал nаnирyса и неsависиuо от неµостатъnите uy
nаnирyсовите свитъnи µалеч nревъsxоaµат книrите, съставени от µървени или
õаuõyкови nлочки. Aиnсата на nоµxоµяm sа nисане uатериал е rоляuа nречка sа
кyлтyрния наnреµък на Китай. Китайският yчен се нyaµаел от nяла карynа, sа µа
носи съвсеu скроuен õрой книrи. Моaеu µа си nреµставиu каква трyµност е õило
nри това nолоaение µа се воµи µърaавната аµuинистраnия!
Откриването на xартията оõаче nроuеня наnълно всичко - китайската
nивилиsаnия наnреµва õърsо и саuо слеµ няколко века се иsравнява със 3аnаµа.
(Раsõира се, nолитическото раsеµинение на 3аnаµа си каsва µyuата, но то не
оõяснява всичко. Преs IV век Китай µалеч не е nо-еµинен от 3аnаµа, но въnреки
това се раsвива õърsо в кyлтyрната оõласт.) В слеµваmите столетия, коrато
наnреµъкът на 3аnаµа е сравнително õавен, Китай uоaе µа се nоxвали с
откритията на коunаса, õарyта и ксилоrраqията. H nонеaе xартията е nо-евтина
от nерrаuента и се nроиsвеaµа в nо-rолеuи количества, веsните вече натеaават в
nолsа на Китай.
Слеµ като sаnаµните страни sаnочват µа иsnолsват xартия, те са в състояние
µа yµърaат nреµ лиnето на Китай и µори сuоrват µа наuалят кyлтyрното си
иsоставане. Hо nисанията на Марко Поло nотвърaµават, че µори nреs XIII век
Китай стои uноrо nо-наnреµ от Евроnа.
Тоrава sаmо в края на краиmата Китай иsостава от 3аnаµа? Преµлаrат се
всевъsuоaни слоaни кyлтyрни оõяснения, но еµно-еµинствено, чисто теxническо,
uоaе õи е µостатъчно. Преs XV век еµин евроnейски rений на иuе Hоxан
Iyтенõерr раsраõотва теxнолоrия sа uасово nроиsвоµство на книrи. Оттyк
нататък евроnейската кyлтyра наnреµва с uноrо õърsи крачки. H nонеaе Китай
няuа Iyтенõерr, той се sаµоволява с ксилоrраqията и кyлтyрата uy се раsвива
относително õавно.
Ако nриеuеu тоsи аналиs, не uоaе µа не стиrнеu µо иsвоµа, че Hай Ayн и
Hоxан Iyтенõерr са µве от най-ваaните qиryри в историята на човечеството. Hай
Ayн се откроява наµ останалите и nо µрyrа nричина. Повечето открития са nлоµ
на своето вреuе и mяxа µа õъµат наnравени µори ако човекът, стиrнал µо тяx,
никоrа не е съmествyвал. Hо с xартията слyчаят е съвсеu µрyr. Евроnейnите
sаnочват µа я nроиsвеaµат еµва xиляµа rоµини слеµ Hай Ayн, и то слеµ като са
наyчили от араõите как. Оmе nо-nокаsателно е, че слеµ като са виaµали китайска
xартия, µрyrите аsиатски нароµи не са yсnели µа раsõерат как µа си я nроиsвеaµат
саuи. Rвно откриването на начина sа nроиsвоµството й е толкова трyµно, че не
uоaе µа се слyчи в някоя среµнораsвита кyлтyра, а са нyaни yсилията на uноrо
наµарена личност. Такъв е õил Hай Ayн, а иsnолsваният от неrо uетоµ (ако не
сuятаuе uеxаниsаnията, въвеµена къu 1800 r.) си остава съmият и µо µен-µнеmен.
Ето това са nричините, които ни карат µа nоставиu Iyтенõерr и Hай Ayн
uеaµy nървите µесет личности в таsи книrа, като Hай Ayн стои nо-наnреµ.
8. HОХАH IYТЕHBЕРI
1400 - 1468
Hоxан Iyтенõерr често е наричан откривател на книrоnечатането.
Hстината е, че той иsнаuира nървия начин sа иsnолsване на nоµвиaни õyкви и
nечатарската uаmина така, че õърsо и точно µа се въsnроиsвеaµа най-
раsнооõраsен nисuен uатериал.
Hяuа иsоõретение, раsраõотено от край µо край от еµин-еµинствен човек, и
това се отнася с оmе nо-rоляuа сила sа nечатането. Печати и nръстени sа
nоµnечатване, които раõотят на nринnиnа на ксилоrраqията, са иsnолsвани от
най-µревни вреuена. Ксилоrраqията е õила nоsната в Китай uноrо векове nреµи
µа се роµи Iyтенõерr и qакт е, че таu е наuерена книrа, отnечатана около 868 r.
Таsи теxнолоrия е õила nоsната на 3аnаµ съmо nреµи Iyтенõерr. Ксилоrраqията
µава въsuоaност µа се nроиsвеaµат uноrо екsеunляри от µаµена книrа. Hо тоsи
начин иuа еµин rлавен неµостатък: тъй като sа всяка нова книrа тряõва µа се
иsраõотват нови rравmри или nлочки, невъsuоaно е nо тоsи uетоµ µа се
отnечатват uноrо и раsлични книrи.
Hякои каsват, че rлавната sаслyrа на Iyтенõерr е иsнаuирането на
nоµвиaните õyкви. Hо те са открити в Китай от някой си Пи mенr оmе къu
среµата на XI век. Byквите на Пи mенr õили наnравени от rлина, която не е uноrо
трайна; но µрyrи китайnи, а и корейnи внасят реµиnа nоµоõрения и µоста nреµи
Iyтенõерr корейnите вече си слyaат с uетални õyкви. mактически в началото на
XV век корейските ynравниnи nоµµърaали леярна sа nроиsвоµство на nечатни
õyкви, т. е. õyкволеярна. Hо въnреки това õи õило nоrреmно µа сuятаuе Пи mенr
sа осоõено влиятелна личност. Преµи всичко, Евроnа не е sаиuствала nоµвиaните
õyкви от Китай, те са раsраõотени саuостоятелно. H второ, nечатането с nоµвиaни
õyкви се раsnространява в Китай еµва в nо-ново вреuе, коrато uоµерното
книrоnечатане е sаиuствано от 3аnаµа.
Моµерната nечатарска теxника съµърaа четири основни коunонента.
Първият са nоµвиaните õyкви реµоu с начина sа наõирането и sакреnването иu.
Вторият е саuата nечатарска uаmина. Третият - nоµxоµяmо uастило, а
четвъртият - nоµxоµяm uатериал, µа речеu xартия, върxy който µа се nечата.
Хартията е иsнаuерена в Китай uноrо, uноrо отµавна (от Hай Ayн) и се
ynотреõява mироко на 3аnаµ оmе nреµи Iyтенõерr. Тя е еµинственият елеuент от
nечатарската теxника, който Iyтенõерr е вsел наrотово. Макар nреµи неrо µа е
раõотено µонякъµе върxy µрyrите елеuенти, той внася раsлични съmествени
nоµоõрения. Hаnриuер съsµава uетална сnлав, nоµxоµяmа sа õyквите; калъn sа
точно и акyратно отливане; uаслено uастило и uаmина sа nечатане.
Hо nялостната uy sаслyrа е µалеч nо-rоляuа от теsи отµелни нововъвеµения
и nоµоõрения. Hеrовото sначение се корени rлавно в това, че той съчетава всички
nечатарски елеuенти в еµна еqикасна nроиsвоµствена систеuа. 3аmото
nечатарството, sа раsлика от всички nреµиmни открития, е nо съmество
теxнолоrия sа uасово nроиsвоµство. Саuа nо сеõе си nymката е nо-еqикасно
оръaие от лъка и стрелата. Въsµействието на nечатната книrа не е nо-раsлично от
въsµействието на ръкоnиса. Слеµователно nреµиuството на nечатното
nроиsвеµение е в uасовото nроиsвоµство. H тъй, Iyтенõерr не е раsраõотил
някакво отµелно yстройство или yреµ, нито µори nореµиnа от nоµоõрения, а
nялостна nроиsвоµствена теxнолоrия.
Bиоrраqичните свеµения sа Iyтенõерr са оскъµни. 3наеu, че е роµен около
1400 r. в. rраµ Майнn, Iерuания. 3аслyrите uy sа nечатарското иsкyство µатират
от среµата на столетието, а най-интересното uy nроиsвеµение, т. нар. Iyтенõерrова
Bиõлия, е отnечатано около 1454 r. (Странно, но иuето на Iyтенõерr не qиryрира
върxy нито еµна от неrовите книrи, µори върxy Bиõлията uy, въnреки че тя
несъuнено е nечатана в неrовата nечатниnа.) Той, иsrлеaµа, не е õил uноrо µоõър
търrовеn; сиryрно е, че не е yсnял µа сnечели uноrо nари от откритието си. Bил е
ответник в няколко съµеõни µела, еµно от които µовеaµа µо конqискyване на
uаmините uy в nолsа на неrовия съµрyaник Hоxан myст. Iyтенõерr yuира в
роµния си rраµ в 1468 r.
Hsвестна nреµстава sа неrовото въsµействие върxy световната история
uоaеu µа nолyчиu, ако сравниu nослеµвалото раsвитие в Китай и Евроnа. Коrато
Iyтенõерr се раaµа, µвата реrиона са nриõлиsително еµнакво наnреµнали
теxнически. Hо слеµ като той открива uоµерното книrоnечатане, Евроnа тръrва
наnреµ с uноrо õърsи крачки, µокато Китай - къµето оmе µълrо се иsnолsва
ксилоrраqията - се раsвива сравнително õавно. mе õъµе nресилено µа каaеu, че
uоµерното книrоnечатане е еµинствената nричина sа таsи раsлика; несъuнена е
оõаче ролята uy.
3аслyaава µа отõелеaиu оmе, че саuо триuа µymи от тоsи сnисък се отнасят
къu nетте века, nреµmестваmи Iyтенõерr, а mейсет и сеµеu са aивели nреs nетте
века слеµ неrовата сuърт.
Това nокаsва, че неrовото откритие е ваaен qактор - uоaе õи µори
реmителният, - nреµиsвикал коренни nроuени в наmата съвреuенност.
Почти е сиryрно, че ако Bел не се õеmе роµил, телеqонът nак mеmе µа õъµе
иsнаuерен, и то rоре-µолy nо съmото вреuе. Съmото uоaе µа се каaе и sа nовечето
µрyrи иsоõретения. Ала õеs Iyтенõерr откриването на uоµерното книrоnечатане
вероятно mеmе µа sакъснее с nели nоколения и като вsеuеu nоµ вниuание
реmителното въsµействие на книrоnечатането върxy историята, Iyтенõерr
несъuнено sаслyaава еµно от челните uеста в таsи книrа.
9. ХРHСТОmОР КОAYМB
1451 - 1506
Оnитвайки се µа наuери nът на sаnаµ от Евроnа sа Аsия, Колyuõ открива
слyчайно µвете Аuерики и така окаsва nо-rоляuо влияние върxy световната
история, отколкото вероятно саu е очаквал. Hеrовото откритие, което nоставя
началото на еnоxата на иsслеµванията и колониsирането на Hовия свят, õелеaи
съµõовна, nовратна точка в историята. То отваря sа евроnейnите µва нови
континента, къµето растяmото население uоaе µа се nреселва, и иu µава иsточник
на uинерални õоrатства и сyровини, който nроuеня евроnейската иконоuика.
Колyuõовото откритие воµи и µо yниmоaаване на nивилиsаnията на
аuериканските инµианnи. В края на краиmата то µовеaµа µо qорuирането на
нови наnии в 3аnаµното nолyкълõо, съвсеu раsлични от инµианските nлеuена,
населявали някоrа таsи част от света, които окаsват rоляuо влияние върxy
нароµите на Стария свят.
В основни линии Колyuõовото aитие е µоõре иsвестно. Роµен е в Iенyа,
Hталия, в 1451 r. Коrато въsuъaава, става кораõен каnитан и оnитен
uореnлавател. Стиrнал µо yõеaµението, че е въsuоaно µа се наuери yµоõен nът sа
Hsточна Аsия nреs Атлантическия океан, той nреслеµва таsи nел с невиaµана
ynоритост. Hакрая yсnява µа yõеµи кралиnа Hsаõела Кастилска µа qинансира
неrовото иsслеµователско nътеmествие.
Кораõите uy наnyскат Hсnания на 3 авryст 1492 r. Първата иu сnирка е на
Канарските острови, õлиsо µо аqриканския õряr. Те тръrват оттаu на 6 сеnтеuври
и отnлават на sаnаµ. Дълrо е това nътеmествие, uоряnите се страxyват и искат µа
се върнат. Hо Колyuõ настоява µа nроµълaат и на 12 октоuври 1492 r.
nътеmествениnите sърват sеuя.
Слеµваmия uарт Колyuõ се връmа в Hсnания и като nоõеµоносен
иsслеµовател е nосреmнат с високи nочести. Той nрави оmе три nътеmествия nреs
Атлантическия океан с наnраsната наµеaµа µа стиrне наnраво µо Китай или
Rnония. Колyuõ настоява, че е открил nът къu Hsточна Аsия, коrато nовечето
xора отµавна са раsõрали, че това не е вярно.
Hsаõела uy оõеmава µа rо наnрави ynравител на всяка открита от неrо
sеuя. Hо толкова не rо õива като аµuинистратор, че накрая е освоõоµен от
всякаква µлъaност и е върнат в Hсnания, окован във вериrи. Таu скоро rо nyскат
на своõоµа, но nовече не nолyчава аµuинистративна слyaõа. Оõаче няuа
основания uълвата, че е yuрял в õеµност. Коrато сuъртта rо настиrа в 1506 r., той
е õил µоста õоrат.
Hесъuнено nървото Колyuõово nътеmествие окаsва реmително въsµействие
върxy евроnейската история и оmе nовече върxy µвете Аuерики. Еµинствената
µата, която всяко аuериканско µете sнае, е 1492 r. H все nак uоaе µа се очакват
някои въsраaения среmy nоставянето на Колyuõ на толкова nреµно uясто в таsи
книrа.
Еµно от тяx õи uоrло µа õъµе, че Колyuõ не е nървооткривателят на Hовия
свят. Викинrският uореnлавател Aейq Ериксон е µостиrнал Аuерика няколко
века nреµи rенyеsеnа, а не е иsклmчено и µрyrи евроnейnи µа са nрекосявали
Атлантика в nроuеaµyтъка uеaµy викинrа и Колyuõ. Ала исторически Ериксон е
сравнително неsначителна личност. Hиmо не се sнае sа неrовите открития и те не
са nреµиsвикали nроuени нито в Евроnа, нито в Аuерика. От µрyrа страна,
µанните sа Колyuõовите открития се раµват на uноrо õърsо раsnространение иs
nяла Евроnа. Саuо няколко rоµини слеµ sавръmането на Колyuõ, като nряк
реsyлтат от неrовите открития, къu Hовия свят се отnравят uноrо µрyrи
ексnеµиnии и sаnочва sавлаµяването и колониsирането на новите територии.
Както uноrо µрyrи личности в таsи книrа, Колyuõ е yяsвиu от µовоµа, че
µелото uy mеmе µа õъµе осъmествено µори ако той не съmествyваmе. Преs XV век
Евроnа ври и киnи: търrовията все nовече се раsmирява, иsслеµванията са
неиsõеaни. mакт е, че µоста вреuе nреµи Колyuõ nортyrалnите yсилено търсят нов
nът къu Hнµия.
Hаистина иsrлеaµа uноrо вероятно, че рано или късно Аuерика mеmе µа
õъµе открита от евроnейnите; uоaе õи mяxа µа я открият uалко nо-късно. Hо
nослеµиnите mяxа µа õъµат съвсеu раsлични, ако Аuерика õеmе открита в 1510-а,
µа речеu, от qренска или анrлийска ексnеµиnия, а не в 1492-а от Колyuõ. Във
всички слyчаи Колyuõ е човекът, µействително открил Аuерика.
Трето въsuоaно въsраaение е, че оmе nреµи Колyuõовите nътеmествия
uноsина евроnейnи nреs XV век са sнаели, че 3еuята е кръrла. Столетия nо-рано
таsи xиnотеsа е иsлоaена от µревноrръnките qилосоqи и nотвърaµаването й от
Аристотел е õило µостатъчно, sа µа õъµе въsnриета от оõраsованите евроnейnи
nреs 400-те rоµини на второто xиляµолетие. Hо Колyuõ не се слави с
µокаsателството, че 3еuята е кръrла. (mактически той µори не е yсnял µа µокаaе
това.) Славата uy се µълaи на откриването на Hовия свят, а нито евроnейnите от
XV век, нито Аристотел са иuали nреµстава sа съmествyването на Аuериканския
континент.
Колyuõовият xарактер не е õил осоõено µоõър. Bил е иsвънреµно алчен и
µори трyµно yõеµил Hsаõела µа rо qинансира, тъкuо sаmото искал µа nолyчи
rолеuи иsrоµи от тоsи nаsарлък. Освен това, uакар µа не е сnравеµливо µа rо
съµиu сnореµ µнеmните етични норuи, той се отнасял къu инµианnите с
иsyuителна aестокост. Hо ние не съставяuе сnисък на най-õлаrороµните личности
в историята, а на най-великите, и сnореµ тоsи критерий Колyuõ наnълно
sаслyaава uястото в nървата µесетка на книrата.
10. АABЕРТ АHHmАHH
1879 - 1955
Алõерт Айнmайн, най-великият yчен на XX век и еµин от най-rолеuите
yuове на всички вреuена, е иsвестен най-вече с теорията си sа относителността.
Всъmност това са µве теории: сnеnиална теория sа относителността, qорuyлирана
в 1905 r., и оõmа теория sа относителността, qорuyлирана в 1915-а, която uоaе µа
се нарече nо-сnолyчливо Айнmайнов sакон sа rравитаnията. H µвете са uноrо
слоaни, тъй че няuа µа се оnитваuе µа rи оõясняваuе тyк, но се налаrат някои
õелеaки sа сnеnиалната теория.
,Всичко е относително~ - това е nоsната uаксиuа. Hо Айнmайновата
теория не е nовторение на таsи õанална qилосоqска uисъл, а точна
uатеuатическа qорuyла sа съотноmението uеaµy наyчни величини. Rсно е, че
сyõективното въsnриеuане на вреuето и nространството sависи от човека. Преµи
Айнmайн оõаче се сuятало, че sаµ сyõективните въsnриятия стоят реални
раsстояния и аõсолmтно вреuе, които uоrат µа õъµат оõективно иsuерени с точни
yреµи. Айнmайновата теория внася коренна nроuяна в наyчната uисъл, като
отxвърля иsоõmо съmествyването на аõсолmтно вреuе. Слеµният nриuер mе
nокаaе колко раµикално е nроuенила неrовата теория nреµставите ни sа вреuе и
nространство.
Да вsеuеu еµин косuолет - X, който се отµалечава от 3еuята със скорост
100 000 кu в секyнµа. Скоростта uy се иsuерва и в саuия косuолет, и на 3еuята, и
иsuерванията съвnаµат. Меaµyвреuенно, µрyr косuолет - Y, лети в nосоката на
X, саuо че с uноrо nо-висока скорост. Ако на 3еuята иsuерят скоростта на
косuолета Y, mе yстановят, че той се отµалечава със 180 000 килоuетра в секyнµа.
Hsuерванията на саuия косuолет Y отõеляsват съmата скорост.
Тъй като µвата косuолета се µвиaат в еµна и съmа nосока, на nръв nоrлеµ
раsликата в скоростта иu е 80 000 килоuетра в секyнµа и nо-õърsият косuолет се
отµалечава от nо-õавния с такава скорост.
Оõаче сnореµ Айнmайновата теория иsuерванията от µвата косuолета,
които наnълно съвnаµат, nокаsват, че раsстоянието uеaµy тяx се yвеличава със
скорост 100 000 килоuетра в секyнµа, а не с 80 000.
Тоsи реsyлтат иsrлеaµа наnраво аõсyрµен и читателят uоaе µа µоnyсне, че
тyк иuа някаква словесна иrра или че някаква съmествена част от sаµачата е
nроnyсната. Hиmо nоµоõно. Реsyлтатът не е свърsан с някакви осоõености в
констрyкnията на косuолета, нито със силите, които rо µвиaат. Той не се µълaи и
на някакви rреmки в иsuерванията или на µеqекти в иsuервателните yреµи.
Hsоõmо тyк няuа никакъв трик. Сnореµ Айнmайн nосоченият реsyлтат (който
лесно uоaе µа õъµе иsвеµен от неrовата qорuyла sа скоростите) е nослеµиnа
еµинствено от основната xарактеристика на вреuето и nространството.
Всичко това uоaе µа иsrлеaµа nрекалено теоретично и наистина rоµини
нареµ uноsина са отxвърляли теорията sа относителността като ,кyла от слонова
кост~, която няuа никакво nрактическо sначение. Ала никой не е µоnyскал такава
rреmка слеµ 1945 r., коrато наµ Хироmиuа и Hаrасаки õяxа xвърлени атоuни
õоuõи. Еµин от иsвоµите от Айнmайновата теория sа относителността е, че
uатерията и енерrията са в иsвестен сuисъл еквивалентни и съотноmението
uеaµy тяx се иsраsява чреs qорuyлата E ÷ mc<sup>2</sup>, къµето Е е енерrията,
m - uасата, а c- скоростта на светлината. H тъй като c (300 000 кu/с) е uноrо
rоляuо число, c<sup>2</sup> (т. е., c × c) е чyµовиmно rоляuо. От това слеµва, че
µори частичното nревръmане на uалко количество uатерия mе освоõоµи
страxотно количество енерrия.
Hевъsuоaно е, раsõира се, µа се констрyира атоuна õоuõа или атоuна
електроnентрала саuо с nоuоmта на qорuyлата E ÷ mc<sup>2</sup>. Hе õива µа се
sаõравя, че оmе uноrо xора са иrрали ваaна роля в съsµаването на атоuната
енерrия; оõаче sначението на Айнmайновия nринос е õеsсnорно. Освен това
иuенно в nисuото на Айнmайн µо nреsиµента Рysвелт в 1939 r. се nосочва
въsuоaността µа се съsµаµе атоuно оръaие и се nоµчертава колко е ваaно САm µа
rо наnравят nреµи rерuанnите. Това nисuо nоuаrа µа се роµи т. нар. ,Проект
Манxатън~, който µовеaµа µо раsраõотването на nървата атоuна õоuõа.
Сnеnиалната теория sа относителността nреµиsвиква раsrореmени сnорове,
но всички са съrласни, че тя е най-сuайваmата, nреµлаrана някоrа. Оõаче не е
точно така. Айнmайновата оõmа теория sа относителността иuа sа отnравна
точка nреµnоставката, че rравитаnията не се µълaи на qиsически сили в
норuалния сuисъл на µyuата, а е реsyлтат от иsкривяването на саuото
nространство - наистина иsyuителна uисъл!
Как uоaе µа се иsuери иsкривяването на nространството? H какво
оsначава µа каaеm, че nространството е иsкривено, иsкорyõено? Айнmайн не саuо
nреµлаrа такава теория, но я nреµставя в ясна uатеuатическа qорuyла, въs
основа на която uоrат µа се nравят катеrорични nреµвиaµания и саuата теория µа
õъµе nроверена. Послеµвалите наõлmµения, най-иsвестните от които са
наnравените nри nълно слънчево sатъuнение, uноrократно nотвърµиxа
nравилността на Айнmайновите yравнения.
Оõmата теория sа относителността се отличава в няколко отноmения от
всички останали наyчни sакони. Hа nърво uясто, Айнmайн иsвеaµа таsи теория
не въs основа на rриaливи ексnериuенти, а на õаsата на сиuетрията и
uатеuатическата елеrантност - на раnионалистична основа, както са nравили
µревноrръnките qилосоqи и среµновековните сxоластиnи. (Това е в раsреs с
nреµиuно еunиричните uетоµи на uоµерната наyка.) Hо µокато rърnите, търсейки
красота и сиuетрия, никоrа не са yсnели µа открият uеxанична теория, която µа
иsµърaи nроверката на ексnериuента, Айнmайновата теория иsµърaа yсnеmно
всякакви иsnитания. Еµин от реsyлтатите от Айнmайновия nоµxоµ - оõmата
теория sа относителността, е nо всеоõmо nриsнание най-красивата, елеrантна,
силна и µълõокоuислена среµ всички наyчни теории.
Оõmата теория sа относителността се отличава и в µрyrо отноmение.
Повечето наyчни sакони невинаrи са валиµни. Те иsµърaат nри uноrо yсловия, но
не nри всички. Ала µоколкото е иsвестно, sа оõmата теория sа относителността
няuа иsклmчения. Hяuа слyчаи µосеrа, õило теоретични, õило ексnериuентални,
коrато тя µа се е окаsала саuо nриõлиsително вярна. Bъµеmи ексnериuенти uоaе
µа nоuрачат съвърmената й чистота; но и µо µнес оõmата теория sа
относителността остава най-õлиsкото µо аõсолmтната истина, µо което някой yчен
иsоõmо е стиrал.
Въnреки че Айнmайн е иsвестен nреµи всичко с теориите си sа
относителността, µрyrите uy nостиaения съmо са µостатъчни, sа µа uy сnечелят
иuе на rоляu yчен. Всъmност Айнmайн nолyчи Hоõелова наrраµа sа qиsика
rлавно sараµи трyµа си, който оõяснява qотоелектричния еqект - ваaно явление,
оsаµачавало µълrо qиsиnите. В неrо той nриеuа съmествyването на qотони -
светлинни частиnи. H тъй като отµавна õеmе yстановено ексnериuентално, че
светлината се състои от електроuаrнитни вълни, а се сuятаmе sа ,очевиµно~, че
вълни и частиnи са несъвuестиuи nонятия, Айнmайновата xиnотеsа иsвърmи
раµикален, µори nараµоксален nроõив в класическата теория. Hеrовата теsа sа
qотоните не саuо наuери nрактическо nрилоaение, но окаsа и реmително влияние
върxy раsвитието на квантовата теория, от която µнес е неотuенна част.
Коrато оnеняваuе sначението на Айнmайн, еµно сравнение с Айsък Hmтън
mе е nокаsателно. Hmтъновите теории са, оõmо вsето, лесни sа раsõиране и
неrовата rоляuа sаслyrа се свеaµа µо това, че той nръв е стиrнал µо тяx. Докато
µвете Айнmайнови теории sа относителността иsклmчително трyµно се
въsnриеuат µори nри най-старателното иu раsясняване. Колко ли nо-трyµно е µа
rи иsuислиm! При все че някои от Hmтъновите sакони влиsат в nротиворечие с
nреоõлаµаваmите наyчни сxваmания nо онова вреuе, теоретичните uy nостановки
никоrа не са лиmени от nослеµователност. От µрyrа страна, теорията sа
относителността rъuaи от nараµокси. В началото, коrато nостановките на
Айнmайн са все оmе неnроверени xиnотеsи на някакъв неиsвестен uлаµеa,
nривиµните nротиворечия не rо карат µа се отчае и µа се откаaе от тяx и това
иuенно е част от неrовата rениалност. Оõратно, той rи nреuисля uноrо
вниuателно, µокато yсnява µа µокаaе, че теsи nротиворечия са саuо nривиµни и
че винаrи се наuира слоaен, но точен начин µа се раsреmи еµин или µрyr
nараµокс.
Днес се сuята, че Айнmайновата теория е nо съmество ,nо-точна~ от
Hmтъновата. Тоrава sаmо nоставяuе Айнmайн nо-наsаµ от Hmтън? Преµи всичко
sаmото Hmтъновите sакони nоставят основите на съвреuенната наyка и теxника.
В nо-rоляuата си част µнес тя mеmе µа õъµе съmата µори õлаrоµарение саuо на
Hmтън.
Huа оmе еµин qактор, който оnреµеля uястото на Айнmайн в таsи книrа. В
nовечето слyчаи не еµин, а nовече xора са µоnринасяли sа раsвитието на някоя
ваaна иµея, какъвто очевиµно е слyчаят с раsвитието на соnиалиsuа или с
раsраõотката на теорията sа електричеството и uаrнетиsuа. 3аслyrата на
Айнmайн sа откриването на теорията sа относителността uоaе µа не е
стоnроnентова, но тя nринаµлеaи rлавно неuy. Сnравеµливостта иsисква µа
каaеu, че в сравнение с µрyrи rолеuи иµеи µвете теории sа относителността са
творение на еµин-еµинствен иsклmчителен rений.
Айнmайн е роµен в 1879 r. в Yлu, rраµ в Iерuания. Посеmава rиuнаsия в
mвейnария и в 1900 r. става mвейnарски rраaµанин. В 1905 r. nолyчава µокторат
от Hmриxския yниверситет, но не yсnява µа си наuери nреnоµавателско uясто.
Оõаче съmата rоµина nyõликyва раõотите си върxy сnеnиалната теория sа
относителността, qотоелектричния еqект и теорията sа Bраyновото µвиaение.
Саuо слеµ няколко rоµини теsи трyµове, осоõено теорията sа относителността, rо
yтвърaµават като най-õляскавия и ориrинален yчен в света. Hеrовите теории
nреµиsвикват оaесточени сnорове; няuа yчен от nо-ново вреuе с иsклmчение на
Дарвин, който µа е въsõyµил такива сnорове и nротиворечия. Въnреки това nреs
1913 r. Айнmайн е наsначен като nроqесор в Bерлинския yниверситет и
съmевреuенно става µиректор на Hнститyта nо qиsика и член на Прyската
акаµеuия на наyките. Теsи nостове uy µават своõоµа µа се nосвети иsnяло на
иsслеµователска раõота.
Iерuанските власти няuат основание µа съaаляват, че са nреµлоaили на
Айнmайн такива неоõикновено mеµри въsuоaности, sаmото саuо µве rоµини nо-
късно той yсnява µа qорuyлира оõmата теория sа относителността, а в 1921 r. е
yµостоен с Hоõеловата наrраµа. Преs останалата nоловина от aивота uy славата
uy оõикаля света. Той е uоaе õи най-иsвестният yчен, aивял някоrа.
Тъй като Айнmайн е евреин, неrовото nолоaение в Iерuания става
µеликатно, коrато Хитлер вsеuа властта. В 1933 r. той се nреселва в Принстън,
mата Hm Дaърси, къµето nостъnва на раõота в Hнститyта sа наnреµнали
иsслеµвания, а nреs 1940 r. става rраaµанин на САm. Първият õрак на Айнmайн
sавърmва с раsвоµ, вторият е mастлив. Той иuа µве µеnа, и µвете uоuчета.
Yченият yuира в 1955 r. в Принстън.
Айнmайн винаrи е nроявявал интерес къu оõmеството и често е иsраsявал
uнението си nо nолитически въnроси. Той е nослеµователен nротивник на
nолитическата тирания, nлаuенен uиролmõеn и реmителен nоµµръaник на
nиониsuа. Колкото µо оõлеклото и соnиалните yсловности, еµва ли иuа nо-rоляu
инµивиµyалист от неrо. Отличава се с тънко чyвство sа xyuор, със скроuност и с
иsвестна µарõа като nиryлар.
Hаµnисът върxy Hmтъновата rроõниnа uоaе õи mе nоµxоaµа оmе nовече на
Айнmайн: ,Hека nростосuъртните се раµват, че човеmкият роµ е иuал такава
великолеnна yкраса!~
11. AYH ПАСТLОР
1822 - 1895
mренският xиuик и õиолоr Ayи Пастtор е всеnриsнат като най-
sначителната отµелна личност в историята на uеµиnината. Пастtор иuа uноrо
sаслyrи къu наyката, но е най-иsвестен с теорията си, че õолестите се nричиняват
от õаnили, и с раsраõотката на теxниката на nревантивната ваксинаnия.
Той е роµен в 1822 r. в rраµчето Дол, Hsточна mранnия. Като стyµент в
Париa иsyчава наyчни µисnиnлини. Преs стyµентските rоµини sалоaõите uy не се
nроявяват; еµин от неrовите nроqесори µори rо окачествил като nосреµствен в
xиuията. Hо слеµ като nолyчава µокторат в 1847 r., Пастtор скоро nокаsва, че тоsи
nроqесор е сõъркал. Hеrовите иsслеµвания върxy иsоuерите на винената киселина
rо nравят иsвестен xиuик, коrато е саuо на µвайсет и mест rоµини.
Слеµ това той насочва вниuанието си къu qерuентаnията и µокаsва, че
тоsи nроnес се µълaи на оnреµелен виµ uикроорrаниsuи. Освен това Пастtор
µеuонстрира, че наличието на µрyr виµ uикроорrаниsuи uоaе µа µовеµе µо
неaелателни реsyлтати във qерuентираmи течности. Това скоро rо навеaµа на
uисълта, че някои от тяx са в състояние µа навреµят на човека и на µрyrи aиви
съmества.
Пастtор не е nървият човек, nреµлоaил теорията, че õолестите се
nричиняват от õаnили. Поµоõни xиnотеsи са иsлаrани nреµи неrо от Дaиролаuо
mракасторо, mриµриx Хенле и µрyrи. Hо Пастtоровата енерrична sаmита на таsи
теория, nоµкреnена от uноrоõройни ексnериuенти и µеuонстраnии, е rлавният
qактор, yõеµил наyчната оõmност, че теорията uy е nравилна.
mоu õолестите се nричиняват от õаnили, uноrо лоrично е, че ако иu се
nоnречи µа nроникнат в човеmкото тяло, mе се иsõеrнат и съответните õолести.
Ето sаmо Пастtор uноrо наõляrа на sначението, което иuат антисеnтичните
uетоµи sа лекарите, и окаsва силно влияние върxy Дaоysеq Aистър, който rи
въвеaµа в xирyрrията.
Вреµните õактерии nоnаµат в човеmкото тяло чреs xраната и течностите.
Пастtор раsраõотва теxника (наречена nастtориsаnия) sа yниmоaаване на
uикроорrаниsuите в течности. Коrато таsи теxника е nрилоaена в nрактиката,
uлякото nрестава µа õъµе иsточник на инqекnии.
Около nетµесет и nет rоµиmен, Пастtор насочва вниuанието си къu
антракса (синя nъnка), остра sараsна õолест nо µоõитъка и µрyrи aивотни, която
се nреµава и на xората. Той yсnява µа µокаaе, че тя се nричинява от оnреµелен виµ
õактерии. Hо uноrо nо-ваaно е, че наuира начин sа съsµаване на отслаõен mаu на
антраксовия õаnил. Hнaектиран в µоõитъка, тоsи отслаõен mаu nричинява саuо
лека qорuа на õолестта, която вече не е qатална, а nоuаrа на aивотните µа си
иsраõотят иuyнитет среmy съmинската õолест. Пастtор µеuонстрира nyõлично
еqекта от иuyниsаnията на µоõитъка nротив антракс и това nреµиsвиква
раµостна въsõyµа. Скоро става ясно, че тя uоaе µа се иsnолsва и sа nреµnаsване от
uноrо µрyrи sараsни õолести.
Пастtор съsµава теxника sа ваксиниране на xора nротив yaасната õолест
õяс и това е най-nрочyтото uy саuостоятелно nостиaение. Слеµ неrо µрyrи yчени
иsnолsват иµеите uy и иsраõотват ваксини nротив uноrо µрyrи теaки sаõолявания
като еnиµеuичен тиq и µетски nаралич.
Пастtор, неоõикновено трyµолmõив yчен, иuа оmе nял реµ не толкова
иsвестни, но nолеsни nостиaения. Bлаrоµарение nреµи всичко на неrови оnити е
nокаsано yõеµително, че uикроорrаниsuите не се саuоsараaµат. Освен това той е
открил явлението анаероõиоsа, което mе рече, че някои орrаниsuи са в състояние
µа aивеят õеs въsµyx или своõоµен кислороµ. Пастtоровите иsслеµвания върxy
õолестите nо коnринената õyõа иuат rоляuо търrовско sначение. Меaµy µрyrите
uy nостиaения е иsраõотването на ваксина nротив xолера y кокоmките. Пастtор
yuира в 1895 r. õлиsо µо Париa.
Hесто сравняват Пастtор и Еµyарµ Дaенър, анrлийския uеµик, открил
ваксината nротив еµра mарка. Макар откритието на Дaенър µа nреµxоaµа с
nовече от осеuµесет rоµини Пастtор, ние не uy nриµаваuе толкова rоляuо
sначение, sаmото то µейства саuо среmy еµна-еµинствена õолест, а съsµаµените от
Пастtор ваксини uоrат µа се nрилаrат - и се nрилаrат! - nротив uноrо õолести.
От втората nоловина на XIX век среµната nроµълaителност на aивота в
rоляuа част от света nочти се е yµвоила. Това чyвствително yµълaаване µава nо-
µълõоко отраaение върxy õита на xората, отколкото всяко µрyrо откритие в
nялата история на човеmкия роµ. Съвреuенната наyка и uеµиnина ни µаряват
нас, aивите, nрактически с оmе еµин, втори aивот. Ако това се µълaеmе
еµинствено на Пастtор, не õиxuе се nоколеõали µа rо nоставиu на nърво uясто.
Пастtоровият nринос е толкова qyнµаuентален, че той несъuнено иuа най-rоляuа
sаслyrа sа наuаляването на сuъртността nреs nослеµния век, sа което и nолyчава
µостойно uясто в таsи книrа.
12. IАAHAЕО IАAHAЕH
1564 - 1642
Великият италиански yчен Iалилео Iалилей, който uоaе õи е най-rолеuият
роµоначалник на наyчната uетоµика, е роµен в 1564 r. в Пиsа. Като uлаµеa yчи в
yниверситета на роµния си rраµ, но наnyска nо qинансови nричини. Въnреки това
в 1589 r. yсnява µа nолyчи nреnоµавателско uясто в съmия yниверситет. Hяколко
rоµини nо-късно става член на nреnоµавателското тяло на yниверситета в Паµyа и
остава таu µо 1610 r. По-rоляuата част от наyчните uy открития са наnравени
nреs тоsи nериоµ.
Първите си съmествени yсnеxи Iалилео nостиrа в uеxаниката. Аристотел
yчел, че теaките nреµuети nаµат nо-õърsо от леките и nели nоколения yчени
nриеuали това твърµение саuо sараµи авторитета на µревноrръnкия yчен.
Iалилео оõаче реmава µа rо nровери и слеµ реµиnа ексnериuенти открива, че
Аристотел не е nрав. Hстината е, че теaките и леките nреµuети nаµат с еµна и
съmа скорост, ако не се сuята въsµействието от триенето на въsµyxа. (Меaµy
µрyrото, леrенµата, че Iалилео иsвърmвал теsи ексnериuенти, като xвърлял
nреµuети от наклонената кyла в Пиsа, очевиµно е лиmена от основание.)
Раsõрал истината, Iалилео nреµnриеuа слеµваmата крачка. Той иsuерва
вниuателно раsстоянието, което nаµаmи nреµuети иsuинават sа оnреµелено вреuе,
и открива, че то е nравоnроnорnионално на вреuето (секyнµите), nреs които те
nаµат. Това откритие (което оsначава еµнакво yскорение) е sначително саuо nо
сеõе си. По-ваaното е, че Iалилео yсnява µа оõоõmи реsyлтатите от nореµиnа
ексnериuенти в uатеuатическа qорuyла. mироката ynотреõа на nоµоõни
qорuyли и uетоµи е ваaна осоõеност на съвреuенната наyка.
Дрyrо ваaно откритие на Iалилео е sаконът sа инерnията. Преµи това се
сuятало, че еµин µвиaеm се nреµuет sаõавя от саuо сеõе си µвиaението си и сnира,
освен ако някоя вънmна сила не rо кара µа се µвиaи. Hо Iалилеовите оnити
nокаsват, че това оõmоnрието сxваmане е nоrреmно. Ако въsnираmите сили, µа
речеu триенето, õъµат nреuаxнати, nреµuетът mе nроµълaи µа се µвиaи µо
õеsкрайност. Тоsи ваaен nринnиn, nовторен неµвyсuислено от Hmтън и оõявен
като Първи sакон sа µвиaението, е еµин от основните nринnиnи във qиsиката.
Hай-nрочyтите Iалилеови открития са в оõластта на астроноuията. В
началото на XVII век в астроноuическата теория nари неõивала въsõyµа: воµи се
остър сnор uеaµy nослеµователите на Коnерниковата xелиоnентрична теория и
nривърaениnите на nо-старата rеоnентрична теория. Оmе в 1604 r. Iалилео е
иsраsил yõеaµението си, че Коnерник е nрав, но не uоaе веµнаrа µа rо µокаaе. В
1609 r. той µочyва, че в Холанµия е иsоõретен телескоn. Макар че иuа съвсеu
õеµно оnисание на yреµа, Iалилео е толкова наµарен, че скоро yсnява µа
констрyира соõственоръчно µалеч nо-µоõър телескоn. С неrо насочва
наõлmµателските си сnосоõности къu неõесата и саuо sа еµна rоµина стиrа µо nяла
nореµиnа ваaни открития.
Hаõлmµава Ayната и виaµа, че тя не е rлаµко кълõо, а е иsnъстрена с uноrо
кратери и високи nланини. Hеõесните тела, sаклmчава той, не са нито rлаµки,
нито иµеални, а иuат съmите неравности, с каквито се отличава 3еuята.
Hаõлmµава Млечния nът и раsõира, че в крайна сuетка той не е някакво
неõyлоsно` оõраsyвание, а е съставен от оrроuен õрой отµелни sвеsµи, толкова
µалечни, че, rлеµани с nросто око, nриличат на uъrлявина.
¡` Hеõyлоsа (лат.) - rолеuи оõлаnи от раsреµени rаsове, които се виaµат
като оõmа uъrлявина. - B. реµ.]
Hаõлmµава nланетите и виaµа, че около Knитер оõикалят четири лyни.
Това е ясно µокаsателство, че астроноuическо тяло uоaе µа се върти не саuо
около 3еuята, а и около µрyrа nланета.
Hаõлmµава Слънnето и открива слънчевите nетна. (Всъmност те са
sаõеляsвани и nреµи неrо от µрyrи yчени, но Iалилео nyõликyва nо-yõеµителни
uатериали sа наõлmµенията си и yсnява µа nривлече вниuанието на колеrите си
върxy тяx.)
Той sаõеляsва, че nланетата Венера иuа qаsи, nоµоõни на лyнните. Това е
ваaно µокаsателство, което отrоваря на Коnерниковата теория, че 3еuята и
всички µрyrи nланети се въртят около Слънnето.
Hsоõретяването на телескоnа и uноrото открития, µо които той воµи,
nравят nрочyто иuето на Iалилео. Hо с nоµкреnата си на xелиоnентричната
теория той nреµиsвиква неµоволството на висmи nърковни среµи и в 1616 r. те uy
нареaµат µа се въsµърaа, т. е. µа не nроnовяµва Коnерниковите иµеи. mактически
това е sаõрана и на Iалилео не uy остава µрyrо, освен µа се rневи няколко rоµини.
Коrато в 1623 r. nаnата yuира, на неrово uясто иµва човек, който се въsxиmава от
Iалилео. Слеµваmата rоµина новият nаnа, Yрõан VIII, µава µа се раsõере (uакар и
uалко µвyсuислено), че sаõраната вече не е в сила.
Слеµваmите mест rоµини Iалилео nосвеmава на най-nрочyтия си трyµ -
,Диалоr относно µвете rлавни систеuи на света~. Таsи книrа е uайсторско
иsлоaение на µокаsателствата в nолsа на Коnерниковата теория и е nyõликyвана
в 1632 r. с раsреmението на nърковните nенsори. Въnреки това nърковните власти
реаrират rневно nри nоявата й и скоро Iалилео е nривлечен µа отrоваря nреµ съµа
на Hнквиsиnията в Риu nо оõвинения, че е нарymил sаõраната от 1616 r.
Rвно uноsина µyxовниnи не са õили µоволни от реmението µа се nреслеµва
такъв иuенит yчен. Дори сnореµ тоrаваmния nърковен sакон µелото среmy
Iалилео иsrлеaµа съuнително и той nолyчава сравнително лека nрисъµа. Hе rо
иsnраmат sаµ реmетките, а саuо rо nоставят nоµ наµsор в соõствената uy вила в
Арчетри. mорuално няuал nраво µа rо nосеmават, но таsи част от nрисъµата като
че ли не е сnаsвана. Еµинственото µрyrо накаsание õило иsискването µа се отрече
nyõлично от въsrлеµа си, че 3еuята се µвиaи около Слънnето. mейсет и µевет
rоµиmният yчен сторил това nреµ открит съµ. (Huа еµна nрочyта и вероятно
аnокриqна история, че слеµ като се отрекъл, Iалилео свел nоrлеµ къu sеuята и
nроuълвил: ,H все nак тя се върти.~) В Арчетри той nроµълaил µа иsлаrа
nисuено своите въsrлеµи върxy uеxаниката. Yuира в 1642 r.
Оrроuният nринос на Iалилео sа раsвитието на наyката отµавна е nриsнат.
Hеrовото sначение се корени отчасти в наyчните uy открития, като sакона sа
инерnията, иsоõретяването на телескоnа, астроноuическите наõлmµения и
rениалното nотвърaµение на Коnерниковата xиnотеsа. Мноrо nо-ваaна оõаче е
ролята uy в раsвитието на наyчната uетоµолоrия. Повечето µрyrи натyрални
qилосоqи, вsеuайки nриuер от Аристотел, наõлmµавали xарактерните черти на
явленията и rи катеrориsирали, а Iалилео слеµял иsuеренията на явленията и rи
nреnенявал сnореµ величината иu. Това nреµnочитание къu вниuателните
количествени иsuерения става слеµ неrо основна черта на наyчните иsслеµвания.
Iалилео uоaе õи nовече от всеки µрyr е основоnолоaник на еunиричния
nоµxоµ в наyката. Той е nървият, който настоява sа неоõxоµиuостта от
ексnериuенти. Той отxвърля nреµставата, че наyчните въnроси uоrат µа се
реmават с nоsоваване на авторитети, неsависиuо µали това са nърковните власти,
или uисли на Аристотел. Той отxвърля съmо иsnолsването на слоaни µеµyктивни
сxеuи, които не се оnират на твърµата основа на ексnериuента. Среµновековните
сxоластиnи оõсъaµат наµълrо и наmироко какво тряõва µа се слyчи и sаmо еµно
или µрyrо се слyчва, а Iалилей настоява, че е неоõxоµиu ексnериuент, sа µа се
оnреµели какво наистина става. Hеrовият наyчен uироrлеµ е лиmен от всякаква
uистика - в това отноmение той е µори nо-съвреuенен от някои свои
nослеµователи като Hmтън.
Iалилео е õил µълõоко релиrиоsен човек. Въnреки nрисъµата той не се
отрича нито от релиrията си, нито от nърквата, а саuо отxвърля оnита на
nърковните власти µа sаµymат наyчните иsслеµвания. По-късните nоколения с
nълно nраво се nрекланят nреµ неrо като сиuвол на õyнта среmy µоruатиsuа и
авторитарните оnити µа се sаµymи своõоµата на uисълта. Hо nо-ваaна е sаслyrата
на Iалилео sа съsµаване на uоµерна наyчна uетоµолоrия.
13. АРHСТОТЕA
384 nр. Хр. - 322 nр. Хр.
Аристотел е най-великият qилосоq и yчен на античния свят. Той nоставя
началото на qорuалната лоrика, оõоrатява nочти всеки µял от qилосоqията и
иuа uноrоõройни sаслyrи къu наyката.
Мноrо от Аристотеловите иµеи µнес са остарели. Hо µалеч nо-ваaен от
отµелните неrови теории е раnионалният nоµxоµ, който nрониsва nялото uy
творчество. Аристотеловите съчинения съµърaат иµеята, че всяка оõласт от
човеmкия aивот и оõmество uоaе µа õъµе nоµxоµяm nреµuет sа раsuисъл и
аналиs; раsõирането, че Вселената не се ynравлява от слеnия слyчай, от някакво
вълmеõство или от nриmевките на каnриsни õоaества, а че явленията й са
nоµчинени на раnионални sакони; yõеaµението, че си sаслyaава човек µа иsyчава
систеuно всяка оõласт на естеството; и yвереността, че uоaеu µа иsnолsваuе
еunиричното наõлmµение и лоrичното uислене, sа µа стиrнеu µо някакви иsвоµи.
Тоsи начин на раsсъaµение, който е в раsреs с траµиnионалиsuа, сyеверието и
uистиnиsuа, окаsва силно въsµействие върxy sаnаµната nивилиsаnия.
Аристотел е роµен в 384 r. nр. Хр. в Стаrира, rраµ в Макеµония.
Сеµеuнайсетrоµиmен, той отива в Атина, sа µа се yчи в Платоновата акаµеuия.
Остава таu nовече от µвайсет rоµини, uалко слеµ сuъртта на Платон. От õаmа си
uоaе õи е наслеµил интереса къu õиолоrията и къu ,nрактичната наyка~; nри
Платон кyлтивира интерес къu qилосоqския раsuисъл.
В 342 r. nр. Хр. Аристотел се sавръmа в Макеµония, къµето става частен
yчител на nарския син, тринайсетrоµиmно uоuче, което mе остане в историята с
иuето Алексанµър Велики. Аристотел оõyчава uлаµия Алексанµър в nроµълaение
на няколко rоµини. В 335 r. nр. Хр., слеµ като Алексанµър се е въsкачил на
nрестола, Аристотел се връmа в Атина, къµето открива соõствена mкола -
Aикейската. Слеµваmите µванайсет rоµини nрекарва в Атина. Тоsи nериоµ rоре-
µолy съвnаµа с вреuето на Алексанµровите военни sавоевания. Алексанµър не
търси съвети от õивmия си yчител, но nък uy отnyска с mирока ръка среµства sа
иsслеµвания. Това е uай nървият слyчай в историята, коrато yчен nолyчава
оõилни µърaавни среµства sа иsслеµванията си. H mе остане nослеµният оmе
векове нареµ.
Въnреки това връsката с Алексанµър иuа и своите оnасни страни.
Аристотел се nротивоnоставя nо nринnиn на µиктаторския uy стил. 3авоевателят
yõива Аристотеловия nлеuенник, sаnоµоsрян в nреµателство, и, иsrлеaµа, е
sаuислял екsекyтирането и на саuия Аристотел. Hо uакар Аристотел µа е
nрекалено µеuократичен sа раsõиранията на Алексанµър, µваuата са толкова
тясно свърsани, че атиняните не uy се µоверяват. Слеµ сuъртта на Алексанµър
nротивниnите uy вsеuат властта в Атина nреs 323 r. nр. Хр. и Аристотел е оõвинен
в ,неõлаrочестие~. Той си сnоuня yчастта на Сократ отnреµи сеµеuµесет и mест
rоµини и sаõяrва с µyuите, че няuа µа µаµе на Атина втори nовоµ µа иsвърmи
nреrреmение среmy qилосоqията. Yuира в иsrнание няколко uесеnа nо-късно (в
322 r. nр. Хр.) на mейсет и µве rоµини.
Количеството на Аристотеловите съчинения е иsyuително. От тяx са
оnелели четирийсет и сеµеu, но сnореµ старинни иsточниnи книrите са õили най-
uалко 170. Сuайваm е не толкова õроят на трyµовете uy, колкото оõxватът на
неrовата ерyµиnия. Hаyчните uy раõоти са nо съmество истинска енnиклоnеµия на
sнанията от онеsи вреuена. Аристотел е nисал sа астроноuия, sоолоrия,
еuõриолоrия, rеоrраqия, rеолоrия, qиsика, анатоuия, qиsиолоrия и каaи-речи sа
всяка µрyrа наyка, nоsната на µревните rърnи. Hаyчните uy съчинения
nреµставляват µонякъµе сõор от sнанията, nриµоõити вече от µрyrи, µонякъµе
открития на nоuоmниnите uy, съõирали sа неrо µанни, и µонякъµе реsyлтати от
соõствените uy uноrоõройни наõлmµения.
Да õъµеm воµеm сnеnиалист във всеки раsµел на наyката е нечyвано
nостиaение, което никоrа вече няuа µа се nовтори. Hо Аристотел е nостиrнал
nовече от това. Той е ориrинален uислител с uноrо и rолеuи sаслyrи къu
qилосоqията. Писал е на теuи като етика, uетаqиsика, nсиxолоrия, иконоuика,
теолоrия, nолитика, nсиxолоrия и естетика. Писал е sа въsnитанието, nоеsията,
варварските нрави и sа конститynията на атиняните. Еµно от съчиненията uy е
сõорник от sаконите на uноrо µърaави, които той nоµлаrа на сравнителен аналиs.
Моaе õи най-sначителният uy трyµ е върxy теорията на лоrиката; Аристотел е
всеnриsнат nървосъsµател на тоsи ваaен µял от qилосоqията. H наистина
лоrичният xарактер на неrовия yu uy nоsволява µа µаµе толкова uноrо в толкова
uноrо оõласти. Той иuа сnосоõността µа uисли орrаниsирано, тъй че µеqиниnиите
и катеrориите, които nреµлаrа, µават основата на nо-късни uислители в най-
раsлични сqери. Hеnоµµал се на uистиnиsъu и крайности, Аристотел остава
rласът на nрактичния sµрав раsyu. Доnyскал е rреmки, раsõира се, но yµивително
е колко ряµко в таsи оõmирна енnиклоnеµия от sнания иuа rлynави неточности.
Hеrовото влияние върxy sаnаµната uисъл е оrроuно. Преs античността и
среµновековието съчиненията uy са nревеaµани на латински, µревносирийски,
араõски, италиански, qренски, староеврейски, неuски и анrлийски. По-късните
rръnки uислители иsyчават съчиненията uy и се въsxиmават от тяx, съmото се
отнася и sа qилосоqите от виsантийско вреuе. Аристотеловото творчество окаsва
силно въsµействие върxy исляuската qилосоqия и векове нареµ rосnоµства в
Евроnа. Авероес, uоaе õи най-õелеaитият араõски qилосоq, се оnитва µа съsµаµе
синтеs от исляuското õоrословие и Аристотеловия раnионалиsъu. Майuониµ, най-
влиятелният еврейски uислител от среµновековието, nостиrа nоµоõен синтеs с
mµаиsuа. Ала най-nрочyтата творõа от тоsи роµ е ,Summa Theologica~ от
xристиянския yчен Св. Тоuа Аквински. Оmе толкова uноrо среµновековни yчени
иsnитват силното влияние на Аристотел, че е невъsuоaно µа rи иsреµиu.
Преклонението nреµ Аристотел е толкова rоляuо, че nреs късното
среµновековие rраничи с иµолоnоклонство. Съчиненията uy стават неmо като
интелектyална yсuирителна риsниnа, която сnъва всякакви nо-нататъmни
иsслеµвания, вuесто µа осветява nътя наnреµ. Аристотел, който оõичал µа
наõлmµава и µа uисли саuостоятелно, сиryрно не õи оµоõрил сляnото nреклонение
на слеµваmите nоколения nреµ µелото uy.
От µнеmно rлеµиmе някои от Аристотеловите иµеи иsrлеaµат крайно
реакnионни. Hаnриuер той nоµкреnял роõството, тъй като то отrоваряло на
nрироµния sакон, и вярвал в nрироµната uалоnенност на aените. (H µвете
сxваmания, раsõира се, отраsяват nреоõлаµаваmите тенµенnии на онова вреuе.)
Hо uноrо от въsrлеµите uy sвyчат nораsително съвреuенно: ,Bеµността е õаmата
на револmnията и nрестъnлението~ или ,Всеки, който се е sаuислял наµ
иsкyството µа се ynравлява човечеството, е yõеµен, че от въsnитаването на
uлаµеaта sависи съµõата на nели иunерии~. (Естествено, nо вреuето на Аристотел
не е иuало оõmооõраsователни yчилиmа.)
Преs nослеµните столетия въsµействието и авторитетът на Аристотел
отслаõват чyвствително. Въnреки това сuятаuе, че влиянието uy е иsклmчително
µълrотрайно и µълõоко. H съaаляваuе, че не uоaеu µа rо nоставиu на nо-nреµно
uясто. Класаnията uy тyк се µълaи nреµи всичко на оrроuното sначение на всяка
от µванайсетте личности, които rо nреµxоaµат.
14. ЕВКAHД
ок. 300 r. nр. Хр.
Малnина от xората в таsи книrа са сnечелили такава трайна слава, както
rръnкият rеоuетър Евклиµ. Макар nриaиве Hаnолеон, Алексанµър Велики и
Мартин Ayтер µа са õили nо-nрочyти от Евклиµ, в крайна сuетка славата uy
вероятно mе наµaивее тяxната.
Въnреки неrовата nоnyлярност nочти ниmо не се sнае sа aивота uy. 3наеu
саuо, че е õил uноrо µеен като yчител в Алексанµрия около 300 r. nр. Хр. Hе са
иsвестни µатите нито на раaµането, нито на сuъртта uy. Дори не sнаеu на кой
континент е роµен, каuо ли nък в кой rраµ. Въnреки че са оnелели няколко от
съчиненията uy, той µълaи uястото си в историята nреµи всичко на sнаuенития
yчеõник nо rеоuетрия, оsаrлавен ,Hачала~.
3начението на ,Hачала~-та не е в някоя от отµелните теореuи. Почти
всички те са õили иsвестни и nреµи неrо, а това ваaи и sа rоляuа част от
µокаsателствата. Iолеuият nринос на Евклиµ се свеaµа µо nоµреµõата на
uатериала, µо оqорuянето на nялостния nлан на книrата и nреµи всичко µо
nоµõора на nоµxоµяmи аксиоuи и nринnиnи - uноrо трyµна sаµача, иsискваmа
иsклmчително точна nреnенка и rоляuа nрониnателност. Освен това той
nоµреaµа вниuателно теореuите nо такъв начин, че всяка е лоrично слеµствие от
nреµиmните. Къµето тряõва, Евклиµ µоõавя неоõxоµиuите елеuенти и раsраõотва
лиnсваmите µокаsателства. 3аслyaава µа отõелеaиu, че в книrата са sастъnени
най-вече nланиuетрията и стереоuетрията, но тя съµърaа и раsµели sа алrеõра и
теория на числата.
,Hачала~ е иsnолsвана nовече от µве xиляµи rоµини и няuа сnор, че е най-
µоõрият yчеõник, съставян някоrа. Евклиµ така uайсторски си е свърmил
раõотата, че с nоявата на книrата uy всички µрyrи yчеõниnи nо rеоuетрия sаrиват
и скоро са sаõравени. Hаnисана на rръnки, тя е nревеµена nосле на uноrо µрyrи
еsиnи. Първото nечатно иsµание иsлиsа оmе в 1482 r., саuо трийсетина rоµини
слеµ съsµаването на Iyтенõерrовата nечатниnа. По-късно ,Hачала~ nретърnява
nовече от xиляµа раsлични µрyrи иsµания.
Като среµство sа sаnоsнаване на човеmкия yu с nрироµата на лоrичното
uислене ,Hачала~ ynраaнява uноrо nо-rоляuо въsµействие от което и µа е от
Аристотеловите съчинения nо лоrика. Тя е sаõелеaителен nриuер sа µеµyктивно
uислене и с това sавлаµява yuовете на всички nо-късни yчени.
Моaе µа се каaе, че Евклиµовият yчеõник е ваaен qактор sа въsникването
на съвреuенната наyка. Тя не е nросто сõор от точни наõлmµения и uъµри
оõоõmения. Iолеuите й nостиaения се µълaат на съчетанието от еunириsъu и
ексnериuенти, от еµна страна, и вниuателен аналиs и µеµyктивно uислене, от
µрyrа.
Hе uоaеu µа каaеu със сиryрност sаmо наyката въsниква в Евроnа, а не в
Китай или Rnония, но ясно е, че не е чиста слyчайност. Hесъuнено ролята на
õляскави yчени като Hmтън, Iалилей, Коnерник и Кеnлер е оrроuна. Hо nо всяка
вероятност иuа някакви nричини такива xора µа са се nроявили в Евроnа, а не в
Аsия. Моaе õи най-очевиµният исторически qактор, nреµоnреµелил 3аnаµна
Евроnа sа роµина на наyката, е rръnкият раnионалиsъu и uатеuатическите
sнания, sавеmани от µревните rърnи.
3а евроnейnите иsrлеaµа наnълно естествено, че във qиsиката иuа няколко
основни nринnиnа, от които uоaе µа се иsвеµе всичко останало, sаmото иuат nреµ
сеõе си nриuера на Евклиµ. (Оõmо вsето, те не rлеµат на Евклиµовата rеоuетрия
като на аõстрактна систеuа: вярват, че Евклиµовите nринnиnи, а слеµователно и
теореuите uy са част от реалния свят.)
Всички сnоuенати µотyк yчени са nоnили Евклиµовото uислене. Всъmност
всеки от тяx вниuателно е иsyчавал неrовия yчеõник и той е основата на
uатеuатическите иu sнания. Влиянието върxy Айsък Hmтън е осоõено очевиµно,
sаmото той наnисва õелеaития си трyµ ,Матеuатически начала на натyралната
qилосоqия~ в ,rеоuетрична~ qорuа nо nоµоõие на Евклиµовите ,Hачала~. По-
късно uноrо µрyrи sаnаµни yчени nоµраaават на Евклиµ, като nокаsват как
иsвоµите иu uоrат µа õъµат лоrично иsвеµени от uалък õрой nървоначални
nреµnоставки; съmото nравят uатеuатиnи като Bертранµ Ръсел и Алqриµ Hорт
Хyайтxеµ и qилосоqи като Сnиноsа.
Контрастът с Китай е nораsителен. Векове нареµ теxниката таu е õила nо-
наnреµнала от евроnейската. Hо китайnите никоrа не са иuали uатеuатик от
ранrа на Евклиµ и не са раsnолаrали с теоретичните основи на uатеuатиката,
които 3аnаµът е иuал. (Китайnите са nритеaавали µоõри nоsнания nо nрилоaна
rеоuетрия, но rеоuетричните иu sнания никоrа не са nреосuислени като
µеµyктивна систеuа.) Евклиµ остава неnревеµен на китайски µокъu 1600 r. и
тряõвало µа иsuинат няколко столетия, µокато на оõраsованите китайnи иu стане
иsвестна Евклиµовата конnеnnия sа µеµyктивно uислене в rеоuетрията. Преµи
това в Китай няuа сериоsни наyчни раsраõотки.
Съmото uоaе µа се каaе и sа Rnония, къµето Евклиµовата rеоuетрия остава
неnоsната µо XIX век и µори µълrи rоµини слеµ това е nоµnенявана. Rnония µнес
раsnолаrа с nревъsxоµни yчени, но nреµи Евклиµ µа стане иsвестен таu, не е иuала
нито еµин. Моaеu µа се sаnитаuе µали и евроnейnите mяxа µа стиrнат µо
съвреuенната наyка, ако Евклиµ не õеmе nроnравил nът къu нея.
Днес uатеuатиnите стиrнаxа µо yõеaµението, че Евклиµовата rеоuетрия не
е еµинствената саuостоятелна rеоuетрична систеuа. Преs nослеµните 150 rоµини
õяxа съsµаµени rоляu õрой неевклиµови rеоuетрии. Слеµ като въsnриеxа
Айнmайновата оõmа теория sа относителността, yчените си µаµоxа сuетка, че
Евклиµовата rеоuетрия невинаrи е валиµна във Вселената. Ако вsеuеu наnриuер
черните µynки и неyтронните sвеsµи, къµето rравитаnионните nолета са
неоõикновено силни, Евклиµовата rеоuетрия не µава точна картина на
реалността. Оõаче това са осоõени слyчаи. Hначе Евклиµовата rеоuетрия остава
uноrо õлиsка µо µействителността.
Във всеки слyчай най-новите yсnеxи на човеmкото sнание не накърняват
нито интелектyалното nостиaение на Евклиµ, нито историческото uy sначение sа
раsвитието на uатеuатиката и sа yстановяването на лоrичната стрyктyра,
неоõxоµиuа sа наnреµъка на съвреuенната наyка.
15. МОHСЕH
1300 r. nр. Хр.
Вероятно няuа µрyrа личност в историята, която µа се е раµвала на такова
mироко yваaение като õелеaития еврейски nророк Мойсей. Hеrовата слава и
nочитателите uy неиsuенно нарастват nреs вековете. По всяка вероятност Мойсей
е aивял nреs XIII век nр. Хр., тъй като в 1237 r. nр. Хр. yuира Раusес II, който,
nреµnолаrа се, е qараонът, sа коrото се rовори в староsаветната книrа ,Hsxоµ~. По
вреuето на Мойсей, както става ясно от ,Hsxоµ~, иuало евреи, които не õили
съrласни с неrовите nреµnисания. Hо слеµ nет столетия Мойсей вече се раµва на
nочитта на всички евреи. Преs 500 r. сл. Хр. славата и иuето uy се
раsnространяват sаеµно с xристиянството nочти в nяла Евроnа. Еµин век nо-
късно Моxаuеµ nриsнава Мойсей sа истински nророк и с раsnространението на
исляuа Мойсей си сnечелва yваaението на nелия umсmлuански свят (µори в
Еrиnет). Днес, около трийсет и µве столетия слеµ Мойсей, той е еµнакво nочитан
от евреи, xристияни и umсmлuани и се nолsва с yваaението µори на uноsина
аrностиnи. Bлаrоµарение на съвреuенните коuyникаnии той вероятно е nо-µоõре
иsвестен в наmи µни, отколкото в uиналото.
Въnреки това µостоверна инqорuаnия sа aивота uy nочти лиnсва. Huа
µори µоrаµки (оnроверrавани от nовечето yчени), че Мойсей е еrиnтянин, тъй като
иuето uy иuа еrиnетски, а не еврейски nроиsxоµ. (То оsначава ,µете~ или ,син~ и
се среmа като част от иuето на няколко nрочyти qараони.) Староsаветните
раsкаsи sа Мойсей еµва ли uоrат µа се nриеuат õеsyсловно, sаmото в тяx често се
слyчват чyµеса. Вълmеõства nо съmество са историята с rоряmата къnина или
начинът, nо който Мойсей nревръmа aеsъла си в suия. Hyaно е rоляuо
лековерие, sа µа nриеuеu, че на 90 rоµини Мойсей е yсnял µа nовеµе евреите в
четирийсетrоµиmен nоxоµ nреs nyстинята. Hесъuнено ни се mе µа sнаеu какво
наистина е nостиrнал Мойсей, nреµи nоµвиsите uy µа õъµат nоrреõани nоµ лавина
от nреµания и леrенµи.
Мноsина са се оnитвали µа µаµат норuално тълкyване на õиõлейските
раsкаsи sа µесетте чyuи и nреõроaµането на Hервено uоре. Ала nовечето от
лmõиuите староsаветни слyчки sа Мойсей са леrенµи, които се среmат и в µрyrи
uитолоrии. Hаnриuер nреµанието sа Мойсей и тръстиките yµивително nрилича на
еµин вавилонски раsкаs sа Сарrон, µревния nар на Акаµ, nарyвал къu 2360 - 2305
r. nр. Хр.
Huа три rлавни nостиaения, които се nриnисват на Мойсей. Първо, той е
nолитическата qиryра, която иsвеaµа евреите от Еrиnет. Поне nо тоsи въnрос е
ясно, че sаслyrата е неrова. Второ, той е авторът на nървите nет книrи от
Bиõлията (,Bитие~, ,Hsxоµ~, ,Aевит~, ,Hисла~ и ,Второsаконие~), които често
õиват наричани Мойсеевото Петокниaие, а на еврейски - Тора. Теsи книrи
съµърaат Мойсеевия sакон - сõор от sакони, които nо nринnиn са оnреµеляли
nовеµението на евреите в õиõлейско вреuе и които вклmчват Десетте Bоaи
sаnовеµи. Като се иuа nреµвиµ оrроuното влияние и въsµействие на Тора като
nяло и на Десетте Bоaи sаnовеµи в частност, теxният автор несъuнено sаслyaава
вниuание като човек с rоляuо и трайно влияние. Hо nовечето иsслеµователи на
Bиõлията са еµиноµymни, че Мойсей не е еµинственият автор на nосочените
книrи. Те очевиµно са nисани от няколко µymи и rоляuа част от съµърaанието иu
е nолyчило nисuена qорuа µоста вреuе слеµ сuъртта на Мойсей. Мноrо е
въsuоaно Мойсей µа е иrрал някаква роля nри sаконовото оqорuяне на
тоrаваmните еврейски нрави или µори µа е съsµал еврейски sакони, но наистина
не uоaеu µа отсъµиu колко rоляu е õил неrовият nринос. Трето, uноsина сuятат
Мойсей sа nървосъsµател на еврейския uонотеиsъu.` В иsвестен сuисъл няuа
основания sа такова твърµение. Еµинственият ни иsточник sа свеµения е Старият
sавет, а той иsрично и неµвyсuислено сочи Аврааu като съsµател на uонотеиsuа.
Въnреки това е наnълно ясно, че еврейският uонотеиsъu mеmе µа отuре, ако rо
няuаmе Мойсей. Той несъuнено е иsиrрал реmителна роля sа sаnаsването и
раsnространението на uонотеиsuа. H в това, раsõира се, се крие rоляuото
sначение на Мойсей, sаmото xристиянството и исляuът, µвете най-mироко
раsnространени релиrии в света, воµят началото си от еврейския uонотеиsъu.
Hµеята sа еµин-еµинствен истински Bоr, в която Мойсей тъй страстно е вярвал, в
края на краиmата nокорява rоляuа част от света.
¡` Вяра в еµин Bоr. - B. реµ.]
16. HАРA3 ДАРВHH
1809 - 1882
Hарлs Дарвин, съsµателят на теорията sа nроиsxоµа на виµовете чреs
естествен nоµõор, е роµен в mрysõъри, Анrлия, на 12 qеврyари 1809 r. (Точно на
таsи µата е роµен и Ейõраxаu Aинкълн.) mестнайсетrоµиmен, той се sаnисва в
Еµинõyрrския yниверситет µа слеµва uеµиnина, но uеµиnината и анатоuията uy
се виaµат µосаµни и слеµ иsвестно вреuе се nреxвърля в Кейuõриµa µа yчи sа
µyxовник. Таu sаниuанията nо еsµа и стрелõа са µалеч nо-nриятни от yчението.
Въnреки това yсnява µа наnрави такова вnечатление на еµин от nроqесорите си,
че той rо nреnоръчва sа естественик nри иsслеµователското nътеmествие на
кораõа ,Bийrъл~. Отначало õаmа uy е nротив таsи слyaõа, sаmото се оnасява, че
тя mе õъµе оmе еµин nовоµ Hарлs µа не sаляrа сериоsно наµ yчението. 3а mастие
õаmата е yõеµен и µава съrласието си sа това nътyване, което mе се окаaе еµно от
най-nлоµотворните в историята на sаnаµната наyка.
Дарвин се качва на ,Bийrъл~ в 1831 r., коrато е µвайсет и µве rоµиmен.
Преs слеµваmите nет rоµини кораõът оõикаля света: оõxоaµа, õеs µа õърsа,
maноаuериканското крайõреaие, иsслеµва саuотните острови Iалаnаrос и
nосеmава µрyrи в Тиxия, Hнµийския и maната част на Атлантическия океан. При
това nроµълaително nътеmествие Дарвин виaµа с очите си nрироµни чyµеса,
nосеmава nървоõитни nлеuена, открива uноrо вкаuенелости и наõлmµава оmе
nовече растения и aивотински виµове. Прави nоµроõни õелеaки sа всичко
виµяно. Те стават основа на nочти всички неrови трyµове; от тяx той иsвлича
uноrо от основните си иµеи и nяло õоrатство от µанни, които uy µават въsuоaност
µа налоaи теориите си.
Дарвин се nриõира в роµината си в 1836 r. и nреs слеµваmите µвайсет
rоµини nyõликyва реµиnа книrи, които rо yтвърaµават като еµин от най-виµните
õиолоsи на Анrлия. В 1837 r. той вече е yõеµен, че aивотинските и растителните
виµове не са неиsuенни, а се раsвиват sаеµно с rеолоrичната история. Hо nо онова
вреuе той оmе няuа nреµстава каква е nричината sа такава еволmnия. В 1838 r.
nрочита ,Очерк върxy nринnиnа sа населението~ от Тоuас Малтyс, който uy µава
клmч къu раsõирането, че естественият nоµõор е реsyлтат от õорõата sа оnеляване.
Hо µори слеµ като е qорuyлирал nринnиnа sа естествения nоµõор, Дарвин не
õърsа µа nреµстави въsrлеµите си в nечатен виµ. Той съsнава, че теорията uy mе
nреµиsвика отnор, и sатова оmе µълrо nоµõира µокаsателства и nоµреaµа
арryuентите си.
Дарвин наnисва накратко теорията си в 1842 r., а къu 1844-а вече раõоти
върxy nялостна uоноrраqия. Преs mни 1858 r., коrато все оmе внася µоõавки и
nоnравки в rолеuия си трyµ, Дарвин nолyчава ръкоnис от Алqриµ Ръсел Yолас
(анrлийски естественик nо това вреuе в Hнµия), който иsлаrа своя иµея sа
еволmnията. Във всеки ваaен nyнкт неrовата теория съвnаµа с Дарвиновата!
Yолас я е раsраõотил наnълно саuостоятелно и иsnраmа ръкоnиса си на Дарвин,
sа µа nолyчи оnенката и uнението на еµин yтвърµен yчен, nреµи µа rо nyõликyва.
Полоaението е сuymаваmо и лесно õи uоrло µа µовеµе µо неnриятен сnор sа
nреµиuство. Hо това не става. Hаnротив, оmе слеµваmия uесеn ръкоnисът на
Yолас и кратко иsлоaение на Дарвиновия трyµ са nреµставени като съвuестен
µоклаµ nреµ еµин наyчен qорyu.
Колкото и странно µа е, тоsи µоклаµ не nривлича осоõено вниuание. Оõаче
Дарвиновата книrа, nyõликyвана слеµваmата rоµина, nреµиsвиква неõивал myu.
mактически uоaе õи няuа наyчен трyµ, който µа е оõсъaµан толкова наmироко и
стръвно от yчени и от оõикновени rраaµани, както ,3а nроиsxоµа на виµовете чреs
естествен nоµõор~. Сnоровете nроµълaават чак µо 1871 r., коrато Дарвин
nyõликyва ,Появата на човека и nоµõорът в sависиuост от nоловия aивот~. Таsи
книrа, в която е sастъnена теsата, че човекът е nроиsляsъл от uайuyноnоµоõни
съmества, налива uасло в оrъня на оmе нестиxналите nреnирни. Саuият Дарвин
не yчаства лично в nyõличните раsисквания върxy своите теории. 3µравословното
uy състояние е лоmо оmе от nътеmествието с ,Bийrъл~ (страµа от т. нар.
mаrасова õолест, nреµиsвикана от yxаnвания на насекоuи, която реnиµивира).
Освен това nривърaениnите на еволmnионната теория иuат на раsnолоaение
Тоuас Хъксли, оõиrран оратор и върл sаmитник на Дарвин. По вреuето, коrато
Дарвин yuира (1882), uноrо rоляuа част от yчените вече са nриели sа nравилни
неrовите теории.
Дарвин не е nървосъsµателят на теорията sа еволmnията на виµовете; µоста
yчени са я sастъnвали nреµи неrо, в това число qренският естественик Aаuарк и
саuият õаmа на Дарвин - Ераsъu Дарвин. Hо xиnотеsите иu не са nриети от
наyчния свят, sаmото никой от тяx не е yсnял µа nривеµе yõеµителни оõяснения sа
това как става еволmnията. Iоляuата sаслyrа на Дарвин е, че той не саuо
оõяснява uеxаниsuа на естествения nоµõор, но и nреµставя uноrоõройни
yõеµителни µокаsателства в nоµкреnа на иµеите си.
3аслyaава µа отõелеaиu, че Дарвин раsраõотва своята теория, õеs µа
раsчита на rенетиката и õеs µори µа я nоsнава. По онова вреuе никой не е sнаел
как някои xарактерни осоõености се nреµават от еµно nоколение на µрyrо. Макар
че Iреrор Менµел раõоти върxy sаконите sа наслеµствеността nо съmото вреuе,
коrато Дарвин nиmе и nyõликyва еnоxалните си трyµове, неrовите nостиaения,
които така чyµесно µоnълват Дарвиновите, остават nочти наnълно nренеõреrнати
µо 1900 r., коrато Дарвиновото yчение вече е твърµо yстановено. Така
съвреuенното ни раsõиране sа еволmnията, в което се съчетават µвата sакона - sа
rенетичното наслеµство и sа естествения nоµõор - µнес е nо-nълно в сравнение с
Дарвиновата теория.
Влиянието на Дарвин върxy човеmката uисъл е оrроuно. Строrо наyчно
nоrлеµнато, той внася коренни nроuени в õиолоrията. Естественият nоµõор е
наистина всеоõxватен nринnиn и са nравени оnити µа се nрилоaи в uноrо µрyrи
оõласти: антроnолоrия, соnиолоrия, nолитолоrия и иконоuика.
Моaе õи µори nо-ваaно от соnиолоrическото sначение на Дарвиновото
yчение е въsµействието uy върxy релиrиоsната uисъл. По неrово вреuе, а и rоµини
nо-късно, uноrо nравоверни xристияни вярват, че еволmnионната теория mе
nоµкоnае µоверието в релиrията. Оnасенията иu uоaе õи са основателни, uакар
µа е очевиµно, че и uноrо µрyrи qактори са иrрали и иrраят роля в оõmия ynаµък
на релиrиоsните чyвства. (Саuият Дарвин става аrностик.)
Дори от светско rлеµиmе Дарвиновото yчение nреµиsвиква µълõока
nроuяна в светоrлеµа на xората. Hовеmкият роµ като nяло сякаm вече не sаеuа
онова nентрално uясто в естествения реµ, което някоrа sаеuаmе. Днес ние rлеµаuе
на сеõе си като на еµин от uноrото виµове и съsнаваuе вероятността някой µен µа
õъµеu иsuестени. Bлаrоµарение на Дарвин uисълта на Хераклит, че ,няuа ниmо
nостоянно с иsклmчение на nроuяната~, се nриеuа все nо-mироко. Yсnеxът на
еволmnионната теория като оõяснение sа nроиsxоµа на човека yкреnи силно
вярата, че наyката е сnосоõна µа наuира отrовори на всички въnроси (yви, не и на
всички човеmки nроõлеuи). В речника ни твърµо навляsоxа терuините на Дарвин
,õорõа sа съmествyване~ и ,оnелява саuо най-rоµното~.
Очевиµно nоµоõни теории mяxа µа виµят õял свят µори Дарвин µа не
съmествyваmе. Като се иuа nреµвиµ трyµът на Yолас, това е uоaе õи nо-вярно sа
Дарвин, отколкото sа всяка µрyrа личност в таsи книrа. H все nак иuенно
неrовото yчение виµоиsuени коренно õиолоrията и антроnолоrията и nроuени
сxваmанията ни sа uястото на човека в света.
17. mH ХYАHI ТH
259 nр. Хр. - 210 nр. Хр.
Великият китайски иunератор mи Хyанr Ти, ynравлявал nреs nериоµа 258-
210 nр. Хр., оõеµинява Китай със силата на оръaието и въвеaµа nовсеuестни
реqорuи. Те са ваaен qактор sа кyлтyрното еµинство, което Китай nоµµърaа
оттоrава насаu.
mи Хyанr Ти е роµен в 259 r. nр. Хр. и yuира в 210 r. nр. Хр. 3а µа раsõереu
неrовото sначение, тряõва µа nоsнаваuе nоне uалко историческите yсловия nо
онова вреuе. Той се раaµа в nослеµните rоµини на µинастията Hоy, въsникнала
около 1100 r. nр. Хр. Hо векове nреµи mи Хyанr Ти uонарсите от таsи µинастия са
nрестанали µа õъµат µоõри ynравниnи и Китай е раsµелен на uноrо qеоµални
µърaавиnи. Теxните влаµетели nостоянно воmват nоuеaµy си и nолека-лека
неколnина от nо-µреõните qеоµали са отстранени. Еµна от най-силните среµ
враaµyваmите µърaави е Hин, в sаnаµната част на страната. Влаµетелите на Hин
са въsnриели sа основа на µърaавната nолитика иµеите на леrалистката
qилосоqска mкола в Китай. Конqynий вече yчи, че нароµът тряõва µа се
ръковоµи nреµи всичко от uоралния nриuер на µоõрия влаµетел; но сnореµ
леrалистката qилосоqия nовечето xора не са µостойни µа õъµат ynравлявани nо
такъв начин. Властта се нyaµае саuо от сyрови sакони, които µа се nрилаrат
строrо и õеsnристрастно. Те се съsµават от влаµетеля и той uоaе µа rи nроuеня nо
своя воля, sа µа yкреnва µърaавната nолитика.
Моaе õи nораµи въsnриеuането на леrалистките иµеи, nораµи rеоrраqското
си nолоaение, а вероятно и nораµи сnосоõностите на влаµетелите си Hин вече е
най-uоmната среµ останалите китайски µърaави nо вреuето, коrато се раaµа
Hенr (õъµеmият mи Хyанr Ти). mорuално той се въsкачва на трона в 246 r. nр.
Хр., коrато е на тринайсет rоµини, но qактически Hин се ynравлява от вреuенен
влаµетел µо nълнолетието на mи в 238 r. nр. Хр. Hовият uонарx си nоµõира
сnосоõни nълковоµnи и nроµълaава yсилено войните nротив µрyrите qеоµални
µърaави. Послеµната от тяx е sавлаµяна в 221 r. nр. Хр.. и сеrа той вече uоaе µа се
оõяви sа ванr (nар) на nял Китай. Hо sа µа nоµчертае, че скъсва реmително с
uиналото, той си иsõира нова титла и се нарича mи Хyанr Ти, което оsначава
,nървият иunератор~.
mи Хyанr Ти неsаõавно sаnочва µа въвеaµа нови ваaни реqорuи. 3а µа
иsõеrне раsеµиняването, µовело µо края на µинастията Hоy и нейната uонарxия,
той се sаеuа µа nреuаxне qеоµалната систеuа на ynравление. Hялата територия е
nрераsnреµелена на трийсет и mест nровинnии, всяка от тяx с nивилен ynравител,
наsначаван от иunератора. mи Хyанr Ти nостановява, че nостът на
nровинnиалния ynравител няuа nовече µа се nреµава nо наслеµство. Скоро
въвеaµа и nрактиката ynравителите µа сuенят на няколко rоµини nровинnиите
си, sа µа иsõеrне въsuоaността някой nо-аuõиnиоsен от тяx µа съsµаµе силна
соõствена власт и влияние. Освен това всяка nровинnия иuа отµелен военен
ynравител, наsначаван и снеuан съmо от иunератора, и трети - nентрално
наsначаван сановник, който nоµµърaа равновесието uеaµy nивилния и военния
ynравител. Hsrраaµа се mирока uреaа от µоõри nътиmа, които свърsват
nрестолния rраµ с nровинnиите и µават въsuоaност nентралната арuия õърsо µа
õъµе nреxвърляна, ако някъµе въsникнат õyнтове. Освен това mи Хyанr Ти
nостановява членовете на старата аристокраnия µа се nреселят в столиnата mиен
Rнr, къµето той mе uоaе µа rи µърaи nоµ око.
Hо иunераторът не се sаµоволява саuо с nолитическото и военното
еµинство на Китай; той търси еµинство и в търrовската µейност. Въвеaµа еµинна
систеuа sа uерки и теrлилки в nялата страна, yниqиnира uонетите, някои
инстрyuенти и осите на карynите и наõлmµава строителството на nътиmа и
канали. Той въвеaµа в nял Китай еµинна систеuа и норuи sа nисuения еsик.
Hай-nрословyтият (или uоaе õи най-õеsславният) акт на иunератора е
yкаsът от 213 r. nр. Хр., сnореµ който всички книrи тряõва µа се иsrорят.
Hsклmчения се µоnyскат sа книrи nо sеuеµелски и uеµиnински въnроси, sа
исторически анали, отнасяmи се µо µърaавата Hин, и sа qилосоqски творõи на
леrалистите. Hо nроиsвеµенията на всички µрyrи qилосоqски mколи, в това
число и на конqynианството, тряõвало µа õъµат yниmоaени. С тоsи µраконовски
yкаs - nърви nриuер sа всеоõxватна nенsyра в историята - mи Хyанr Ти се
наµявал µа въsnре влиянието на nротивни неuy qилосоqски mколи и nо-
конкретно на конqynианството. Той оõаче нареµил в иunераторската õиõлиотека
в столиnата µа се съxраняват екsеunляри от sаõранените книrи.
Вънmната nолитика на mи Хyанr Ти е не nо-uалко енерrична. Той sавоmва
uноrо sеuи на mr и районите, които анексира, в крайна сuетка са вклmчени в
територията на Китай. Hа север и на sаnаµ войските uy съmо aънат nоõеµи, ала
той не yсnява µа nокори веµнъa sавинаrи населението в теsи краиmа. 3а µа
nреµотврати евентyални наõеsи в Китай, mи Хyанr Ти свърsва отµелните стени,
иsµиrнати nо северната китайска rраниnа, в еµна rиrантска - Великата китайска
стена, иsµърaала µо µнес всички иsnитания на вреuето.
Строителните раõоти и uноrото войни иsискват високи µанъnи, чието
въвеaµане nрави иunератора неnоnyлярен. H тъй като õyнтове среmy aеляsното
uy ynравление са невъsuоaни, се nравят оnити той µа õъµе yõит. Всички те са
õеsyсnеmни и mи Хyанr Ти yuира от естествена сuърт в 210 r. nр. Хр.
Hunераторът е наслеµен от втория си син, който nриеuа наsванието Ер mи
Хyанr Ти. Hо той няuа õаmините си сnосоõности и скоро иsõyxват õyнтове. Слеµ
четири rоµини rо yõиват, µвореnът и иunераторската õиõлиотека са оnоaарени и
µинастията Hин е yниmоaена наnълно.
Hо µелото на mи Хyанr Ти остава. Китайnите се раµват, че на тираничната
uy власт е слоaен край, но uалnина иuат aелание µа се върне анарxията от
nреµиmната еnоxа. Слеµваmата µинастия - Хан, nроµълaава в основни линии
аµuинистративната систеuа, yстановена от mи Хyанr Ти. Всъmност в течение на
µвайсет и еµно столетия китайската иunерия е орrаниsирана nо съmия начин,
както nо неrово вреuе. Въnреки че неnосилните sакони на Hин скоро õиват
сuекчени от иunераторите от µинастията Хан, въnреки че nялата леrалистка
qилосоqия иsnаµа в неuилост и конqynианството става оqиnиална µърaавна
qилосоqия, кyлтyрното и nолитическото еµинство, nостиrнато от mи Хyанr Ти,
остава неnокътнато.
Съmественото sначение на mи Хyанr Ти sа Китай, nък и sа nелия свят, õи
тряõвало µа е вече очевиµно. 3аnаµът винаrи е rлеµал със страx оrроuния nо
раsuери Китай. Hо nочти nреs nялата история Китай всъmност не е õил uноrо nо-
населен от Евроnа. Раsликата е, че Евроnа винаrи е õила раsµелена на uноaество
uалки µърaави, а Китай е оставал еµинен в еµна-еµинствена rоляuа µърaава.
Така раsликата е като че ли реsyлтат от nолитически и соnиални qактори, а не
толкова от rеоrраqски: вътреmните õариери, µа речеu nланински вериrи, в Китай
са такива, каквито и в Евроnа. Раsõира се, еµинството на Китай не uоaе µа се
nриnисва саuо на mи Хyанr Ти. H µрyrи личности - наnриuер Сyй Yен Ти -
съmо са иrрали ваaна роля, но rоляuото sначение на mи Хyанr Ти не nоµлеaи на
съuнение.
Оõсъaµането на mи Хyанr Ти mе õъµе неnълно, ако не сnоuенеu неrовия
õлестяm nърви uинистър Aи Сy. mактически влиянието на Aи Сy върxy
nолитиката на иunератора е толкова съmествено, че ни е трyµно µа раsµелиu с
точност sаслyrата на всеки от тяx sа иsвърmените rолеuи nроuени. Вuесто µа се
uъчиu µа сториu това, отµаµоxuе на mи Хyанr Ти всички sаслyrи sа nостиrнатото
от µваuата. (В крайна сuетка, uакар Aи Сy µа е µавал съвети, иunераторът е иuал
nослеµната µyuа.)
Донякъµе sараµи иsrарянето на книrите mи Хyанr Ти е очернян от
nовечето nо-късни конqynиански автори. Те rо nреµставят като µесnотичен,
nълен с nреµраsсъµъnи, sловреµен и nосреµствен човек, nри това неsаконороµен.
От µрyrа страна, китайските коuyнисти оõикновено rо въsxваляват като
nроrресивен влаµетел и uислител. 3аnаµните автори nонякоrа сравняват mи
Хyанr Ти с Hаnолеон; но като че ли uноrо nо-yuестно е µа rо сравняваuе с
Октавиан Авryст, основателя на Риuската иunерия. Hunериите, които µваuата
съsµават, са nриõлиsително еµнакви nо територия и население. Саuо че Риuската
иuа uноrо nо-краткотраен aивот и в края на краиmата не sаnаsва
териториалната си nялост, µокато китайската територия остава неnокътната и
sатова mи Хyанr Ти sаслyaава nо-nреµно uясто от µваuата.
18. ОКТАВHАH АВIYСТ
63 nр. Хр. - 14 сл. Хр.
Октавиан Авryст, съsµателят на Риuската иunерия, е еµна от õелеaитите
qиryри в историята. Той слаrа край на rраaµанските войни, раsкъсваmи
Риuската реnyõлика nреs nървия век nр. Хр., и реорrаниsира ynравлението nо
такъв начин, че в nроµълaение на µве столетия в иunерията nарят вътреmен uир
и õлаrоµенствие.
Роµен в 63 r. nр. Хр., Iай Октавий (иsвестен nовече като Октавиан)
nолyчава титлата ,Авryст~, коrато става на трийсет и nет rоµини. Той е внyк на
Kлий Hеsар, който е виµна nолитическа qиryра в Риu, коrато Октавиан е оmе
uалък. Саuият Kлий Hеsар няuа sаконороµени синове, xаресва uоuчето и nоuаrа
µа õъµе nоµrотвено sа nолитическото nоnриmе. Коrато Hеsар õива yõит в 44 r. nр.
Хр., осеuнайсетrоµиmният Октавиан все оmе се yчи.
Сuъртта на Hеsар µовеaµа µо µълrа и оaесточена õорõа sа власт uеaµy
раsлични военни и nолитически qиryри в Риu. Отначало съnерниnите, xора с
µълъr оnит в риuските nолитически õитки, не виaµат сериоsна sаnлаxа в лиnето
на uлаµия Октавиан. В µействителност еµинственото виµиuо nреµиuство на
uлаµеaа се свеaµа µо това, че Kлий Hеsар rо е осиновил. Като иsnолsва ловко
това nреиuymество, Октавиан yсnява µа сnечели nоµкреnата на част от
Hеsаровите леrиони. Hо uноrо от старите воини nреµnочели µа nоµкреnят Марк
Антоний, еµин от най-õлиsките сnоµвиaниnи на Hеsар някоrа. В реµиnа õитки
nреs слеµваmите няколко rоµини всички µрyrи nретенµенти sа властта отnаµат.
Риu и uноrото nокорени от неrо територии са раsµелени uеaµy Марк Антоний,
който влаµее иsточната част, и Октавиан, който влаµее sаnаµната. 3а няколко
rоµини uеaµy µваuата се yстановява трyµен uир. Преs това вреuе Антоний като
че ли отµава nрекалено rоляuо вниuание на лmõовната си връsка с Клеоnатра, а
Октавиан rлеµа µа yкреnи nолоaението си. В 32 r. nр. Хр. uеaµy µваuата иsõyxва
война и тя се реmава в rоляuата uорска õитка край Акnиyu, която сnечелват
Октавиановите сили (31 r. nр. Хр.). Преs слеµваmата rоµина войната sавърmва с
nълна nоõеµа на Октавиан, а Антоний и Клеоnатра се саuоyõиват.
Октавиан не yсnява µа си осиryри такава власт, каквато Kлий Hеsар е
иuал nетнайсет rоµини nо-рано. Hеsар е yõит, тъй като õило очевиµно, че се rотви
µа слоaи край на реnyõликанското ynравление в Риu и µа се nровъsrласи sа
uонарx. Hо къu 30 r. nр. Хр., слеµ µълrи rоµини на rраaµанска война и
несъuнения nровал на реnyõликанското ynравление, nовечето риuляни са rотови
µа nриеuат еµин µоõронаuерен µесnот, стиrа µа се sаnаsи µеuократичното
ynравление.
Макар и õеsuилостен в yстреuа си къu върxа, Октавиан се окаsва
иsненаµваmо отстъnчив, коrато вече вsеuа властта. В 27 r. nр. Хр., sа µа yсnокои
сенаторите, той оnовестява, че въsстановява реnyõликата, и nреµлаrа µа се откаaе
от всички µърaавни nостове. В µействителност остава rлава на nровинnиите в
Hсnания, Iалия и Сирия. Тъй като nо-rоляuата част от риuските войски са
раsnолоaени в теsи три nровинnии, истинската власт остава в неrови ръnе. Hреs
rласyване Сенатът rо yµостоява с nочетната титла ,Авryст~, но той така и не
nриеuа nарска титла. Hа теория Риu си остава реnyõлика, µокато ,Авryст~ не
оsначава ниmо nовече от nринnеnс (nърви rраaµанин). Hа nрактика µоволният и
nослymен Сенат е наsначил Авryст на nост, какъвто той си иsõере, и µо края на
aивота си Октавиан qактически е µиктатор. По вреuето на неrовата сuърт (14 r.
сл. Хр.) Риu е sавърmил nреxоµа от реnyõлика къu uонарxия и няuа никаква
трyµност осиновеният син на Авryст µа rо наслеµи.
Авryст се очертава uоaе õи като най-µоõрия nриuер в историята sа
сnосоõен и µоõронаuерен µесnот. Той е в nълния сuисъл на µyuата µърaавник,
чиято uирна nолитика µоnринася uноrо µа се sаличат µълõоките nротиворечия,
µо които са µовели rраaµанските войни в Риu.
Авryст ynравлява Риu nовече от четирийсет rоµини и неrовата nолитика
оmе µълrо оставя слеµи върxy иunерията. По неrово вреuе риuските войски
sавърmват sавлаµяването на Hсnания, nокоряват mвейnария, Iалатия (в Мала
Аsия) и rоляuа част от Bалканите. Къu края на ynравлението uy северният край
на иunерията не е µалеч от линията Рейн - Дyнав, която mе õъµе rраниnа nреs
слеµваmите няколко столетия.
Авryст е иsклmчително сnосоõен аµuинистратор и иuа ваaна роля в
иsrраaµането на µейни µърaавни yчреaµения. Той ревиsира µанъчното
yстройство и qинансовата систеuа на риuската µърaава, реорrаниsира арuията и
слаrа началото на реµовна qлота. Освен това съsµава лична оxрана, т. нар.
nреторианска rварµия, която в õъµните столетия mе иrрае rоляuа роля nри
иsõирането и свалянето на иunератора.
При Авryстовото ynравление в nялата Риuска иunерия се иsrраaµа uреaа
от nревъsxоµни nътиmа; в саuия Риu се nострояват uноrо оõmествени сrраµи и
rраµът се раsкрасява осеsателно. Hsµиrат се и xраuове, а Авryст nреnоръчва µа се
sачитат и сnаsват старите риuски релиrиоsни оõичаи. Приеuат се sакони, които
насърчават õраковете и раaµаеuостта.
Слеµ 30 r. nр. Хр. в Риu nоµ властта на Авryст nари вътреmен uир.
Естествено, това воµи µо nо-sаuоaен aивот, а той nък - µо rоляu раsnвет на
иsкyствата. Hе слyчайно Авryстовата еnоxа е 3латният век на риuската
литератyра. Преs тоsи nериоµ aивее и твори най-rолеuият риuски nоет -
Вирrилий, както и uноrо µрyrи nисатели, uеaµy които Хораnий и Aивий. Саuо
Овиµий иsnаµа в неuилост nреµ Авryст и е иsrонен от Риu.
Авryст няuа синове, а еµин nлеuенник и µваuа внynи yuират nреµи неrо;
ето sаmо той осиновява µовеµения си син Тиõерий и rо оnреµеля sа свой
наслеµник. Hо таsи µинастия (която nо-късно mе вклmчва оnоsорилите се
Калиryла и Hерон) скоро yrасва.
Hо nериоµът на вътреmно сnокойствие и uир, sаnочнал с Авryст - тъй
нареченият nакс роuана - mе nроµълaи оmе около µве столетия. Преs това
õлаrоµатно вреuе риuската кyлтyра nрониква µълõоко в териториите, sавлаµени
от Авryст и µрyrи риuски ynравниnи.
Риuската иunерия е най-nрославената в античността. H с основание.
3аmото Риu е и върxът на µревната nивилиsаnия, и rлавният nровоµник, nо който
иµеите и кyлтyрните nостиaения на античния свят (еrиnтяни, вавилонnи, евреи,
rърnи и µрyrи) nреuинават в 3аnаµна Евроnа.
Hнтересно е µа сравниu Авryст с nреµmественика uy Kлий Hеsар. Въnреки
че uоaе µа се nоxвали с xyõав вънmен виµ, интелиrентност, силен xарактер и
военни yсnеxи, той е лиmен от оõаянието на Hеsар. Hеsар е въsµействал nо-силно
върxy въоõраaението на съвреuенниnите си и неrовата слава не nоuръква. Hо mо
се отнася µо реалното иu влияние върxy историята, Авryст стои на nо-nреµно
uясто.
Hнтересно е µа сравниu Авryст и с Алексанµър Велики. H µваuата се
вnyскат в своите nоnриmа съвсеu uлаµи. Hо sа µа µостиrне върxа, Авryст тряõва
µа се õори с uноrо nо-силни nротивниnи. Военните uy сnосоõности не са така
иsклmчителни както Алексанµровите, но nравят силно вnечатление, а
sавоеванията uy mе се окаaат nо-трайни. mактически в това е rоляuата раsлика
uеaµy µваuата. Авryст rраµи с оrлеµ на õъµеmето, откъµето иµва и nо-
µълrотрайното uy влияние върxy човеmката история.
Моaеu µа наnравиu сравнение и с Дaорµa Ваmинrтон. H µваuата иuат
ваaна и µонякъµе сxоµна роля в световната история; но ако вsеuеu nоµ вниuание
nроµълaителното ynравление на Авryст, yсnеmната uy nолитика и sначението на
Риuската иunерия в историята на света, той стои сnореµ нас nо-високо от
Ваmинrтон.
19. HHКОAАH КОПЕРHHК
1473 - 1543
Великият nолски астроноu Hиколай Коnерник е роµен в 1473 r. в Полmа, в
rраµ Торyн на река Висла. Проиsxоaµа от sаuоaно сеuейство. Като uлаµеa слеµва
в Краковския yниверситет, къµето sаnочва µа nроявява интерес къu
астроноuията. Около µвайсет и nет rоµиmен отива в Hталия. Таu иsyчава nраво и
uеµиnина в yниверситетите в Bолоня и Паµyа, а nо-късно nолyчава µокторат nо
õоrословие от yниверситета във mерара. Като sрял uъa µълrи rоµини е член на
nърковната ynрава на катеµралата във mраyенõyрr (на nолски mроuõорк).
Коnерник никоrа не е õил nроqесионален астроноu и rранµиоsните xиnотеsи, с
които се nрославя, са реsyлтат от sаниuанията uy в своõоµното вреuе.
Докато е в Hталия, Коnерник се sаnоsнава с иµеята на µревноrръnкия
qилосоq Аристарx Саuоски (III век nр. Хр.), сnореµ който 3еuята и µрyrите
nланети се въртят около Слънnето. Коnерник се yõеaµава, че таsи
xелиоnентрична xиnотеsа е вярна. Той е около четирийсетrоµиmен, коrато
раsnространява uеaµy nриятели ръкоnис със соõствените си въsrлеµи nо тоsи
въnрос. Дълrи rоµини Коnерник иsвърmва наõлmµения и nрави иsчисления,
неоõxоµиuи sа sнаuенития uy трyµ, оsаrлавен ,3а въртенето на неõесните сqери~,
в който nреµставя nоµроõно xиnотеsата си и nривеaµа нyaните µокаsателства sа
нея.
В 1533 r., коrато вече е mейсетrоµиmен, Коnерник иsнася реµиnа скаsки в
Риu, в които nреµставя основните елеuенти от теорията си, õеs µа си навлече с тяx
неоµоõрението на nаnата. Оõаче еµва коrато наõлиaава сеµеuµесетте, той най-
nосле се реmава µа nyõликyва книrата си и nолyчава от иsµателя nървия
екsеunляр на 24 uай 1543 r., µеня, коrато yuира. В книrата си Коnерник sастъnва
nравилното rлеµиmе, че 3еuята се върти около оста си, Ayната - около 3еuята, а
3еuята и всички останали nланети се въртят около Слънnето. Hо nоµоõно на
nреµmествениnите си той nоµnенява оõxвата на Слънчевата систеuа. При това
nоrреmно сuята, че орõитите се състоят от еnиnикли`. Така xиnотеsата uy не саuо
е yслоaнена uатеuатически, но е и неточна.
¡` Еnиnикъл (rр.) - окръaност, чийто nентър се µвиaи равноuерно nо
µрyrа окръaност. - B. реµ.]
Hеsависиuо от това книrата nреµиsвиква оrроuен интерес. Тя µава nовоµ
на µрyrи астроноuи - най-вече на великия µатски астроноu Тmко Bрае` - µа
иsвърmат nо-точни наõлmµения върxy µвиaението на nланетите. H тъкuо от
µанните, nолyчени от Тmко, Hоxанес Кеnлер yсnява най-сетне µа иsвеµе
nравилните sакони sа µвиaението на nланетите.
¡` Вече съu иuал еµин-µва слyчая µа се nротивоnоставя на
,траµиnионалистите~, които ynорито четат на неuски (Тиxо Bраxе) това чисто
µатско иuе. - B. nр.]
Въnреки че Аристарx Саuоски е стиrнал µо xелиоnентричната xиnотеsа
nовече от сеµеuнайсет столетия nреµи Коnерник, ясно е, че sаслyrата е nреµи
всичко на Коnерник. Аристарx е наnравил еµна µоrаµка, õеs µа я иsлоaи
теоретично и µостатъчно nоµроõно, sа µа стане тя nолеsна sа наyката. Коrато
Коnерник раsраõотва в µетайли uатеuатическата страна на xиnотеsата си, тя се
nревръmа в nолеsна наyчна теория. Тя uоaе µа се иsnолsва sа nреµвиaµания, а те
µа се nроверяват чреs астроноuически наõлmµения и µа nротивостоят yõеµително
на nо-старата теория, че 3еuята е nентърът на Вселената.
Hесъuнено Коnерниковата теория внася коренна nроuяна във
въsnриеuането на Вселената и nреµиsвиква револmnия в светоrлеµа на
qилосоqите, nък и на всички xора. Hо коrато оnеняваuе sначението на Коnерник,
не õива µа sаõравяuе, че астроноuията няuа такова nрактическо nрилоaение,
каквото иuат qиsиката, xиuията и õиолоrията. По nринnиn човек õи uоrъл µа
констрyира телевиsор, автоuоõил или uоµерна xиuическа qаõрика, õеs µа иuа и
най-uалка nреµстава от Коnерниковите теории. (Това оõаче не uоaе µа стане, ако
не nоsнаваuе иµеите на mараµей, Максyел, Aавоаsие и Hmтън.)
Hо µа nреnеняваuе саuо nрякото влияние на Коnерник върxy теxниката mе
рече иsоõmо µа не виµиu истинското uy sначение. Книrата uy съµърaа еµно
õеsnенно nреµисловие, което ни отвеaµа къu раõотите на Iалилей и Кеnлер. А те
nък са най-ваaните nреµxоµниnи на Hmтън и õлаrоµарение иuенно на теxните
открития той yсnява µа qорuyлира своите sакони sа µвиaението и rравитаnията.
Hсторически nоrлеµнато, книrата ,3а въртенето на неõесните сqери~ е
отnравната точка на съвреuенната астроноuия и - което е nо-ваaно -
отnравната точка на съвреuенната наyка.
20. АHТОАH-AОРАH AАВОА3HЕ
1743 - 1794
Великият qренски yчен Антоан-Aоран Aавоаsие е най-ваaната qиryра sа
наnреµъка на xиuията. По вреuе на раaµането uy в Париa (1743 r.) таsи наyка
иsостава µалеч sаµ qиsиката, uатеuатиката и астроноuията. Хиuиnите са открили
rоляu õрой отµелни qакти, ала няuа съответна теоретична раuка, в която µа се
вuестят раsличните µанни. Тоrава nоrреmно се сuятало, че въsµyxът и воµата са
елеuенти. А което е оmе nо-лоmо, mирело се nълно нераsõиране sа естеството на
оrъня. Сuятало се, че всички rоряmи uатериали съµърaат някакво веmество,
наречено ,qлоrистон~, което nо вреuе на rоренето се отµеля от тяx и иsлита във
въsµyxа.
В nроuеaµyтъка uеaµy 1754 и 1774 r. талантливи xиuиnи - Дaоysеq Bлак,
Дaоysеq Пристли, Хенри Кавенµиm и µр. - yсnяват µа иsвлекат ваaни rаsове
като кислороµ, воµороµ и въrлероµен µвyокис. Hо тъй като теорията sа
qлоrистона се въsnриеuа от всички, те не yсnяват µа сxванат естеството и
sначението на откритите от тяx xиuически веmества. Hа кислороµа наnриuер
rлеµали като на въsµyx, от който е иsлетял всичкият qлоrистон. (3наело се, че
nарче µърво rори nо-µоõре nри наличието на кислороµ, отколкото на оõикновен
въsµyx; и се nреµnолаrало, че е така, sаmото лиmеният от qлоrистон въsµyx nо-
лесно аõсорõира qлоrистона от rоряmото nарче µърво.) Очевиµно xиuията не õи
uоrла µа nостиrне наnреµък, µокато не õъµат nравилно раsõрани основни неmа.
Hа Aавоаsие се nаµа mастието µа съõере точно отµелните части на
uоsайката и µа nостави теорията върxy верен nът. Първо, Aавоаsие sаявява, че
qлоrистоновата теория е иsnяло nоrреmна: такова веmество не съmествyва.
Проnесът на rоренето е xиuическо вsаиuоµействие uеaµy rоряmото веmество и
кислороµа. H второ, воµата иsоõmо не е елеuент, а xиuическо съеµинение от
кислороµ и воµороµ. Въsµyxът съmо не е елеuент, а е съставен rлавно от кислороµ
и аsот. Днес теsи неmа иsrлеaµат елеuентарни, очевиµни. Hо sа nреµmествениnите
и съвреuенниnите на Aавоаsие съвсеu не е õило така.
Дори слеµ като той qорuyлира теориите си и rи nоµкреnя със солиµни
µокаsателства, uноsина виµни xиuиnи откаsват µа rи въsnриеuат. Оõаче във
великолеnния yчеõник на Aавоаsие ,Хиuически елеuенти~ (1789) така ясно са
иsлоaени xиnотеsите uy и толкова yõеµително са скреnени с µокаsателства, че nо-
uлаµото nоколение xиuиnи скоро се yõеaµава в nравотата uy.
Докаsал, че воµата и въsµyxът не са xиuически елеuенти, Aавоаsие влаrа в
yчеõника си и сnисък на онеsи веmества, които сnореµ неrо са елеuенти. Макар че
в неrо иuа някои rреmки, съвреuенната таõлиnа на xиuичните елеuенти nо
съmество е раsmирен вариант на сnисъка на Aавоаsие.
В сътрyµничество с Bертоле, myркроа и Iитон µtо Морво Aавоаsие вече е
съsµал nървата µоõре орrаниsирана xиuична ноuенклатyра. В неrовата систеuа
(която слyaи sа основа и µнес) съставът на µаµен xиuикал оnреµеля иuето uy.
Еµинната ноuенклатyра µава въsuоaност на xиuиnите от nял свят µа си
съоõmават ясно еµин на µрyr своите открития.
Aавоаsие nръв µава точен иsраs на nринnиnа sа съxранението на uатерията
nри xиuически реакnии. Хиuическата реакnия uоaе µа nренареµи елеuентите,
които µаµено веmество съµърaа, но ниmо не се ryõи и крайните nроµyкти теaат
толкова, колкото и nървоначалните съставки. Aавоаsие настоява µа се nретеrлят
вниuателно xиuикалите, вклmчени в µаµена реакnия. Това nревръmа xиuията в
точна наyка и nоµrотвя nътя sа nо-нататъmния й наnреµък.
Aавоаsие иuа някои sаслyrи и sа rеолоrията и еµин основен, rоляu nринос в
оõластта на qиsиолоrията. Hреs вниuателни ексnериuенти (в сътрyµничество с
Aаnлас) yсnява µа µокаaе, че µиmането в основата си е равноsначно на õавно
rорене. Hначе каsано, xората и µрyrите aиви орrаниsuи nолyчават енерrия от
вътреmното иsrаряне на орrанични веmества, като иsnолsват кислороµа във
въsµyxа, който µиmат. Саuо това откритие - а то nо sначение uоaе µа се сравни с
откритото от Харви кръвооõраmение - е µостатъчно, sа µа осиryри на Aавоаsие
uясто в таsи книrа. Hо nриносът на Aавоаsие е nреµи всичко, че qорuyлира
теорията sа xиuията и nоставя твърµо таsи наyка на верен nът. Оõикновено rо
наричат ,õаmа на uоµерната xиuия~ и той наnълно sаслyaава това оnреµеление.
Както uноrо µрyrи личности в таsи книrа, на uлаµини Aавоаsие е иsyчавал
nраво. Той nолyчава наyчна стеnен и е nриет във qренската аµвокатyра, но
никоrа не е nрактикyвал таsи nроqесия. Bил е активен член на mренската
кралска акаµеuия на наyките и на Ferme Generale, инститynия, свърsана със
съõирането на µанъnи. Послеµиnата от това е, че слеµ mренската револmnия от
1789 r. властите се отнасят с µълõоко nоµоsрение къu неrо. Hакрая той е арестyван
с µвайсет и сеµеu µрyrи членове на Ferme Generale. Револmnионното nравосъµие
uоaе и µа не е õило uноrо nреnиsно, но несъuнено е õило õърsо. Саuо в еµин µен (8
uай 1794 r.) всичките µвайсет и осеu µymи õили съµени, наuерени sа виновни и
rилотинирани. Aавоаsие е наµaивян от съnрyrата си, uноrо yuна aена, nоuаrала
uy в иsслеµователската раõота.
До съµа õила отnравена uолõа µа õъµе nоmаµен aивотът на Aавоаsие sараµи
оrроuните uy sаслyrи къu роµината и наyката. Съµията отxвърлил uолõата със
слеµната кратка sаõелеaка: ,Реnyõликата няuа нyaµа от rении.~ Доста nо-õлиsо
µо истината са µyuите на rолеuия uатеuатик Aаrранa: ,Саuо uиr õеmе нyaен µа
се отсече таsи rлава, но uоaе õи оmе стотиnи rоµини няuа µа се роµи µрyrа като
нея.~
21. КОHСТАHТHH ВЕAHКH
ок. 280 - 337
Константин Велики е nървият xристиянски риuски иunератор. С
nокръстването си и с раsнооõраsните uерки, които насърчават раsnространението
на xристиянството, той иuа ваaна роля sа nревръmането uy от nреслеµвана секта
в nреоõлаµаваmа релиrия в Евроnа.
Константин е роµен около 280 r. в rраµ Hисyс (µнес Hиm). Bаmа uy õил
оqиnер с висок чин и Константин nрекарва uлаµеaките си rоµини в Hикоuиµия,
къµето се наuирал µворът на иunератор Диоклетиан.
Диоклетиан се отрича от трона в 305 r. и Константиновият õаmа
Констанnий nоеuа ynравлението в sаnаµната nоловина на Риuската иunерия.
Еµна rоµина слеµ сuъртта на Констанnий войските оõявяват Константин sа
иunератор. Hо някои nълковоµnи не nриеuат това и иsõyxват реµиnа rраaµански
войни. Те nриклmчват в 312 r., коrато Константин съкрymава еµинствения си
останал nротивник - Максенnий, в õитката край Тиõър, неµалеч от Риu.
Сеrа Константин е õеsсnорният rосnоµар на sаnаµната nоловина от
иunерията, но иsточната се ynравлява от Aиnиний. Константин раsrроuява
Aиnиний и µо края на aивота си остава еµинственият rосnоµар на Риuската
иunерия.
Hе е uноrо сиryрно точно коrа се е nокръстил Константин. Hай-
раsnространеното nреµание rласи, че в навечерието на õитката край Тиõър
Константин виµял на неõето оrнен кръст, nриµрyaен с µyuите ,С тоsи sнак mе
nоõеaµаваm~. Hеsависиuо как и къµе се е nокръстил, Константин се nосвеmава
най-искрено на раsnространението на xристиянството. Еµна от nървите uy крачки
в таsи насока е Миланският еµикт, с който xристиянството става sаконна
своõоµна релиrия. Еµиктът nостановява µа се върне nърковното иuymество,
конqискyвано nри nреµиmния nериоµ на nреслеµвания, и оnреµеля неµелята като
µен sа uолитва.
3аµ Миланския еµикт не стои раsõиране sа неоõxоµиuостта от релиrиоsна
търnиuост. Hаnротив, Константиновото rосnоµство õелеaи началото на
оqиnиални rонения nротив евреите, които mе nроµълaат в xристиянска Евроnа
оmе векове нареµ.
Константин не yстановява xристиянството като оqиnиална µърaавна
релиrия. Hо чреs sаконоµателни и µрyrи uерки µоnринася uноrо sа
раsnространението uy. При неrовото ynравление става очевиµно, че nриеuането
на xристиянската вяра µава nо-rолеuи въsuоaности µа стиrнеm µо висока
µърaавна слyaõа, а Константиновите yкаsи nреµоставят на nърквата
всевъsuоaни nолеsни nривилеrии. Hsrраaµането на няколко от най-nрочyтите в
света nърковни сrраµи - nърквите ,Роaµество~ във Витлееu и ,Bоaи rроõ~ в
Ерyсалиu - sаnочва съmо nо вреuето на Константин.
Той е nървият xристиянски иunератор на Риu и това саuо nо сеõе си õи uy
осиryрило uясто в таsи книrа. Hо и µрyrи неrови µейности иuат съmо µалечни
nослеµиnи. Той nреиsrраaµа и раsmирява стария rраµ Виsантион, nреиuенyван на
Константиноnол и станал неrова столиnа. Константиноnол (µнеmен Hстанõyл) mе
се nревърне в еµин от rолеuите rраµове на света; той е столиnа на Hsточната
риuска иunерия, а слеµ това векове нареµ и на Отоuанската иunерия.
Освен всичко µрyrо Константин иrрае sначителна роля във вътреmните
µела на nърквата. 3а µа раsреmи сnора uеaµy nривърaениnите на Арий и на
Атанасий (µваuа xристиянски õоrослови, които nроnовяµват nротиворечиви
µоктрини), Константин свиква nървия Hикейски съõор (325 r.). Съõорът, в който
Константин вsеuа активно yчастие, раsреmава сnора, като nриеuа т. нар. Сиuвол
на вярата, който влиsа в nравославното õоrослyaение.
Оmе nо-ваaни са някои от Константиновите rраaµански sакони. Той
въвеaµа sаконоµателни uерки, сnореµ които някои sанаяти стават наслеµствени
(наnриuер uесарството, лекарството). Освен това иsµава yкаs, който sаõранява на
т. нар. колони (наеuни sеuеµелски раõотниnи) µа наnyскат sеuята, която
оõраõотват. Hа съвреuенен еsик това оsначава, че колоните се nревръmат в
креnостниnи, nриµаµени sавинаrи къu sеuята. Тоsи и µрyrи nоµоõни sакони
nоuаrат µа се слоaат основите на nялата оõmествена стрyктyра в среµновековна
Евроnа.
Константин реmава µа nолyчи кръmение еµва коrато е на сuъртното си
лоaе, uакар µа е ясно, че е nриел xристиянската вяра uноrо nреµи това. Hе nо-
uалко ясно е, че µyxовната съmност на xристиянството uy е yõяrнала наnълно.
Дори сnореµ тоrаваmните раsõирания той е õил õеsuилостен и aесток. H не саuо
къu враrовете си. По неsнайни nричини aена uy и най-rолеuият uy син са
yuъртвени nо неrова воля в 326 r.
Bи uоrло µа се въsраsи, че като nриеuа xристиянството, Константин
всъmност не nроuеня xоµа на историята, а саuо nриsнава неиsõеaното. Hunератор
Диоклетиан (284-305), който nоµлаrа на оaесточени rонения xристияните, не
yсnява µа сuаaе тяxната релиrия - nо това вреuе xристиянството е вече толкова
силно, че не uоaе µа õъµе yниmоaено и с най-свиреnи uерки. Ако вsеuеu nоµ
вниuание nровала на всички yсилия на Диоклетиан µа иsкорени xристиянството,
uоaеu µа µоnyснеu, че в крайна сuетка то mеmе µа yµърaи nоõеµа и õеs наuесата
на Константин.
Поµоõни µоrаµки са интересни, но не воµят µоникъµе. Трyµно uоaеu µа
твърµиu със сиryрност какво mеmе µа стане, ако rо няuаmе Константин. Hаnълно
ясно е оõаче, че с неrовата nоµкреnа xристиянството õърsо се раsnространява и
като численост, и като влияние. От вяра на еµно ниmоaно uалnинство sа сто
rоµини то се nревръmа в nреоõлаµаваmо вероиsnовеµание на най-rоляuата
иunерия в света.
Hесъuнено Константин е еµна от rолеuите, nентрални qиryри в
евроnейската история. Трайното въsµействие на неrовото влияние ни накара µа rо
nоставиu nо-наnреµ µори от nо-иsвестни личности като Алексанµър Велики,
Hаnолеон или Хитлер.
22. ДÆЕHМС YАТ
1736 - 1819
mотланµският иsоõретател Дaейuс Yат, коrото оõикновено наричат
иsоõретателя на nарната uаmина, е клmчова qиryра в инµyстриалната
револmnия. В µействителност той не е nървият, констрyирал такава uаmина.
Поµоõни yстройства са оnисани от Херон Алексанµрийски оmе nреs nървото
столетие. В 1698 r. Тоuас Сейвъри nатентова nарна uаmина, която слyaи саuо sа
иsnоunване на воµа, а в 1712 r. анrличанинът Тоuас Hmкъuън nатентова втора,
nоµоõрен вариант на nървата. Hо и тя иuа толкова слаõа еqективност, че uоaе
саuо µа иsnоunва воµа от каuеновъrлени uини.
Саuият Yат nроявява интерес къu nарната uаmина в 1764 r., коrато nрави
uакет на yстройството на Hmкъuън. Макар че саuо еµна rоµина се е оõyчавал
като uеxаник, Yат иuа rоляu иsоõретателски талант. Поµоõренията, които внася
в констрyкnията на Hmкъuън, са толкова съmествени, че с nраво uоaеu µа rо
сuятаuе sа съsµател на nървата nарна uаmина, наuерила nрактическо
nрилоaение. Първото rоляuо nоµоõрение в uаmината, nатентована в 1769 r., е
µоõавянето на µве отµелни каuери sа съõиране на nарата. Освен това той иsолира
nарния nилинµър и nреs 1782 r. вече съsµава uаmина с µвойно µействие. 3аеµно с
µрyrи nо-µреõни, теsи нововъвеµения четирикратно yвеличават каnаnитета й. Hа
nрактика това е равноsначно на раsликата uеaµy еµно xитро иsuислено, но не
uноrо nолеsно yстройство и yреµ, който наuира mироко nрилоaение в
инµyстрията.
В 1781 r. Yат иsоõретява и систеuа от sъõчати колела, които nревръmат
въsвратно-nостъnателното µвиaение във въртеливо. Това откритие yвеличава
uноrократно въsuоaностите sа иsnолsване на nарната uаmина. Освен раsните
µрyrи nоµоõрения Yат съsµава uеxаниsъu, с който оõоротите се реryлират
автоuатично, uаноuетър (1790 r.), õрояч, инµикатор и µросел.
Саuия Yат не rо õивало uноrо в търrовията. Hо в 1775 r. той влиsа в
съµрyaие с Матm Byлтън, инaенер, но и uноrо сnосоõен търrовеn. Преs
слеµваmите µвайсет и nет rоµини qирuата на Yат и Byлтън nроиsвеaµа uноrо
nарни uаmини и µваuата съµрyaниnи sаõоrатяват. 3начението на nарната
uаmина еµва ли uоaе µа се nоµnени. Вярно, nоявяват се uноrо µрyrи иsоõретения,
които иrраят роля в инµyстриалната револmnия. Huа нововъвеµения в uинното
µело, в uеталyрrията, в инµyстриалната теxника. Саuо uалка част от новостите
nреµmестват uаmината на Yат: тъкачната совалка (Дaон Кей, 1733) и nреµачната
uаmина (Дaейuс Харrрийвс, 1764). Повечето µрyrи иsоõретения са qактически
µреõни nоµоõрения и нито еµно от тяx няuа aиsнено sначение sа инµyстриалната
револmnия. Парната uаmина е неmо съвсеu µрyrо. Тя иsиrрава nървостеnенна
роля и õеs нея инµyстриалната револmnия mеmе µа иuа съвсеu µрyr виµ. Преµи
това са иsnолsвани µонякъµе вятърните витла и воµните колела, но rлавният
иsточник на енерrия винаrи са õили човеmките uиmnи, което ряsко оrраничава
nроиsвоµствения каnаnитет на инµyстрията. С иsоõретяването на nарната
uаmина тоsи nроõлеu отnаµа. Проиsвоµителите вече иuат на раsnолоaение
rолеuи количества енерrия, които воµят и µо rоляuо yвеличение на
nроиsвоµството. Петролното еuõарrо nреs 1973 r. ни накара µа осъsнаеu колко
теaко uоaе µа се отраsи неµостиrът на енерrия върxy инµyстриалната систеuа, но
то uоaе µа ни µаµе nреµстава, uакар и слаõа, sа sначението, което иuа sа
инµyстриалната револmnия иsоõретението на Yат.
Освен иsnолsването й като енерrиен иsточник във qаõрики и sавоµи
nарната uаmина иuа и uноrо µрyrи sначителни nрилоaения. Преs 1783 r. еµин
qренски uаркиs я иsnолsва yсnеmно като µвиrател на nлавателен съµ, а в 1804 r.
Ричарµ Тревиµик констрyира nървия nарен локоuотив. Теsи µва ранни nрототиnа
не наuират nрилоaение в nрактиката. Hо саuо слеµ няколко µесетилетия
nараxоµът и aелеsниnата mе nреоõраsят µо неysнаваеuост сyxоnътния и воµния
трансnорт.
Hнµyстриалната револmnия настъnва nочти в съmия исторически nериоµ,
коrато се иsвърmват Аuериканската и mренската револmnия. Hавреuето това
uоaе µа не е õило очевиµно, но µнес виaµаuе и се yверяваuе, че инµyстриалната
револmnия е nреµоnреµелена µа окаaе µалеч nо-rоляuо въsµействие върxy
човеmкия õит, отколкото µвете револmnии. H sатова иuенно Дaейuс Yат е еµна от
най-влиятелните личности в историята.
23. МАHКTA mАРАДЕH
1791 - 1867
Æивееu във века на електричеството. Вярно е, че nонякоrа наричат наmия
век косuически, а nонякоrа атоuен, но косuическите nолети и атоuното оръaие
неsависиuо от nървостеnенното иu sначение окаsват сравнително uалко влияние
върxy всекиµневния ни õит. А електрически yреµи ynотреõяваuе nостоянно.
Всъmност uоaе µа се каaе, че никое µрyrо теxническо nостиaение не е
nроникнало така µълõоко и всеоõxватно в съвреuенния свят, както
електричеството. Мноrо yчени са µали свой nринос sа оnоsнаването и
овлаµяването на електричеството: mарл-Оrmст µе Кyлон, Алесанµро Волта, Ханс
Кристиян Орстеµ и Анµре-Мари Аunер са nо-иsвестните. Hо наµ всички тяx се
иsвисяват µваuата õритански yчени Майкъл mараµей и Дaейuс Кларк Максyел.
Раõотите на µваuата някъµе се µоnълват еµна µрyrа, но това не оsначава, че са си
сътрyµничили. Саuостоятелните nостиaения на всеки от тяx ни µават nраво µа rи
nоставиu на еµни от nреµните uеста в таsи книrа.
Майкъл mараµей е роµен в 1791 r. в Hmинrтън, Анrлия. Проиsxоaµа от
õеµно сеuейство и µо rоляuа стеnен е саuоyк. Hетиринайсетrоµиmен, чиракyва
nри книaар книrовеsеn и иsnолsва таsи въsuоaност, sа µа чете yсилено. Hа
µвайсет rоµини nосеmава скаsки на иuенития анrлийски yчен сър Хъuqри Дейви
и остава очарован от неrо. Hsnраmа uy nисuо и накрая nолyчава раõота като
неrов nоuоmник. Слеµ няколко rоµини mараµей вече nрави саuостоятелни
открития. Макар µа няuа µоõра nоµrотовка nо uатеuатика, като qиsик
ексnериuентатор е ненаµuинат.
Първото uy sначително откритие в електричеството се отнася къu 1821 r.
Две rоµини nреµи това Орстеµ е sаõеляsал, че стрелката на оõикновен uаrнитен
коunас се отклонява, ако наõлиsо иuа електрически nровоµник. Това навеaµа
mараµей на uисълта, че ако uаrнитът стои неnоµвиaен, тоrава mе се µвиaи
nровоµникът. Хванал се sа това xрyuване, той yсnява µа съsµаµе yстройство,
чийто nровоµник се върти неnрекъснато nри наличието на õлиsък uаrнит, стиrа
nо nровоµника µа тече електрически ток. mактически mараµей е иsоõретил
nървия електроuотор, nървото yстройство, в което електрическият ток се
иsnолsва, sа µа µвиaи еµно тяло. Макар и nриuитивно, откритието на mараµей е
nреµтечата на всички електроuотори, ynотреõявани в µнеmния свят. Това е
страxотен yсnеx. Оõаче nрактическата nолsа от иsоõретението е оrраничена, тъй
като няuа µрyr начин sа nроиsвеaµане на електрически ток освен с тоrаваmните
nървоõитни xиuически õатерии.
Hо mараµей е yõеµен, че тряõва µа иuа някакъв uетоµ µа се иsnолsва
uаrнетиsuът sа nроиsвоµство на електричество и nроµълaава µа rо търси. Ето,
неnоµвиaният uаrнит не nреµиsвиква електрически ток в õлиsък µо неrо
nровоµник. Hо в 1831 r. mараµей открива, че ако nреs xалка от aиnа се nрокара
uаrнит, в xалката тече електрически ток, µокато uаrнитът се µвиaи. Тоsи еqект
се нарича електроuаrнитна инµyкnия и откритието на sакона, на който тя се
nоµчинява, се сuята sа най-rоляuото отµелно nостиaение на mараµей.
Тоsи yсnеx е uонyuентален nо µве nричини. Първо, sаконът иuа nринnиnно
sначение sа теоретичното раsõиране на електроuаrнетиsuа. H второ,
електроuаrнитната инµyкnия uоaе µа се иsnолsва sа nроµълaително
nроиsвеaµане на електрически ток, което mараµей лично µеuонстрира, като
съsµава nървото µинаuо. Съвреuенните rенератори, които µоставят ток на наmите
rраµове и sавоµи, са µалеч nо-yсъвърmенствани от mараµеевото, но всички те се
оnират на съmия nринnиn - електроuаrнитната инµyкnия.
mараµей иuа sаслyrи и в оõластта на xиuията. Hsнаuерил е начини sа
втечняване на rаsове и е открил раsлични xиuически съеµинения, в това число и
õенsола. По-rоляuо sначение иuа раõотата uy в сqерата на електроxиuията
(иsyчаването на xиuическите еqекти на електрическия ток). Bлаrоµарение на
старателните си ексnериuенти mараµей иsвеaµа µва sакона sа електролиsата,
които съmо носят неrовото иuе и nолаrат основите на електроxиuията. Освен
това от неrо воµи началото си най-съmествената терuинолоrия в таsи оõласт:
аноµ, катоµ, електроµ и йон.
Пак mараµей въвеaµа във qиsиката ваaното сxваmане sа uаrнитните и
електрическите силови линии. Като nоµчертава ролята не на саuите uаrнити, а на
nолето uеaµy тяx, той nоµrотвя nътя sа nял реµ nостиaения в съвреuенната
qиsика, uеaµy които и yравненията на Максyел. mараµей открива оmе, че ако
nоляриsирана светлина се nрокара nреs uаrнитно nоле, nоляриsаnията й mе
nретърnи nроuяна. Това откритие е sначително, sаmото е nървото yкаsание, че
uеaµy светлината и uаrнетиsuа иuа връsка.
mараµей е õил не саuо uноrо yuен, но и uноrо красив и се е nолsвал с
rоляuа nоnyлярност като лектор nо наyчни въnроси. Въnреки това се е отличавал
със скроuност и е õил наnълно õеsраsличен къu славата, nарите и nочестите.
Откаsва µа nриеuе каквото и µа е sвание и отклонява nреµлоaението µа стане
nреµсеµател на Bританското кралско µрyaество. Huа µълъr и mастлив õрак, но
остава õеsµетен. Yuира в 1867 r. õлиsо µо Aонµон.
24. ДÆЕHМС КAАРК МАКСYЕA
1831 - 1879
Iолеuият õритански qиsик Дaейuс Кларк Максyел е иsвестен nреµи
всичко с qорuyлирането на четири yравнения, които отраsяват основните sакони
sа електричеството и uаrнетиsuа.
Iоµини nреµи Максyел теsи µве оõласти са иsслеµвани nоµроõно и се sнаело,
че са тясно свърsани. Hо въnреки че вече са открити раsлични sакони sа
електричеството и uаrнетиsuа, те се отнасят sа отµелни слyчаи. Преµи Максyел
няuа nялостна, еµинна теория. В своите четири кратки (uакар и uноrо слоaни)
yравнения Максyел yсnява µа иsраsи точно nовеµението и вsаиuоµействието на
електрическите и uаrнитните nолета.
Така той оõеµинява uноrо оõъркваmи явления в еµинна иsчерnателна
теория. Вече nовече от столетие Максyеловите yравнения се иsnолsват mироко
както в теоретичната, така и в nрилоaната наyка.
Iоляuо качество на теsи yравнения е, че те са оõmовалиµни, ваaат nри
всички оõстоятелства. От тяx uоrат µа õъµат иsвеµени всички иsвестни nреµи
това sакони на електричеството и uаrнетиsuа, а и uноrо µрyrи, неnоsнати
µотоrава.
Hай-съmественото от новите реsyлтати е nрослеµено от саuия Максyел. От
yравненията си той стиrа µо иsвоµа, че в електроuаrнитното nоле са въsuоaни
nериоµични треnтения. Веµнъa nреµиsвикани, теsи треnтения, наречени
електроuаrнитни вълни, се раsnространяват и в иsвънsеuното nространство. Hреs
yравненията си Максyел µокаsва, че скоростта на електроuаrнитните вълни е
nриõлиsително 300 000 килоuетра в секyнµа. Yченият си µава сuетка, че такава е
и иsuерената скорост на светлината. Оттyк стиrа µо иsвоµа, че саuата светлина се
състои от електроuаrнитни вълни.
Така Максyеловите yравнения се окаsват основни sакони не саuо на
електричеството и uаrнетиsuа, но и на оnтиката! Всъmност от тяx uоrат µа се
иsвеµат не саuо всички вече иsвестни sакони на оnтиката, но и uноrо неnоsнати
qакти и вsаиuоsависиuости.
Виµиuата светлина не е еµинственият въsuоaен виµ електроuаrнитно
иsлъчване. Yравненията nокаsват, че е въsuоaно µа иuа и µрyrи електроuаrнитни
вълни, които се раsличават от виµиuата светлина nо µълaина и честота. Теsи
теоретични иsвоµи се nотвърaµават nо-късно õляскаво от Хайнриx Херn, който
yсnява µа открие невиµиuите вълни, чието съmествyване Максyел е nреµвиµил. А
няколко rоµини nо-късно Iyлиелuо Маркони µеuонстрира, че съmите невиµиuи
вълни uоrат µа се иsnолsват sа õеsaично nреµаване, и раµиото става реалност.
Днес те иuат nрилоaение и в телевиsията. Рентrеновите, rаuа-лъчите,
инqрачервените и yлтравиолетовите лъчи са µрyr nриuер sа електроuаrнитно
иsлъчване. Всички те uоrат µа õъµат иsyчени чреs Максyеловите yравнения.
Славата на Максyел се µълaи най-вече на иsyuителните uy nостиaения в
електроuаrнетиsuа и оnтиката, но той иuа rолеuи sаслyrи и в µрyrи наyчни
оõласти, в това число астроноuическата теория и терuоµинаuиката. Осоõен
интерес sа неrо е nреµставлявала кинетичната теория sа rаsовете. Той си µава
сuетка, че не всички uолекyли на rаsа се µвиaат с еµна и съmа скорост. Hякои са
nо-õавни, µрyrи nо-õърsи, а трети иsклmчително õърsи. Максyел раsраõотва
qорuyла, която оnреµеля (nри всяка µаµена теunератyра) каква част от
uолекyлите на оnреµелен rаs с каква скорост mе се µвиaат. Таsи qорuyла,
наречена ,Максyелово раsnреµеление~, е еµно от най-mироко иsnолsваните
наyчни yравнения и наuира ваaно nрилоaение в uноrо µялове на qиsиката.
Максyел е роµен в 1831 r. в Еµинõyрr, mотланµия.
Преaµевреuенно раsвит, на четиринайсет rоµини иsнася наyчен µоклаµ
nреµ Еµинõyрrското кралско µрyaество. Посеmава в роµния си rраµ yниверситет,
а се µиnлоuира в Кейuõриµa. Преs nо-rоляuата част от sрелия си aивот е
nроqесор в раsлични висmи yчеõни sавеµения, nослеµното от които е
Кейuõриµaкият yниверситет. Bил е aенен, но няuал µеnа. Максyел е всеnриsнат
като най-rолеuия qиsик теоретик в nелия nериоµ uеaµy Hmтън и Айнmайн. Hа
õляскавата uy наyчна кариера е слоaен nреaµевреuенно край: в 1879 r. той yuира
от рак uалко nреµи четирийсет и осuия си роaµен µен.
25. МАРТHH AYТЕР
1483 - 1546
Мартин Ayтер, чието nреµиsвикателство сnряuо Риuокатолическата
nърква nоставя началото на nротестантската реqорuаnия, е роµен в 1483 r. в
Айслеõен, Iерuания. Той nолyчава солиµно yниверситетско оõраsование.
Hsвестно вреuе (очевиµно nо настояване на õаmа си) yчи nраво. Hо не sавърmва
nравните наyки, а става член на Авryстинския uонаmески орµен. В 1512 r.
nолyчава от Витенõерrския yниверситет наyчна стеnен - µоктор nо õоrословие, и
скоро слеµ това вече е nреnоµавател в неrо.
Ayтеровите оrорчения от неnравµите на nърквата въsникват nостеnенно. В
1510 r. той nреµnриеuа nътyване µо Риu и остава иsyuен от користолmõието и
раsnyснатия aивот на риuското µyxовенство. Hо неnосреµственият nовоµ, който
nреµиsвиква nротеста uy, е nрактиката на nърквата µа nроµава инµyлrенnии.
(Hнµyлrенnията е µокyuент, иsµаван sа оnроmаване на rреxовете; тя наuалява и
срока, който rреmникът тряõва µа nрекара в чистилиmето.) Hа 31 октоuври 1517
r. Ayтер nоставя на вратата на nърквата във Витенõерr своите nрословyти
Деветµесет и nет теsи, в които nориnава остро риuската nърква sа
користолmõието й иsоõmо и sа nроµаaõата на инµyлrенnии в частност. Ayтер
иsnраmа коnие от теsите си на арxиеnискоnа на Майнn. Освен това rи наnечатва и
rи раsnространява навреµ иs оõластта.
Протестът nротив Риuокатолическата nърква õърsо се раsmирява и скоро
Ayтер отxвърля nравоuоmията на nаnата и на nърковните съõори и оõявява, че
той mе се ръковоµи саuо от Bиõлията и от sµравия раsyu. Както uоaе µа се
очаква, nърквата не rлеµа с µоõро око на теsи въsrлеµи. Ayтер е nриsован µа се
яви nреµ nърковни сановниnи и слеµ неколкократни nоµканяния µа се nокае.
Hакрая Ворuската µиета (1521 r.) rо оõявява sа еретик и rо отлъчва от nърквата.
Освен това nоставя nоµ sаõрана всичко, наnисано от неrо.
Естественият sавърmек õи õил Ayтер µа õъµе иsrорен на клаµата. Ала
yчението uy вече е наuерило mирока nоµкреnа среµ rерuанския нароµ и rоляuа
част от неuските княsе. H uакар Ayтер µа е nринyµен µа се yкрива около rоµина,
таsи nоµкреnа е толкова силна, че uy µава въsuоaност µа иsõеrне теaко
накаsание.
Ayтер е nроµyктивен nисател и uноrо от книrите uy иuат силно
въsµействие. Еµна от най-sначителните uy раõоти е nревоµът на Bиõлията на
неuски. Раsõира се, това µава въsuоaност на всеки mо-rоµе rраuотен rерuанеn µа
се sаnоsнае саuостоятелно със Свеmеното nисание, õеs µа раsчита на nърквата или
на нейните nроnовеµниnи. (Меaµy µрyrото, nревъsxоµният еsик на Ayтеровия
nревоµ окаsва оrроuно влияние върxy неuския еsик и литератyра.)
Естествено, тyк е невъsuоaно µа иsлоaиu nоµроõно yчението на Ayтер.
Еµна от основните uy иµеи е µоктрината sа иsõавяне от rреxовете саuо чреs вяра
- иµея, sаиuствана от nисанията на Свети Павел. Сnореµ Ayтер човекът така е
sатънал в rреxове, че саuо µоõрите µела не uоrат µа rо сnасят от вечното
nроклятие. До сnасение воµят еµинствено вярата и Bоaията uилост. mоu е така,
ясно е, че nроµаaõата на инµyлrенnии е nорочна nрактика, която µоникъµе не
воµи. Траµиnионният въsrлеµ, че nърквата е неоõxоµиuият nосреµник uеaµy
отµелния xристиянин и Bоrа, се окаsва nоrреmен. Ако nрõслеµиu Ayтеровото
yчение, иsлиsа, че иsоõmо няuа основание Риuокатолическата nърква µа
съmествyва.
Освен че nоставя nоµ въnрос ролята на таsи nърква, Ayтер nротестира
nротив реµиnа нейни осоõени сxваmания и nрояви. Hаnриuер той отрича
съmествyването на чистилиmе и не nриеuа иµеята sа õеsõрачие на µyxовните лиnа.
В 1525 r. саuият той се оaенва sа õивmа uонаxиня и от тоsи õрак се раaµат mест
µеnа. Ayтер yuира в 1546 r., коrато е на nосеmение в роµния си rраµ Айслеõен.
Мартин Ayтер не е nървият nротестантски uислител. Столетие nо-рано
неrов nреµmественик е Rн Хyс в Hеxия, а оmе nо-рано, nреs XIV век -
анrлийският õоrослов Дaон Yиклиq. Да не rовориu, че qранnysинът Пиер Валµо,
aивял nреs XII век, с nраво uоaе µа се сuята sа еµин от ранните nротестанти. Hо
yчението на всеки от тяx иuа саuо uестно sначение. В 1517 r. неµоволството от
католическата nърква е толкова оõичайно, че словото на Ayтер uиrоu въsõyaµа
вериaна реакnия от nротести, които скоро оõxваmат rоляuа част от Евроnа. Ето
sаmо Ayтер с nраво е сuятан sа човека, слоaил началото на Реqорuаnията.
Hай-неnосреµственият реsyлтат от Реqорuаnията е въsникването на
раsлични nротестантски секти. Въnреки че nротестантството е саuо раsновиµност
на xристиянството, nри това не най-uноrочислената, то все nак иuа nовече
nослеµователи от õyµиsuа и qактически от nовечето µрyrи вероиsnовеµания.
Вторият ваaен реsyлтат от Реqорuаnията са mироко раsnространените
релиrиоsни войни в Евроnа, които иsõyxват слеµ нея. Hякои от тяx (наnриuер
Трийсетrоµиmната война в Iерuания от 1618 µо 1648 r.) са страmно
кръвоnролитни. А неsависиuо от войните nолитическите конqликти uеaµy
католиnи и nротестанти mе иrраят nреs слеµваmите няколко века ваaна роля в
nолитическия aивот на Евроnа.
Реqорuаnията иuа nочти неsаõелеaиuо, но uноrо ваaно sначение sа
интелектyалното раsвитие на 3аnаµна Евроnа, nреµи 1517 r. съmествyва саuо еµна
оqиnиално yстановена nърква - Риuокатолическата, и несъrласните с нея са
sаклейuявани като еретиnи. Поµоõна атuосqера nолоaително не насърчава
саuостоятелното uислене. Слеµ Реqорuаnията, коrато раsлични страни
въsnриеuат nринnиnа на своõоµа на релиrиоsната uисъл, става nо-õеsоnасно µа се
оõсъaµат всякакви въnроси.
3аслyaава µа се отõелеaи и µрyrо. Hай-uноrо личности в наmата класаnия
nроиsxоaµат от Великоõритания. Hа второ uясто иµва Iерuания. Hначе каsано,
nреоõлаµават xора от nротестантските страни в Северна Евроnа и Аuерика. От
µрyrа страна, nрави вnечатление, че саuо µваuа - Iyтенõерr и Карл Велики - са
aивели nреµи 1517 r. Останалите nроиsxоaµат от µрyrи краиmа на света, а
роµените в страни, които еµва nо-късно стават nротестантски, иuат относително
uалки sаслyrи къu човеmката кyлтyра и история. Това очевиµно nоµскаsва, че
nротестантството и Реqорuаnията са nричината µа иuа толкова uноrо иuенити
xора от теsи райони nреs nослеµните 450 rоµини. Вероятно nо-rоляuата
интелектyална своõоµа в тяx е иsиrрала съmествена роля.
Ayтер не е õеsnоrреmен. Макар и õyнтар среmy аõсолmтната власт на
nърквата, той се отнася с иsклmчителна нетърnиuост къu всички, които uy се
nротивоnоставят nо релиrиоsни въnроси. Моaе õи тъкuо nораµи таsи неrова
нетърnиuост релиrиоsните войни в Iерuания са µалеч nо-aестоки и
кръвоnролитни, отколкото наnриuер в Анrлия. Освен това Ayтер е страmен
антисеuит и sлоõните uy nисания nротив евреите вероятно са nрокарали nътя
къu ерата на Хитлерова Iерuания.
Ayтер често nоµчертава колко е ваaно xората µа се nоµчиняват на
sаконната rраaµанска власт. 3аµ това nроsира rлеµиmето uy, че nърквата не õива
µа се uеси в rраaµанското ynравление. (Hе тряõва µа се sаõравя, че Реqорuаnията
не е саuо õоrословски µисnyт. До rоляuа стеnен тя е наnионалистичен rерuански
õyнт nротив влиянието на Риu и uоaе õи това е µонякъµе nричината Ayтер µа иuа
силната nоµкреnа на неuското µворянство.) Hо неsависиuо от Ayтеровите nели и
наuерения неrовите иsяви вероятно са накарали uноrо неuски nротестанти µа
въsnриеuат аõсолmтиsuа в nолитиката. В тоsи сuисъл nисанията на Ayтер
вероятно съmо са nоuоrнали µа се nроnрави nътят къu Хитлеровата ера.
Hякои uоaе µа се sаnитат sаmо Мартин Ayтер не е nоставен на nо-nреµно
uясто в таsи книrа. Първо, sаmото, uакар µа е uноrо ваaна личност sа
евроnейnите и аuериканnите, не е така sа aителите на Аsия и Аqрика, къµето
xристияните са uалоõройни. Колкото µо nовечето китайnи, яnонnи или инµийnи,
раsличията uеaµy католиnи и nротестанти nочти не rи интересyват. (По съmия
начин еµва ли uноrо евроnейnи се интересyват от раsличията uеaµy сyнити и
mиити - µвете rрynи, иsnовяµваmи исляuа.) Второ, Ayтер се nоявява
сравнително късно в историята и sатова не uоaе µа иuа върxy нея онова влияние,
което иuат Моxаuеµ, Byµа и Мойсей. Освен това nреs nослеµните няколко века
sначението на вероиsnовеµанието наuалява и въsµействието на релиrията върxy
човеmките µела вероятно mе õъµе µалеч nо-uалко nреs слеµваmото xиляµолетие,
отколкото nреs иsuиналото. Ако релиrиоsните сxваmания nроµълaават µа ryõят
sначение, õъµеmите историnи mе отреµят на Ayтер оmе nо-sаµно uясто от
µнеmното.
H накрая, не õива µа sаõравяuе, че релиrиоsните сnорове nреs XVI и XVII
век не са sасеrнали толкова uноrо xора, колкото наyчните nостиaения nреs съmия
nериоµ. Това е rлавното съоõраaение Ayтер µа õъµе nоставен слеµ Коnерник
(неrов съвреuенник), uакар че е иsиrрал nо-rоляuа саuостоятелна роля в
Реqорuаnията, отколкото Коnерник в наyчната револmnия.
26. ДÆОРДÆ ВАmHHIТОH
1732 - 1799
Дaорµa Ваmинrтон е роµен в 1732 r. в Yейкqилµ - Вирµaиния. Син на
õоrат nлантатор, на µвайсет rоµини той вече е наслеµник на sначително
иuymество. От 1753 µо 1758 r. слyaи в арuията и yчаства активно в õитките с
qранnysи и инµианnи, които uy носят не саuо õоен оnит, но и nрестиa. 3авръmа се
във Вирµaиния къu края на 1758 r., коrато се оттеrля от военна слyaõа. Малко
слеµ това се оaенва sа Марта Данµриµa Къстис, õоrата вµовиnа с µве µеnа. (Той
няuа свои µеnа.)
Слеµваmите nетнайсет rоµини Ваmинrтон се rриaи sа иuотите си и се
окаsва uноrо сnосоõен стоnанин. В 1774 r., коrато е иsõран като µелеrат от
Вирµaиния sа Първия континентален конrрес`, той е еµин от най-õоrатите xора в
колониите.
¡` Hеmо като sаконоµателно съõрание, чиято nърва и uай еµинствена
sаµача е õила µа иsраsи неµоволство от õританското влаµичество; nо неrово
nоµоõие континентални се наричат и войските, съsµаµени от Втория конrрес. - B.
nр.]
Въnреки че Ваmинrтон не се числи къu най-ранните nоõорниnи sа
неsависиuост, Вторият континентален конrрес (на който съmо е член)
еµиноµymно rо иsõира sа коuанµваm континенталните войски. Тоsи иsõор,
наnълно лоrичен, се µълaи на õойния uy оnит, на õоrатството и реnyтаnията uy,
на µоõрата uy qиsика (висок, sµраво слоaен), на сnосоõностите uy на ръковоµител
и най-вече на реmителния uy и силен xарактер. Преs войната sа неsависиuост той
слyaи õеsnлатно и със sавиµна всеотµайност.
Hай-sаõелеaителните nостиaения на Ваmинrтон се отнасят къu вреuето
uеaµy mни 1775 r., коrато nоеuа коuанµването на континенталните войски, и
uарт 1797 r., коrато иsтича вторият uy nреsиµентски uанµат. Той yuира nреs
µекеuври 1799 r. в µоuа си в Маyнт Върнън.
Полоaението на Ваmинrтон като най-лична qиryра в съsµаването на
Съеµинените аuерикански mати се оnреµеля от три неrови ваaни роли.
Първо, nо вреuе на войната sа неsависиuост той се раµва на yсnеxи като
военен ръковоµител. Раsõира се, той съвсеu не се µоõлиaава µо класата на
nълковоµnи като Алексанµър Велики или Kлий Hеsар; nоõеµите uy, иsrлеaµа, се
µълaат колкото на иsyuителната некаµърност на nротивниnите uy -
анrлийските военачалниnи, толкова и на неrовите лични качества. Hо тряõва µа
наnоuниu, че µрyrи аuерикански коuанµири nретърnяват aестоки nораaения в
таsи война, а Ваmинrтон, uакар и nреaивял няколко неsначителни nораaения,
yсnява µа я иsвеµе µо nоõеµния й край.
Второ, Ваmинrтон е nреµсеµател на Конститynионното съõрание. Въnреки
че неrовите иµеи не иrраят съmествена роля nри оqорuянето на аuериканската
конститynия, nоµкреnата uy и саuото uy иuе µоnринасят uноrо sа оµоõряването й
от mатските ynрави. По онова вреuе е иuало sначителна съnротива среmy
новосъsµаµената конститynия и õеs въsµействието на Ваmинrтон никак не е
сиryрно µали е mяла µа се nриеuе.
Трето, Ваmинrтон е nървият nреsиµент на Съеµинените аuерикански mати.
Те наистина са иuали късuет nървият иu nреsиµент µа е човек от неrовия ранr.
Както се виµя от историята на uноrо maноаuерикански и аqрикански страни,
uноrо лесно е еµна нова наnия - uакар и µа sаnочва с µеuократична конститynия
- скоро µа се иsроµи във военна µиктатyра. Ваmинrтон е µостатъчно твърµ
ръковоµител, sа µа не nоsволи новата наnия µа се раsnаµне, но няuа õолни
аuõиnии µа остане вечно на власт. Hяuа aелание µа õъµе нито nар, нито µиктатор
и съsµава nреnеµент sа uирно nреµаване на властта - nреnеµент, който в
Съеµинените mати остава в сила µо µен-µнеmен.
Дaорµa Ваmинrтон не се отличава с ориrиналност и nрониnателност sа
раsлика от някои µрyrи аuерикански лиµери, като Тоuас Дaеqерсън, Дaейuс
Маµисън, Аликsанµър Хаuилтън и Bенµaаuин mранклин. Hеsависиuо от това той
е nо-sначителната qиryра среµ теsи толкова yuни uъaе; sаmото Ваmинrтон във
война и в uир µава онаsи aиsненоваaна съставка на ръковоµството на
иsnълнителната власт, õеs която нито еµно nолитическо µвиaение не uоaе µа
yсnее. 3аслyrата на Маµисън sа qорuирането на Съеµинените аuерикански mати е
ваaна; sаслyrата на Ваmинrтон - наnраво неsаuениuа.
Мястото на Дaорµa Ваmинrтон в таsи книrа sависи µо rоляuа стеnен от
uнението sа историческото sначение на Съеµинените аuерикански mати. Hа
съвреuенния аuериканеn, естествено, uy е трyµно µа µаµе оõективна оnенка. В
среµата на XX век Съеµинените mати nостиrнаxа nо-rоляuа военна сила и
nолитическо влияние µори от Риuската иunерия, коrато е õила на върxа си, но
това nолитическо влияние uоaе µа не nроµълaи толкова µълrо, колкото
риuското. От µрyrа страна, иuа rоляuа вероятност някои теxнически nостиaения
на Съеµинените mати µа nолyчат uноrо висока оnенка от µрyrи кyлтyри в µрyrи
вреuена. Hsоõретяването на саuолета наnриuер и каnането на човек върxy
Ayната са yсnеxи, sа които uиналите еnоxи са uоrли саuо µа uечтаят, а
съsµаването на атоuното оръaие еµва ли някоrа mе õъµе сuятано sа uаловаaно
съõитие. Тъй като Дaорµa Ваmинrтон е аuериканската nолитическа qиryра,
която rоре-µолy отrоваря на риuския Октавиан Авryст, очевиµно иuа основание
µа rо nоставиu õлиsо µо неrо. H ако Ваmинrтон е nоставен uалко nо-ниско, то е,
sаmото nериоµът на неrовото воµачество е nо-кратък и sаmото толкова µрyrи
личности (Тоuас Дaеqерсън, Дaейuс Маµисън и т. н.) съmо са иuали ваaна
sаслyrа sа qорuирането на Съеµинените аuерикански mати. Оõаче Ваmинrтон се
нареaµа nо-високо от qиryри като Алексанµър Велики и Hаnолеон, nонеaе
неrовите yсnеxи и nостиaения са uноrо nо-трайни.
27. КАРA МАРКС
1818 - 1883
Карл Маркс, nървосъsµателят на ,наyчния соnиалиsъu~, е роµен в 1818 r. в
rраµ Трир, Iерuания. Bаmа uy õил nравист и на сеµеuнайсет rоµини Маркс
nостъnва в Bонския yниверситет, sа µа иsyчава съmо nраво. По-късно оõаче се
nреxвърля в Bерлинския yниверситет, а накрая nолyчава титлата µоктор nо
qилосоqия от yниверситета в Hена.
После Маркс се отµава на ayрналистическа µейност и иsвестно вреuе е
реµактор на кtолнския ,Райниmе Hайтyнr~. Hо скоро раµикалните uy
nолитически въsrлеµи sаnочват µа uy носят неnриятности и той се nреuества в
Париa. Таu се sаnоsнава с mриµриx Енrелс и uеaµy тяx въsниква тясно лично и
nолитическо nриятелство, което mе трае nял aивот. Макар че всеки е автор на
няколко отµелни nроиsвеµения, интелектyалното иu сътрyµничество е толкова
свърsано, че трyµовете на µваuата uоrат µа се раsrлеaµат като еµинно, съвuестно
nостиaение. Ето sаmо Маркс и Енrелс са nоставени в таsи книrа sаеµно nоµ иuето
саuо на Маркс, който е сuятан (стрyва ни се, с основание) sа nо-ваaна qиryра от
µваuата.
Скоро Маркс е иsrонен от mранnия и се nреuества в Bрmксел. Huенно таu
nyõликyва в 1847 r. nървия си sаõелеaителен трyµ - ,Hиmета на qилосоqията~.
Слеµваmата rоµина той и Енrелс иsµават ,Коuyнистически uаниqест~,
nроиsвеµението, сnечелило най-uноrо читатели. По-късно съmата rоµина Маркс
се sавръmа в Кtолн, но саuо слеµ uесеnи е nрокyµен и оттаu. Тоrава се nреuества
в Aонµон, къµето остава µо края на µните си.
Макар µа nечели неmичко като ayрналист, в Aонµон Маркс се sаниuава
nреµиuно с иsслеµователска раõота и nиmе книrи sа nолитика и иконоuика. (Преs
теsи rоµини той и сеuейството uy се иsµърaат най-вече õлаrоµарение на mеµри
µарения от Енrелс.) Първият тоu на ,Каnиталът~, най-ваaния трyµ на Маркс,
иsлиsа в 1867 r. Слеµ сuъртта uy в 1883 r. µрyrите µва тоuа съставя, реµактира и
иsµава Енrелс въs основа на õелеaки и ръкоnиси, оставени от Маркс.
Марксовите трyµове са теоретичната основа на коuyниsuа и на uноrо µрyrи
съвреuенни qорuи на соnиалиsuа. Коrато Маркс yuира, оmе няuа страна, която
µа е nрилоaила на nрактика иµеите uy. Hо nреs nослеµваmото столетие
коuyнистически ynравления се yстановяват в uноrо страни, uеaµy които Рyсия и
Китай, а в реµиnа µрyrи µърaави въsникват uарксистки µвиaения, които се
стреuят µа вsеuат властта. Дейността на uарксистките nартии - тя вклmчва
аrитаnия, nолитически yõийства, терор и õyнтове nреµи sавsеuането на властта и
войни, aестоки реnресии и кървави чистки слеµ sавsеuането й - µърaи света в
наnреaение µесетки rоµини и е отнела aивота на около 100 uилиона µymи! Преs
столетието слеµ Маркс няuа qилосоq, който µа е окаsал толкова mироко
въsµействие върxy света. Моaе µа сuятате - както сuятаuе ние, - че
uарксиsuът е иконоuическо и nолитическо õеµствие, но няuа съuнение, че той е
sаõелеaително µвиaение. Всъmност еµинствената nричина Маркс µа не е nоставен
на nо-nреµно uясто в таsи книrа е, че той тряõва µа сnоµели sаслyrата - или nо-
скоро вината - sа всичко, което се слyчи, с uноrо µрyrи личности, uеaµy които
õелеaити qиryри като Aенин, Сталин и Мао Hsе-µyн.
Rсно е, че Маркс sаслyaава високо uясто в таsи книrа. Въnросът е колко
високо? Дори ако nриsнаеu оrроuното влияние на коuyниsuа, nак uоaеu µа се
nитаuе sа sначението на саuия Маркс в раuките на коuyнистическото µвиaение.
Повеµението на съветското nравителство никоrа не е õило строrо съоõраsено с
трyµовете на Маркс. Той иsлаrа конnеnnии като Хеrеловата µиалектика и
nринаµената стойност, но такива аõстрактни nонятия еµва ли са окаsали
въsµействие върxy всекиµневната nрактика на рyското или китайското
ръковоµство.
Hевеµнъa е nосочвано, че uарксистката иконоuическа теория е nълна с
rреmки. H наистина uноrо от Марксовите конкретни nреµnолоaения се окаsаxа
неверни. Hаnриuер той nреµвиaµаmе, че трyµовите xора в каnиталистическите
страни mе оõеµняват все nовече и nовече; очевиµно това не стана. Маркс
nреµричаmе съmо, че õyрaоаsията mе иsчеsне, като nовечето нейни членове mе се
nревърнат в nролетариат, и саuо uалnина mе се иsµиrнат µо класата на
каnиталистите. Това съmо не стана. Освен това той вярваmе, че sасилената
uеxаниsаnия mе наuали nечалõите на каnиталистите - nреµвиaµане, което се
окаsа не саuо nоrреmно, но и µоста rлynаво. Оõаче nравилни или неnравилни,
иконоuическите теории на Маркс няuат ниmо оõmо с неrовото влияние.
3начението на еµин qилосоq се оnреµеля не от nравилността на неrовите
въsrлеµи, а от това µали иµеите uy nоµõyaµат xората къu µействие. Така
nоrлеµнато, Маркс несъuнено иuа оrроuно влияние.
Марксистките µвиaения nоµчертаваxа rлавно четири основни иµеи: 1)
Малnина aивеят в оxолство, а nовечето раõотниnи страµат от õеµнотия. 2) 3а µа се
иsõеrне таsи несnравеµливост, тряõва µа се yстанови соnиалистическа систеuа, т.
е. систеuа, nри която среµствата sа nроиsвоµство са в ръnете на µърaавата, а не на
частни лиnа. 3) В nовечето слyчаи еµинственият начин µа се yстанови такава
систеuа е насилствената револmnия. 4) 3а µа се sаnаsи соnиалистическата систеuа,
неоõxоµиuо е µълrо вреuе µа се nоµµърaа µиктатyрата на коuyнистическата
nартия.
Всяка от nървите три иµеи е õила неµвyсuислено иsраsявана µалеч nреµи
Маркс. Hетвъртата е иsвеµена µонякъµе от Марксовата иµея sа ,µиктатyра на
nролетариата~. Hо вреuетраенето на съветската µиктатyра е като че ли nовече
реsyлтат от nрактиката на Aенин и на Сталин, отколкото на yчението на Маркс.
Ето sаmо някои твърµят, че въsµействието на Маркс върxy коuyниsuа е саuо
qорuално, а не реално, и че yваaението, отµавано на неrовото yчение, е саuо rриu,
саuо оnит µа се наuери ,наyчно~ оnравµание sа иµеи и nолитика, които и õеs това
са mели µа õъµат въsnриети.
Макар такива твърµения µа съµърaат иsвестна истина, те nолоaително са
nресилени. Aенин наnриuер не саuо твърµи, че nрилаrа yчението на Маркс; той е
чел трyµовете uy, въsnриел rи е наnълно и вярва, че се ръковоµи от тяx. Съmото
се отнася sа Мао Hsеµyн и sа uноrо µрyrи коuyнистически ръковоµители. Вярно,
Марксовите иµеи uоaе µа са раsõирани или тълкyвани nоrреmно, но съmото uоaе
µа се каaе sа иµеите на Hсyс, Byµа или Моxаuеµ. Ако nялата основна nолитика на
uарксистките nравителства и µвиaения õеmе иsвлечена µиректно от yчението на
Карл Маркс, той mеmе µа sаслyaава µори nо-nреµно uясто в таsи книrа.
Hякои Марксови иµеи - наnриuер интересният въsrлеµ sа
,иконоuическото оõяснение на историята~ - очевиµно mе останат валиµни µори
слеµ като коuyниsuът иsчеsне наnълно. Оõаче rлавният qактор sа оnреµеляне
uястото на Маркс mе õъµе nреnенката sа sначението на коuyниsuа в nо-
µълrосрочна nерсnектива.
Еµно столетие слеµ сuъртта си той иuаmе nовече от еµин uилиарµ
nослеµователи, nоне qорuално. Това оsначава nо-rоляu õрой nривърaениnи,
отколкото е иuала всяка µрyrа иµеолоrия както в аõсолmтни числа, така и като
част от населението на света. Това караmе uноrо коuyнисти µа се наµяват (а
антикоuyнистите µа се страxyват), че светът mе µоaивее nълното
въsтърaествyване на uарксиsuа.
В nървото иsµание на таsи книrа nисаxuе: ,Макар µа не е сиryрно точно
µокъµе mе стиrне коuyниsuът и колко µълrо mе трае, вече тряõва µа е ясно, че
таsи иµеолоrия се е окоnала sµраво и mе окаsва силно влияние в света nоне оmе
няколко столетия.~ Сеrа е ясно, че таsи оnенка е неоснователно nесиuистична.
Коuyниsuът õе отxвърлен в Рyсия, в µрyrите õивmи съветски реnyõлики и в
nовечето верни на СССР страни. Ролята на uарксиsuа сnаµна rлаволоuно nреs
nослеµните няколко rоµини и иuаuе вnечатлението, че тоsи ynаµък е
õеsвъsвратен.
Ако това е така, nериоµът, в който uарксиsuът е õил rоляuа сила, mе се
окаaе саuо около еµин век, а не столетия. Ето sаmо nялото влияние на Карл
Маркс е nо-uалко, отколкото õе nреnенено в nървото иsµание на книrата. Hо µори
nри това nолоaение той си остава sначително nо-ваaна qиryра от Hаnолеон или
Хитлер. Влиянието и на еµиния, и на µрyrия е nо-краткотрайно от Марксовото, а
и rеоrраqски е с nо-uалък оõxват.
28. ОРВHA РАHТ H YHABTР РАHТ
1871 - 1948; 1867 - 1912
Тъй като nостиaенията на теsи µваuа õратя са тясно nреnлетени, съõрали
сuе rи на еµно uясто и mе раsкаaеu sа тяx еµновреuенно. Yилõър Райт е роµен в
1867 r. в Милвил, Hнµиана, а õрат uy Орвил - nреs 1871 r. в Дейтън, Оxайо. H
µвете uоuчета nолyчават rиuнаsиално оõраsование, но никой не е yµостоен с
аõитyриентска µиnлоuа.
H µваuата иuат влечение къu uеxаниката и nроявяват интерес къu
летенето. В 1892 r. отварят раõотилниnа, в която nроµават, nоnравят и
nроиsвеaµат велосиnеµи. Това иu осиryрява среµства, sа µа се отµаµат на най-
rоляuото си влечение - иsслеµвания в оõластта на въsµyxоnлаването. Те aаµно
четат книrи, nисани от µрyrи автори на таsи теuа - Ото Aилиентал, Октав
mанyт и Саumъл П. Aанrли. В 1899 r. sаnочват саuи µа раõотят върxy nроõлеuа с
летенето. Преs µекеuври 1903 r. слеµ четириrоµиmен трyµ yсилията иu се
yвенчават с yсnеx.
Моaеu µа се sаnитаuе sаmо õратя Райт nостиrат yсnеx таu, къµето uноrо
µрyrи са се nровалили. 3а това иuа няколко nричини. Първо, µве rлави uислят
nо-µоõре от еµна. Bратята раõотят винаrи sаеµно и се µоnълват иµеално. Второ, те
реmават yuно, че най-наnреµ тряõва µа раsõерат nринnиnите на летенето, а слеµ
това µа се оnитат µа констрyират саuолет с µвиrател. Това sвyчи uалко
nараµоксално: как mе yсвоиm nринnиnите на летенето, ако nреµи това няuаm
саuолет? Отrоворът е, че õратя Райт се yчат µа летят с õеsuоторниnи. В 1899 r.
sаnочват оnити с xвърчила и õеsuоторни саuолети. Слеµваmата rоµина вече са
rотови с õеsuоторен саuолет в nълен uаmаõ (с µрyrи µyuи, µостатъчно rоляu µа
носи човек) и rо откарват sа иsnроõване в Кити Хок, Северна Каролина. Оnитът
не е от най-сnолyчливите. В 1901 r. nострояват и иsnроõват втори, а в 1902 r. и
трети. Послеµният иuа няколко uноrо съmествени нововъвеµения. (Hякои от най-
ваaните иu nатенти, които nолyчават в 1903 r., се отнасят тъкuо sа неrо, а не sа
nървия иu саuолет.) С третия õеsuоторник те иsвърmват nовече от xиляµа
yсnеmни nолета. Преµи µа констрyират летателен аnарат с µвиrател, õратя Райт
вече са най-µоõрите и най-оnитните в света nилоти на õеsuоторни саuолети.
Iоляuата иu nрактика в õеsuоторното летене ни µава третия клmч къu
теxния yсnеx. Повечето констрyктори, оnитвали nреµи тяx µа nостроят саuолети,
иuат най-вече еµна rриaа: как µа вµиrнат аnарата си от sеuята. Bратя Райт
nравилно осъsнават, че най-rолеuият nроõлеu е как µа овлаµеят саuолета, коrато
той вече е във въsµyxа. Ето sаmо отµелят uноrо вреuе, sа µа rо наnравят nо-
стаõилен и µа nоµµърaат ynравлението uy nо вреuе на nолет. Те yсnяват µа
иsuислят триnосочно ynравление на саuолета си и така uy осиryряват nълна
uаневреност.
Освен това õратя Райт внасят ваaни nоµоõрения в констрyкnията на
крилата. Те скоро си µават сuетка, че не uоrат µа раsчитат на nyõликyваните
µотоrава µанни на таsи теuа. Построяват си соõствен ветров тyнел, в който
иsnроõват nовече от µвеста раsлично оqорuени крилни nлоmи. Въs основа на теsи
оnити yсnяват µа наnравят соõствени сxеuи, с които nокаsват, че въsµymното
наляrане върxy крилото sависи от неrовата qорuа. После иsnолsват µанните, sа µа
констрyират крилата на своя саuолет. Въnреки всички теsи nостиaения õратя
Райт няuаmе µа yсnеят, ако не õяxа се nоявили в nоµxоµяmия исторически
uоuент. Оnитите sа uоторен nолет nреs nървата nоловина на XIX век са
неиsõеaно оõречени на nровал. Парните локоuотиви са nрекалено теaки в
сравнение с енерrията, която nроиsвеaµат. Коrато õратя Райт иsлиsат на сnената,
вече са съsµаµени еqикасни uотори с вътреmно rорене. Оõаче nри тяx
съотноmението uеaµy теrло и uоmност е такова, че не е въsuоaно µа се иsnолsват
sа летяm аnарат. Тъй като никой nроиsвоµител не е в състояние µа констрyира
µостатъчно лек и µостатъчно uоmен µвиrател, õратя Райт (с nоuоmта на еµин
uеxаник) саuи съsµават nоµxоµяm uотор. 3а rениалните иu сnосоõности rовори
qактът, че yсnяват µа констрyират µвиrател, който nревъsxоaµа всички,
nроиsвеµени µотоrава, и nри това sа сравнително кратко вреuе. Освен това налаrа
иu се µа nроектират и свои витла. Витлото, което иsnолsват в 1903 r., иuа около 66
nроnента коеqиnиент на nолеsно µействие.
Първият nолет е иsвърmен на 17 µекеuври 1903 r. край xълuа Кил Девъл,
õлиsо µо Кити Хок. Тоsи µен всеки от õратята иsвърmва nо µва nолета. Полетът на
Орвил Райт nроµълaава 12 секyнµи и иuа µълaина 36 uетра. Послеµният,
четвърти nолет трае 59 секyнµи, в които Yилõър Райт nрелита 255,60 uетра.
Констрyирането на саuолета, който õратята кръmават ,mлайър I~ (µнес xората rо
наричат ,Кити Хок~), иsлиsа nо-uалко от xиляµа µолара. Раsuаxът на крилата uy
е къu 12 uетра, а теrлото 300 килоrраuа. Той иuа uотор от 12 конски сили, който
теaи саuо 77 килоrраuа. ,mлайър I~ сеrа е иsлоaен в Hаnионалния uysей sа
въsµymни и косuически nолети във Ваmинrтон.
Въnреки че nет µymи са свиµетели на теsи nърви nолети, сравнително
uалко вестниnи съоõmават sа съõитието (и оõmо вsето, µоста неточно). Местният
вестник в роµния иu rраµ Дейтън иsоõmо не rо отõеляsва. Hстината е, че uинават
nочти nет rоµини, µокато светът раsõере, че човекът е yсnял µа се откъсне от
sеuята.
Слеµ nолетите õлиsо µо Кити Хок õратя Райт се връmат в Дейтън, къµето
nострояват оmе еµин саuолет - ,mлайър II~. Преs 1904 r. те иsвърmват 105
nолета с неrо, но nочти никой не иu оõръmа вниuание. Слеµва ,mлайър III~,
nоµоõрен и uноrо yµоõен uоµел, nостроен в 1905 r. Въnреки че Yилõър и Орвил
uноrо често летят в околностите на Дейтън, nовечето xора не вярват, че е
иsоõретена такава uаmина. В 1906 r. наnриuер nариaкото иsµание на ,Хералµ
Триõmн~ nоuества статия sа õратя Райт, оsаrлавена ,Aетnи или лъanи~.
Hо в 1908 r. µваuата слаrат край на всякакви съuнения. Yилõър Райт
откарва еµин от саuолетите във mранnия, къµето иsnълнява nял реµ nyõлични
µеuонстраnии, и орrаниsира коunания, която µа се sаниuае с nласuента на
иsоõретението иu. В това вреuе Орвил Райт nрави nоµоõни nyõлични
µеuонстраnии в Съеµинените mати. 3а aалост, на 17 сеnтеuври 1908 r. саuолетът,
който той nилотира, се раsõива. Това е еµинствената теaка sлоnолyка, която
еµиният от µваuата nретърnява. Yõит е слyчаен uинyвач, а Орвил се отървава
саuо с µве счynени реõра и крак. Yсnеmните uy nолети оõаче вече са yõеµили
nравителството на САm µа nоµnиmе µоrовор sа µоставката на саuолети sа
Министерството на войната и в 1909 r. във qеµералния õmµaет са отµелени 30 000
µолара sа военна авиаnия.
Hsвестно вреuе uеaµy õратя Райт и µрyrи nретенµенти sа откритието се
воµят теaки съµеõни сnорове около nатента, но в 1914 r. съµилиmата се
nроиsнасят в nолsа на õратята. Преs тоsи nериоµ оõаче Yилõър Райт се sараsява от
тиqна треска и yuира в 1912 r. на четирийсет и nет rоµини. Орвил Райт µоaивява
µо 1948 r. H µваuата остават ерrени µо края на µните си.
Въnреки uноrото иsслеµвания и оnити, иsвърmени nреµи тяx, няuа
съuнение, че на õратя Райт се nаµа лъвският nай от sаслyrата sа иsоõретяването
на саuолета. Коrато тряõваmе µа реmиu къµе µа rи класираuе в таsи книrа,
rлавният qактор sа оnенката се окаsа sначението на саuия саuолет. Стрyва ни се,
че той не е толкова ваaно откритие, колкото nечатарската или nарната uаmина,
които виµоиsuениxа реmително саuото човеmко съmествyване. H все nак
саuолетът, който се иsnолsва и в uир, и във война, õеsсnорно иuа rоляuо
sначение. Саuо sа няколко µесетилетия той nревърна наmата неоõятна някоrа
nланета в еµин uалък свят. А yсnеmното откъсване на човека от sеuята õе uноrо
ваaна nреµnоставка sа раsвитието на косuическите nолети.
От nаuтивека човекът е uечтаел µа лети. Праruатиnите оõаче винаrи са
сuятали, че ,летяmите килиuчета~ от ,Хиляµа и еµна ноm~ са саuо õлянове,
които няuат uясто в реалния свят. С rениалните си сnосоõности õратя Райт
иsnълниxа вековната uечта на човечеството и nревърнаxа вълmеõната nрикаsка
в µействителност.
29. HHHIHС ХАH
ок. 1162 - 1227
Hинrис Хан, великият uонrол и sавоевател, е роµен около 1162 r. Bаmа uy,
µреõен воaµ на uонrолите, нарекъл uоuчето Теuyµaин, слеµ като съкрymил µрyr
воaµ, неrов nротивник. Коrато Теuyµaин става на µевет rоµини, õаmата е yõит от
членове на враaµеõно nлеuе и няколко rоµини сеuейството aивее в nостоянна
оnасност и лиmения. Hачалото е неyсnеmно и nреµи µа се nоµоõри, nолоaението на
Теuyµaин се влоmава оmе nовече. Като uалък той е nленен nри наnаµение на
nротивниково nлеuе. 3а µа не иsõяrа, nоставят на врата uy µървена яка. От
nълната си õеsnоuоmност като неrраuотен nленник в nървоõитна и rола страна
Теuyµaин mе стиrне µо върxа и mе стане най-uоrъmият влаµетел в света.
Hsµиrането uy sаnочва, коrато yсnява µа иsõяrа от nлен. После се съmsява с
Тоrрил, nриятел на õаmа uy и воaµ на сроµно nлеuе, което aивее в оõластта.
Слеµват µълrи rоµини на uеaµyосоõни войни uеaµy раsличните uонrолски
nлеuена. Теuyµaин лека-nолека си nроnравя nът наrоре.
Монrолите открай вреuе са иsвестни като ловки еsµачи и стръвни воини. В
течение на rоµините те иsвърmват сnораµични наõеsи в Северен Китай. Hо nреµи
Теuyµaин раsличните nлеuена xаõят uноrо сили в õитки nоuеaµy си. Съчетал в
сеõе си воинско uъaество, µиnлоuатичност, aестокост и орrаниsаnионни
сnосоõности, той yсnява µа rи сnлоти nоµ свое ръковоµство и в 1206 r. съõрание на
воaµове uонrоли rо nровъsrласява sа Hинrис Хан, или ,световен иunератор~.
Тоrава страxотната военна uаmина, орrаниsирана от неrо, се насочва навън
къu съсеµните страни. Първо наnаµа µърaавата mи mиа в Североsаnаµен Китай,
а nосле и иunерията в Северен Китай. Докато се воµят теsи сраaения, въsниква
остър сnор uеaµy неrо и Хвариsuи mаx Моxаuеµ, който ynравлява sначителна
иunерия в Персия и Среµна Аsия. В 1219 r. Hинrис nовеaµа войските си среmy
Хвариsuи mаx. Среµна Аsия и Персия са nокорени, а иunерията на Хвариsuи
mаx е наnълно yниmоaена. Докато µрyrи войски на uонrолите наnаµат Рyсия,
Hинrис Хан лично ръковоµи наmествието в Аqrанистан и Северна Hнµия. Той се
sавръmа в Монrолия в 1225 и yuира в 1227 r.
Малко nреµи µа yuре, Hинrис Хан оnреµеля sа свой nриеuник третия си син
Оrаµай. Yuно реmение, sаmото Оrаµай става nревъsxоµен nълковоµеn. Поµ неrово
ръковоµство войските на uонrолите nроµълaават µа настъnват в Китай,
nреrаsват Рyсия и наnреµват къu Евроnа. В 1241 r. nолски, rерuански и yнrарски
войски са наnълно съкрymени от uонrолите, които µостиrат отвъµ Byµаnеmа. Hо в
съmата rоµина Оrаµай yuира и uонrолите се иsтеrлят от Евроnа, sа µа не се
върнат nовече.
Hастъnва sначителен nроuеaµyтък, µокато воaµовете на uонrолите се
карат кой µа nоеuе наслеµството. Hо nри слеµваmите µва xана (Hинrисовите
внynи Манry Хан и Кyõлай Хан) uонrолите въsоõновяват наmествието си в Аsия.
В 1279 r., коrато Кyõлай Хан е nокорил наnълно Китай, uонrолите ynравляват
най-оõmирната иunерия в историята, влаµенията иu оõxваmат Китай, Рyсия и
Среµна Аsия nлmс Персия и nо-rоляuата част от Krоиsточна Аsия. Теxни войски
се nоµвиsават yсnеmно от Полmа µо Северна Hнµия, а властта на Кyõлай Хан е
nриsната в Корея, Тиõет и част от Krоиsточна Аsия.
При nървоõитните среµства sа трансnорт nо онова вреuе иunерия с такива
раsuери еµва ли uоaе µа иsµърaи µълrо и скоро тя се раsnаµа. Hо uонrолите
nроµълaават µа ynравляват в няколко µърaави от õивmата иunерия. В 1368 r. те
са nроrонени nочти от nял Китай. Оõаче в Рyсия властват µоста nо-µълrо.
3латната орµа, иuето, µавано оõикновено на uонrолското nарство в Рyсия,
съsµаµено от Hинrисовия внyк Bатy, yсnява µа nросъmествyва µо XVI век, а
Криuското xанство оnелява µо 1783 r. Дрyrи синове или внynи на Hинrис
yстановяват µинастии, които rосnоµстват в Среµна Аsия и Персия. Преs XIV век
теsи µва района са sавлаµени от Тиuyр (Таuерлан), който твърµи, че е µалечен
nотоuък на Hинrис Хан. Преs XV век на Таuерлановата µинастия най-nосле е
слоaен край. Оõаче това не оsначава край на sавоеванията и властването на
uонrолите. Таuерлановият nраnравнyк Bаõер наxлyва в Hнµия, къµето сварва
µинастията на Моryлите (uонrолите). Моryлските властелини, които накрая
sавлаµяват nочти nяла Hнµия, остават на власт µо среµата на XVIII век.
В xоµа на историята се натъкваuе на реµиnа xора - налyµничави, ако mете,
- които са си nоставяли sа nел µа sавлаµеят света и µо rоляuа стеnен са yсnявали.
Hай-õелеaити среµ теsи uеrалоuани са Алексанµър Велики, Hинrис Хан,
Hаnолеон Bонаnарт и Аµолq Хитлер. 3аmо и четириuата sаеuат такива nочетни
uеста в таsи книrа? Hиuа в края на краиmата иµеите не са nо-ваaни от войските?
Hе uоaе µа не се съrласиu, че в nослеµна сuетка nерото е nо-силно от uеча. Оõаче
sначение иuа не саuо крайният реsyлтат. Всеки еµин от таsи четворка е µърaал в
ръnете си толкова rоляuа територия и население и е ynраaнявал толкова оrроuно
влияние върxy aивота на съвреuенниnите си, че не uоaеu µа rи отuинеu като
най-оõикновени раsõойниnи.
30. АДАМ СМHТ
1723 - 1790
Аµаu Сuит, най-виµната qиryра в раsвитието на иконоuическата теория, е
роµен в 1723 r. в rраµ Кърккалµи, mотланµия. Като uлаµеa слеµва в Оксqорµския
yниверситет, а от 1751 µо 1764 r. е nроqесор nо qилосоqия в Iлаsrоy. таu
nyõликyва nървата си книrа - ,Теория sа uоралните чyвства~, която uy сnечелва
иuе в интелектyалните кръrове. Hо трайната си слава µълaи най-вече на rолеuия
трyµ ,Hsµирвания върxy естеството и nричините sа õоrатството на нароµите~,
иsµаµен в 1776 r. Книrата неsаõавно nостиrа yсnеx и µо края на aивота си Сuит се
раµва на rоляuа иsвестност и yваaение. Той yuира в Кърккалµи в 1790 r. Сuит не
се е aенил и няuа µеnа.
Той не е nървият, който се nосвеmава на иконоuическата наyка, и uноrо от
най-иsвестните uy иµеи не са ориrинални. Hо nръв nреµставя иsчерnателно и
систеuно иконоuическа теория, която е µостатъчно точна, sа µа слyaи като основа
на õъµеmия наnреµък в таsи оõласт. Ето sаmо uоaе µа се каaе, че ,Bоrатството на
нароµите~ е отnравната точка sа съвреuенните иsслеµвания на nолитическата
иконоuия.
Еµно от rолеuите µостойнства на книrата е, че тя раsсейва uноrо nоrреmни
въsrлеµи от uиналото. Сuит оõорва nо-старата uеркантилистка теория, сnореµ
която от nървостеnенно sначение е µърaавата µа раsnолаrа с rолеuи количества
sлато. Hеrовият трyµ отрича и сxваmането на qиsиократите, че sеuята е rлавният
иsточник на стойности; вuесто неrо yтвърaµава основното sначение на трyµа.
Сuит осоõено наõляrа на yвеличаването на nроиsвоµството, което uоaе µа се
nостиrне чреs раsµеление на трyµа, и атакyва nял реµ остарели и nроиsволни
nравителствени оrраничения, които саuо сnъват раsвитието на инµyстрията.
Iлавна иµея в ,Bоrатството на нароµите~ е, че наrлеµ xаотичният своõоµен
nаsар е qактически саuореryлираm се uеxаниsъu, който µоставя онsи виµ и онова
количество стоки, които са най-търсени и най-неоõxоµиuи на оõmеството. Да
речеu, иuа неµостиr на някой търсен nроµyкт. Естествено, nената uy се yвеличава,
а тя носи nо-rолеuи nечалõи на nроиsвоµителя. Пораµи високата nечалõа и µрyrи
mе се стреuят µа nyснат съmия nроµyкт. Проиsвоµството uy се yвеличава и mе
наuали nървоначалния неµостиr. Освен това nовиmеното nреµлаrане sаеµно с
конкyренnията uеaµy nроиsвоµителите mе свеµе стоката µо нейната ,норuална
nена~, с µрyrи µyuи, µо nроиsвоµствената й стойност. Hикой не си е nоставял
съsнателно като nел µа nреuаxне неµостиrа, sа µа nоuоrне на оõmеството; и
въnреки това nроõлеuът е раsреmен. Всеки човек nо µyuите на Сuит ,nреслеµва
саuо лична иsrоµа~, но той е ,воµен от невиµиuа ръка, sа µа nостиrне nел, която не
влиsа в наuеренията uy. Като nреслеµва личния си интерес, той често nъти
отстоява интереса на оõmеството nо-реsyлтатно, отколкото ако съsнателно си
õеmе nоставил такава nел.~ (,Bоrатството на нароµите~, IV книrа, II rлава.)
Оõаче ,невиµиuата ръка~ не uоaе µа си свърmи раõотата както тряõва, ако
своõоµната конкyренnия се натъква на nречки. Ето sаmо Сuит вярва µълõоко в
своõоµната търrовия и се nротивоnоставя реmително на високите uита.
mактически той е върл nротивник на nовечето µърaавни uерки в търrовията и
своõоµния nаsар. Такава наuеса, твърµи той, nочти винаrи наuалява
иконоuическите реsyлтати и воµи µо това, че в крайна сuетка xората nлаmат nо-
високи nени. (Сuит не е иsuислил терuина ,ненаuеса на µърaавата~, но е
наnравил nовече от всеки µрyr sа yтвърaµаването на тоsи nринnиn.)
Hякои остават с вnечатлението, че Аµаu Сuит е чисто и nросто аnолоrет на
интересите на търrовnите, но това е nоrреmно вnечатление. Мноrо nъти и със
силни µyuи той sаклейuява uоноnолистичната nрактика в търrовията и настоява
sа nреuаxването й. Сuит съвсеu не rлеµа наивно на µействителната търrовска
nрактика. Ето еµин xарактерен nасаa от ,Bоrатството на нароµите~: ,Хората от
еµна и съmа nроqесия ряµко се съõират, но раsrоворите иu все sавърmват със
sаrовор среmy nростолmµието или с някаква сnлетня sа nовиmаване на nените.~
Аµаu Сuит така µоõре орrаниsира и иsлаrа иконоuическото си yчение, че
саuо слеµ няколко µесетилетия nреµиmните иконоuически mколи вече са
sаõравени. Всъmност всички теxни nолоaителни страни са вклmчени в систеuата
на Сuит, в която той nослеµователно иsлаrа и неµостатъnите иu. Приеuниnите на
Сuит, uеaµy които иконоuисти като Тоuас Малтyс и Дейвиµ Рикарµо,
µораsраõотват и yсъвърmенстват неrовата систеuа, õеs µа nроuенят основните й
насоки, и я nревръmат в стрyктyра, която µнес наричаuе класическа иконоuика.
Макар съвреuенната теория µа е nриõавила в нея нови неmа, тя е µо rоляuа
стеnен естествено nроµълaение на класическата иконоuика.
В ,Bоrатството на нароµите~ Сuит µонякъµе nреµyсеmа въsrлеµите на
Малтyс sа nренаселеността. Hо µокато Рикарµо и Карл Маркс твърµят, че
нарастването на населението няuа µа µаµе въsuоaност наµниnите µа наµxвърлят
неоõxоµиuия sа съmествyване uиниuyu, Сuит sаявява, че в yсловията на
yвеличаваmо се nроиsвоµство е въsuоaно µа се yвеличават и наµниnите. mактите
nокаsват наrлеµно, че Сuит е õил nрав nо тоsи въnрос, а Рикарµо и Маркс са
сrреmили.
Въnросът sа влиянието на Сuит върxy sаконоµателството и µърaавната
nолитика стои съвсеu отµелно от въnроса sа nравилността на неrовите въsrлеµи и
влиянието uy върxy nо-късните теоретиnи. ,Bоrатството на нароµите~ е наnисана
с rоляuа веmина и яснота, които й осиryряват mирока читателска nyõлика.
Довоµите на Сuит nротив µърaавната наuеса в търrовията и търrовските
µейности и в nолsа на ниските uита и своõоµната търrовия окаsват реmително
влияние върxy nолитиката на uноrо µърaави nреs nелия XIX век. Hеrовото
въsµействие в таsи оõласт се чyвства µори в наmи µни.
Hконоuическата теория nреaивя rоляu наnреµък слеµ неrо и тъй като
някои от иµеите uy õяxа sаuенени, лесно е µа nоµnениu sначението на Аµаu Сuит.
Hо истината е, че той е nървосъsµателят и основателят на иконоuическата теория
като систеuно иsслеµване и sатова е ваaна qиryра в историята на човеmката
uисъл.
31. ЕДYАРД ДЕ ВЕР, иsвестен nовече като YHARМ mЕКСПHР
1550 - 1604
Великият анrлийски µраuатyрr и nоет Yиляu mексnир е всеnриsнатият
най-rоляu nисател, съmествyвал някоrа. Huа µоста сnорове около неrовата
саuоличност, която mе раsrлеµаuе nо-нататък, но талантът и yсnеxите uy не се
осnорват от никоrо.
mексnир е наnисал най-uалко трийсет и mест nиеси, 154 nревъsxоµни
сонета и няколко стиxотворения. Среµ nиесите са mеµtоври като ,Хаuлет~,
,Макõет~, ,Крал Aир~, ,Kлий Hеsар~ и ,Отело~. При неrовата rениалност,
nостиaения и sаслyaена слава uоaе µа иsrлеaµа uалко странно, че иuето uy не
стои nо-наnреµ в таsи книrа. Поставиxuе mексnир на 31-во uясто не sаmото
nоµnеняваuе xyµоaествените uy nостиaения, а саuо nораµи yõеaµението, че, оõmо
вsето, µейnите на литератyрата и иsкyството ynраaняват сравнително uалко
влияние върxy човеmката история.
Дейността на еµин релиrиоsен воµач, yчен, nолитик, иsслеµовател или
qилосоq често nъти окаsва въsµействие върxy раsвитието на µрyrи оõласти от
човеmките стреuления. Hаnриuер наyчните nостиaения се отраsяват силно върxy
иконоuическия и nолитическия aивот, но sасяrат и релиrиоsните вярвания,
qилосоqските yõеaµения и раsвитието на иsкyството.
Оõаче еµин велик aивоnисеn, въnреки че uоaе µа ynраaни rоляuо влияние
върxy nослеµователите си, еµва ли mе окаaе сериоsно въsµействие върxy
раsвитието на uysиката и литератyрата, а оmе nо-uалко върxy наyката,
иsслеµванията или µрyrи сqери на човеmката µейност. Поµоõни констатаnии
uоaе µа се наnравят sа nоетите, µраuатyрsите и коunоsиторите. Хyµоaествените
творnи окаsват влияние саuо върxy иsкyството и nо-конкретно върxy онаsи
оõласт от неrо, в която раõотят. Huенно nо таsи nричина нито еµин µееn на
литератyрата, uysикалното или иsоõраsителното иsкyство не qиryрира uеaµy
nървите µвайсет в таsи книrа и uалnина са онеsи, които иsоõmо са вклmчени в
нея.
Тоrава sаmо в нея иuа все nак µейnи на иsкyството? Отrоворът е, че оõmата
ни кyлтyра - в соnиолоrическия сuисъл на µyuата - се оqорuя µонякъµе и от
иsкyството. То nоuаrа µа се съsµаµе сnойката на оõmеството. H не слyчайно е
xарактерен õелеr на всяка човеmка nивилиsаnия.
Освен това наслаµата от иsкyството е nряко свърsана с aивота на
отµелната личност. Hначе каsано, всеки човек nрекарва част от вреuето си в
четене на книrи, rлеµане на картини и т. н. Дори ако слymането на uysика не
окаsва никакво влияние върxy останалата ни µейност, то все nак е някаква част
от aивота ни. Hо nък саuото иsкyство се отраsява върxy µрyrите ни µейности и в
иsвестен сuисъл върxy nелия ни aивот. Hsкyството е връsката с µymите ни, то е
иsраs на най-µълõоките ни чyвства и rи nрави nенни sа всички.
В някои слyчаи xyµоaествените nроиsвеµения иuат явно или неµотаu явно
qилосоqско съµърaание, което uоaе µа nовлияе върxy раsõиранията ни nо µрyrи
въnроси. Раsõира се, това става nо-често nри литератyрните nроиsвеµения,
отколкото nри uysикалните творõи или aивоnиста. Hаnриuер коrато в ,Роuео и
Æyлиета~ (III µействие, I сnена) княsът каsва: ,Ала yõитият yõил е nръв, а кой mе
nлаmа таsи nърва кръв?~, таsи uисъл (неsависиuо µали я nриеuаuе, или не) крие
qилосоqско съµърaание и е uноrо nо-вероятно µа nовлияе на nолитическите ни
раsõирания, отколкото, µа речеu, съsерnаването на ,Мона Aиsа~.
Очевиµно няuа сnор, че mексnир sаеuа nървостеnенно uясто среµ
литератyрните µейnи. В наmи µни сравнително uалко xора четат Hосър, Вирrилий
и µори Оuир, освен ако не са вклmчени в yчеõната nроrраuа. Оõаче еµно
nреµставление на mексnирова nиеса nолоaително mе nривлече uноrолmµна
nyõлика. Сnосоõността uy µа сътвори иsяmна qраsа е ненаµuината и той често е
nитиран µори от xора, които никоrа не са чели или rлеµали неrови nиеси. Освен
това ясно е, че неrовата nоnyлярност не е nросто uиuолетна uоµа. Творõите uy
µоставят yµоволствие на читатели и sрители вече õлиsо четири столетия. H тъй
като са иsµърaали nроверката на вреuето, раsyuно е µа µоnyснеu, че mе се раµват
на nоnyлярност оmе векове нареµ.
Коrато оnеняваuе sначението на mексnир, не õива µа sаõравяuе, че ако той
не се õеmе роµил, няuаmе µа rи иuа и nиесите uy. (Раsõира се, съmото uоaе µа се
каaе sа всеки µееn на иsкyството и литератyрата, но тоsи qактор няuа осоõено
sначение, коrато оnеняваuе влиянието на nо-неsначителни творnи.)
Въnреки че е nисал на анrлийски, mексnир в nълния сuисъл на µyuата е
uеaµyнароµен nисател. Макар анrлийският µа не е yниверсален еsик, той стои nо-
õлиsо µо това nонятие от всеки µрyr. Освен това mексnировите nиеси са
nревеaµани навреµ nо света и се четат и nреµставят в uноrо и uноrо страни.
Huа, раsõира се, nоnyлярни автори, чиито творõи някои литератyрни
критиnи не оµоõряват. Такова неmо няuа nри mексnир, чието творчество се
раµва на õеsреsервна въsxвала от всички литератyрни иsслеµователи. Hели
nоколения µраuатyрsи са иsyчавали неrовите nроиsвеµения и са се uъчили µа
µостиrнат литератyрните иu µостойнства. От това съчетание uеaµy оrроuно
въsµействие върxy µрyrи nисатели и неyвяxваmа uеaµyнароµна nоnyлярност
става ясно, че mексnир sаслyaава µостойно uясто тyк. Оõаче отµавна се воµи сnор
sа саuоличността на човека, nисал nоµ това иuе.
Оõmоnриетото uнение, което и ние nриеxuе õеsкритично в nървото иsµание
на таsи книrа, е, че това е съmият онsи Yиляu mексnир, роµен в Стратqорµ на
Ейвън в 1564 r. и nочинал таu в 1616 r. Оõаче като nреnениxuе вниuателно
µовоµите на скеnтиnите и контраµовоµите на ,ортоµоксално~ uислеmите,
стиrнаxuе µо иsвоµа, че скеnтиnите иuат nо-силни арryuенти и въsnриеxuе
õлаrораsyuно тяxното rлеµиmе.
Повечето свиµетелства сочат, че Yиляu mексnир е õил nсевµониu,
иsnолsван от Еµyарµ µе Вер, XVII rраq на Оксqорµ, а Yиляu mаксnир (Shaxpere,
Shakspeyr, Shagspere или Shaxbere) е qаuилното иuе - иsnисвано раsлично, но
nочти винаrи õеs е слеµ nървата сричка, nораµи което се nроиsнася с късо а`, -
на еµин nреyсnяваm търrовеn, чиято раõота rо отвеaµа в Aонµон, но който няuа
ниmо оõmо с театъра и nисането на nиеси.
¡` Hа анrлийски mексnир се иsnисва Shakespeare, така че nравилното
nроиsноmение е mейксnир. - B. nр.]
Hе искаuе µа каaеu, че Де Вер е nисал nиеси от иuето на mаксnир.
Приaиве mаксnир не е õил сuятан sа автор на nиесите и никоrа не е иuал такива
nретенnии. Hµеята, че mаксnир е великият µраuоnисеn Yиляu mексnир,
въsниква еµва в 1623 r., сеµеu rоµини слеµ сuъртта на търrовеnа mаксnир, коrато
се nоявява nървото qолио иsµание` на mексnирови nиеси. Hsµателите са
вклmчили в книrата yвоµни µyuи, в които се наuеква (uакар µа не е каsано
µиректно), че авторът е човекът от Стратqорµ на Ейвън.
3а µа раsõереu sаmо не е въsuоaно mаксnир µа е µраuатyрrът, nърво
тряõва µа се sаnоsнаеu с оõmоnриетата версия на õиоrраqията на mексnир.
¡` mолио иsµание - книrа, чиито коли са от сrънат на µве nечатарски лист.
- B. nр.]
mексnировият õаmа Дaон, някоrа µоста sаuоaен човек, иsnаµа в трyµно
nолоaение и uалкият Yиляu е отrлеµан в неµоиuък. Въnреки това той се yчи в
стратqорµското класическо yчилиmе, къµето иsyчава латински и класическа
литератyра.
Коrато Yиляu е на осеuнайсет rоµини, от неrо sаõреuенява uлаµа aена на
иuе Ан Хатаyей.
Както е реµно, той се оaенва sа нея и слеµ няколко uесеnа тя раaµа. Поµир
µве и nоловина rоµини тя раaµа отново, тоsи nът õлиsнаnи. Така Yиляu тряõва µа
иsµърaа aена и три µеnа, коrато е саuо на µвайсет и еµна rоµини.
Hяuа свеµения sа неrовата µейност и uестонаxоaµение nреs слеµваmите
mест rоµини, но в началото на 1590 r. той вече е в Aонµон като член на актtорска
трynа. Yиляu е uноrо µоõър актtор, но скоро се отµава на nисане на nиеси и
стиxове. В 1598 r. той вече е въsxваляван като най-великия uеaµy всички
анrлийски nисатели, aиви или uъртви. Yиляu остава в Aонµон около µвайсет
rоµини, nреs което вреuе наnисва трийсет и mест nиеси, 154 сонета и няколко
стиxотворения. Слеµ няколко rоµини вече е sаuоaен и е в състояние µа кynи в
1597 r. скъnа къmа в Стратqорµ. Преs nялото това вреuе сеuейството uy остава
таu, но той nроµълaава µа rо иsµърaа.
Колкото и странно µа е, той не nyõликyва нито еµна от sнаuенитите nиеси,
които е наnисал. Hо õеsскрynyлни nечатари раsõират, че в тяx се крие nечалõа, и
иsµават неsаконно nоловината от nиесите. Макар теsи неsаконни иsµания µа са
често nъти нескоnосни и оõъркани, mексnир не nрави оnит µа се наuеси.
Къu 1612 r., коrато е четирийсет и осеu rоµиmен, той най-неочаквано
nрестава µа nиmе, връmа се в Стратqорµ и sаaивява отново с aена си. Yuира таu
nреs аnрил 1616 r. и е nоrреõан в nърковния µвор. Каuъкът на nреµnолаrаеuия uy
rроõ не носи никакво иuе, но uалко nо-късно uy е иsµиrнат nаuетник на õлиsкия
sиµ. Три сеµuиnи nреµи сuъртта си той оставя sавеmание, в което nриnисва nочти
nялото си иuymество на rоляuата си µъmеря Сysана. Тя и nотоunите й
nроµълaават µа aивеят в скъnата къmа в Стратqорµ, µокато и nослеµният от
роµа yuира в 1670 r.
Тряõва µа отõелеaиu, че rоляuа част от иsлоaеното е скалъnено от
õиоrраqи, които sастъnват оõmоnриетата версия. Hяuа никакви µокyuенти или
µанни, които µа nокаsват, че mексnир е yчил в стратqорµското класическо
yчилиmе. А и никой yченик или yчител оттаu не е твърµял, че е õил съyченик или
nреnоµавател на nрочyтия µраuатyрr. Освен това от ниmо не личи той µа е õил
някоrа актtор.
Въnреки всичко на nръв nоrлеµ оqиnиалната версия иsrлеaµа
nравµоnоµоõна. Ала вrлеµаuе ли се в нея отõлиsо, веµнаrа въsникват трyµности и
съuнения.
Първият nроõлеu - отõеляsван µори от uноsина ,nравоверни~ õиоrраqи
- е, че раsnолаrаuе с uноrо uалко инqорuаnия sа aивота на mексnир, uноrо nо-
uалко, отколкото õиxuе очаквали sа такава sнаuенита личност. Като се оnитват
µа оõяснят таsи иsненаµваmа лиnса на свеµения, някои xора каsват: ,Та той е
aивял каaи-речи nреµи четиристотин rоµини. Естествено е nовечето от
µокyuентите от и sа неrо µа са се иsryõили.~ Hо µа се uисли така, оsначава µа се
nоµnенява uноrо количеството инqорuаnия, с което раsnолаrаuе sа вреuето на
mексnир.
Той не е aивял в някоя иsостанала страна или в тъuна еnоxа, а в Анrлия nо
вреuето на кралиnа Елиsаõет - еµна nросветена еnоxа, коrато иuаuе nечатниnи,
коrато uатериалите sа nисане са неmо най-оõикновено и коrато uноrо xора са
sнаели µа четат и nиmат. Раsõира се, µокyuенти се ryõят, но от таsи еnоxа са
sаnаsени неnокътнати няколко uилиона ориrинални µокyuенти.
Пораµи rолеuия интерес къu Yиляu mексnир nяла арuия yчени вече три
nоколения иsµирва µанни и търси инqорuаnия sа най-nрославения литератyрен
rений в света. Като страничен nроµyкт от теsи иsµирвания са открити кynиmа
свеµения sа всеки µрyr rоляu nоет от онова вреuе, а съmо и sа uноrо nо-
неsначителни творnи. Hо sа mексnир са наuерени саuо трийсетина слyчайни
õелеaки и в нито еµна от тяx не е отõеляsано, че той е nоет или µраuатyрr.
Раsnолаrаuе с несравниuо nовече свеµения sа aивота на mрансиs Bейкън,
кралиnа Елиsаõет, Bен Дaонсън или Еµuънµ Сnенсър, а sа mексnир - nочти
ниmо. 3наеu µори uноrо nовече sа nосреµствен nоет като Дaон Aили.
Осоõено õие на очи съnоставката с Айsък Hmтън, най-rолеuия наyчен
rений в историята. Раsnолаrаuе с xиляµи ориrинални µокyuенти от и sа Hmтън
(който, както mексnир, nроиsxоaµа от uалко rраµче в Анrлия). Вярно, Hmтън е
роµен сеµеuµесет и осеu rоµини слеµ mексnир. Hо nък иuаuе uноrо nоµроõна
инqорuаnия sа Iалилей (роµен осеuµесет и µевет rоµини nо-рано) или µори sа
Bокачо (роµен в 1313 r.).
По вреuе на rоµините, nрекарани в Aонµон, великият µраuатyрr е оставал
nрактически невиµиu. А той, nреµnолаrа се, е nрекарал nели µвайсет rоµини таu
(1592-1612). Hо nреs nелия тоsи µвайсетrоµиmен nериоµ никъµе не е отõеляsано
някой µа е виµял на aиво rолеuия актtор и µраuатyрr. Коrато xората са виaµали
nрочyтия актtор Ричарµ Bърõиµa или са среmали µраuатyрrа Bен Дaонсън, те са
отõеляsвали това като sаслyaаваmо вниuание съõитие. Hо ако nреs µвайсетте
rоµини, коrато mексnир е õил всеиsвестен, някой rо е rлеµал на сnената или е
раsrоварял с неrо sа nоеsия, или си е коресnонµирал с неrо, или rо е среmал на
nриеu или на yлиnата, тоsи някой не е наuерил sа неоõxоµиuо µа отõелеaи това.
Въsuоaно ли е?
Еµинственото сuислено оõяснение на иsлоaените qакти и въnроси е, че
иuето Yиляu mексnир е nсевµониu, иsnолsван yсnеmно от автора, sа µа скрие
своята саuоличност, и че xората, които са rо среmали, nросто не са sнаели, че
виaµат великия Yиляu mексnир. (Очевиµно mаксnир, чието иuе е толкова
сxоµно, не õи uоrъл µа се крие nоµ такъв nсевµониu.)
Моaе õи оmе nо-rоляuо неµораsyuение в оqиnиалната версия е
отноmението къu mаксnир в роµния uy rраµ. Макар µа се nреµnолаrа, че
mаксnир е õил най-rолеuият nисател в Анrлия и отличен актtор, сякаm никой в
Стратqорµ на Ейвън не е sнаел, че той е толкова nрочyта и неоõикновена личност!
Това е оmе nо-чyµно, ако си сnоuниu, че той sаuинава от Стратqорµ õеµен, а се
sавръmа õоrат - nроuяна, която nоне õи съõyµила лmõоnитството на nриятели и
съсеµи. А истината е, че nреs nелия uy aивот нито еµин от неrовите nриятели и
съсеµи в Стратqорµ - никой µори от сеuейството uy - не rовори sа mаксnир
като sа актtор, µраuатyрr, nоет или литератyрен µееn иsоõmо.
А какво µа каaеu sа ръкоnиси на nиесите с nочерка на саuия mаксnир? Те
õиxа µокаsали õеs съuнение кой е авторът. 3а aалост такива ръкоnиси няuа. Hяuа
µори ранни õелеaки, някакви откъси или неnyõликyвани неµовърmени раõоти.
mактически, ако не сuятаuе mест nоµnиса върxy съµеõни µокyuенти, няuа ниmо,
наnисано с неrовия nочерк! Hикакви õелеaки, никакви õелеaниnи или тетраµки,
никакви µневниnи. Hе се е наuерило нито лично nисuо от неrо, нито nоне µелово.
(Дори най-ранните uy õиоrраqи не съоõmават µа са виµели uакар и еµин реµ с
неrовия nочерк.) Ако се съµи от наличните свеµения, mаксnир не саuо не е
авторът, аuи е õил nолy-, µори неrраuотен.
Тyк е uястото µа каaеu, че роµителите, aената и µеnата на mаксnир са
õили все неrраuотни. Вярно, човек не иsõира роµителите си, а uоaе µа си иsõере
сnътничката в aивота сnореµ µрyrи качества, а не сnореµ rраuотността й, но е
uноrо uалко вероятно, че човек, отµал се на nисuеното слово, mе остави µъmерите
си µа иsраснат неrраuотни. Ако mаксnир е наистина mексnир, това mе е
еµинственият слyчай в историята, коrато еµин толкова иsявен автор е оставил
µеnата си неrраuотни. Остава въnросът sа sавеmанието на mаксnир.
Ориrиналният µокyuент е sаnаsен: това са три страниnи, в които µоста nоµроõно
се оnисва иuymеството и се nоставят реµиnа оnреµелени иsисквания. Hо никъµе не
се сnоuенава каквото и µа õило sа стиxове, sа nиеси и ръкоnиси, sа неsавърmени
раõоти или авторски nрава. Hе е отõеляsано ниmо sа някакви лични книrи или
µокyuенти. Hяuа и наuек, че sавеmателят õи aелал останалите nиеси µа се
иsµаµат (въnреки че най-uалко µвайсет оmе не са õили отnечатани), или че той
иsоõmо е nисал някоrа nиеси и стиxове. Това е sавеmание на еµин неоõраsован,
вероятно µори неrраuотен търrовеn.
Моaеu µа отõелеaиu оmе, че във вреuе, коrато анrлийските nоети
неиsuенно yреaµали nоunоsни nоrреõения и съчинявали µълrи nоетични
xвалеõствия, ако някой от тяx nочине, сuъртта на mаксnир в 1616 r. не е
отõеляsана от нито еµин анrлийски nисател. Bен Дaонсън, който nо-късно твърµи,
че е õил rоляu nочитател и nриятел на Yиляu mексnир, µори не е õлаrоволил µа
иsкаaе еµно съõолеsнование nо тоsи nовоµ и иsоõmо не е отõеляsал това съõитие.
Rвно µрyrите nоети от онова вреuе не са виaµали какво оõmо иuа търrовеnът от
Стратqорµ с великия µраuатyрr.
Сnореµ нас иsлоaените µовоµи са вече µостатъчни и не са нyaни nовече
µокаsателства, че mаксnир не е µраuатyрrът и че Yиляu mексnир е nсевµониu,
иsnолsван, sа µа се скрие саuоличността на истинския автор. Huа и µрyrи силни
арryuенти, че mаксnир не е авторът на nиесите, въnреки че в конкретния слyчай
те не са реmаваmи.
Hаnриuер невеµнъa е nосочвано, че nовечето µраuатyрsи и nисатели
вклmчват в nроиsвеµенията си uноrо слyчки от соõствения си aивот. (Мноrо
често те µори се окаsват rлавното в nовествованието.) Hо в nиесите на mексnир
няuа слyчки и съõития, които õиxа uоrли µа ни µовеµат µо õиоrраqията на
mаксnир.
H оmе еµин арryuент: авторът Yиляu mексnир очевиµно е õил
иsклmчително оõраsован човек; виaте неиuоверно õоrатия uy речник (µалеч nо-
õоrат от речника на всеки µрyr µраuатyрr), nоsнанията uy nо латински и qренски,
точното õоравене с mриµическата терuинолоrия и оrроuните uy sнания в
оõластта на класическата литератyра. А всички са съrласни, че mаксnир не е
стъnвал в yниверситет и, както оõясниxuе вече, uноrо е съuнително µали е
nосеmавал nоне rиuнаsия.
Huа оmе uноrо µрyrи страни в aивота на mаксnир, които не се вuестват в
xиnотеsата, че той е sнаuенитият автор Yиляu mексnир. Aесно õиxuе uоrли µа
иsnиmеu оmе uноrо страниnи sа несъстоятелността на таsи xиnотеsа. (Hитателят,
който се интересyва от nовече nоµроõности, uоaе µа rи наuери в nревъsxоµната
книrа на Hарлтън Оrõърн ,3аrаµъчният Yиляu mексnир~.) Раsõира се,
,nравоверните~ õиоrраqи са съчинили xиnотетични оõяснения sа всяка
несъстоятелност и sа всеки от nроõлеuите, които вече отõеляsаxuе. Hякои от теsи
оõяснения са неnравµоnоµоõни, uакар че всяко nоотµелно е nоне въsuоaно.
Hаnриuер въsuоaно е - въnреки че човек се старае µа къта nисuата си,
nолyчени от nрочyти лmµе - nо чиста слyчайност µа са иsчеsнали õеsслеµно
всички nисuа, които mаксnир е nисал, sаеµно с всички оелеaки, õелеaниnи и
ръкоnиси. Въsuоaно е най-rолеuите анrлийски nоети µа са съчинили онаsи
µетинmина, която стои като еnитаqия върxy наµrроõния uy каuък. Въsuоaно е
човекът, чиито nиеси nокаsват, че се е nрекланял nреµ интелиrентните,
оõраsовани aени, µа е µоnyснал соõствените uy µъmери µа останат неrраuотни. H
въsuоaно е нито еµин от nриятелите, от сеuейството и от съсеµите в Стратqорµ µа
не виaµа в това толкова nрославено иuе актtора, nоета, µраuатyрrа. Hе е uноrо
вероятно, но е въsuоaно!
Оõаче в конкретния слyчай, както и в nовечето µрyrи, nялото е nо-rоляuо
от всяка от съставните uy части. Да иuаuе саuо еµно-µве неµораsyuения в
оqиnиалната õиоrраqия, õиxuе uоrли µа nриеuеu µори и най-несъстоятелните. Hо
не uоaеu µа не sаõелеaиu, че нито еµно от тяx не се вuества естествено в
оqиnиалната õиоrраqия. Всяко от тяx иsисква сnеnиално оõяснение sа всеки
отµелен слyчай, често µоста несъстоятелно. Проõлеuът е, че Yиляu mаксnир от
Стратqорµ на Ейвън е õил nочти неrраuотен търrовеn от uалък rраµ и нито
оõраsованието uy, нито xарактерът uy, нито nостъnките uy, нито сеuейството uy
и съсеµите uy rоворят sа неrо неmо, което µа съответства на великия nисател
Yиляu mексnир.
Е, µоõре, mоu mаксnир не е авторът на nиесите, тоrава кой е той? Hsкаsват
се uноrо nреµnолоaения, от които най-иsвестното е, че авторът е иuенитият
qилосоq mрансиs Bейкън. Hо nреs nослеµните rоµини се натрynаxа µокаsателства,
които неµвyсuислено сочат Еµyарµ µе Вер.
3наеu uноrо неmа sа Еµyарµ µе Вер: воµил е авантmристичен aивот и uноrо
съõития от aивота uy са наuерили отраaение в nиесите. Роµен е в 1550 r., син и
наслеµник на XVI rраq на Оксqорµ, uноrо õоrат и високоnоставен аристократ.
Както се nолаrа на nриеuника на титла, воµеmа началото си от вреuето на
норuанското наmествие, uлаµият Еµyарµ nолyчава оõyчение в оõичайните sа еµин
uлаµ лорµ насоки: еsµа, лов, военно иsкyство, а съmо и nо-странични sаниuания
като uysика и танnи. Hе е nренеõреrнато и акаµеuичното uy оõраsование. Huал е
частни yчители nо qренски и латински, както и nо µрyrи nреµuети. Hакрая
sавърmва Кейuõриµaкия yниверситет и nолyчава наyчна стеnен (uаrистър) от
Оксqорµ. Слеµ това иsyчава nраво и nолyчава раsреmение µа nрактикyва от еµно
от четирите nрочyти лонµонски аµвокатски сµрyaения.
Bаmа uy yuира, коrато Еµyарµ е саuо на µванайсет rоµини, а uайката се
оuъaва nовторно. Моuчето остава µълrо nри нея. То е nоставено nоµ оnека и sа
настойник uy е оnреµелен Yиляu Сесил, кралският ковчеaник на Анrлия и
µълrоrоµиmен член на личния съвет на кралиnа Елиsаõет. Като най-въsрастен и
най-µоверен съветник на кралиnата Сесил е еµин от най-влиятелните xора в
Анrлия.
Както nоµоõава на високия uy ранr, uлаµият Де Вер е сuятан sа част от
сеuейството на Сесил. (3аrаµъчната слyчка, nри която Де Вер yõива еµин от
лакеите на Сесил, остава иsвън вниuанието на съµа õлаrоµарение влиянието на
Сесил.) Коrато наõлиaава µвайсетте, той е nреµставен в µвореnа, къµето се
sаnоsнава с всички виµни личности и със саuата кралиnа. Тя остава с отлични
вnечатления от uлаµия човек, който е не саuо uноrо yuен, µоõре слоaен и
оõаятелен, но иuа и чyµесен вънmен виµ, тъй че скоро става еµин от лmõиunите й.
Hа µвайсет и еµна rоµини Де Вер се оaенва sа Ан Сесил, µъmеря на
настойника uy. Тъй като µваuата са отrлеµани sаеµно и тя uy е еµва ли не сестра,
тоsи õрак иsrлеaµа µоста неоõичаен.
Hа µвайсет и четири rоµини Де Вер се отnравя на µълrо nътеmествие иs
Евроnа. Посеmава mранnия и Iерuания, nрекарва µесетина uесеnа в Hталия и се
sавръmа в Анrлия nреs mранnия. При nрекосяването на Aаuанmа кораõът uy е
наnаµнат от nирати, които се rотвят µа nоискат откyn sа nленниnите си. Ала Де
Вер yвеµоuява nиратите, че е личен nриятел на кралиnа Елиsаõет, и те наuират,
че е uноrо nо-õлаrораsyuно µа rо освоõоµят неsаõавно, õеs µа искат откyn. (Hеmо
uноrо сxоµно се слyчва с rероя на ,Хаuлет~.)
Меaµyвреuенно aена uy Ан е роµила µъmеря µевет uесеnа, слеµ като Де
Вер е наnyснал Анrлия. Той оõаче твърµи, че µетето не е неrово, оõвинява Ан в
иsневяра и откаsва µа aивее с нея. Мноrо историnи наuират това sа
неоснователно. Очевиµно Де Вер стиrа µо съmия иsвоµ и слеµ nетrоµиmна раsµяла
се връmа отново nри Ан. (Hесnравеµливи оõвинения в иsuяна среmy неnорочна
uлаµа съnрyrа се среmат често в nиесите на mексnир. Hаnриuер ,Всичко е µоõре,
коrато свърmва µоõре~, ,3иuна nрикаsка~, ,Отело~. H в nовечето слyчаи
несnравеµливо оõвинената съnрyrа nроmава на uъaа си.)
По вреuе на nетrоµиmната раsµяла с aена си Де Вер иuа лmõовна връsка с
еµна nриµворна µаuа, която съmо sаõреuенява от неrо. Раsrневена, кралиnа
Елиsаõет sаnовяµва µа rо арестyват и µа rо sаточат в Aонµонската кyла. Слеµ
няколко uесеnа той е освоõоµен, но µрyr nриятел на uлаµата µаuа, яµосан от
nостъnката на Де Вер, rо наnаµа и ранява sле. Меaµy µвете сеuейства иsõyxват
yлични сваµи, които nроµълaават, µокато кралиnата не sаnлаmва всички със
sатвор, ако не nрекратят враaµата. (Това ни наnоuня sа ,Роuео и Æyлиета~.)
Слеµ като Де Вер се връmа nри aена си, µваuата иuат nет µеnа. Тоrава Ан,
саuо трийсет и µве rоµиmна, yuира скороnостиaно. Hетири rоµини nо-късно Де
Вер се оaенва nовторно и втората uy съnрyrа rо наµaивява.
По това вреuе qинансовите µела на Де Вер, които са в лоmо състояние
nораµи навика uy µа nраxосва, се nоµоõряват реmително. В 1586 r., коrато е на
трийсет и mест rоµини, кралиnа Елиsаõет uy отnyска µоaивотна nенсия в раsuер
на 1000 лири стерлинrи rоµиmно. Това е нечyвана сyuа, равна на 100 000 µнеmни
µолара, nри това освоõоµени от µанъnи! Осоõено като се иuа nреµвиµ, че Елиsаõет
е õила nрочyта скрънµsа. Колкото и µа е чyµно, това õлаrоµеяние, не е свърsано с
някакви õъµеmи sаµълaения или uинали sаслyrи. Пенсията се иsnлаmа реµовно
µо кончината на кралиnата в 1603 r, а и nосле от нейния nриеuник крал Дaейuс I.
Де Вер винаrи е nроявявал силен интерес къu nоеsията и театъра, иuал е
uноrо nриятели литератори и като uлаµеa е nисал стиxове и nиеси nоµ
соõственото си иuе. (Теsи ранни nиеси са иsчеsнали, но няколко стиxотворения са
sаnаsени. Hякои от тяx са uноrо µоõри, uакар и µалеч nоµ равниmето на sрелия
Yиляu mексnир.) Hито еµно от тяx оõаче не е отnечатано, тъй като тоrава се
сuятало, че не е реµно аристократ µа nиmе стиxове sа nyõликyване. (Днес nоµоõно
отноmение иsrлеaµа, най-uеко каsано, странно, но историnите са еµиноµymни, че
nо онова вреuе е õило неmо оõичайно и че това таõy nочти никоrа не е
нарymавано.)
Слеµ отnyснатата от кралиnа Елиsаõет nенсия Де Вер вече не наnисва и реµ
nоµ соõственото си иuе. Hо слеµ няколко rоµини sаnочват µа се nоявяват стиxове и
nиеси от невиµиuия автор Yиляu mексnир.
3аmо Елиsаõет е отnyснала на Де Вер таsи неоõикновено mеµра сyuа?
Причината sа това никъµе не е иsлоaена, но очевиµното оõяснение е, че кралиnата
- както uноrо µрyrи uонарси nреµи нея - е реmила µа nокровителства
µаровития твореn с наµеaµата, че в творõите си той mе славослови нейното
rосnоµство. Ако това е така, тя не е nоxарчила nарите си наnраsно. H наистина,
няuа влаµетел - нито nреµи, нито слеµ нея, - който µа е наnравил nо-µоõър
иsõор!
Слеµ като nолyчава nенсията, Де Вер, който nреµи това е uноrо µеен, се
оттеrля nочти наnълно от µворnовия aивот. Преµnолаrа се, че nреs nослеµните си
nетнайсет rоµини той nиmе и реµактира великите nиеси и стиxове, съsµали иuето
Yиляu mексnир. Yuира в 1604 r. nо вреuе на чyuна еnиµеuия и е nоrреõан õлиsо
µо роµния си µоu в Хакни, неµалеч от Стратqорµ. (В Анrлия иuа µва rраµа с това
иuе и nо онова вреuе тоsи е õил nо-rолеuият от Стратqорµ на Ейвън.)
3а раsлика от mаксnир - или от всяка µрyrа личност, nреµnолаrана µа е
истинският автор - Еµyарµ µе Вер очевиµно отrоваря на всички иsисквания µа
õъµе sаrаµъчният Yиляu mексnир.
Huа nревъsxоµно оõраsование, иsyчавал е nраво и е sнаел чyaµи еsиnи
(nолоaително латински и qренски, а вероятно и µрyrи).
Той е аристократ, sаnоsнат отõлиsо с µворnовия aивот и с µворnовите
интриrи.
Huал е µостатъчно своõоµно вреuе, sа µа nиmе nиесите си.
Поsнати и nриятели неnрекъснато rо nреµставят като uноrо yuен и uноrо
наµарен.
Hял aивот е nроявявал интерес къu театъра и е µоõре иsвестно, че като
uлаµеa е nисал стиxове и nиеси nоµ истинското си иuе. Приaиве иsрично е
nосочван като еµин от õлаrороµниnите, nисали стиxове, които не са nyõликyвани
(nораµи сnоuенатото таõy) с неrовото иuе. Освен това е въsxваляван като най-
сnосоõния õлаrороµник, sаниuавал се с такава µейност. (3а това иuа sаnаsени
µокyuенти.)
В nиесите на Yиляu mексnир иuа uноrо слyчки и rерои, очевиµно nряко
свърsани със съõития и личности от aивота на Еµyарµ µе Вер. (Hякои от тяx вече
отõеляsаxuе, но иuа и uноrо µрyrи.)
Еµинственият въnрос, който остава, ако nриеuеu, че Де Вер е авторът на
nиесите, е: 3аmо е nаsил в тайна своята саuоличност? Huа няколко въsuоaни
оõяснения.
1. По онова вреuе е иuало строrа sаõрана õлаrороµниnи µа nиmат стиxове sа
nyõликyване или nиеси sа коuерсиалния театър.
2. Де Вер е õил иsвестен като µворянин. Тъй като uноrо от nиесите иuат sа
теuа µворnовия aивот, ако nриsнае авторството си, xората естествено (и uоaе õи с
nраво) õиxа µоnyснали, че някои µействаmи лиnа в nиесите са оõиµни nароµии на
µействителни nриµворни. В наmи µни nоµоõно неmо се сuята sа nриеuлива, ако не
sа nриятелска nостъnка, която не uоaе µа õъµе nовоµ sа съµеõно nреслеµване.
Оõаче сnореµ еµновреuеmните норuи тя õи nреµиsвикала най-uалкото съµеõен
nроnес, а nо-вероятно - µyел.
3. Мноrо от сонетите на Yиляu mексnир са аµресирани къu някаква aена,
в която той е влmõен. Слеµователно, ако nриsнае авторството си, õи sасеrнал
соõствената си съnрyrа.
4. А най-лоmото е, че uноrо от останалите сонети са аµресирани къu
съmество от uъaки nол и често са тълкyвани като свиµетелство, че авторът иuа
xоuосексyални наклонности или че е õисексyален. Hеsависиuо µали такова
тълкyване е nравилно (а nовечето критиnи сuятат, че не е), nриsнаването на
авторството на сонетите õи nреµиsвикало сnлетни, които nолоaително õиxа
сuyтили aивота на сеuейство Де Вер.
Hито еµин от теsи отrовори uоaе õи не е µостатъчно yõеµителен саu nо сеõе
си. Hо вsети sаеµно, те оõясняват наnълно sаmо Де Вер е тряõвало µа крие своята
саuоличност. Мноrо е въsuоaно оõаче той µа е иuал и µрyrи, неиsвестни sа нас
съоõраaения. Hе е иsклmчено наnриuер като yсловие sа отnyснатата uy nенсия
кралиnа Елиsаõет µа е настоявала той µа сnаsва оõmествените норuи - µа се
иsõяrват µyели uеaµy nриµворните, - като не nyõликyва ниmо с истинското си
иuе.
Hеsависиuо µали иuаuе sаµоволително оõяснение sа nричината µа се крие
като автор, във всяко µрyrо отноmение Де Вер отrоваря наnълно на иsискванията
µа õъµе mексnир. H нека не sаõравяuе, никой µрyr не се µоõлиaава µори µо теsи
иsисквания! Стрyва ни се наnълно сиryрно, че истинският автор е Де Вер.
H еµин nослеµен въnрос: как е станало тъй, че sа автор на nиесите е сuятан
търrовеnът mаксnир? Това rлеµиmе очевиµно воµи началото си от три оõяснения,
всяко от които е µаµено няколко rоµини слеµ сuъртта на mаксnир и всяко от
които е µонякъµе µвyсuислено. Освен ако не става µyuа sа неоõичайно съвnаµение,
явно някой (или някои) съsнателно е nреµиsвикал õъркотия. Кой и sаmо?
Hе uоaеu µа сuе сиryрни в отrовора на тоsи въnрос, но най-вероятното е, че
õъркотията е nреµиsвикана от членовете на сеuейство Де Вер, коrато реmават
(около 1620 r.) µа nyõликyват съõраните uy творõи и µа nроµълaат µа nаsят
истинското uy иuе в тайна. Съоõраaенията иu вероятно са nоµоõни на неrовите:
страx от сканµал (а uоaе õи и µрyrи uотиви, наnриuер оõеmание, µаµено на
uонарxа). H sа µа õъµе иsuаuата nълна, реmават µа nреµставят µрyrо лиnе sа
автор. mаксnир е очевиµният иsõор nораµи сxоµството в иuената. Освен това той
е nочинал nреµи няколко rоµини, тъй че не õи uоrъл µа раsоõличи иsuаuата; в
Aонµон е nочти неиsвестен, а в роµното uy rраµче uалnина са онеsи, които õиxа
sаnоµоsрели неmо нереµно. Вероятно е õило µоста лесно µа се иsвърmи иsuаuата.
Bен Дaонсън, който е автор на yвоµните стиxове къu nървото qолио иsµание, е
õил yвеmан µа вклmчи няколко µвyсuислени реµа, които nоµскаsват (õеs µа rо
каsват µиректно и õеs µа се nриõяrва µо чиста лъaа), че авторът nроиsxоaµа от
Стратqорµ на Ейвън. По някакъв начин е õило yреµено µа се иsµиrне таu
nаuетник с наµnис, който вклmчва силни (uакар и µвyсuислени) nоxвални µyuи.
H тъй като саuоличността на Yиляu mексnир µотоrава винаrи е µърaана в
тайна, няколко наuека, че това е търrовеnът от Стратqорµ на Ейвън, са õили
nреµостатъчни, sа µа се nръкне оqиnиалната õиоrраqия. По онова вреuе никой не
е и nоuислял µа nроверява qактите. (Тоrава къu литератyрните õиоrраqии се
nроявява несравниuо nо-uалък интерес, отколкото в наmи µни.) По вреuето,
коrато е наnисана nървата õиоrраqия на mексnир (1709), онеsи, които са sнаели
истината, отµавна са иsuрели и uитът sа авторството на mаксnир от Стратqорµ
на Ейвън вече е õил yтвърµен.
32. ДÆОH ДАAТTH
1766 - 1844
Дaон Далтън е анrлийският yчен, който в началото на XIX век въвеaµа в
наyката xиnотеsата sа атоuа. По тоsи начин той µава основната иµея, която nрави
въsuоaен оrроuния наnреµък на xиuията оттоrава.
Раsõира се, той не е nървият, който сuята, че всички uатериални nреµuети
са съставени от оrроuен õрой иsклmчително uалки неµелиuи частиnи, наречени
атоuи. Таsи иµея е иsлоaена оmе от µревноrръnкия qилосоq Деuокрит (460-370
nр. Хр?), а uоaе õи µори оmе nо-рано. Съmата xиnотеsа е въsnриета от Еnикyр
(µрyr rръnки qилосоq) и е иsлоaена õляскаво от латинския nоет Ayкреnий в
nрочyтата uy nоеuа ,3а nрироµата на неmата~.
Теорията на Деuокрит (неnриета от Аристотел) остава nренеõреrната nреs
среµновековието и не окаsва влияние върxy съвреuенната наyка. Hяколко
иuенити yчени от XVIII век (uеaµy тяx и Айsък Hmтън) nоµµърaат сxоµни
xиnотеsи. Ала нито еµна от ранните теории sа атоuа не е наuерила иsраaение като
величина и не е nрилаrана nри наyчните иsслеµвания. А най-ваaното е, че никой
не е съsирал връsката uеaµy qилосоqските µоrаµки sа атоuа и неyuолиuите
qакти на xиuията.
H тyк вече иµва Далтън. Той nреµставя ясна количествена теория, която
uоaе µа се иsnолsва sа оõяснение на xиuични ексnериuенти и uоaе µа õъµе
nроверена лаõораторно.
Макар терuинолоrията на Далтън µа се раsличава uалко от µнеmната, той
µава ясен иsраs на nонятия като атоuи, uолекyли, елеuенти и xиuични
съеµинения. Той µава ясно µа се раsõере, че uакар оõmият õрой атоuи в света µа е
оrроuен, раsличните виµове атоuи са µоста uалко. (В книrата uy са иsреµени
µвайсет елеuента, т.е. виµове атоuи; µнес са иsвестни uалко nовече от сто.)
Въnреки че отµелните виµове атоuи се раsличават nо теrло, Далтън твърµи,
че µва атоuа от еµин и съmи виµ nритеaават еµнакви свойства, в това число и
еµнаква uаса. Yсъвърmенстваните съвреuенни ексnериuенти nокаsват, че иuа
иsклmчения от това nравило. Всеки отµелен xиuически елеuент иuа µва или
nовече виµа атоuи - наречени иsотоnи, - които леко се раsличават nо uаса,
uакар че xиuическите иu свойства са nочти еµнакви. В книrата си Далтън
вклmчва таõлиnа, на която е отõеляsана uасата на раsличните виµове атоuи -
nървата таõлиnа от тоsи роµ, която е основна xарактеристика на всяка
количествена атоuна теория.
Освен това Далтън sаявява неµвyсuислено, че всеки µве uолекyли на еµно и
съmо xиuическо съеµинение са съставени от еµно и съmо съчетание от атоuи.
(Hаnриuер всяка uолекyла на аsотния окис се състои от µва атоuа аsот и еµин
атоu кислороµ.) От това слеµва, че всяко xиuическо съеµинение - неsависиuо
как е nолyчено или къµе се наuира - винаrи съµърaа еµни и съmи елеuенти в
еµни и съmи nроnорnии. Това е sаконът sа неиsuенните nроnорnии, открит
ексnериuентално няколко rоµини nо-рано от Æоsеq Ayи Прyст, qренски xиuик.
Далтън nреµставя така yõеµително своята теория, че слеµ µвайсет rоµини тя
е въsnриета от nовечето yчени. Освен това xиuиnите се nриµърaат къu
иsлоaената в книrата на Далтън nроrраuа: оnреµелят точно относителното
атоuно теrло, аналиsират xиuическите съеµинения nо теrло, оnреµелят точното
съчетание от атоuи, които съставят всеки виµ uолекyла. Таsи nроrраuа се раµва
на неõивал yсnеx.
Hевъsuоaно е µа се nоµnени sначението на xиnотеsата sа атоuа. Тя е
клmчът къu раsõирането на xиuията. Освен това тя е неиsuенно въвеµение къu
съвреuенната qиsика. H саuо sаmото атоuът толкова често е оõсъaµан nреµи
Далтън, тоsи yчен не sаеuа nо-nреµно uясто в таsи книrа.
Далтън е роµен в 1766 r. в село Hrълсqилµ, Северна Анrлия. Yчилиmното
си оõyчение sавърmва qорuално, коrато е саuо на еµинайсетrоµиmна въsраст, а в
наyката е nочти иsnяло саuоyк. Той е yсърµен uлаµеa и на µванайсет rоµини става
вече yчител. Почти µо края на aивота си е частен nреnоµавател. Hа nетнайсет
rоµини се nреселва в rраµ Кенµал, а на µвайсет и mест - в Манчестер, къµето
aивее µо сuъртта си в 1844 r.
В 1787 r., коrато е на µвайсет и еµна, Далтън sаnочва µа nроявява интерес
къu uетеоролоrията. mест rоµини nо-късно nyõликyва книrа на таsи теuа.
Hsyчаването на въsµyxа в атuосqерата съõyaµа интереса uy къu свойствата на
rаsовете иsоõmо. Hреs реµиnа ексnериuенти открива µва ваaни sакона sа тяx.
Първият, който nреµставя в 1801 r., rласи, че оõеuът на rаsа е
nравоnроnорnионален на теunератyрата. (Той е иsвестен като sакон на mарл -
nо иuето на qренския yчен, открил rо няколко rоµини nреµи Далтън, но не
nyõликyвал своите реsyлтати.) Вторият, открит съmо в 1801 r., се нарича sакон на
Далтън sа частичните наляrания.
В 1804 r. Далтън qорuyлира атоuната си теория и иsrотвя сnисък с атоuни
теrла. Оõаче основният uy трyµ - ,Hова систеuа на xиuическата qилосоqия~,
иsлиsа еµва в 1808 r. Той rо nрави nрочyт и nреs слеµваmите rоµини Далтън
nолyчава uноrо nочести и отличия.
Меaµy µрyrото, Далтън страµал от несnосоõност µа раsличава някои
nветове. H което е тиnично sа неrо, таsи несnосоõност съõyµила лmõоnитството uy.
Той се sаеuа с иsслеµването й и nyõликyва наyчен трyµ - nървия на таsи теuа,
откъµето и сnоuенатият неµъr носи неrовото иuе - µалтониsъu.
33. АAЕКСАHДTР ВЕAHКH
356 nр. Хр. - 323 nр. Хр.
Алексанµър Велики, най-nрочyтият sавоевател от античния свят, е роµен в
356 r. nр. Хр. в Пела, rлавния rраµ на Макеµония. Bаmа uy mилиn Макеµонски е
õил човек с неоõикновени сnосоõности и nроsорливост. mилиn yвеличава и
реорrаниsира uакеµонските войски и rи nревръmа в õойна сила от най-висока
класа. Отначало той rи иsnолsва, sа µа nокори õлиsките райони на Северна
Iърnия, nосле се оõръmа на mr и sавлаµява nо-rоляuата част от саuата Iърnия.
Слеµ това mилиn съsµава qеµераnия на rръnките rраµове-µърaави, на която саu
sастава начело. Той въsнаuерява µа оõяви война на оõmирната Персийска
иunерия иsточно от Iърnия; и наистина наmествието вече е sаnочнало в 336 r. nр.
Хр., коrато mилиn, саuо на четирийсет и mест rоµини, е yõит от uлаµ
õлаrороµник.
Алексанµър остава õеs õаmа еµва µвайсетrоµиmен, но се въsкачва на трона
õеs всякакви sатрyµнения. mилиn е вsел всички uерки синът uy µа rо наслеµи и
uлаµият Алексанµър вече иuа sначителен военен оnит. Bаmата се е nоrриaил и sа
µyxовното uy раsвитие. Hастен yчител на Алексанµър е õлестяmият Аристотел,
uоaе õи най-великият yчен и qилосоq на античния свят.
В Iърnия и в северните територии населението, nокорено от mилиn, виaµа
в неrовата сuърт µоõра въsuоaност µа отxвърли uакеµонското влаµичество. Саuо
sа µве rоµини слеµ въsкачването си на трона Алексанµър yсnява µа yсuири и µвата
района. H тоrава насочва вниuанието си къu Персия.
В течение на µве столетия nерсийnите са влаµели оrроuна територия, която
се nростира от Среµиsеuноuорието чак µо Hнµия. Макар Персия вече µа не е на
върxа си, тя все оmе е страmен nротивник - най-rоляuата, най-uоmната и най-
õоrатата иunерия на sеuята.
Алексанµър sаnочва µа навлиsа в Персийската иunерия в 334 r. nр. Хр. Hо
тъй като част от войската тряõва µа nаsи влаµенията uy в Евроnа, sаnочва
рискованото си начинание саuо с 35 000 войниnи - съвсеu uалоõроен състав в
сравнение с uноrочислените nерсийски войски. Въnреки лиnсата на числено
nревъsxоµство Алексанµър nечели реµиnа реmителни nоõеµи наµ nерсийnите. 3а
yсnеxите uy иuа три rлавни qактора. Преµи всичко войската, която mилиn uy е
оставил, е uноrо nо-µоõре оõyчена и орrаниsирана от nерсийската. Hа второ
uясто, като nълковоµеn Алексанµър е rений, uоaе õи най-rолеuият на всички
вреuена. H третият qактор е неrовото лично uъaество. Макар µа насочва иssаµ
линиите началните етаnи на всяка õитка, Алексанµър nреµвоaµа лично
кавалерийската атака. Това е оnасно и той често е раняван. Hо войниnите виaµат,
че Алексанµър е rотов µа сnоµели с тяx оnасностите, а не rи кара µа nоеuат
рискове, каквито саu не õи nоел. Това µава иsyuителен еqект върxy õойния иu
µyx.
Алексанµър nовеaµа войската си nърво nреs Мала Аsия, къµето съкрymава
раsnолоaените таu nерсийски сили. После nреuинава къu Северна Сирия и
раsõива оrроuната nерсийска войска край Hс. Слеµ това nреuинава оmе nо на mr
и слеµ трyµна неколкоuесечна оõсаµа sавлаµява qиникийския rраµ Тир (в µнеmен
Aиван). Докато трае оõсаµата на Тир, Алексанµър nолyчава nисuо от nерсийския
nар, който nреµлаrа µа uy отстъnи nоловината от иunерията си в sаuяна на uирен
µоrовор. Парuенион, еµин от Алексанµровите nълковоµnи, наuира това
nреµлоaение sа иsrоµно. ,Ако õяx на uястото на Алексанµър, õиx rо nриел~,
отõеляsва той. ,Аs съmо - отrоваря Алексанµър, - ако õяx на uястото на
Парuенион.~
Слеµ като sавsеuа Тир, Алексанµър nроµълaава на mr. Слеµ µвyuесечна
оõсаµа nаµа и Iаsа. Еrиnет се nреµава õеs съnротива и таu Алексанµър сnира sа
uалко, sа µа nочинат войските uy. Тоrава, еµва µвайсет и четири rоµиmен, той е
коронясан като qараон и е оõявен sа õоaество. Слеµ това тръrва с войските си
оõратно къu Аsия и в реmителната õитка nри Арõел в 331 r. nр. Хр. раsõива
окончателно uноrо nо-rоляuата nерсийска войска.
Слеµ таsи nоõеµа Алексанµър nовеaµа арuията си къu Вавилон, слеµ което
sавлаµява Сysа и Персеnол. Персийският nар Дарий III е yõит в 330 r. nр. Хр. от
свои военачалниnи, sа µа не uy µаµат въsuоaност µа се nреµаµе на Алексанµър.
Въnреки това Алексанµър nоõеaµава и yõива nриеuника на Дарий III, a слеµ
триrоµиmни õоеве nокорява Hsточен Hран и навлиsа в Среµна Аsия.
Сеrа, коrато е nокорил nялата Персийска иunерия, Алексанµър õи uоrъл µа
се nриõере y µоuа и µа nреyстрои новите си влаµения. Hо aаaµата uy sа
sавоевания е неyтолена и той nроµълaава къu Аqrанистан. Оттаu nреxвърля
nланинския uасив Хинµyкym и навлиsа в Hнµия. Сnечелва реµиnа nоõеµи в
3аnаµна Hнµия и въsнаuерява µа nроµълaи къu иsточната й част. Hо войниnите
uy вече са иsтоmени от µълrоrоµиmните õоеве и откаsват µа nроµълaат, тъй че
Алексанµър неоxотно се връmа в Персия.
Таu Алексанµър се sаниuава rоµина и неmо с nреyстройство на иunерията
и войската си. То е uноrо съmествено. Алексанµър е въsnитан µа вярва, че
rръnката кyлтyра е еµинствената истинска nивилиsаnия, а всички неrръnки
нароµи са µиваnи. Това, раsõира се, е nреоõлаµаваmият въsrлеµ nо вреuето на
елиниsuа и той е õил иsnовяµван µори от Аристотел. Hо въnреки че раsõива õеs
остатък nерсийските войски, Алексанµър си µава сuетка, че nерсийnите съвсеu не
са µиваnи и че всеки nерсиеn uоaе µа õъµе толкова интелиrентен, сnосоõен и
sаслyaаваm yваaение, колкото и всеки rрък. Ето sаmо на Алексанµър uy xрyuва
иµеята µа оõеµини в еµно µвете части на иunерията си, µа съsµаµе съвuестна
rръnко-nерсийска кyлтyра и nарство, оrлавявано, раsõира се, от саuия неrо.
Доколкото uоaеu µа съµиu, той наистина е въsнаuерявал µа nостави на равна
ноrа nерсийnи, rърnи и uакеµонnи. 3а µа осъmестви своите наuерения, той вsеuа
uноrо nерсийnи в своята войска. Освен това yстройва rоляuо nраsненство,
наречено ,Bракосъчетание uеaµy Hsтока и 3аnаµа~, на което неколкостотин
uакеµонски войниnи õиват оqиnиално оaенени sа аsиатски õyлки. Макар че е
aенен nреµи това sа аsиатска nринnеса, саuият Алексанµър се оaенва sа
µъmерята на Дарий.
Rсно е, че с nреyстроената си войска Алексанµър се rотви sа нови
sавоевания. Hsвестно е, че е въsнаuерявал µа наxлyе в Араõия, а вероятно и в
районите на север от Персийската иunерия. Въsuоaно е µа е nреµвиaµал ново
наmествие в Hнµия или sавлаµяването на Риu, Картаrен и 3аnаµното
Среµиsеuноuорие. Каквито и µа са õили наuеренията uy, окаsва се, че нови
sавоевания не nослеµват. В началото на mни 323 r. nр. Хр., коrато се наuира във
Вавилон, Алексанµър внеsаnно sаõолява от треска и слеµ µесет µни yuира. Оmе не
е навърmил трийсет и три rоµини.
Алексанµър не е nосочил свой nриеuник и скоро слеµ сuъртта uy иsõyxва
õорõа sа власт. В нея са иsõити uайката, вµовиnите и µеnата на Алексанµър.
Hакрая иunерията е nоµелена uеaµy неrовите военачалниnи.
Тъй като Алексанµър yuира uлаµ и неnоõеµен, иuа uноrо µоrаµки какво õи
uоrло µа се слyчи, ако не õеmе nочинал. Ако õеmе nовел войските си къu sеuите
на 3аnаµното Среµиsеuноuорие, вероятно õи иuал yсnеx и в такъв слyчай nялата
история на 3аnаµна Евроnа сиryрно mеmе µа õъµе съвсеu раsлична. Hо такива
µоrаµки, колкото и µа са интересни, няuат връsка с оnенката на µействителното
uy влияние.
Алексанµър е uоaе õи най-µраuатичната qиryра в историята и неrовите
nостиaения и личност остават иsточник на въsxиmение. Hстинските qакти от
aивота uy са наситени с толкова µраuатиsъu, че около иuето uy въsникват
µесетки леrенµи. Hеrовата аuõиnия явно е õила µа стане най-великият воин на
всички вреuена и той очевиµно sаслyaава това оnреµеление. Като инµивиµyален
õоеn в неrо се съчетават сnосоõност и uъaество. Като nълковоµеn той е
ненаµuинат и в еµинайсетrоµиmните õойни µействия не е иsryõил нито еµна õитка.
Hареµ с това той е интелиrент, yчил nри Аристотел, и nоклонник на
nоеsията на Оuир. Давайки си сuетка, че xората от неrръnки nроиsxоµ не са
неnреuенно µиваnи, той nроявява uноrо nо-rоляuа µалновиµност от nовечето
rръnки uислители nо онова вреuе. От µрyrа страна, той е иsненаµваmо късоrлеµ в
nолитиката. Макар nостоянно µа иsлаrа на оnасност aивота си в õитките, не се е
nоrриaил µа оnреµели свой наслеµник и това µовеaµа µо õърsото раsnаµане на
иunерията uy слеµ неrовата сuърт.
Алексанµър е иsвестен с оõаянието си и оõикновено nроявявал
иsклmчително õлаrороµство и uилосърµие къu nоõеµените враrове. От µрyrа
страна, õил влmõен в сеõе си и се слyчвало µа õъµе aесток. Веµнъa в nиянска
сваµа yõил еµин от най-õлиsките си nоuоmниnи - Клейт, който õил сnасил
aивота uy.
Както Hаnолеон и Хитлер, Алексанµър е окаsал оrроuно въsµействие върxy
своето nоколение. Hо влиянието uy няuа оõxвата на тяxното nо nростата nричина,
че среµствата sа nътyване и съоõmения nо онова вреuе не са uy µали въsuоaност
µа се раsnростре в nо-rолеuи nреµели.
В крайна сuетка най-ваaният реsyлтат от Алексанµровите sавоевания е, че
съsµават õлиsък µосеr uеaµy rръnката и среµноиsточната nивилиsаnия, от което и
µвете кyлтyри се оõоrатяват. По вреuето на Алексанµър и неnосреµствено слеµ
неrо rръnката кyлтyра nрониква õърsо в Hран, Месоnотаuия, Сирия, Kµея и
Еrиnет; nреµи неrо тя съmо е навлиsала в теsи райони, но uноrо õавно. Освен това
Алексанµър раsnространява rръnкото влияние в Hнµия и Среµна Аsия, къµето то
иsоõmо не е µостиrало nреµи неrо. Hо това кyлтyрно влияние в никакъв слyчай не
е еµностранно. По вреuето на елиниsuа (столетията неnосреµствено слеµ
Алексанµър) иsточните иµеи - nо-конкретно релиrиоsните - навлиsат в rръnкия
свят. H тъкuо таsи елинистична кyлтyра - nреµиuно rръnка, но със силен
иsточен nривкyс - в края на краиmата µостиrа Риu.
По вреuе на sавоеванията си Алексанµър основава nовече от µвайсет нови
rраµа. Hай-nрочyтият от тяx е Алексанµрия в Еrиnет, който скоро се nревръmа в
еµин от най-красивите в света и във ваaно наyчно и кyлтyрно среµиmе. Hякои
µрyrи като Херат и Канµаxар в Аqrанистан съmо стават sаõелеaителни rраµове.
Алексанµър, Hаnолеон и Хитлер, иsrлеaµа, са µоста õлиsки nо влияние. Hо
оставаuе с вnечатлението, че nри вторите µваuа то е nо-краткотрайно. По таsи
nричина Алексанµър е nоставен uалко nо-наnреµ от тяx, въnреки че
краткосрочното uy въsµействие отстъnва nо оõxват на тяxното.
34. HАПОAЕОH BОHАПАРТ
1769 - 1821
Прочyтият qренски rенерал и иunератор Hаnолеон е роµен в Аячо,
Корсика, в 1769 r. Hялото uy иuе е Hаnолеон Bонаnарт. mранnия се е сµоõила с
Корсика саuо nетнайсет uесеnа nреµи неrовото раaµане и в ранните си rоµини
Hаnолеон е корсикански наnионалист, в чиито очи qранnysите са nотисниnи.
Въnреки това той е иsnратен µа yчи военно µело във mранnия и коrато rо
sавърmва nреs 1785 r. на mестнайсетrоµиmна въsраст, nолyчава чин uлаµmи
лейтенант от qренската арuия.
Hетири rоµини nо-късно иsõyxва mренската револmnия и новите qренски
ynравниnи се sаuесват във войни с няколко чyaµи сили. Първата въsuоaност µа
се отличи Hаnолеон nолyчава в 1793 r. nри оõсаµата на Тyлон, в която qранnysите
си въsвръmат rраµа от анrличаните. Таu той оrлавява артилерията. (По това
вреuе той вече се е откаsал от корсиканските си наnионалистически иµеи и се
сuята sа qранnysин.) 3а nроявите си nри Тyлон е nовиmен в чин õриrаµен rенерал,
а в 1796 r. uy е въsлоaено µа коuанµва qренската арuия в Hталия. Таu в 1796/97
r. nостиrа нечyвани nоõеµи и се sавръmа в Париa като rерой.
В 1798 r. Hаnолеон оrлавява qренското наmествие в Еrиnет. Тоsи nоxоµ се
окаsва катастроqален. Hаnолеоновите войски се раµват на yсnеxи, но анrлийската
qлота nоµ ръковоµството на лорµ Hелсън раsõива qренската и в 1799 r. Hаnолеон
иsоставя войските си в Еrиnет и се sавръmа във mранnия.
Таu открива, че нароµът rо е sаnоuнил nовече с nоµвиsите uy в Hталия,
отколкото с nровала на ексnеµиnията в Еrиnет. Hаnолеон иsnолsва това и uесеn
слеµ sавръmането си yчаства в nреврат sаеµно с аõата Сиейес и µрyrи лиnа.
Превратът µовеaµа на власт ново nравителство, в което Hаnолеон sаеuа
µлъaността nърви консyл. Макар че иuа нова, ya nо-µоõра конститynия, оµоõрена
с нароµен nлеõисnит, тя е саuо nараван sа военната µиктатyра на Hаnолеон, който
скоро вsеuа връx наµ останалите nревратаµaии.
Hаnолеон иsраства като властник невероятно õърsо. Преs авryст 1793 r.
nреµи оõсаµата на Тyлон той е никоuy неиsвестен нисm оqиnер, чийто nроиsxоµ не
е съвсеu qренски. По-uалко от mест rоµини слеµ това, еµва трийсетrоµиmен, той е
õеsсnорният властелин на mранnия и mе остане такъв nовече от четиринайсет
rоµини.
Докато е на власт, Hаnолеон въвеaµа ваaни nреоõраsования във qренската
аµuинистраnия и в nравната систеuа. Hаnриuер реqорuира qинансовото
yстройство и съµеõната власт; съsµава mренската õанка, mренския yниверситет и
nентралиsира аµuинистраnията. Макар всяка от теsи nроuени µа иuа sначение -
в някои слyчаи трайно - sа саuата mранnия, те не µават отраaение върxy
вънmния свят.
Ала еµна от неrовите реqорuи mе се отраsи µалеч отвъµ rраниnите на
mранnия. Става µyuа sа съsµаµения от неrо qренски rраaµански коµекс, nрочyтия
Hаnолеонов коµекс. В uноrо отноmения той олиnетворява иµеалите на mренската
револmnия. Hаnриuер сnореµ неrо не uоaе µа иuа nривилеrии nораµи nроиsxоµа и
всички rраaµани са равни nреµ sакона. Hареµ с това коµексът е толкова õлиsък µо
старите qренски sакони и нрави, че не се nриеuа от qренския нароµ и от
nроqесионалните mристи. Hо, оõmо вsето, той е yuерен, µоõре съставен, наnисан
стеrнато и с иsклmчителна яснота. Ето sаmо не саuо иuа µълъr aивот във
mранnия (µнеmният qренски rраaµански коµекс yµивително nрилича на
Hаnолеоновия), но е въsnриет с някои uестни виµоиsuенения в uноrо µрyrи
страни.
Hаnолеон неотстъnно е слеµвал линията, че е sаmитник на револmnията.
Hеsависиuо от това в 1804 r. той се оõявява sа иunератор на mранnия. Hа всичко
отrоре въsкачва триuа от õратята си на троновете на µрyrи евроnейски µърaави.
Теsи nостъnки, не mе и µyuа, nреµиsвикват съnротивата на някои qренски
реnyõликанnи, сnореµ които той е иsвърmил nреµателство сnряuо иµеалите на
mренската револmnия. Hо rолеuи неnриятности на Hаnолеон съsµават саuо
войните uy в чyaõина.
В 1802 r. Hаnолеон nоµnисва в Аuиен uирен µоrовор с Анrлия, който
тряõва µа µаµе на mранnия отµиx слеµ nяло µесетилетие nочти неnрекъснати
õойни µействия. Оõаче оmе на слеµваmата rоµина µоrоворът е нарymен и слеµват
реµиnа войни с Анrлия и нейните съmsниnи. Въnреки че Hаnолеоновите войски
nечелят nоõеµи nо сymа, не е въsuоaно Анrлия µа õъµе nокорена, ако не õъµе
сраsена нейната qлота. 3а неmастие на Hаnолеон в реmителната õитка nри нос
Траqалrар в 1805 r. анrлийската qлота сnечелва съкрymителна nоõеµа; оттyк
нататък анrлийският контрол върxy uоретата не uоaе µа õъµе сериоsно осnорван.
Въnреки че mест сеµuиnи слеµ Траqалrар иµва най-rоляuата nоõеµа на Hаnолеон
- nри Аyстерлиn среmy арuиите на Австрия и Рyсия, тя не uоaе µа коunенсира
неõивалото uорско nораaение.
В 1808 r. Hаnолеон rлynаво въвлича mранnия в µълrа и õеsсuислена война
на Hõерийския nолyостров, в която qренските войски се uъчат с rоµини. Hо най-
rолеuият uy rаq е nоxоµът в Рyсия. В 1807 r. Hаnолеон се среmа с рyския nар в
Тилsит и в склmчения таu µоrовор µваuата се вричат във вечно nриятелство. Hо
съmsът uеaµy тяx nостеnенно се раsnаµа и в 1812 r. Hаnолеон nовеaµа великата си
арuия къu Рyсия.
Реsyлтатът е µоõре иsвестен. Рyските войски nоõяrват слеµ откъслечни
õоеве с Hаnолеон и той наnреµва õърsо. Преs сеnтеuври вече е nревsел Москва. Hо
рyсите nоµnалват rраµа и nо-rоляuата част от неrо е yниmоaена. Слеµ като чака
nет сеµuиnи в Москва с наnраsната наµеaµа, че рyсите mе nросят uир, Hаnолеон
sаnочва отстъnлението си. Hо вече е uноrо късно. Съчетанието от рyски войниnи,
рyска sиuа и лоmо снаõµяване скоро nревръmа отстъnлението в õеsреµно õяrство.
От Рyсия се иsuъкват aиви nо-uалко от µесет nроnента от великата qренска
арuия.
Дрyrи евроnейски страни като Австрия и Прyсия раsõират, че сеrа иu се
nреµставя въsuоaност µа отxвърлят qренското иrо. Те оõеµиняват силите си
nротив Hаnолеон и в õитката nри Aайnnиr nреs октоuври 1813 r. Hаnолеон
nретърnява оmе еµно съкрymително nораaение. Слеµваmата rоµина той аõµикира
и е sаточен на Елõа, uалък остров край италианския õряr.
В 1815 r. Hаnолеон иsõяrва от Елõа и се sавръmа във mранnия, къµето е
nосреmнат раµymно и е върнат на власт. Hо µрyrите евроnейски сили õърsат µа uy
оõявят война и сто µни слеµ sавръmането uy той nретърnява окончателното си
nораaение nри Ватерло. Слеµ Ватерло Hаnолеон е sаточен от анrличаните на
uалкия остров Света Елена в maната част на Атлантическия океан. Той yuира
таu от рак в 1821 r.
Военното nоnриmе на Hаnолеон е невероятен nараµокс. Hеrовият rений в
тактическо отноmение е иsyuителен и ако тряõва µа rо оnеняваuе саuо в таsи
оõласт, той uоaе õи mе е най-великият nълковоµеn на всички вреuена. Hо в
rоляuата стратеrия е õил склонен µа nрави невероятни rаqове като наxлyването в
Еrиnет и в Рyсия. Стратеrическите uy rреmки са толкова õеsnоµоõни, че той не
uоaе µа õъµе nоставен в nървите реµиnи на военните nреµвоµители. Дали това не
е неточна оnенка слеµ nовторен раsuисъл? Hе, стрyва ни се. Еµин от критериите sа
sначението на µаµен nълковоµеn е сnосоõността uy µа иsõяrва nаryõни rреmки.
Мноrо трyµно е µа nоµnениm най-великите nълковоµnи като Алексанµър Велики,
Hинrис Хан и Таuерлан, чиито войски никоrа не са търnели nораaение. Понеaе
Hаnолеон в крайна сuетка е nоõеµен, всички неrови sавоевания в чyaõина се
окаsват краткотрайни. Слеµ окончателното uy nораaение в 1815 r. mранnия
nритеaава nо-uалко територия, отколкото в 1789 r., коrато иsõyxва mренската
револmnия.
Hаnолеон, раsõира се, е еrоuаниак, който често е сравняван с Хитлер. Hо
uеaµy µваuата иuа съmествена раsлика. Докато Хитлер се ръковоµи µо rоляuа
стеnен от еµна човеконенавистна иµеолоrия, Hаnолеон е nросто аuõиnиоsен
оnортmнист, който не е иuал интерес µа иsвърmва uасови yõийства. В
Hаnолеоновия реaиu няuа ниmо, което µа uоaе µа се сравнява с наnистките
конnентраnионни лаrери.
Мноrо rоляuата слава на Hаnолеон uоaе µа ни nоµвеµе на наµnениu
влиянието uy. Hеrовото краткотрайно влияние наистина е оrроuно, uоaе õи nо-
rоляuо от влиянието на Алексанµър Велики, uакар и nо-слаõо от Хитлеровото.
(Сuята се, че nриõлиsително 500 000 qренски войниnи са sаrинали nо вреuе на
Hаnолеоновите войни; sа сравнение µанните сочат, че 8 000 000 rерuанnи са
sаrинали във Втората световна война.) С каквото и uерило µа си слyaиu,
Hаnолеоновата µейност е nричинила сuъртта на µалеч nо-uалко неrови
съвреuенниnи, отколкото õеsyuствата на Хитлер.
Колкото µо µълrотрайното влияние, Hаnолеон стои като че ли nо-наnреµ от
Хитлер, но nо-наsаµ от Алексанµър Велики. Hаnолеон иsвърmва оõmирни
аµuинистративни nроuени във mранnия, но къu нея се числи nо-uалко от еµна
сеµеuµесета от населението на света. Теsи nроuени тряõва µа се раsrлеaµат в
nоµxоµяmа nерсnектива. Те са окаsали uноrо nо-uалко въsµействие върxy aивота
на отµелния qранnysин, отколкото uноrоõройните теxнически нововъвеµения
nреs nослеµните µве столетия.
Каsват, че Hаnолеоновата ера е µала въsuоaност, т. е. вреuе, µа се yтвърµят
nроuените, наченати от mренската револmnия, и µа се yкреnят nриµоõивките,
иsвоmвани от õyрaоаsията. В 1815 r., коrато uонарxията е въsстановена, теsи
nроuени са така µоõре вкоренени, че е неuислиuо връmане къu соnиалните сxеuи
на nреµиmния реaиu. Hай-ваaните nроuени са въвеµени nреµи Hаnолеон: в 1799
r., коrато той вsеuа властта, вече е uноrо късно sа всякакво връmане къu
nреµиmното статyкво. Оõаче въnреки uонарxическите си аuõиnии Hаnолеон
всъmност nоuаrа µа се раsnространят в nяла Евроnа иµеалите на mренската
револmnия.
Освен това той окаsва rоляuо, uакар и косвено въsµействие върxy
историята на Aатинска Аuерика. Hаxлyването uy в Hсnания µотолкова отслаõва
исnанското nравителство, че в течение на няколко rоµини то иsryõва контрола си
върxy своите колонии в Aатинска Аuерика. H тъкuо в тоsи nериоµ на qактическа
автоноuия се sараaµат латиноаuериканските µвиaения sа неsависиuост.
Hо среµ всички Hаnолеонови µействия се откроява еµно, което, uакар и
несвърsано с rлавните uy nланове, иuа най-трайни и най-sначителни nослеµиnи.
В 1803 r. Hаnолеон nроµава оõmирен къс sеuя на Съеµинените mати. Той си µава
сuетка, че mе се окаaе трyµно µа се õранят от анrличаните qренските влаµения в
Северна Аuерика, а освен това uy лиnсват среµства. Проµаaõата на Ayиsиана -
uоaе õи най-rоляuата uирна сµелка sа sеuя в nялата история - nревръmа
Съеµинените mати в наnия с nочти континентални раsuери. Трyµно е µа се каaе
какво õиxа nреµставлявали Съеµинените mати õеs Ayиsиана; но несъuнено mяxа
µа õъµат uноrо раsлични от това, което са µнес. Съuнително е µали õеs нея mяxа
µа станат велика сила.
Hаnолеон, раsõира се, не е еµинственият виновник sа nроµаaõата на
Ayиsиана. Аuериканското nравителство очевиµно съmо е иsиrрало някаква роля.
Hо qренското nреµлоaение е õило толкова иsrоµно, че вероятно всяко µрyrо
nравителство õи rо nриело, µокато реmението на qренските власти µа nроµаµат
Ayиsиана е реsyлтат от nроиsволната nреnенка на еµин-еµинствен човек -
Hаnолеон Bонаnарт.
35. ТОМАС ЕДHСОH
1847 - 1931
Всестранно раsвитият иsоõретател Тоuас Алва Еµисон е роµен в 1847 r. в
rраµчето Милано в аuериканския mат Оxайо. Хоµил е на yчилиmе саuо три
uесеnа и µиректорът на yчилиmето rо сuятал sа олиrоqрен!
Еµисон съsµава nървото си иsоõретение - rласоsаnисваm yреµ, коrато е
саuо на µвайсет и еµна rоµини. Yреµът няuа никакъв yсnеx на nаsара и слеµ това
Еµисон sаляrа върxy иsоõретяването на yстройства, sа които раsчита, че mе
наuери nласuент. Малко слеµ yреµа sа sаnис на rласове иsоõретява виµ телеrраq,
раsраõотен nреµиuно sа нyaµите на qонµовата õорса, и rо nроµава sа четирийсет
xиляµи µолара, оrроuна сyuа sа онова вреuе. Слеµват реµиnа µрyrи иsоõретения и
скоро Еµисон става uноrо õоrат и uноrо иsвестен. Моaе õи най-ориrиналното uy
иsоõретение е qоноrраqът, който той nатентова в 1877 r. Оõаче uноrо nо-
съmествено sа õита е иsоõретяването на nоsнатата ни електрическа лаunа в 1879 r.
Еµисон не е nървият човек, иsuислил електрическото осветление. Hяколко
rоµини nо-рано sа осветяване на nариaките yлиnи вече са õили иsnолsвани
µъrови лаunи. Hо Еµисоновата лаunа sаеµно със съsµаµената от неrо систеuа sа
nренасяне на тока nрави електрическото осветление uноrо yµоõно sа µоuаmна
ynотреõа. В 1882 r. Еµисоновата коunания в Hm Hорк sаnочва µа nроиsвеaµа
електричество sа µоuаmни нyaµи. Проиsвоµството на ток sа õитова ynотреõа
õърsо се раsnространява иs nелия свят.
Като съsµава nървата коunания, която µоставя електричеството y µоuа,
Еµисон nолаrа основите на оrроuна инµyстрия. В наmи µни електроnентралата ни
µава ток не саuо sа осветление, но и sа õеsõрой µоuаmни електрически yреµи - от
телевиsора µо nералнята. Освен това иsоõретената от неrо енерrоnроиsвоµителна
систеuа стиuyлира чyвствително иsnолsването на електричеството sа
инµyстрията.
Еµисон иuа оrроuен nринос и sа съsµаването на кинокаuерата и
nроaекnионния аnарат. Той внася ваaни nоµоõрения в телеqона, къµето неrовият
въrлероµен uикроqон реmително nоµоõрява sвyка, в телеrраqа и в nиmеmата
uаmина. Меaµy µрyrите uy открития са µиктоqонът, nиклостилът и
акyuyлаторът. Оõmо Еµисон е nатентовал nовече от xиляµа раsлични иsоõретения
- наистина невероятно nостиaение.
Еµна от nричините sа иsyuителната uy nроиsвоµителност е, че оmе в
началото на µейността си той съsµава rоляuа раõотилниnа в Менло Парк, Hm
Дaърси, къµето наеuа rрynа сnосоõни nоuоmниnи. Това е nрототиnът на rолеuите
иsслеµователски лаõоратории, каквито nо-късно съsµават uноrо инµyстриални
qирuи. Орrаниsираната от Еµисон съвреuенна, µоõре съоръaена иsслеµователска
лаõоратория, в която uноrо xора раõотят в екиn, е еµно от най-ваaните uy
иsоõретения, което, раsõира се, не е uоrъл µа nатентова.
Еµисон не е саuо иsоõретател; той се sаниuава и с nроиsвоµствена µейност и
съsµава няколко инµyстриални коunании. Hай-ваaната от тяx mе се окаaе
,Дaенерал Електрик къunани~.
Макар nо теunераuент µа не е стоnроnентов yчен, Еµисон иuа еµно
sаõелеaително наyчно nостиaение. В 1882 r. открива, че в yсловия на nочти nълен
вакyyu електрическият ток uоaе µа nреuинава uеaµy µве aиnи, които не се
µоnират. Това явление, наречено Еµисонов еqект, nреµставлява sначителен
интерес не саuо sа теорията, но наuира и ваaно nрактическо nрилоaение. Слеµ
вреuе то воµи µо съsµаването на електронната лаunа, а с това и µо основите на
електрониката.
Почти nреs nелия си aивот Еµисон е страµал от силно yвреµен слyx, но е
коunенсирал тоsи неµостатък с иsyuителната си раõотосnосоõност. Æенил се е µва
nъти (nървата uy aена yuира uлаµа) и от всеки õрак иuа nо три µъmери. Yuира в
1931 r. в Yест Оринµa, Hm Дaърси.
3а таланта на Еµисон не uоaе µа иuа сnор. Всички са съrласни, че той е
най-rолеuият иsоõретателски rений, aивял някоrа. Сnисъкът на откритията uy
вµъxва страxоnочитание, въnреки че nовечето от тяx uоaе õи mяxа µа õъµат
наnравени от µрyrи трийсетина rоµини nо-късно. Hо ако раsrлеµаuе всяко
nоотµелно, mе виµиu, че нито еµно от тяx няuа иsклmчително ваaно sначение.
Електрическата лаunа наnриuер, uакар и mироко иsnолsвана, не е неsаuениuа
част от съвреuенния õит. mактически qлyоресnентните лаunи, които раõотят
върxy съвсеu µрyr nринnиn, съmо иuат mироко nрилоaение, а всекиµневието ни
няuаmе µа õъµе uноrо nо-раsлично, ако иsоõmо няuаmе електрически лаunи.
Преµи nоявата иu са иsnолsвани свеmи, uаслени и rаsени лаunи, които са
сuятани sа относително µоõър иsточник на светлина.
mоноrраqът µействително е yuно иsоõретение, но кой mе се наеuе µа
твърµи, че той е nреоõраsил aивота ни така, както раµиото, телевиsията или
телеqонът? Освен това nреs nослеµните rоµини õяxа съsµаµени съвсеu раsлични
uетоµи sа sвyкоsаnис като касетоqона и ако µнес няuаxuе qоноrраq или
rраuоqон, това еµва ли õи се yсетило. Мноrо от Еµисоновите nатенти са свърsани
с nоµоõрения на вече съmествyваmи иsоõретения, и то в yµоõен sа ynотреõа виµ.
Hо те, uакар и съmествени, не uоrат µа иuат ваaно sначение в раsвитието на
човеmката история.
Въnреки че нито еµно отµелно иsоõретение на Еµисон няuа aиsненоваaно
sначение, не õива µа sаõравяuе, че те са nовече от xиляµа на õрой. Тъкuо nо таsи
nричина nоставиxuе Еµисон nо-високо от иuенити иsоõретатели като Iyлиелuо
Маркони и Аликsанµър Iрейъu Bел.
36. АHТОHH BAH AЕВЕHХYК
1632 - 1723
Антони ван Aевенxyк, човекът, открил uикроõите, е роµен в 1632 r. в rраµ
Делqт, Холанµия. Проиsxоaµа от среµно õyрaоаsно сеuейство и nреs nо-rоляuата
част от съsнателния си aивот е sаеuал µреõна µлъaност в rраµската ynрава.
Iоляuото откритие на Aевенxyк се µълaи на това, че лmõиuото uy
sаниuание е õила uикроскоnията. По онова вреuе, раsõира се, не е õило въsuоaно
µа си кynиm uикроскоn от uаrаsина и Aевенxyк е констрyирал саu своите yреµи.
Той не е õил nроqесионален uайстор на леmи, а и не е nреuинал оõyчение в таsи
оõласт; но uайсторлъкът, който е nостиrнал, е наистина sаõелеaителен и µалеч
наµxвърля веmината на nроqесионалистите от онова вреuе.
Въnреки че оnтическият uикроскоn е õил иsоõретен nяло nоколение nреµи
Aевенxyк`, той не nриõяrва µо неrо. Hаnротив, слеµ uноrо rриaлива и nреnиsна
иsраõотка на uалки леmи с uноrо къс qокyс Aевенxyк yсnява µа nостиrне nо-
силно yвеличение, отколкото µават съmествyваmите uикроскоnи.
¡` Сnореµ еµни иsслеµователи uикроскоnът е иsнаuерен от xоланµеnа
3аxарий Rнсен (1590), а сnореµ µрyrи - от Корнелиyс Дреõел (1610). - B. nр.]
Еµна от оnелелите неrови леmи yвеличава около 270 nъти, а иuа nриsнаnи,
че е nравил и nо-силни.
Aевенxyк е иsклmчително търnелив и вниuателен наõлmµател, който се
отличава с uноrо остро sрение и õеsrранична лmõоsнателност. С леmите си той
иsслеµва най-раsнооõраsни uатериали - от човеmкия косъu µо кyчеmка сnерuа,
от µъaµовна воµа µо µреõни насекоuи, uyскyлни влакна, коaна тъкан и µр. Воµи
си старателно õелеaки и nрави nоµроõни рисyнки на всичко, което наõлmµава.
От 1673 r. Aевенxyк влиsа в коресnонµенnия с анrлийското Кралско наyчно
µрyaество, воµеmа наyчна инститynия nо онова вреuе. Въnреки лиnсата на
високо оõраsование (sавърmил е саuо nроrиuнаsия и не sнае µрyr еsик освен
xоланµски) в 1680 r. е иsõран sа неrов член. Освен това става член-коресnонµент и
на mренската акаµеuия на наyките.
Aевенxyк се е aенил µва nъти и иuа mест µеnа, които не са uy оставили
внynи. Раµвал се е на µоõро sµраве и е õил раõотосnосоõен µо µълõока старост.
Посеmавали са rо uноsина виµни личности, uеaµy които рyският nар (Петър
Велики) и анrлийската кралиnа. Yuира в 1723 r. в роµния си rраµ Делqт на
µеветµесет rоµини.
Hа Aевенxyк µълaиu не еµно и µве sаõелеaителни открития. Той nръв
оnисва сnерuатоsоиµите и еµин от nървите - червените кръвни телnа.
Противоnоставя се на теорията sа саuоsараaµането на нисmите qорuи на aивот и
nреµставя yõеµителни µокаsателства, че тя е неnравилна. Yсnява µа µокаaе
наnриuер, че õълxите се раsuноaават nо оõичайния sа крилатите насекоuи начин.
Hай-rоляuото си откритие nрави в 1674 r., коrато sа nръв nът наõлmµава
uикроõи. Това е еµно от най-великите õактериолоrични nостиaения в човеmката
история. В каnка воµа Aевенxyк открива nял еµин нов, неnоµоsиран свят, който
rъuaи от aивот. Въnреки че саu той оmе не nреµnолаrа това, тоsи нов свят mе
иuа оrроuно sначение sа xората. H наистина теsи ,uикроскоnични uънички
твари~, които иsслеµователят е наõлmµавал, често иuат власт наµ aивота и
сuъртта ни. Hsyчавайки rи, Aевенxyк yсnява µа открие uикроõи на всевъsuоaни
uеста: в иsвори и локви, в µъaµовната воµа, в yстата и в червата на xората. Той
оnисва раsлични виµове õактерии, както и nротоsоа`, и оnреµеля теxните раsuери.
¡` Протоsоа (rр.) - еµноклетъчни aивотински орrаниsuи. - B. реµ.]
Великото откритие на Aевенxyк mе наuери nрактическо nрилоaение еµва
nо вреuето на Пастtор, õлиsо µве столетия nо-късно. mактически nелият nреµuет
на uикроõиолоrията остава nочти неµокоснат µо XIX век, коrато се съsµават
yсъвърmенствани uикроскоnи. Ето sаmо uоaе µа се твърµи, че ако Aевенxyк не
õеmе съmествyвал и не õеmе наnравил откритията си µотоrава, това еµва ли õи
иuало някакво sначение sа наnреµъка на наyката. Bеsсnорно е оõаче, че той е
откривателят на uикроõите и че õлаrоµарение на неrо наyчният свят ysнава sа
съmествyването иu.
Понякоrа се rовори, че Aевенxyк саuо nо чиста слyчайност се е натъкнал на
ваaно наyчно откритие. Hиmо не uоaе µа õъµе nо-µалеч от истината. Откриването
на uикроорrаниsuите е естествена nослеµиnа от това, че той yсърµно констрyира
uикроскоnи с невиaµани µотоrава качества и nроявява търnение и nреnиsност
като иsслеµовател. С µрyrи µyuи, неrовият yсnеx е реsyлтат от веmина и yсилена
раõота - точно оõратното на чистата слyчайност.
Откриването на uикроõите е еµно от uалкото наистина ваaни наyчни
nостиaения, което се µълaи най-вече на раõотата на еµин-еµинствен човек.
Aевенxyк е раõотил саu. Откриването на еµноклетъчните и õактериите няuа
nреµистория и - sа раsлика от nовечето µрyrи yсnеxи в õиолоrията - в никакъв
слyчай не е естествен реsyлтат от натрynани nреµи това õиолоrични nоsнания.
Тоsи qактор sаеµно с nрилаrането на откритието uy nреµоnреµелят високото
uясто на Aевенxyк в таsи книrа.
37. YHARМ Т. I. МОРТTH
1819 - 1868
Huето Yиляu Тоuас Iрийн Мортън вероятно не rовори ниmо на nовечето
читатели. Hо той е uноrо nо-sаõелеaителен от реµиnа µрyrи иuенити личности,
sаmото е rлавният ,виновник~ sа оõеsõоляването nри xирyрrически оnераnии.
Малко са откритията в nялата история, които оõикновеният човек nени
толкова високо и които така µълõоко се отраsяват върxy неrовото състояние.
Косите ти се иsnравят, като си nреµставиm xирyрrията в онеsи µни, коrато
лекарят е тряõвало µа реaе костите на nаnиент в nълно съsнание. Въsuоaността
µа се nресече õолката е наистина еµно от най-rолеuите õлаrоµеяния, което човек е
наnравил на õлиaните си.
Мортън е роµен в 1819 r. в Hарлтън, Масачysетс. Като uлаµеa слеµва в
Bалтиuорския колеa sа sъõна xирyрrия. От 1842 r. nрактикyва като sъõолекар.
Hsвестно вреuе (1842 - 1843) е съµрyaник на Хорас Yелс, uалко nо-въsрастен от
неrо sъõолекар, който се интересyва от оõеsõоляваmи среµства. Hо, както
иsrлеaµа, съµрyaието uеaµy µваuата не се окаsало nечеливmо и nриклmчва в
края на 1843 r.
Iоµина nо-късно Yелс sаnочва µа nрави оnит с аsотист окис (райски rаs)
като ynойваmо среµство. H rо иsnолsва еqикасно в sъõолекарската си nрактика в
Хартqърµ, Кънектикът. Hо sа sла враrа nyõличната µеuонстраnия, която се
sалавя µа наnрави в Bостън, иsлиsа õеsyсnеmна.
Като sъõолекар Мортън се сnеnиалиsира в nоставянето на иsкyствени sъõи.
3а µа стане както тряõва, неоõxоµиuо е nърво µа се иsваµят корените на старите
sъõи. По вреuето, коrато оmе няuа ynойваmи среµства, това е крайно õолеsнено и
е очевиµна неоõxоµиuостта, от някаква анестеsия. Мортън nравилно nреnенява,
че райският rаs няuа µа е µостатъчно еqикасен sа неrовите nели и търси някакво
nо-силно среµство.
Hарлs Т. Дaаксън, ерyµиран µоктор и yчен, коrото Мортън nоsнава, uy
nреµлаrа µа иsnолsва етер. Ynойваmите uy свойства са открити nреµи nовече от
триста rоµини от nрочyтия mвейnарски uеµик и алxиuик Параnелs; еµно-µве
съоõmения в съmия сuисъл са nyõликyвани и в началото на XIX век. Hо нито
Дaаксън, нито някой от nисалите на таsи теuа rо е иsnолsвал nри xирyрrична
оnераnия.
Етерът sвyчи uноrооõеmаваmо sа Мортън и той nрави оnити nърво върxy
aивотни (в това число върxy лmõиuото си кyче), а nосле и върxy сеõе си. Hай-
сетне на 30 сеnтеuври 1846 r. се nреµставя иµеална въsuоaност µа õъµе иsnроõван
и върxy nаnиент. Hякакъв човек на иuе Еõън mрост влиsа в Мортъновия каõинет
с неnоносиu sъõоõол и е rотов µа оnита всичко, което õи оõлекчило õолката uy
nри неиsõеaното ваµене. Мортън иsnолsва етер и иsваaµа sъõа. Коrато иµва на
сеõе си, mрост sаявява, че не е иsnитал никаква õолка. По-µоõър реsyлтат еµва ли
õи uоrъл µа се очаква и Мортън вече nреµчyвства yсnеxа, славата и rолеuите
nари.
Въnреки че на оnераnията е иuало очевиµеn, а на µрyrия µен sа нея е
съоõmено и във вестниnите, тя не nривлича mироко вниuание. Rвно е неоõxоµиuа
nо-красноречива µеuонстраnия. Ето sаmо Мортън nоuолва µ-р Дaон Yорън,
старmи xирyрr в Масачysетската rлавна õолниnа в Bостън, µа uy nоsволи µа
nокаaе наrлеµно nреµ rрynа uеµиnи своя uетоµ sа оõеsõоляване. Д-р Yорън се
съrласява и в õолниnата е насрочена µеuонстраnия. Таu на 16 октоuври 1846 r.
nреµ sначителна аyµитория от лекари и стyµенти nо uеµиnина Мортън оõеsõолява
с етер nоµлеaаmия на оnераnия nаnиент Iилõърт Аõът; слеµ това µ-р Yорън
иsваaµа тyuор от врата uy. Ynойката се окаsва наnълно еqикасна и
µеuонстраnията се раµва на оrроuен yсnеx. 3а нея uиrновено съоõmават uноrо
вестниnи и тя е nряката nричина sа mироката ynотреõа на ynойки в течение на
слеµваmите няколко rоµини.
Hяколко µни слеµ като Аõът е оnериран, Мортън и Дaаксън nоµават uолõа
sа nатент. Полyчават rо оmе на слеµваmия uесеn, но това не nречи µа иsõyxнат
nротиворечия. Мортън настоява, че той иuа най-rоляuа sаслyrа sа въвеaµането
на анестеsията, но това се осnорва от неколnина uеµиnи и най-вече от Дaаксън.
Hа всичко отrоре наµеaµите на Мортън, че неrовото нововъвеµение mе rо наnрави
õоrат, не се сõъµват. Повечето лекари и õолниnи, които иsnолsват етера, не си
nравят трyµа µа отµелят sа автора nроnенти от nриxоµите. Hената на съµеõните
µела около въnроса чия е sаслyrата скоро nревиmава среµствата, които Мортън е
nолyчил sа откритието си. Отчаян и оõеµнял, той yuира в Hm Hорк в 1868 r.,
ненавърmил четирийсет и µевет rоµини.
Полsата от оõеsõоляването в стоuатолоrията и nри сериоsни xирyрrически
оnераnии не nоµлеaи на съuнение. Ето sаmо, коrато nреnеняваuе sначението на
Мортън, най-трyµно е µа реmиu µоколко sаслyrата sа въвеaµането на анестеsията
тряõва µа õъµе раsµелена uеaµy неrо и µрyrи лекари с nретенnии в таsи насока.
Iлавните uеaµy тяx са Хорас Yелс, Hарлs Дaаксън и Кроqърµ Aонr, uеµик от
Дaорµaия. Мортън очевиµно иuа µалеч nо-rоляu nринос от останалите, sа което
uy µаваuе и съответното uясто в таsи класаnия.
Вярно е, че Хорас Yелс sаnочва µа nрилаrа оõеsõоляване в sъõолекарската
си nрактика õлиsо µве rоµини nреµи Мортън µа иsnолsва етер. Hо анестеsията на
Yелс с райски rаs няuа и не uоaе µа иuа реmаваmо sначение в xирyрrията.
Въnреки някои µоõри свойства той nросто не е µостатъчно силна ynойка, sа µа
õъµе иsnолsван саuостоятелно nри rолеuи xирyрrически оnераnии. Днес той
върmи раõота в слоaно съчетание с µрyrи оõеsõоляваmи среµства, а nонякоrа и в
стоuатолоrията. Етерът nък е иsyuително еqикасен и ynотреõата uy внесе
коренни nроuени в xирyрrията. В uноrо отµелни слyчаи uоaе µа се наuерят и nо-
µоõри от етера оõеsõоляваmи лекарства или теxни коuõинаnии. Hо въnреки някои
неyµоõства (лесно се въsnлаuенява и оõикновено nреµиsвиква rаµене слеµ
ynотреõа) той си остава най-yниверсалната ynойка, открита някоrа. Aесно се
трансnортира и nрилаrа и, което е най-ваaното, съчетава õеsоnасност и силно
въsµействие.
Кроqърµ Aонr (роµен в 1815 и nочинал в 1878 r.) е uеµик от Дaорµaия,
иsnолsвал етер nри xирyрrическа оnераnия оmе в 1842 r., т.е. четири rоµини nреµи
µеuонстраnията на Мортън. Aонr оõаче nyõликyва своите реsyлтати чак в 1849 r.,
коrато nолsата от етера в xирyрrията вече е µоõре иsвестна на лекарите
õлаrоµарение на Мортъновата µеuонстраnия. С µрyrи µyuи, от раõотата на Aонr
nолsа са иuали саuо mеnа nаnиенти, µокато Мортън е µал оõлекчение на uноrо,
uноrо xора.
Hарлs Дaаксън е nреµлоaил на Мортън µа оnита с етер и uy е µал µоõри
съвети как µа rо nрилаrа на nаnиентите. Hо саuият Дaаксън не rо е иsnолsвал в
реmителна стеnен nри xирyрrична оnераnия и nреµи yсnеmния оnит на Мортън не
се е nостарал µа инqорuира uеµиnинските среµи sа nоsнанията си върxy етера.
Тъкuо Мортън, а не Дaаксън рискyва реnyтаnията си, като nрави nyõлична
µеuонстраnия. Ако Iилõърт Аõът õеmе yuрял на оnераnионната uаса, Hарлs
Дaаксън наµали mеmе µа nоеuе някаква отrоворност sа това.
Къµе е uястото на Yиляu Мортън в таsи класаnия? Моaеu µа наnравиu
yuестно сравнение uеaµy Мортън и, µа речеu, Дaоysеq Aистър. H µваuата са
uеµиnи; и µваuата са се nрославили с въвеaµането на нова теxника или
nроnеµyра, внесла коренни nроuени в xирyрrията и акymерството; qактически
никой от тяx не е nървият, който иsnолsва теsи нововъвеµения, оrласени и
nоnyляриsирани с неrови yсилия; всеки от тяx тряõва µа сnоµели с µрyrи
sаслyrите си. Поставяuе Мортън nо-високо от Aистър, sаmото nо nринnиn сuе
yõеµени, че nрактиката на анестеsията е nо-ваaна от въвеaµането на
антисеnтичните nревръsки. Все nак съвреuенните антиõиотиnи uоrат µа
коunенсират µонякъµе лиnсата на антисеnтични среµства nри xирyрrична наuеса.
Hо õеs ynойка слоaни и nроµълaителни оnераnии са невъsuоaни и µори nо-
nрости nроnеµyри често се отлаrат, а това uоaе µа õъµе qатално. Пyõличната
µеuонстраnия на nрактично среµство sа оõеsõоляване, иsвърmена от Мортън в
онаsи октоuврийска yтрин на 1846 r., е еµин от воµоµелите в човеmката история.
H uоaе õи ниmо не оõоõmава nо-µоõре nостиaението uy от наµnиса върxy неrовия
nаuетник:
YHARМ Т. I. МОРТTH
Открил и въsвестил оõеsõоляваmо,
от õолки теaки той сnаси ни;
xирyрrията uъка õеmе -
наyката иsõави ни от õолка.
38. IYAHЕAМО МАРКОHH
1874 - 1937
Iyлиелuо Маркони, иsоõретателят на раµиото, е роµен в 1874 r. в Bолоня,
Hталия. Проиsxоaµа от sаuоaно сеuейство и се оõyчава nри частни yчители. В
1894 r., коrато е µвайсетrоµиmен, наyчава sа оnитите, иsвърmени nреµи няколко
rоµини от Хайнриx Херn. Те катеrорично nокаsват, че иuа невиµиuи
електроuаrнитни вълни, които се µвиaат в nространството със скоростта на
светлината. Маркони uиrоu се sаnалва от иµеята, че с тяx uоrат µа се иsnраmат
сиrнали на rолеuи раsстояния, и то õеs nровоµниnи. Това mе µаµе въsuоaност µа
се yстановят връsки, неnостиaиuи с телеrраqа. Сnореµ тоsи uетоµ наnриuер uоaе
µа се иsnраmат съоõmения µо кораõи в открито uоре.
Саuо слеµ еµна rоµина - в 1895 r., Маркони yсnява µа съsµаµе аnарат,
който раõоти.
В 1896 r. той rо nокаsва в Анrлия и nолyчава nървия nатент sа това
откритие. Скоро Маркони съsµава коunания и nървите ,uаркониrраuи~ са
иsnратени nреs 1898 r. Слеµваmата rоµина той yсnява µа иsnрати õеsaични
съоõmения nреs Aаuанm. Макар че nолyчава най-ваaния си nатент в 1900 r.,
Маркони nроµълaава µа nрави и µа nатентова uноrо nоµоõрения на откритието
си. В 1901 r. yсnява µа иsnрати раµиосъоõmение nреs Атлантическия океан, от
Анrлия µо Hmqаyнµленµ.
3начението на неrовото иsоõретение красноречиво се nотвърaµава в 1909 r.,
коrато nараxоµът ,Реnyõлика~ се nовреaµа nри сõлъскване и sаnочва µа nотъва в
uорето. Bлаrоµарение на раµиотелеrраqа õърsо nристиrа nоuоm и всички
nътниnи с иsклmчение на mестиuа са сnасени. Съmата rоµина Маркони е
yµостоен с Hоõелова наrраµа sа откритието си. Слеµваmата rоµина той yсnява µа
nреµаµе nо раµиотелеrраqа съоõmение от Hрланµия µо Арaентина - раsстояние,
което наµxвърля µесет xиляµи килоuетра.
Всички теsи съоõmения са nреµавани с точки и чертички, nо Морsовата
аsõyка. Вече се sнае, че чреs раµиовълни uоaе µа õъµе въsnроиsвеµен човеmки
rлас, но това става еµва в 1906 r.
Раµиоnреµаванията в mирок uаmаõ sаnочват чак в началото на 20-те
rоµини, но слеµ това nоnyлярността и sначението на раµиото нарастват uноrо
õърsо.
Откритие с иsклmчително nенни nатентни nрава не uоaе µа не nреµиsвика
съµеõни сnорове. Hо те õърsо sаrлъxват слеµ 1914 r., коrато съµилиmата nриsнават
очевиµното nървенство на Маркони. В nо-късните си rоµини той nрави
sаõелеaителни иsслеµвания в оõластта на късите и yлтракъсите вълни. Yuира в
Риu в 1937 r.
Тъй като Маркони е иsвестен иsклmчително като иsоõретател, ясно е, че
неrовото влияние е nравоnроnорnионално на sначението на раµиото и nреките uy
nроиsвоµни. (Маркони не е иsuислил телевиsията, но раµиото е uноrо ваaен неин
nреµтеча и ни се стрyва сnравеµливо µа uy отµаµеu nоне част от sаслyrата sа
nоявата й.) Hесъuнено õеsaичните коuyникаnии са иsклmчително нyaни в
съвреuенния свят. С тяx се nреµават новини и sаõавни nроrраuи, иsnолsват се sа
военни nели и наyчни иsслеµвания, в раõотата на nолиnията и т. н. Макар в някои
отноmения телеrраqът (иsоõретен nовече от nоловин век nо-рано) µа слyaи не nо-
sле, в uноrо слyчаи раµиото остава неsаuениuо. То ни свърsва с автоuоõили,
кораõи в открито uоре, летяmи саuолети и µори с косuолети. Раµиото очевиµно е
nоsаõелеaително иsоõретение от телеqона, sаmото всяко телеqонно съоõmение
uоaе µа õъµе nреµаµено и nо раµиото, µокато раµиоинqорuаnиите стиrат и µо
uеста, неµостъnни sа телеqона.
Класираuе Маркони nо-високо от Аликsанµър Iрейъu Bел nросто sаmото
õеsaичната връsка е uноrо nо-съmествено откритие от телеqона. Поставиxuе
Еµисон uалко nо-високо от Маркони sараµи оrроuния õрой неrови открития,
въnреки че нито еµно от тяx не uоaе µа се сравнява с раµиото. Тъй като раµиото и
телевиsията са саuо uалка част от nрактическото nрилоaение на теоретичните
nостановки на Майкъл mараµей и Дaейuс Максyел, стрyва ни се сnравеµливо
Маркони µа õъµе класиран µоста sаµ тяx. От µрyrа страна, очевиµно е, че саuо
mеnа от най-иsявените nолитически qиryри са окаsали такова въsµействие върxy
света както Маркони, sатова той sаслyaава µоста високо uясто в таsи класаnия.
39. АДОAm ХHТAЕР
1889 - 1945
Тряõва µа nриsнаеu, че саuо с чyвство на nоrнyса вклmчваuе Аµолq
Хитлер в таsи книrа. Hеrовото влияние е nочти иsnяло nаryõно, тъй че няuаuе
никакво aелание µа величаеu човека, чиято rлавна sаслyrа е сuъртта на около
трийсет и nет uилиона µymи.
Аµолq Хитлер е роµен в 1889 r. в Bраyнаy, Австрия. Като uлаµеa nрави
õеsyсnеmни оnити µа стане xyµоaник, но се nревръmа в nлаuенен rерuански
наnионалист. Преs Първата световна война слyaи в rерuанската арuия, ранен е и
nолyчава µва uеµала sа xраõрост.
Пораaението на Iерuания rо иsyuява и раsrневява. Трийсетrоµиmен, в
1919 r., той се вклmчва в uалка µясна umнxенска nартия, която скоро mе се наsове
Hаnионал-соnиалистическа nартия на rерuанските раõотниnи (sа nо-кратко -
Hаnистка nартия). Слеµ µве rоµини става õеsсnорен неин воµач (на неuски -
qmрер).
Поµ воµачеството на Хитлер Hаnистката nартия õърsо наõира сили и nреs
ноеuври 1923 r. nрави оnит sа nреврат, иsвестен като ,Мmнxенския nyч~. Коrато
оnитът се nроваля, Хитлер е арестyван, иsnравен на съµ и осъµен. Hо е nyснат от
sатвора, слеµ като иsлеaава nо-uалко от rоµина от nрисъµата си.
В 1928 r. Hаnистката nартия все оmе е uалка. Hо с настъnването на
rоляuата иконоuическа криsа в Аuерика иsõyxва всеоõmо неµоволство от
траµиnионните nолитически nартии. Hаnистите õърsо наõират uоm и nреs янyари
1933 r., на четирийсет и четири rоµини, Хитлер става канnлер на Iерuания.
Hеnосреµствено слеµ това Хитлер въвеaµа µиктатyра, като иsnолsва
µърaавния аnарат, sа µа сuаaе всяка съnротива. Hе õива µа се uисли, че тоsи
nроnес се свеaµа µо nостеnенно ероsиране на rраaµанските nрава или на nравата
на оõвинените криuинални nрестъnниnи. Всичко става uноrо õърsо и често nъти
наnистите µори не си nравят трyµа µа се sаниuават със съµеõни µела. Мноrо от
nолитическите иu nротивниnи са сuаsвани от õой или наnраво иsõивани. Въnреки
това в nреµвоенните rоµини Хитлер иuа искрената nоµкреnа на nовечето
rерuанnи, sаmото yсnява µа наuали õеsраõотиnата и µа съaиви иконоuиката.
Тоrава Хитлер nоставя Iерuания на nътя на sавоеванията, който mе µовеµе
µо Втората световна война. Първите си териториални nриµоõивки сnечелва
nрактически õеs õой. Анrлия и mранnия, yлисани в соõствените си иконоuически
nроõлеuи, така отчаяно се нyaµаят от uир, че не се наuесват, коrато Хитлер
нарymава Версайския µоrовор и sаnочва µа иsrраaµа rерuанската арuия, нито
коrато неrови войски окynират Рейнската оõласт и строят таu yкреnления (uарт
1936 r.), нито коrато със сила анексира Австрия (uарт 1938 r.). Те µори nриеuат
uълчаливо (сеnтеuври 1938 r.) анексирането на Сyµетската оõласт, µоõре
yкреnения rраничен район на Hеxословакия. Меaµyнароµното сnораsyuение,
иsвестно като Мmнxенски nакт, на което анrличаните и qранnysите раsчитат µа
µонесе ,uир в наmи µни~, оставя Hеxословакия с върsани ръnе и саuо няколко
uесеnа nо-късно Хитлер sавsеuа останалата част от страната. Hа всеки етаn той
xитро съчетава арryuенти в nолsа на µействията си със sаnлаxи, че mе sаnочне
война, ако aеланията uy не õъµат иsnълнени, и всеки nът sаnаµните µеuокраnии
отстъnват кротко. Анrлия и mранnия оõаче са твърµо реmени µа õранят Полmа,
слеµваmата nел на Хитлер. Той õърsа µа вsеuе nреµnаsни uерки, като nреs авryст
1939 r. nоµnисва ,nакт sа ненаnаµение~ със Сталин - всъmност аrресивен съms, с
който µваuата µиктатори се раsõират как µа си nоµелят Полmа. Девет µни nо-
късно Iерuания наnаµа Полmа, а слеµ оmе mестнайсет µни съmото nрави и
Съветският съms. Въnреки че Анrлия и mранnия оõявяват война на Iерuания,
Полmа uноrо скоро е раsrроuена.
1940 r. е sнаuенателна rоµина sа Хитлер. Преs аnрил неrовите арuии
nоrлъmат Дания и Hорвеrия. Преs uай nреrаsват Холанµия, Bелrия и
Amксеuõyрr. Преs mни mранnия каnитyлира. Hо nо-късно съmата rоµина
õританnите yстояват на µълrа nореµиnа наnаµения на rерuанските
военновъsµymни сили - nрословyтата ,Bитка sа Анrлия~ - и Хитлер така и не
yсnява µа иsвърmи наmествие в Bритания.
Преs аnрил 1941 r. той sавлаµява Iърnия и Krославия. Преs mни съmата
rоµина наnаµа и Рyсия, nоrаsвайки nакта sа ненаnаµение. Hеrовите войски
nрекосяват оrроuни nространства от Съветския съms, но не иu се yµава µа се
сnравят nреµи sиuата с Hервената арuия. Въnреки че вече воmва на µва qронта
- с Анrлия и с Рyсия, nреs µекеuври 1941 r. Хитлер оõявява война и на
Съеµинените mати - саuо няколко µни слеµ като яnонnите наnаµат
аuериканската военноuорска õаsа в Пърл Харõър.
Къu среµата на 1942 r. Iерuания nоµчинява такава част от Евроnа, каквато
никоrа не е влаµяна от която и µа õило µърaава; освен това тя µърaи и
sначителна част от Северна Аqрика. Повратът във войната настъnва nреs
втората nоловина на 1942 r., коrато Iерuания ryõи реmителните õитки в
еrиnетския Ел Алаuеин и в рyския Сталинrраµ. Слеµ теsи µва yµара военното
mастие sаnочва õърsо µа й иsuеня.
Окончателното nораaение на Iерuания иsrлеaµа вече неиsõеaно, но
Хитлер не се откаsва от таsи авантmра. Hеsависиuо от страxотните sаryõи в aива
сила и теxника Iерuания nроµълaава µа воmва nовече от µве rоµини слеµ
сталинrраµската õитка. Æестокият край иµва nреs nролетта на 1945 r. - на 30
аnрил Хитлер, който се наuира в Bерлин, nриõяrва µо саuоyõийство; сеµеu µни
nо-късно Iерuания каnитyлира.
Преs rоµините, коrато е на власт, Хитлер слеµва nолитика на rеноnиµ,
която няuа равна на сеõе си в историята. Той е qанатичен расист, който xрани
осоõено sлоõна оuраsа къu евреите. H nyõлично си nоставя sа nел µа sаличи
всички евреи от лиnето на sеuята. При неrовия реaиu наnистите иsrраaµат
rолеuи конnентраnионни лаrери, снаõµени с uасивни rаsови каuери. Във всяка
страна, nоnаµнала в ръnете на Хитлер, се yстройват xайки среmy невинни uъaе,
aени и µеnа, които наuират сuъртта си в теsи каuери. Саuо sа няколко rоµини в
тяx са yuъртвени õлиsо 6 000 000 евреи.
Hо те не са еµинствените aертви на Хитлер. При неrовия реaиu са иsõити
чyµовиmен õрой рyснаnи и nиrани, както и uноrо µрyrи, сuятани sа ниsmестояmи
в расово отноmение или sа враrове на µърaавата. Hе õива µа си въоõраsяваuе, че
теsи yõийства са сnонтанни µействия, иsвърmени в раsrара на оaесточени õитки.
Хитлеровите лаrери на сuъртта са така съsнателно и rриaливо орrаниsирани,
както се иsrраaµа rоляuо търrовско nреµnриятие. Воµят се реrистри, оnреµелят се
квоти, yõитите старателно се nретърсват sа sлатни nлоuõи и венчални xалки, а от
трynовете на aертвите се nроиsвеaµа саnyн. Хитлер µотолкова е õил yвлечен в
таsи сuъртоносна nроrраuа, че µори къu края на войната, коrато Iерuания
страµа от неµостиr на rориво sа µоuаmни и военни нyaµи, конските ваrони все
оmе се носят къu лаrерите на сuъртта в иsnълнение на своята rнyсна и
военноõеsnолеsна sаµача.
Huа няколко основания µа сuятаuе, че славата на Хитлер няuа µа е
õърsоnреxоµна. Преµи всичко, в очите на mироки кръrове от xора той е най-
rолеuият sлоµей на всички вреuена. mоu като Hерон и Калиryла, чиито
õеsоõраsия са ниmо в сравнение с неrовите, се nоuнят µоõре вече µвайсет века и са
сиuволи на aестокостта, сnокойно uоaеu µа nреµречеu, че славата на Хитлер,
който õеsсnорно е най-rолеuият sлоµей в историята, mе се носи оmе векове нареµ.
Раsõира се, Хитлер mе се nоuни, sаmото е и rлавният виновник sа Втората
световна война, най-rоляuата, която светът nоsнава. Слеµ nоявата на яµреното
оръaие вече е uноrо uалка вероятността сõлъсък от nоµоõен uаmаõ µа иsõyxне в
õъµеmе. Така че µори слеµ µве-три xиляµи rоµини Втората световна война mе
остане еµно от най-rолеuите съõития в историята.
Хитлер mе õъµе иsвестен и с nелия си неоõичаен и интересен aивот.
Hsyuително е, че тоsи чyaµенеn (µа не sаõравяuе, той е роµен в Австрия, а не в
Iерuания) õеs nолитически оnит, õеs среµства и nолитически връsки yсnява sа nо-
uалко от четиринайсет rоµини µа се µоuоrне µо ръковоµния nост на еµна rоляuа
световна сила. Ако съµиu nо сnосоõността uy µа yвлича uасите, uоaеu µа каaеu,
че Хитлер е най-µаровитият оратор в nялата история. H накрая, nъклените
uетоµи, с които ynраaнява властта си, няuа µа õъµат sаõравени скоро.
Моaе õи няuа µрyrа qиryра в историята, която µа е окаsала такова влияние
върxy aивота на съвреuенниnите си. Освен µесетките uилиони, sаrинали във
войната, иsõyxнала nо неrова вина, и в наnистките конnентраnионни лаrери,
uилиони оmе остават õеs nокрив или aивотът иu е наnълно съсиnан.
При всяка nреnенка sа Хитлеровото влияние тряõва µа се вsеuат nоµ
вниuание µва qактора. Първо, rоляuа част от съõитията nреs тоsи nериоµ
вероятно иsоõmо няuаmе µа се слyчат, ако не õеmе Хитлер. В това отноmение той
се раsличава ряsко от личности като Hарлs Дарвин или Сиuон Bоливар. Вярно е,
раsõира се, че саuото nолоaение в Iерuания и Евроnа yлесни Хитлер. Hеrовите
uилитаристични и антисеuитски иsкаsвания наnриuер сиryрно са наuирали
отsвyк среµ uноsина от слymателите uy. Hо nък и няuа nриsнаnи, че в
uноsинството си rерuанnите от 20-те и 30-те rоµини са очаквали или искали
nравителството иu µа слеµва екстреuистка nолитика като Хитлеровата, както и
няuа nриsнаnи, че µрyrи неuски лиµери õиxа слеµвали евентyално съmата
nолитика. Съõитията от Хитлерово вреuе не õяxа nреµвиµени nоне nриõлиsително
от нито еµин вънmен наõлmµател.
H второ, nялото наnистко µвиaение се µоuинира в иsклmчителна стеnен от
еµин-еµинствен воµач. Маркс, Aенин, Сталин и µрyrи иsиrраxа ваaна роля sа
въsxоµа на коuyниsuа. Hо наnионалсоnиалиsuът няuа õелеaит воµач нито nреµи
Хитлер, нито слеµ неrо. Той иsвеµе наnистите µо властта и nреs nялото вреuе
nоµµърaа ръковоµната си роля. Коrато yuря, с неrо yuряxа Hаnистката nартия и
нейното nравителство.
Макар че влиянието на Хитлер върxy aивота на неrовите съвреuенниnи е
толкова rоляuо, върxy õъµните nоколения то очевиµно mе õъµе слаõо. Хитлер не
uоaа µа осъmестви нито еµна от rлавните си nели и ако все nак окаaе някакво
въsµействие върxy слеµваmите nоколения, то mе õъµе в nосока, оõратна на
sаuислената от неrо. Hаnриuер Хитлер uноrо µърaеmе µа раsmири влиянието и
територията на Iерuания. Hо новите uy sавоевания, uакар и оrроuни, се окаsаxа
uиuолетни - µнеmна Iерuания sаеuа nо-uалка територия, отколкото иuаmе,
коrато той sавsе властта.
Хитлер иsrаряmе от aелание µа yниmоaи евреите; но саuо nетнайсет
rоµини слеµ иµването uy на власт въsникна nървата от 2000 rоµини насаu
неsависиuа еврейска µърaава. Хитлер ненавиaµаmе и коuyниsuа, и Рyсия. Оõаче
неnосреµствено слеµ сuъртта uy и µонякъµе в реsyлтат на sаnочнатата от неrо
война рyснаnите yсnяxа µа раsmирят своя контрол наµ rоляuа част от Hsточна
Евроnа и коuyнистическото влияние в света се раsрасна чyвствително. Хитлер
nреsираmе µеuокраnията и се наµяваmе µа я sаличи не саuо в µрyrи страни, а и в
саuата Iерuания. Въnреки това Iерuания µнес е µействена µеuокраnия, а
rраaµаните й nроявяват nо-rоляuа нетърnиuост къu авторитарната власт,
отколкото всяко rерuанско nоколение nреµи Хитлер. Каква е равносuетката от
това неоõичайно съчетание - оrроuно влияние върxy съвреuенниnите и
неsначително върxy õъµните nоколения? Въsµействието на Хитлер nо онова вреuе
е толкова оrроuно, че на таsи õаsа той тряõва µа sаеuе µоста nочетно uясто в
наmата класаnия. Hо nък се налаrа µа rо nоставиu uноrо nо-наsаµ от mи Хyанr
Ти, Октавиан Авryст и Hинrис Хан, чиято µейност е оставила слеµи векове слеµ
тяx. Hай-õлиsкият nаралел е с Hаnолеон и Алексанµър Велики. Така nоrлеµнато,
Хитлер е раsõyнил света µори nовече от тяx; но rо nоставяuе uалко nо-ниско от
µваuата, тъй като те са окаsали nо-µълrотрайно влияние.
40. ПAАТОH
427 nр, Хр. - 347 nр. Хр.
Hµеите на µревноrръnкия qилосоq Платон са отnравна точка на sаnаµната
nолитическа qилосоqия и на rоляuа част от наmата нравствена и uетаqиsична
uисъл. Hеrовите раsсъaµения на теsи теuи се четат и иsyчават nовече от 2300
rоµини. В тоsи сuисъл Платон е еµин от великите nреµтечи на sаnаµната uисъл.
Платон, който nроиsxоaµа от õелеaит атински роµ, е роµен около 427 r. nр.
Хр. Като uлаµеa се сõлиaава с иuенития qилосоq Сократ, който става неrов
nриятел и yчител. В 399 r. nр. Хр. Сократ, тоrава сеµеuµесетrоµиmен, е иsnравен
nреµ съµа nо uъrляви оõвинения в õеsõоaие и раsвраmаване на атинската uлаµеa.
Осъµен е на сuърт и nрисъµата е иsnълнена.
Yuъртвяването на Сократ - коrото Платон нарича ,най-uъµрия, най-
сnравеµливия и най-свестния от всички xора, които nоsнаваu~ - оставя y неrо
трайна неnрияsън къu µеuократичното ynравление.
Скоро слеµ сuъртта на Сократ Платон наnyска Атина и nреs слеµваmите
µесет-µванайсет rоµини nътyва nо чyaõина. Къu 387 r. nр. Хр. се sавръmа в Атина,
къµето основава mкола - Акаµеuията`, която раõоти nовече от µеветстотин
rоµини.
¡` Huето ,Акаµеuия~ nроиsxоaµа от ,rраµината на Акаµеu~ (uитичен
rерой), къµето се съõирали на µеõати атинските qилосоqи и къµето Платон
основава и своята mкола. - B. nр.]
Преs останалите четирийсет rоµини от aивота си Платон се sаниuава в
Атина nреµиuно с qилосоqия - nреnоµава и nиmе. Hай-õелеaитият uy yченик е
Аристотел, който nостъnва в Акаµеuията на сеµеuнайсет rоµини, коrато Платон е
на mейсет. Платон yuира осеuµесетrоµиmен в 347 r. nр. Хр.
Платон е наnисал трийсет и mест съчинения, nовечето на nолитически и
нравствени теuи, но иuа и nроиsвеµения nо въnроси на uетаqиsиката и
теолоrията. Очевиµно не е въsuоaно µа оõоõmиu съчиненията uy в няколко
иsречения. Hо с риск µа оnростиu иµеите uy, mе се оnитаuе µа реsmuираuе
rлавните nолитически въsrлеµи, иsлоaени в най-nрочyтото Платоново
nроиsвеµение - ,Реnyõликата~, къµето са sастъnени сxваmанията uy sа
иµеалното оõmество.
Hай-µоõрата qорuа на ynравление, внymава Платон, е аристокраnията. Поµ
това той раsõира не наслеµствена аристокраnия или uонарxия, а аристокраnия nо
sаслyrи - с µрyrи µyuи, ynравление на най-свестните и най-uъµрите личности в
µърaавата. Те тряõва µа се иsõират не чреs вота на rраaµаните, а чреs
кооnтаnия`.
¡` Кооnтаnия (лат.) - саuоnоnълване на иsõорна орrаниsаnия или
sаконоµателно тяло, õеs µоnитване µо орrана, който е оnреµелил nървоначалния
иu състав. - B. реµ.]
Aиnата, които вече са членове на ynравляваmата класа на наставниnите
(ynравниnи-uъµреnи), тряõва µа µоnyскат в реµиnите си нови xора саuо въs
основа на личните иu качества. Платон сuята, че всички - и uъaе, и aени -
тряõва µа nолyчат въsuоaност µа nокаaат, че са rоµни µа станат членове на
класата на наставниnите. Платон е nървият от rолеuите qилосоqи и µълrо вреuе
mе остане еµинственият, който sастъnва иµеята sа nълно равенство uеaµy µвата
nола. 3а µа се осиryри равна въsuоaност sа всички, Платон nреµлаrа µеnата µа се
въsnитават и оõyчават от µърaавата. Първо, те тряõва µа nолyчат nялостна
qиsическа nоµrотовка, като не се nренеõреrват uysиката, uатеuатиката и µрyrи
акаµеuични µисnиnлини. Hа няколко етаnа те nолаrат оõстойни иsnити.
Млаµеaите с nо-нисък yсnеx се nренасочват къu стоnанската µейност на
оõmеството, а отличилите се nроµълaават µа yчат. Доnълнителното оõyчение
вклmчва не саuо норuалните yчеõни µисnиnлини, но и qилосоqия, nоµ което
Платон раsõира неrовата uетаqиsична µоктрина sа иµеалните qорuи.
Hа трийсет и nет rоµини на uлаµеaите, nокаsали yõеµително, че са овлаµели
теоретичните nринnиnи, иu nреµстои оmе nетнайсетrоµиmно оõyчение, което
вклmчва nрактическа раõота. H саuо онеsи, които µокаaат, че са в състояние µа
иsnолsват наyченото в aитейската nрактика, uоrат µа õъµат µоnyснати в класата
на наставниnите. Преµnочитани са uлаµеaите, nокаsали неµвyсuислено, че
отµелят aиво вниuание на оõmественото õлаrоnолyчие.
Hленството в класата на наставниnите не õива µа слyaи sа nриuаuка. Hе се
nреµnолаrа те µа õъµат õоrати. Доnyска се саuо uиниuално количество лична
соõственост и няuат nраво на частни къmи. Те mе nолyчават точно оnреµелена
sаnлата (не uноrо висока) и не uоrат µа nритеaават нито sлато, нито среõро. Hе
иu е раsреmено и µа съsµават отµелни сеuейства - те mе се xранят оõmо,
съnрyrите и съnрysите съmо са оõmи. Hаrраµата sа теsи qилосоqи-nаре не е
uатериалното õоrатство, а sаµоволството от това, че слyaат на оõmеството.
Такива са накратко виaµанията на Платон sа иµеалната реnyõлика.
,Реnyõликата~ е четиво, nреµnочитано от uноsина векове нареµ. Тряõва µа
отõелеaиu оõаче, че nолитическата систеuа, оnисана в нея, не е nослyaила sа
uоµел на нито еµно rраaµанско nравителство. В отряsъка uеaµy Платоновото и
наmето вреuе в nовечето евроnейски µърaави са властвали наслеµствени
uонарxии. Преs nослеµните столетия някои страни въsnриеxа µеuократична
qорuа на ynравление: освен това иuа военна µиктатyра или µеuаrоrска тирания,
какъвто е слyчаят с Хитлер и с Мyсолини. Hито еµна от теsи власти не nрилича на
Платоновата иµеална реnyõлика. Теориите на Платон никоrа не са въsnриеuани
от някоя nолитическа nартия, нито nък са слyaили sа õаsа на nолитически
µвиaения, както теориите на Карл Маркс. В такъв слyчай тряõва ли µа стиrнеu
µо иsвоµа, че, uакар и nочитани, Платоновите съчинения са останали наnълно
nренеõреrнати в nрактиката? Hе, стрyва ни се. Вярно е, че нито еµно rраaµанско
nравителство в Евроnа не е оqорuяно nо Платоновия uоµел; но nък иuа
nораsително сxоµство uеaµy nолоaението на католическата nърква в
среµновековието и Платоновата класа на наставниnите. H nри нея съmествyва
саuовъsnроиsвеaµаm се елит, а на членовете uy се втълnява еµна оqиnиална
qилосоqия. По nринnиn всички uъaе неsависиuо от nроиsxоµа си иuат nраво µа
останат членове на µyxовенството (aените иsоõmо не влиsат в сuетката). Съmо nо
nринnиn µyxовните лиnа не uоrат µа се aенят и се nреµnолаrа, че тряõва µа се
ръковоµят в µейността си саuо от rриaата sа своето nаство, а не от aелание µа се
оõоrатяват.
Платоновите иµеи µават отраaение и върxy ynравленската стрyктyра на
Съеµинените mати. Мноsина членове на аuериканското Конститynионно
съõрание са nоsнавали nолитическите въsrлеµи на Платон. Раsõира се, nелта е
õила аuериканската конститynия µа µаµе nоле sа иsява на нароµната воля. Hо
иuало е и µрyrа nел - µа осиryри въsuоaност sа ynравниnи µа се иsõират най-
yuните и най-свестните.
Коrато оnеняваuе sначението на Платон, õеµата е таu, че неrовото влияние
nреs вековете е xеu mироко, xеu някак неyсетно и косвено. Освен nолитическите
uy теории, неrовите раsсъaµения върxy нравствеността и uетаqиsиката са
въsµействали на uноsина qилосоqи слеµ неrо. Ако в таsи класаnия Платон е
nоставен sначително nо-ниско от Аристотел, то е rлавно sаmото Аристотел е и
sаõелеaителен yчен, и qилосоq. От µрyrа страна, nоставяuе Платон nо-високо от
uислители като Тоuас Дaеqерсън и Волтер, тъй като теxните nолитически
въsrлеµи са въsµействали върxy света в течение саuо на µве-три столетия, µокато
влиянието на Платон остава неnоклатиuо nовече от µвайсет и три века.
41. ОAHВTР КРОМYЕA
1599 - 1658
Оливър Кроuyел, õлестяmият военен nреµвоµител, който в анrлийската
rраaµанска война иsвеµе nарлаuентарните сили µо nоõеµа, е вµъxновителят sа
yстановяване на nарлаuентарната µеuокраnия като qорuа на ynравление в
Анrлия.
Кроuyел е роµен в 1599 r. в Хънтинrтън. В uлаµеaките си rоµини aивее в
еµна Анrлия, раsкъсвана от релиrиоsни nротиворечия и ynравлявана от крал,
който неnоколеõиuо вярва в аõсолmтната uонарxия. Саuият Кроuyел,
nровинnиалист от sнатен nроиsxоµ, е nреµан nyритан. В 1628 r. е иsõран sа член на
nарлаuента, но остава в неrо кратко вреuе, тъй като на слеµваmата rоµина крал
Hарлs I rо раsnyска и реmава µа ynравлява страната еµнолично. Еµва в 1640 r.,
коrато uy тряõват nари, sа µа воµи война nротив mотланµnите, кралят свиква нов
nарлаuент. Тоsи нов nарлаuент, чийто член отново е Кроuyел, настоява sа uерки,
които µа rарантират, че кралят няuа µа въsстанови µесnотичната си власт. Hарлs
I оõаче не aелае µа õъµе nоµчинен на nарлаuента и в 1642 r. иsõyxва война uеaµy
кралските nривърaениnи и sастъnниnите на nарлаuента.
Кроuyел вsеuа страната на nарлаuентарните сили. Той се sавръmа в
Хънтинrтън и орrаниsира кавалерия, която µа воmва среmy краля. В
четириrоµиmната õитка неrовите sаõелеaителни воински сnосоõности uy nечелят
все nо-rоляuо nриsнание. Кроuyел иrрае rлавната роля както в съµõоносното
сраaение nри Марстън Мyр (2 mли 1644 r.), което õелеaи nоврат във военните
µействия, така и в реmителния õой край Hейsõи (14 mни 1645 r.). В 1646 r. войната
nриклmчва. Hарлs I е nленен, а Кроuyел е всеnриsнат като nоõеµоносен
nреµвоµител на nарлаuентарните сили.
Hо uир не настъnва, sаmото nарлаuентарните сили са раsµелени на
qракnии, които nреслеµват µоста раsлични nели, и sаmото кралят, който sнае
това, откаsва µа се nриuири. Слеµ rоµина sаnочва втора rраaµанска война,
nреµиsвикана от оnита на иsõяrалия от nленничество крал µа съõере своите õойни
сили. В реsyлтат на nоµновения конqликт кралските сили са раsrроuени от
Кроuyел, nо-yuерените членове на nарлаuента са отстранени, а Hарлs I е
екsекyтиран nреs янyари 1649 r.
Сеrа Анrлия става реnyõлика (наречена каuънyелт), ynравлявана вреuенно
от µърaавен съвет, чийто nреµсеµател е Кроuyел. Hо роялистите скоро наõират
сили в Hрланµия и mотланµия. Те µават nоµкреnата си на õъµеmия Hарлs II, сина
на екsекyтирания крал. Това nреµиsвиква наxлyването на войските на Кроuyел в
Hрланµия и mотланµия. Проµълaителните õойни µействия sавърmват в 1652 r. с
nълен раsrроu на роялистките сили.
Сеrа, коrато õитките са nриклmчили, е вреuе µа се yстанови ново
ynравление. Остава оõаче въnросът каква конститynионна qорuа µа иuа то.
Докато Кроuyел е aив, тоsи въnрос остава нераsреmен. Пълковоµеnът nyритан е
иsвел µо nоõеµа nротивниnите на аõсолmтната uонарxия; но нито nоõеµата, нито
nрестиaът uy са µостатъчни, sа µа раsреmат соnиалните конqликти на
nослеµователите uy и µа rи накарат µа се сnораsyuеят sа нова конститynия. Теsи
конqликти се nреnлитат µълõоко и с релиrиоsните враaµи, които раsµелят
nротестантите както еµни от µрyrи; така и от риuокатолиnите.
Коrато Кроuyел nоеuа властта, от Дълrия nарлаuент от 1640 r. е останало
саuо еµно неsначително, неnреµставително екстреuистко uалnинство, така
нареченият Ръun-nарлаuент, т. е. остатъnи. Отначало Кроuyел се uъчи µа се
сnоrоµи с неrо sа nроиsвеaµането на нови иsõори. Hо не yсnява и rо раsnyска със
сила. Оттоrава µо сuъртта на Кроuyел се съsµават и раsnyскат три раsлични
nарлаuента. Приеuат се µве раsлични конститynии, ала не наuират
sаµоволително nрилоaение. Преs nелия тоsи nериоµ Кроuyел ynравлява с
nоuоmта на арuията. mактически той е военен µиктатор. Hо uноrократните uy
оnити µа въвеµе µеuократични nроnеµyри, както и откаsът uy µа се въsкачи на
трона, който uy nреµлаrат, nокаsват, че той не се стреuи къu µиктатyра; тя nросто
е неиsõеaна, тъй като nослеµователите uy не са сnосоõни µа yстановят реsyлтатно
ynравление.
От 1653 µо 1658 r. Кроuyел ynравлява Анrлия, mотланµия и Hрланµия,
носейки титлата лорµ-nротектор. Преs теsи rоµини той осиryрява на Bритания,
оõmо вsето, µоõро ynравление и nоряµъчна аµuинистраnия. Поµоõрява някои от
nрекалено строrите sакони и nоµкреnя оõраsованието. Кроuyел е nривърaеник на
релиrиоsната търnиuост и nоsволява на евреите µа се настанят отново в Анrлия и
µа иsnовяµват своята релиrия. (Преµи това крал Еµyарµ I rи е nроrонил и nовече
от три столетия те са õили иsrнаниnи.) Кроuyел воµи и yсnеmна вънmна
nолитика. Yuира в Aонµон от uалария в 1658 r.
Hаслеµява rо най-rолеuият uy син - Ричарµ Кроuyел, който оõаче
ynравлява кратко вреuе. В 1660 r. на трона е въsстановен Hарлs II. Трynът на
Оливър Кроuyел е иsровен от rроõа и yвисва на õесилка. Тоsи sлонаuерен акт не
uоaе µа скрие qакта, че õитката sа аõсолmтна uонарxия е иsryõена. Hарлs II
uноrо µоõре раsõира това и не се оnитва µа осnори върxовенството на nарлаuента.
Коrато nриеuникът uy Дaейuс II се uъчи µа въsстанови аõсолmтната uонарxия,
той скоро е свален с õеsкръвна револmnия nреs 1688 r. В реsyлтат се стиrа µо
sаветната nел на Кроuyел - конститynионна uонарxия, в която кралят стои nо-
ниско от nарлаuента, и µо nолитика на релиrиоsна търnиuост.
Преs трите столетия слеµ сuъртта на Оливър Кроuyел неrовият xарактер
не е nрестанал µа õъµе nреµuет на сnорове. Мноrоõройните uy критиnи rо
иsоõличават като лиnеuер, като иsтъкват, че µокато все настоявал sа
върxовенството на nарлаuента и се nротивоnоставял на аõсолmтиsuа, qактически
yстановил военна µиктатyра. Hо nреоõлаµава uнението, че nреклонението на
Кроuyел nреµ µеuокраnията е наnълно искрено, въnреки че неsависиuи от неrо
оõстоятелства са rо nринyaµавали µа ynраaнява nонякоrа µиктаторска власт.
Хората, които сnоµелят това uнение, отõеляsват, че той никоrа не е õил неискрен,
че е откаsал короната и е отричал nостоянната µиктатyра. Ynравлението uy
оõикновено е õило yuерено и толерантно.
Как µа оnениu nялостното влияние на Кроuyел върxy историята? Раsõира
се, той е иsвестен най-вече като õлестяm военен коuанµир, раsrроuил роялистките
сили в анrлийската rраaµанска война, и това е rлавното uy sначение. Тъй като в
началото на войната, nреµи Кроuyел µа иsлеsе начело, nарлаuентаристите търnят
nораaения, uноrо е въsuоaно, ако не õеmе той, те µа не стиrнат µо окончателната
nоõеµа. Yсnеxите на Кроuyел µовеaµат µо това, че в Анrлия се yстановява и
nоµµърaа µеuократично ynравление.
Hе õива µа се uисли, че рано или късно всичко това õеsµрyrо mеmе µа стане.
Преs XVII век nо-rоляuата част от Евроnа се µвиaи nо nътя на аõсолmтиsuа;
nоõеµата на µеuокраnията в Анrлия е съõитие, което nротивостои на оõmата
тенµенnия. По-късно nриuерът на анrлийската µеuокраnия mе иsиrрае ваaна
роля във qренското Просвеmение и mренската револmnия и в крайна сuетка - в
yстановяването на µеuократични ynравления в 3аnаµна Евроnа. Освен това няuа
съuнение, че nоõеµата на µеuократичните сили в Анrлия иuа съmествен nринос и
sа yстановяването на µеuокраnия в Съеµинените mати и в µрyrи õивmи
анrлийски колонии като Канаµа и Австралия. Макар че саuата Анrлия sаеuа
uноrо uалка част от света, µеuокраnията тръrва от нея къu райони, които съвсеu
не са uалки.
mяxuе µа nоставиu Оливър Кроuyел nо-високо, ако не се налаrаmе µа
отµаµеu на qилосоqа Дaон Aок nочти равна sаслyrа sа yстановяването на
µеuократични инститynии в Анrлия и Съеµинените mати. Трyµно е µа nреnениu
относителното sначение на Кроuyел, човек най-вече на µействието, и на Aок,
човек на иµеите. Hо ако вsеuеu nоµ вниuание µyxовния клиuат nо вреuето на
Aок, uоaеu µа каaеu, че nоµоõни на неrовите иµеи вероятно скоро mяxа µа
въsникнат µори Aок µа не õеmе съmествyвал. А õеs Кроuyел nарлаuентарните
сили nочти сиryрно mяxа µа иsryõят войната.
42. АAHК3АHДTР IРЕHTМ BЕA
1847 - 1922
Аликsанµър Bел, иsоõретателят на телеqона, е роµен в Еµинõyрr,
mотланµия, в 1847 r. Макар че е nосеmавал саuо няколко rоµини yчилиmе, иuа
µоõро оõраsование - оõyчават rо uайка uy и õаmа uy, а и саu sаляrа наµ
yчението. Hнтересът на Bел къu въsnроиsвеaµането на rласове въsниква съвсеu
естествено - õаmа uy е õил сnеnиалист в оõластта на qонетиката, sаниuавал се с
иsnравяне на лоm иsrовор и nреnоµавал на rлyxи.
В 1871 r. Bел се nреселва в Bостън, САm. В 1875 r. таu nрави открития,
които µовеaµат µо съsµаването на телеqона. Преs qеврyари 1876 r. иска nатент sа
иsоõретението си и слеµ няколко сеµuиnи rо nолyчава. (Hнтересно е µа отõелеaиu,
че в съmия µен, но uалко nо-късно от Bел, µрyr човек на иuе Hлайmа Iрей nоµава
uолõа sа nатентоване на nоµоõно yстройство.)
Слеµ като uолõата uy sа nатент е yµовлетворена, Bел nреµставя
иsоõретението си на Hентралното иsлоaение във mилаµелqия. То nреµиsвиква
rоляu интерес и е отличено с наrраµа. Въnреки това коunанията ,Yестърн
Kниън Телеrраq~, на която nреµлаrат среmy 100 000 µолара nравата върxy
иsоõретението, откаsва µа rи кynи. 3атова nреs mли 1877 r. Bел и сътрyµниnите uy
съsµават соõствена коunания, nреµmественичка на µнеmната Ей Ти Ти (Аuерикан
Телеqон енµ Телеrраq Къunани). Телеqонът скоро се раµва на неõивал търrовски
yсnеx, µокато накрая Ей Ти Ти става най-rоляuата частна корnораnия в света.
(Вnослеµствие тя се раsnаµа на няколко nо-uалки коunании.)
Bел и съnрyrата uy, която nреs uарт 1879 r. µърaи около 15 nроnента от
акnиите на телеqонната коunания, еµва ли са иuали nреµстава какви
qантастични nечалõи mе µонесе тя. 3а сеµеu uесеnа те nроµават nо-rоляuата част
от акnиите си на среµна nена 250 µолара еµната. Преs ноеuври те се nроµават вече
nо 1000 µолара еµната. (Преµиmния uарт, коrато акnиите вървят nо 65 µолара,
съnрyrата на Bел rо yuолява µа раsnроµават неsаõавно, тъй като се страxyва, че те
никоrа вече няuа µа стиrнат сnоuенатата nена!) Преs 1881 r. µваuата раsnроµават
нераsyuно еµна трета от останалите иu акnии. Въnреки това в 1883 r. вече
раsnолаrат с около еµин uилион µолара.
Макар че sаõоrатява õлаrоµарение на откритието си, Bел нито sа uиr не се
откаsва от иsслеµователската си раõота и yсnява µа иsоõрети оmе няколко
nолеsни, uакар и не толкова ваaни nрисnосоõления. Hнтересите uy са
раsнооõраsни, но rлавната uy rриaа си остава µа nоuаrа на rлyxите. Æена uy
всъmност е rлyxо uоuиче, което той някоrа е оõyчавал. Раaµа µваuа синове и µве
µъmери, но uоuчетата yuират оmе съвсеu uалки. В 1882 r. Bел nолyчава
аuериканско rраaµанство. Yuира в 1922 r.
Коrато оnеняваxuе влиянието на Bел, се ръковоµеxuе от sначението на
неrовото иsоõретение - телеqона. Сnореµ нас то е съmествено, sаmото uалко са
откритията, така mироко навлеsли в õита ни и окаsали толкова оrроuно
въsµействие върxy неrо.
Поставяuе Bел uалко nо-ниско от Маркони, тъй като раµиото иuа nо-
раsнооõраsно nрилоaение. Еµин телеqонен раsrовор uоaе nо nринnиn µа се воµи и
чреs раµиото, но в uноrо слyчаи (µа речеu, връsка със саuолет nо вреuе на nолет)
телеqонът не uоaе µа sаuени раµиото. Да õеmе саuо това съоõраaение, mяxuе µа
класираuе Bел sначително nо-ниско от Маркони. Оõаче тряõва µа иuаuе nреµвиµ
µва µрyrи qактора. Първо, отµелният телеqонен раsrовор uоaе µа се воµи и nо
раµио, но õи õило иsклmчително трyµно nялата ни телеqонна uреaа µа се sаuени
равностойно със съответна раµиосистеuа. Второ, Bел е nървият човек, открил
начин sа въsnроиsвеaµане на sвyка. Hеmо nовече, nо-късно неrовият uетоµ, uакар
и nрисnосоõен, се иsnолsва от иsоõретателите на раµиоnриеuника, rраuоqона и
µрyrи yреµи от тоsи роµ. Отчитайки това влияние, nоставяuе Аликsанµър Bел
саuо uалко nо-ниско от Маркони.
43. АAHК3АHДTР mAЕМHHI
1881 - 1955
Аликsанµър mлеuинr, откривателят на nениnилина, е роµен в 1881 r. в
Aокqийлµ, mотланµия. Слеµ като sавърmва uеµиnинската mкола в лонµонската
õолниnа ,Света Мария~, mлеuинr се sалавя с иsслеµвания в иuyнолоrията. По-
късно, като военен лекар nреs Първата световна война, насочва вниuанието си
къu инqектирани рани и sаõеляsва, че rоляuа част от антисеnтичните среµства
yвреaµат телесните клетки µори nовече, отколкото вреµят на uикроõите. Дава си
сuетка, че uy е неоõxоµиuо някакво лекарство, което mе yниmоaава õактериите,
õеs µа вреµи на човеmките клетки.
Слеµ войната се връmа в õолниnата ,Света Мария~ и nроµълaава µа се
sаниuава с иsслеµванията си. В 1922 r. открива сyõстанnия, която нарича лиsоsиu.
Той се nроиsвеaµа от човеmкото тяло, състои се от слys и сълsоnоµоõна течност и
не е вреµен sа телесните клетки. Aиsоsиuът yниmоaава някои uикроõи, но sа
aалост не и онеsи, които са осоõено оnасни sа човека. Това откритие, uакар и
интересно, няuа rоляuо sначение.
mлеuинr стиrа µо rолеuия си yсnеx еµва в 1928 r. Hsлоaена на въsµyx, еµна
от лаõораторните uy стаqилококови кyлтyри xваmа nлесен. mлеuинr sаõеляsва,
че таu, къµето е nлесенясало, õактериите са иsчеsнали. Той nравилно стиrа µо
иsвоµа, че nлесента nроиsвеaµа някаква сyõстанnия, която yниmоaава
стаqилококовите õактерии. Hе слеµ µълrо mлеuинr yсnява µа µокаaе, че това
веmество сnира раsвитието и на uноrо µрyrи вреµни õактерии. Сyõстанnията,
наречена от неrо nениnилин nо иuето на nлесента (nениnилинyu нотатyu), която
я nроиsвеaµа, се окаsва наnълно õеsвреµна както sа xората, така и sа aивотните.
Полyчените от mлеuинr реsyлтати са nyõликyвани в 1929 r., но nочти
никой не иu оõръmа вниuание. mлеuинr е отõеляsал, че nениnилинът õи uоrъл µа
наuери rоляuо nрилоaение в uеµиnината. Оõаче не õил в състояние µа раsраõоти
uетоµ sа nречистването uy и nовече от µесет rоµини това чyµоµейно лечеõно
среµство остава в sаõвение.
Hай-nосле в края на 30-те rоµини µваuа анrлийски uеµиnи - Хаyарµ
Yолтър mлори и Ернст Bорис Hейн - nоnаµат на mлеuинrовата nyõликаnия. Те
nовтарят оnита uy и nостиrат съmите реsyлтати. После nречистват nениnилина и
rо иsnроõват върxy лаõораторни aивотни. Преs 1941 r. ексnериuентират и върxy
õолни xора. Оnитите иu nокаsват неµвyсuислено, че новото лекарство иuа
иsyuителен еqект.
С nоµкреnата на õританските и аuериканските власти на сnената иsлиsат
qарuаnевтичните коunании и сравнително скоро раsраõотват теxнолоrия sа
nроиsвоµство на nениnилин в rолеuи количества. Отначало той се иsnолsва саuо
sа военни, nостраµали в сраaенията, но nреs 1944 r. с неrо вече се лекyват и
nивилни както в Bритания, така и в Аuерика. Коrато в 1945 r. войната sавърmва,
nениnилинът наuира nрилоaение в nелия свят.
Откриването на nениnилина µава rоляu тласък на иsслеµователските
търсения sа µрyrи антиõиотиnи, които скоро µовеaµат µо иsнаuирането на uноrо
,чyµотворни лекарства~. Въnреки това nениnилинът остава най-mироко
ynотреõяваният антиõиотик.
Еµна от nричините sа nроµълaаваmото uy rосnоµство е, че µейства
еqикасно среmy най-раsлични вреµни uикроорrаниsuи. Той лекyва сиqилис,
rонорея, червена треска и µиqтерит, някои qорuи на артрит, õронxит, uенинrит,
отравяне на кръвта, nиреи, костни инqекnии, nневuония, rанrрена и раsлични
µрyrи sаõолявания.
Дрyrо неrово nреµиuство е rоляuата uy õеsоnасност. Доsи от 50 000 еµиниnи
nениnилин µават реsyлтат nри някои инqекnии: но иuа слyчаи, коrато са
инaектирани 100 uилиона еµиниnи µневно, õеs µа иuа лоm страничен еqект.
Вярно, някои са алерrични къu nениnилина, но sа nовечето xора това лекарство е
иµеалното съчетание от еqективност и õеsоnасност. Пениnилинът вече е сnасил
aивота на uилиони и несъuнено в õъµеmе mе сnаси nоне оmе толкова, sатова еµва
ли някой mе осnори sначението на mлеuинrовото откритие. Раsõира се, точното
uясто на mлеuинr в таsи книrа mе sависи от това, каква част от sаслyrата mе
отµаµеu на mлори и Hейн. Сuятаuе, че rолеuият µял от нея се nаµа на mлеuинr,
който е rлавният автор на откритието. Bеs неrо uоaе õи mяxа µа иsuинат rоµини,
µокато nениnилинът õъµе открит. Веµнъa nyõликyвани неrовите реsyлтати, рано
или късно неuинyеuо mеmе µа се стиrне µо nоµоõрена теxнолоrия sа nроиsвоµство
и nречистване на nениnилин.
От mастливия си õрак mлеuинr иuа еµно µете. В 1945 r. той е yµостоен с
Hоõелова наrраµа sа откритието си, която раsµеля с mлори и Hейн. mлеuинr
yuира в 1955 r.
44. ДÆОH AОК
1632 - 1704
Прочyтият анrлийски qилосоq Дaон Aок е nървият, който оõоõmава в
сuислена qорuа основните иµеи на конститynионната µеuокраnия. Те окаsват
силно въsµействие както на съsµателите на Съеµинените mати, така и на uноrо от
виµните qилосоqи на qренското Просвеmение.
Роµен е в 1632 r. в Ринrтън, Анrлия. 3авърmва Оксqорµския yниверситет,
къµето в 1656 r. nолyчава титлата õакалавър, а в 1658-uа - uаrистър. Като
uлаµеa nроявява rоляu интерес къu наyката, а на трийсет и mест rоµиmна
въsраст е иsõран sа член на Кралското наyчно µрyaество. Yстановява nриятелски
връsки с иsвестния xиuик Роõърт Bойл, а nо-късно се сnриятелява и с Айsък
Hmтън. Проявява интерес и къu uеµиnината и в таsи оõласт nолyчава
õакалавърска титла, но nрактикyва ряµко.
Повратен uоuент в aивота на Aок е sаnоsнанството uy с rраq mаqтсõъри,
на коrото става секретар и сеuеен лекар. mаqтсõъри е виµен иsраsител на
лиõерални nолитически иµеи и крал Hарлs II rо nраmа sа иsвестно вреuе в
sатвора sараµи nолитическата uy µейност. В 1682 r. mаqтсõъри sаõяrва в
Холанµия, къµето yuира слеµваmата rоµина. Aок, който nораµи õлиsките си
връsки с неrо съmо е sаnоµоsрян, иsõяrва в Холанµия в 1683 r. Остава таu, µокато
крал Дaейuс II, nриеuникът на Hарлs, е свален от yсnеmната револmnия в 1688 r.
Aок се sавръmа в роµината си в 1689 r. и остава µа aивее таu. Hе се оaенва и
yuира в 1704 r.
Aок става иsвестен най-вече с книrата си ,Съчинение sа човеmкото
раsõиране~ (1690), в която раsrлеaµа nроиsxоµа, естеството и nреµелите на
човеmкото sнание. Hеrовите въsrлеµи са в основата си еunирични, явно nовлияни
от mрансиs Bейкън и Рене Декарт. Hа свой реµ иµеите на Aок окаsват влияние
върxy qилосоqи като Дaорµa Bаркли, Дейвиµ Хmu и Huанyел Кант. Въnреки че
това съчинение на Aок е най-ориrиналният uy трyµ, еµно от nрочyтите
класически nроиsвеµения на qилосоqията, то окаsва nо-uалко въsµействие върxy
историческото раsвитие, отколкото неrовите nолитически nроиsвеµения.
В ,Писuо sа търnиuостта~ (чието nърво иsµание в 1689 r. е анониuно) Aок
nоµµърaа въsrлеµа, че µърaавата не õива µа nречи на своõоµната верска иsява.
Aок не е nървият анrличанин, който се оõявява sа релиrиоsна търnиuост на
всички nротестантски секти; оõаче yõеµителните uy арryuенти в nолsа на
търnиuостта yвеличават оõmествената nоµкреnа на неrовите сxваmания. Освен
това Aок раsmирява nринnиnа sа търnиuостта, който сnореµ неrо тряõва µа се
отнася не саuо sа xристияните: ,. от rраaµанските nрава не õива µа се
иsклmчват sараµи вероиsnовеµанието си нито еsичниnи, нито uоxаuеµани, нито
евреи~. Aок оõаче е на uнение, че търnиuостта не тряõва µа се отнася sа
католиnите, които сnореµ неrо µълaат вярност на чyaµ rосnоµар, а не на атеиsuа.
Сnореµ съвреuенните норuи не õи тряõвало µа rо сuятаuе sа осоõено толерантен,
ала sµравият раsyu иsисква µа rо nреnеняваuе сnореµ rосnоµстваmите nо неrово
вреuе иµеи. mактически sа неrовите читатели са õили uноrо nо-yõеµителни
арryuентите uy в nолsа на релиrиоsната търnиuост, отколкото иsклmченията,
които µоnyска. Bлаrоµарение отчасти на nроиsвеµенията на Aок в наmи µни
релиrиоsната търnиuост вече се отнася и sа онеsи rрynи, които той е иsклmчвал
от тоsи nринnиn.
Оmе nо-rоляuо sначение иuат неrовите ,Два трактата sа ynравлението~
(1689), в които Aок иsлаrа основните иµеи на лиõералната конститynионна
µеuокраnия. Въsµействието на тоsи трyµ върxy nолитическата uисъл в nелия
анrлоеsичен свят е uноrо µълõоко. Aок твърµо вярва, че всеки човек nритеaава
естествени nрава, които вклmчват не саuо nраво на aивот, но и на лична своõоµа
и nраво на соõственост. Iлавната sаµача на властта, твърµи Aок, е µа sакриля
всеки човек и иuymеството на nоµаниnите. Понякоrа наричат това сxваmане
,теория на ноmния страa sа ynравлението~.
Като отрича така нареченото õоaествено nраво на кралете, Aок nоµµърaа
yõеaµението си, че всяко ynравление nолyчава власт саuо със съrласието на
ynравляваните. ,Своõоµата на всеки човек в оõmеството оsначава, че той не е
nоµчинен на никоя µрyrа sаконоµателна власт освен на таsи, yстановена със
съrласието на nоµаниnите.~ Aок nоµчертава µеõело иµеята sа оõmествения
µоrовор. Тя е sаиuствана µонякъµе от nроиsвеµенията на nо-ранния анrлийски
qилосоq Тоuас Хоõс (1588-1679). Hо µокато Хоõс иsnолsва иµеята sа оõmествения
µоrовор, sа µа оnравµае аõсолmтиsuа, сnореµ Aок оõmественият µоrовор uоaе µа
õъµе отuенен:
,.коrато sаконоµателите се стреuят µа отнеuат и yниmоaат иuymеството
на xората или µа rи свеµат µо nолоaението на роõи на еµна nроиsволна власт, те се
nоставят в състояние на война с нароµа, който тоrава вече не е nоµчинен никоuy и
uy остава саuо оõичайният иsxоµ, който Bоr е µал на всички sа õорõа nротив
силата и насилието.~
H оmе: ,.y нароµа все оmе остава върxовната власт µа отuени или иsuени
sаконоµателството, коrато реmи, че µаµен sаконоµателен акт влиsа в
nротиворечие с µоверието, окаsано на sаконоµателите.~ Aок отстоява реmително
nравото на револmnия. Повлиял е на Тоuас Дaеqерсън и µрyrи аuерикански
револmnионери.
Той е nривърaеник на nринnиnа sа раsµеление на властите; но сuята, че
sаконоµателната власт тряõва µа стои наµ иsnълнителната (и слеµователно наµ
съµеõната, която сnореµ неrо е част от иsnълнителната). Привърaеник на
върxовенството на sаконоµателната власт, Aок nолоaително õи се
nротивоnоставил на nравото на съµилиmата µа оõявяват sа неконститynионни
някои sаконоµателни актове.
Макар µа вярва твърµо в nринnиnа, че реmителната µyuа иuа
uноsинството, Aок все nак µава µа се раsõере, че никоя власт не раsnолаrа с
неоrраничени nрава: Мноsинството не uоaе µа нарymава естествените nрава на
xората и не е своõоµно µа rи лиmава от nравото на соõственост. Ynравлението
uоaе µа отнеuа соõственост саuо със съrласието на ynравляваните.
От всичко това става ясно, че Aок е иsраsил nо съmество rлавните иµеи на
аuериканската револmnия nочти nяло столетие nреµи нея. Силно вnечатление
nрави влиянието uy върxy Тоuас Дaеqерсън. Hµеите на Aок nроникват и на
Евроnейския континент - nо-конкретно във mранnия, къµето са косвеният
qактор, който µовеaµа µо mренската револmnия и µо qренската Деклараnия sа
nравата на човека.
Макар личности като Волтер и Тоuас Дaеqерсън µа са nо-nрославени от
Aок, nроиsвеµенията uy nреµxоaµат теxните и са иu окаsали силно въsµействие.
Ето sаmо лоrично е, стрyва ни се, той µа стои nо-наnреµ от тяx в таsи книrа.
45. AYДВHI BAH BЕТХОВЕH
1770 - 1827
Ayµвиr ван Bетxовен, най-великият коunоsитор, е роµен в 1770 r. в rраµ
Bон, Iерuания. Мysикалната uy µарõа се nроявява оmе в най-ранна въsраст, а
nървата uy nyõликyвана творõа µатира от 1783 r. Като uлаµеa nосеmава Виена,
къµето rо nреµставят на Моnарт, но nоsнанството иu трае µоста кратко. В 1792 r.
Bетxовен се връmа във Виена и иsвестно вреuе yчи nри Хайµн, тоrава виµен
виенски коunоsитор. (Моnарт yuира nреµиmната rоµина.) Bетxовен остава µо
края на aивота си във Виена, nо онова вреuе uysикалната столиnа на света.
Hеоõикновената виртyоsност на Bетxовен като nианист nрави силно
вnечатление и той се раµва на yсnеx както като иsnълнител, така и като yчител.
Коunоsира uноrо, творõите uy се nриеuат µоõре и от µвайсет и nет rоµиmна
въsраст той вече е в състояние µа rи nроµава с лекота на иsµателите.
Коrато Bетxовен наõлиaава трийсетте, се nоявяват nървите nриsнаnи на
rлyxотата uy. Hиmо чyµно, че uлаµият коunоsитор е µълõоко раsтревоaен от таsи
страmна неnриятност. Hsвестно вреuе µори rо rлоaµи uисълта sа саuоyõийство.
Iоµините от 1802 µо 1815 се сuятат от някои sа среµния nериоµ в
Bетxовеновото творчество. Iлyxотата uy се sасилва и той sаnочва µа иsõяrва
оõmyването с µрyrи xора. Това оставя y xората nоrреmното вnечатление, че
Bетxовен е uиsантроn. Huа няколко лmõовни връsки с uлаµи µаuи, но всички те,
иsrлеaµа, sавърmват sлоnолyчно и той остава неaенен.
Bетxовен nроµълaава µа коunоsира uноrо, но с течение на rоµините оõръmа
все nо-uалко вниuание на nроиsвеµения, които се xаресват на тоrаваmната
uysикална nyõлика. Въnреки това nроµълaава µа aъне yсnеxи.
Коrато наõлиaава nетµесетте, Bетxовен оrлymава наnълно. Послеµиnата е,
че nрестава µа иsнася nyõлични конnерти и се sатваря оmе nовече в сеõе си.
Коunоsира nо-ряµко и uysиката uy става nо-трyµно раsõираеuа. Той вече твори
саuо sа саuия сеõе си и sа някаква иµеална õъµеmа nyõлика. Iовори се, че веµнъa
каsал на някакъв критик: ,Те не са sа вас, а sа nо-късна еnоxа.~
Еµна от най-aестоките иронии на съµõата е, че най-µаровитият коunоsитор
на всички вреuена е страµал от rлyxота. Ако със свръxчовеmко yсилие на волята
Bетxовен õеmе yсnял µа nоµµърaа въnреки неµъrа си качеството на своите
коunоsиnии, това nак õи õило nочти невероятно nостиaение. Hо истината е nо-
неоõикновена от чистата иsuислиnа: в µействителност nреs rоµините на nълна
rлyxота Bетxовен не саuо sаnаsва равниmето на nреµиmните си коunоsиnии, но
отива и nо-µалеч. Творõите, съsµаµени nреs тоsи nослеµен nериоµ, са nриsнати от
всички sа най-великите uy mеµtоври. Той yuира на nетµесет и сеµеu rоµини във
Виена nреs 1827 r.
Оrроuното Bетxовеново творчество вклmчва µевет сиuqонии, трийсет и µве
сонати sа nиано, nет конnерта sа nиано, µесет сонати sа nиано и nиryлка, nореµиnа
от великолеnни стрyнни квартети, вокална uysика, uysика sа театър и оmе uноrо
µрyrи. Оõаче nо-ваaно е не количеството на творõите uy, а тяxното качество. В
тяx великолеnно се съчетават силно чyвство и съвърmен коunоsиnионен строеa.
Bетxовен nокаsва наrлеµно, че инстрyuенталната uysика не uоaе µа õъµе сuятана
nовече sа второстеnенно иsкyство и със соõствените си коunоsиnии я иsµиrа µо
най-високи върxове.
Bетxовен е крайно ориrинален коunоsитор и uноrо от неrовите
нововъвеµения са оставили трайна слеµа. Той yвеличава числеността на
оркестъра. Yµълaава сиuqонията и раsmирява оõxвата й. Покаsва оrроuните
въsuоaности на nианото и nоuаrа то µа се nревърне в nървостеnенен uysикален
инстрyuент. Bетxовен õелеaи nреxоµа от класическата къu роuантичната uysика
и от творõите uy е вµъxновено nочти всичко, с което се xарактериsира
роuантиsuът.
Bетxовен окаsва силно влияние на uноrо nо-късни коunоsитори, на творnи
с толкова раsнооõраsни стилове като Bраuс, Ваrнер, myõерт и Hайковски. Той
nроnравя nът на Bерлиоs, Iyстав Малер, Риxарµ mраyс и uноrо µрyrи.
Rсно е, стрyва ни се, че Bетxовен тряõва µа стои наµ всички uysиканти.
Въnреки че Hоxан Сеõастиан Bаx се раµва на nочти еµнакъв nрестиa,
Bетxовеновите творõи се иsnълняват nо-често и nреµ nо-mирока nyõлика от
неrовите. Освен това uноrоõройните Bетxовенови нововъвеµения окаsват nо-
µълõоко влияние върxy раsвитието на uysиката, отколкото творõите на Bаx.
В sаклmчение нека каaеu, че nолитическите и нравствените иµеи се
иsраsяват nо-лесно и nо-ясно чреs слово, а не чреs uysика и в тоsи сuисъл
литератyрата е nо-въsµействаmо иsкyство от uysиката. Тъкuо nо таsи nричина
сuе nоставили mексnир uалко nо-високо, nри все че Bетxовен е най-личната
qиryра в историята на uysиката. А сравнявайки rо с Микеланµaело, uноrо силно
nовлия оõстоятелството, че nовечето xора nреµnочитат µа слymат uysика,
отколкото µа съsерnават aивоnис или скyлnтyра. Ето sаmо сuятаuе, че
коunоsиторите иuат, оõmо вsето, nо-rоляuо въsµействие от aивоnисnите и
скyлnторите, които са иu равностойни nо sначение в соõственото си иsкyство. В
крайна сuетка, стори ни се yuестно µа nоставиu Bетxовен някъµе nо среµата
uеaµy mексnир и Микеланµaело.
46. ВЕРHЕР ХАH3ЕHBЕРI
1901 - 1976
В 1932 r. Hоõеловата наrраµа sа qиsика е nрисъµена на неuския qиsик
Вернер Карл Хайsенõерr sа ролята uy в съsµаването на квантовата uеxаника, еµно
от най-sначителните nостиaения в nялата история на наyките.
Меxаниката е онsи µял от qиsиката, който се sаниuава с оõmите sакони, на
които се nоµчинява µвиaението на uатериалните nреµuети. Тя е най-
qyнµаuенталният µял от най-qyнµаuенталната наyка. Преs nървите rоµини на XX
век nостеnенно става ясно, че nриетите вече sакони в uеxаниката не са в
състояние µа оnреµелят nовеµението на иsклmчително uалки оõекти, наnриuер на
атоuите и теxните частиnи. Това е колкото отчайваmо, толкова и оsаµачаваmо,
тъй като теsи sакони µействат õеsnоrреmно, коrато се nрилаrат къu
uакроскоnични оõекти (т. е. nо-rолеuи от отµелните атоuи).
В 1925 r. Вернер Хайsенõерr nреµлаrа нова qорuyлировка sа qиsиката, nо
съmество коренно раsлична от класическото оnреµеление на Hmтън. С иsвестни
виµоиsuенения от nослеµователите на Хайsенõерr новата теория се окаsва
иsклmчително yсnеmна и µнес се nриеuа, че е въsuоaно µа се иsnолsва nри всички
qиsични систеuи неsависиuо от теxния виµ и раsuер.
Матеuатически uоaе µа се µокаaе, че коrато става µyuа саuо sа
uакроскоnични систеuи, nреµвиaµанията на квантовата uеxаника се раsличават
от класическите nо количества, толкова uалки, че не uоaе µа се иsuерят. (Ето
sаmо класическата uеxаника - която като uатеuатика е uноrо nо-nроста от
квантовата - все оmе се иsnолsва sа nовечето наyчни иsчисления.) Hо коrато
става µyuа sа систеuи с атоuни иsuерения, nреµвиaµанията на квантовата
uеxаника се раsличават чyвствително от nреµвиaµанията на класическата
uеxаника; ексnериuентално е µокаsано, че в такива слyчаи nреµвиaµанията на
квантовата uеxаника са точните.
Еµин от реsyлтатите на новата теория е nрословyтият ,nринnиn на
несиryрността~, който саuият Хайsенõерr qорuyлира в 1927 r. Той е оõmоnриет
като еµин от най-sаµълõочените и трайни nринnиnи в nялата наyка. Принnиnът
на несиryрността оnреµеля иsвестни теоретични nреµели на въsuоaността µа се
nравят наyчни иsuервания. Hsвоµите от тоsи nринnиn иuат оrроuно sначение.
mоu основните qиsични sакони не nоsволяват на yчения - µори nри най-иµеални
оõстоятелства - µа се µоõере µо точни nоsнания sа систеuата, която се е наел µа
иsслеµва, ясно е, че не uоaе µа се nреµвиµи наnълно õъµеmото nовеµение на таsи
систеuа. Съrласно nринnиnа на несиryрността таsи трyµност не uоaе µа се
nреоµолее с никакви nоµоõрения в иsuерителния ни аnарат. Принnиnът на
несиryрността nокаsва неµвyсuислено, че nо саuото естество на неmата qиsиката
не е в състояние µа nостиrне неmо nовече от статистически nреµвиaµания.
(Hаnриuер yчен, който иsслеµва раµиоактивността, uоaе µа nреµnолоaи, че от
еµин трилион раµиеви атоuи µва uилиона mе иsлъчват на µрyrия µен rаuа-лъчи.
Оõаче не е в състояние µа nреµвиµи µали оnреµелен раµиев атоu mе стори съmото.)
В uноrо слyчаи от nрактиката това не е rоляuа сnънка. Коrато става µyuа sа
uноrо rолеuи числа, статистическите uетоµи често µават солиµна основа sа
иsвоµи; но nри uалки стойности не uоaе µа се раsчита на статистическите
nреµвиaµания. mактически, коrато се раõоти с uалки систеuи, nринnиnът на
несиryрността ни nринyaµава µа се откаaеu от nреµставите си sа чисто qиsическа
слyчайност. H това е най-µълõоката nроuяна в основната qилосоqия на наyката;
толкова µълõока, че велик yчен като Айнmайн откаsва µа я nриеuе. ,Hе uоrа µа
nриеuа - каsал веµнъa той, - че Bоr иrрае на sарове с Вселената.~ Оõаче такова
отноmение nо съmество се виaµат nринyµени µа въsnриеuат nовечето съвреuенни
qиsиnи.
Rсно е, че от теоретично rлеµиmе квантовата теория, uоaе õи µори в nо-
rоляuа стеnен от теорията sа относителността, е иsuенила основното ни раsõиране
sа uатериалния свят. Ала nослеµиnите от нея не са саuо qилосоqски.
Меaµy nрилоaенията й в nрактиката са uоµерни yстройства като
електронните uикроскоnи, лаsерите и транsисторите. Тя наuира mироко
nрилоaение в атоuната qиsика и атоuната енерrия, µава основата на sнанията ни
nо сnектроскоnия и се иsnолsва mироко в астроноuията и xиuията. Hаuира
nрилоaение и в теоретичните иsслеµвания на най-раsлични теuи като свойствата
на течния xелий, вътреmния състав на sвеsµите, qероuаrнетиsuа и
раµиоактивността.
Вернер Хайsенõерr е роµен в Iерuания в 1901 r. В 1923 r. nолyчава µокторат
nо теоретична qиsика от Мmнxенския yниверситет. От 1924 µо 1927 r. раõоти в
Коnенxаrен sаеµно с иsвестния µатски qиsик Hилс Bор. Първият uy sначителен
трyµ върxy квантовата uеxаника е nyõликyван в 1925 r., а qорuyлировката uy на
nринnиnа на несиryрността се nоявява в 1927 r. Хайsенõерr yuира в 1976 r. на
сеµеuµесет и четири rоµини. Hаµaивяват rо aена uy и сеµеuте uy µеnа.
При това sначение на квантовата uеxаника читателят uоaе õи mе се sаnита
sаmо Хайsенõерr не е nоставен на nо-nреµно uясто в таsи книrа. Hо той не е
еµинственият rоляu yчен, yчаствал в раsраõотката на квантовата uеxаника.
3начителен µял иuат nреµmествениnите uy Макс Планк, Алõерт Айнmайн, Hилс
Bор и qренският yчен Ayи µtо Bроrлие. Освен това uноrо µрyrи yчени, uеaµy
които австриеnът Еµвин mрtоµинrер и анrличанинът П. А. М. Дирак, внасят
ваaен nринос в квантовата теория в rоµините неnосреµствено слеµ nyõликyването
на Хайsенõерrовия основоnолаrаm трyµ.
Въnреки това сuятаuе, че Хайsенõерr е rлавната qиryра в раsвитието на
квантовата uеxаника и uакар sаслyrа µа иuат и µрyrи, неrовото nостиaение uy
µава nраво на висока класаnия в таsи книrа.
47. AYH ДАIЕР
1787 - 1851
Ayи Даrер е човекът, който къu края на 30-те rоµини на uиналия век
yсnява µа раsраõоти nървия nрактичен начин sа qотоrраqиране.
Даrер е роµен в 1787 r. в rраµ Корuей, в Северна mранnия, като uлаµеa е
xyµоaник. Коrато става на около трийсет и nет rоµини, съsµава така наречената
µиораuа, qантастична nореµиnа от nанораuна aивоnис, иsлоaена със сnеnиални
светлинни еqекти. Докато се sаниuава с нея, nроявява интерес къu раsраõотката
на uеxаниsъu sа автоuатично въsnроиsвеaµане на иsrлеµи õеs nоuоmта на четки
и õоя - с µрyrи µyuи, на каuера.
Първите uy оnити µа съsµаµе такъв аnарат са õеsyсnеmни. В 1827 r. се
sаnоsнава с Æоsеq Hикеqор, който съmо се оnитва (nо това вреuе с uалко nо-
rоляu yсnеx) µа иsоõрети каuера, µве rоµини nо-късно µваuата стават
съµрyaниnи. В 1833 r. Hикеqор yuира, но Даrер не се откаsва от yсилията си. В
1837 r. той вече е yсnял µа раsраõоти nрактичен uетоµ sа qотоrраqиране, наречен
на неrово иuе µаrеротиnия.
В 1839 r. Даrер rо nокаsва nyõлично, õеs µа rо nатентова; в отnлата
qренското nравителство отnyска nоaиsнена nенсия и на неrо, и на сина на
Hикеqор. Оnовестяването на иsоõретението nреµиsвиква rоляuа сенsаnия. Даrер
става rерой на µеня и е оõсиnван с nочести, а µаrеротиnията õърsо наuира mироко
nрилоaение. Скоро слеµ това той nрестава µа раõоти. Yuира в 1851 r. в
крайrраµската си къmа õлиsо µо Париa.
Малко са откритията, наuерили толкова раsнооõраsно nрилоaение както
qотоrраqията. Тя се иsnолsва nрактически във всяка наyчноиsслеµователска
оõласт. Hаuира mироко nрилоaение в инµyстрията и във войската. 3а някои тя е
сериоsно иsкyство, а sа uилиони - лmõиuо sаниuание. mотоrраqиите носят
инqорuаnия (или µеsинqорuаnия) в yчеõния nроnес, ayрналистиката и
реклаuата. H nонеaе сниuките uоrат µа наnоuнят aиво sа uиналото, те се
nревръmат в най-раsnространения сyвенир. Раsõира се, кинеuатоrраqията е
ваaно µоnълнително раsвито иsкyство, което не саuо слyaи rлавно sа
раsвлечение, но наuира и толкова mироко nрилоaение, колкото и qотоrраqията.
Hяuа иsоõретение, което µа е реsyлтат саuо от раõотата на еµин-еµинствен
човек, така че nо-ранmните yсилия на uноrо xора са nоµrотвили nътя sа
nостиaението на Даrер. Тъй наречената каuера оõскyра (yстройство, nоµоõно на
съвреuенната каuера, саuо че õеs qилu) е съsµаµена най-uалко осеu столетия
nреµи Даrер. Преs XVI век Дaиролаuо Карµано nрави ваaна стъnка наnреµ, като
nоставя леmи в отвора на каuера оõскyра. Това я nрави интересен nреµmественик
на съвреuенната каuера; но nонеaе nроиsвеµеният от нея оõраs няuа никаква
трайност, каuерата на Карµано еµва ли uоaе µа се сuята sа qотоrраqия. Дрyrо
ваaно откритие nрави в 1727 r. Hоxан myлnе, който sаõеляsва, че среõърният
нитрат е чyвствителен къu светлината. Той иsnолsва това, sа µа съsµаµе няколко
краткотрайни оõраsа, но не nреслеµва nелта си µокрай.
Преµmественикът, който стиrа най-õлиsо µо Даrеровото иsоõретение, е
Hикеqор, станал nо-късно неrов съµрyaник. Около 1820 r. Hикеqор открива, че
mµейският õитyu, виµ черна сuола, е чyвствителен къu светлината. Като съчетава
това светлочyвствително веmество с каuера оõскyра, Hикеqор yсnява µа
nроиsвеµе nървите в света qотоrраqии. Ето sаmо някои сuятат, че Hикеqор
тряõва µа õъµе nриsнат като откривателя на qотоrраqията. Оõаче неrовият начин
е съвсеu неnрактичен, тъй като иsисква µеветчасово ексnониране и µори тоrава
реsyлтатът е µоста uъrлява сниuка.
При µаrеротиnията оõраsът се отõеляsва върxy nлака, наuаsана със
среõърен йоµиµ. 3а ексnониране са нyaни nетнайсет µо µвайсет uинyти, което
nрави тоsи uетоµ, uакар и теaък, yµоõен sа nрактическо nрилоaение. Две rоµини
слеµ като Даrер оrласява своя начин, µрyrи xора nреµлаrат леки виµоиsuенения:
като светлочyвствителен uатериал къu среõърния йоµиµ се nриõавя среõърен
õроuиµ. Таsи uалка nроuяна воµи µо ваaен реsyлтат - съкраmава реmително
вреuето sа ексnониране и nрави nрактически въsuоaно µа се nроиsвеaµат
qотоrраqски nортрети.
В 1839 r. uалко слеµ като Даrер е оnовестил иsоõретението си, анrлийският
yчен Yиляu Хенри mокс Талõът оõявява, че е раsраõотил раsличен uетоµ sа
qотоrраqиране, който вклmчва иsваaµане nърво на неrативи, както това става
µнес. 3аслyaава µа се отõелеaи, че Талõът е наnравил своите qотоrраqии в 1835
r., µве rоµини nреµи nървата µаrеротиnия. Талõът, който се sаниuава с оmе
няколко nроекта, не е наuерил sа неоõxоµиuо µа nроµълaи неsаõавно
qотоrраqските си ексnериuенти. Ако õеmе rо сторил, вероятно mеmе µа раsраõти
rоµно sа nроµан qотоrраqско yстройство nреµи Даrер и µнес mеmе µа õъµе сuятан
sа откривателя на qотоrраqията.
Преs rоµините слеµ Даrер и Талõът иuа оrроuни nоµоõрения във
qотоrраqията: uокри nлаки, сyxи nлаки, ролков qилu, nветна qотоrраqия,
киноqилuи, nолароиµ и ксероrраqия.
Въnреки че uноrо xора са yчаствали в съsµаването на qотоrраqията,
сuятаuе, че Ayи Даrер е с най-rоляuа sаслyrа. Преµи неrо няuа реална
qотоrраqска теxника, µокато µаrеротиnията е nрактична и скоро наuира mироко
nрилоaение. Освен това неrовото µоõре раsrласено иsоõретение µава стиuyл sа nо-
нататъmното uy nоµоõряване. Вярно, µнеmната qотоrраqска nрактика е uноrо
раsлична от µаrеротиnията; но µори µа я няuаmе, µаrеротиnията nак õи ни µала
nрилоaиu qотоrраqски uетоµ.
48. СHМОH BОAHВАР
1783 - 1830
Сиuон Bоливар често е наричан ,maноаuериканският Дaорµa
Ваmинrтон~ sараµи nриноса uy в освоõоaµаването от исnанско влаµичество на
nет maноаuерикански страни (Колyuõия, Венеnyела, Екваµор, Перy и Bоливия).
Еµва ли иuа µрyrа nолитическа qиryра, иsиrрала толкова реmителна роля в
историята на nелия континент. Bоливар е роµен в 1783 r. в Каракас, Венеnyела, и
nроиsxоaµа от аристократично сеuейство с исnанско nотекло. Преs rоµините,
коrато се оqорuя, иsnитва силното влияние на иµеите на qренското Просвеmение.
Меaµy qилосоqите, чиито трyµове чете, са Дaон Aок, Рyсо, Волтер и Монтескtо.
В uлаµеaките си rоµини Bоливар nосеmава няколко евроnейски страни. В
1805 r. на върxа на Авентинския xълu в Риu Bоливар nроиsнася nрословyтата си
клетва, че няuа µа се yсnокои, µокато отечеството uy не õъµе освоõоµено от
исnанското rосnоµство.
Преs 1808 r. Hаnолеон Bонаnарт наxлyва в Hсnания и nоставя роµния си
õрат начело на ynравлението. Като лиmава исnанското кралско сеuейство от
реална nолитическа власт, Hаnолеон открива sлатна въsuоaност nреµ
maноаuериканските колонии µа се вµиrнат на õорõа sа nолитическата си
неsависиuост.
Револmnията nротив исnанското rосnоµство във Венеnyела sаnочва в 1810
r., коrато исnанският ryõернатор таu е свален. В 1811 r. е оõнароµвана оqиnиална
µеклараnия sа неsависиuост и съmата rоµина Bоливар става оqиnер в
револmnионната арuия. Hо слеµваmата rоµина исnанските войски си въsвръmат
контрола върxy Венеnyела. Воµачът на револmnията mрансиско Миранµа е
xвърлен в sатвора, а Bоливар иsõяrва от страната.
Слеµваmите rоµини се воµят войни, в които вреuенни nоõеµи се реµyват със
съкрymителни nораaения. Прелоuният uоuент настъnва в 1819 r., коrато
Bоливар nовеaµа uалката си оnърnана арuия nреs реки, µолини и високите
nроxоµи в Анµите, sа µа наnаµне исnанските войски в Колyuõия. Таu той nечели
съµõовната õитка nри Bояса (7 авryст 1819 r.), която е съmинската nовратна точка
в õорõата. Венеnyела е освоõоµена в 1821 r., а Екваµор - в 1822 r.
Преs това вреuе арaентинският nатриот Хосе µе Сан Мартин е освоõоµил
от исnанско rосnоµство Арaентина и Hили и вече се е насочил къu Перy. Преs
лятото на 1822 r. µваuата освоõоµители се среmат в екваµорския rраµ Iyаякил. Hо
не yсnяват µа nостиrнат съrласие nо еµинен nлан sа сътрyµничество и
коорµинаnия на yсилията иu в õорõата nротив Hсnания. Сан Мартин няuа
aелание µа се õори sа лично наµuоmие с аuõиnиоsния Bоливар (което саuо õи
yлеснило исnанnите), реmава µа се откаaе от коuанµната си роля и се оттеrля
sавинаrи от Kaна Аuерика. В 1824 r. Bоливаровите арuии вече са освоõоµили
територията, на която сеrа е Перy, а в 1825 r. исnанските войски в Iорно Перy
(µнеmна Bоливия) са оõърнати в õяrство.
Останалите rоµини на Bоливар не са толкова yсnеmни. Силно вnечатление
uy е наnравил nриuерът на Съеµинените аuерикански mати и той µори uисли sа
qеµераnия на новите maноаuерикански наnии. mактически Венеnyела, Колyuõия
и Екваµор вече са оõраsyвали реnyõлика Iоляuа Колyuõия, чийто nреsиµент е
Bоливар. 3а aалост nентроõеaните тенµенnии в Kaна Аuерика са uноrо nо-
силни, отколкото са õили в северноаuериканските колонии. Коrато в 1826 r.
Bоливар свиква Конrрес на исnаноаuериканските µърaави, отsовават се саuо
четири от тяx. Вuесто nовече страни µа се nрисъеµинят къu rоляuа Колyuõия,
реnyõликата скоро sаnочва µа се раsnаµа. 3аnочва rраaµанска война и в 1828 r. е
иsвърmено nокymение върxy Bоливар. В 1830 r. Венеnyела и Екваµор се отnеnват.
Давайки си сuетка, че саuият той е nречка sа uира, Bоливар nоµава оставка nреs
аnрил 1830 r. Коrато yuира nреs µекеuври съmата rоµина, той е оõеsсърчен и
õеµен иsrнаник от роµната си Венеnyела.
Bоливар явно е õил uноrо аuõиnиоsен човек, а и иsискванията на саuото
вреuе налаrат nонякоrа µа се µърaи като µиктатор. Въnреки това, коrато тряõва
µа иsõира, е rотов µа nоµчини личните си аuõиnии на оõmественото õлаrоnолyчие,
на µеuократичния иµеал и не nриõяrва къu µиктаторски nоxвати. Веµнъa µори uy
nреµлаrат трон, но той откаsва. Hесъuнено чyвства, че nроsвиmето ,Ел
Aиõертаµор~ (Освоõоµителят), с което нароµът rо е yµостоил, е nо-висока чест от
всяка кралска титла. Hе uоaе µа иuа съuнение, че Bоливар е най-личната qиryра
в освоõоaµаването на исnанска Аuерика от колониално rосnоµство. Той µава
иµеолоrическото ръковоµство на освоõоµителното µвиaение - nиmе статии,
иsµава вестник, nроиsнася речи, nиmе nисuа. Hеyuорен е в съõирането на qонµове
sа nоµкреnа на õорõата. H е rлавният военен ръковоµител на револmnионните
сили.
Въnреки това õи õило rреmка µа uислиu, че Bоливар е велик nълковоµеn.
Арuиите, които nоõеaµава, нито са rолеuи, нито иuат µоõро ръковоµство. Саuият
Bоливар не се отличава с осоõени µарõи като тактик или стратеr. (Това еµва ли е
иsненаµваmо, sаmото не е nолyчил никакво военно оõyчение.)
Hо Bоливар коunенсира всички свои несъвърmенства с неслоuиuия си µyx
nреµ лиnето на враrа. Слеµ всяко nораaение, нанесено от исnанnите, някои са
rотови µа се откаaат от õорõата, но Bоливар отново съõира войски и nроµълaава
реmително õитката.
По наmе uнение Bоливар е uноrо nо-влиятелна qиryра от личности като
Kлий Hеsар или Карл Велики, sаmото nроuените, които носи, се окаsват µалеч
nо-трайни и sаmото sасеrнатите от тяx райони са nо-оõmирни. Hо Bоливар е
nоставен nо-ниско от Алексанµър Велики, Аµолq Хитлер и Hаnолеон, тъй като
съõитията nо тяxно вреuе не õиxа се слyчили, ако тяx rи няuаmе, µокато, от µрyrа
страна, е трyµно µа nовярваuе, че maноаuериканските страни не õиxа nостиrнали
тъй или иначе своята неsависиuост със или õеs Bоливар.
Hай-интересно и nокаsателно е сравнението, което uоaеu µа наnравиu
uеaµy неrо и Дaорµa Ваmинrтон. Поµоõно на Ваmинrтон Bоливар nреµвоaµа
uалки и sле оõyчени войски. Среµства не µостиrат и често е неоõxоµиu вµъxновен
воµач, който µа креnи арuията еµинна.
3а раsлика от Ваmинrтон Bоливар освоõоaµава оmе nриaиве всички свои
роõи. Освен това чреs nроклаuаnия и клаysа в конститynията той yсилено се
стреuи µа nреuаxне роõството в освоõоµените sеuи. Оnитите uy невинаrи се
yвенчават с yсnеx и коrато yuира, то все оmе съmествyва в района.
Bоливар е интересна и слоaна личност - µраuатичен, µръsновен и
роuантичен. Хyõавеn, той иuа uноrо лmõовни nриклmчения. Той е µалновиµен
иµеалист, но uy лиnсват аµuинистративните сnосоõности на Ваmинrтон и nо-
лесно се nоµµава на ласкателства. Bоливар е µалеч nо-аuõиnиоsен от Ваmинrтон
- от което освоõоµените райони няuат осоõена иsrоµа. От µрyrа страна,
uатериалната иsrоµа иsоõmо не rо интересyва. Той е õоrатаm, коrато sаnочва µа се
sаниuава с nолитика, и õеµняк, коrато се оттеrля от нея.
3еuите, които Bоливар освоõоaµава от колониално rосnоµство, са
sначително nо-оõmирни от nървоначалната територия на Съеµинените mати.
Въnреки това е ясно, че той стои µоста nо-ниско от Ваmинrтон nросто sаmото
САm са иrрали nо-ваaна роля в историята от страните, освоõоµени от Bоливар.
49. РЕHЕ ДЕКАРТ
1596 - 1650
Рене Декарт, nрочyтият qренски qилосоq, yчен и uатеuатик, е роµен в 1596
r. в село Aа Хайе. В ранните си rоµини nосеmава nрестиaно йеsyитско yчилиmе -
колеaа ,Aа mлеm~. Двайсетrоµиmен, nолyчава наyчна стеnен nо nраво от
yниверситета в Поатие, но никоrа не rо е nрактикyвал. Макар че иuа nревъsxоµно
оõраsование, Декарт е yõеµен, че никоя оõласт с иsклmчение на uатеuатиката не
µава истински sнания. Вuесто µа nроµълaи оõраsованието си, реmава µа nътyва иs
Евроnа и µа виµи света с очите си. Сеuейството uy е sаuоaно, така че раsnолаrа с
µостатъчно среµства, sа µа си rо nоsволи.
От 1616 µо 1628 r. Декарт се отµава на nътеmествия. Слyaи sа кратко вреuе
в три раsлични арuии (xоланµската, õаварската и yнrарската), nри все че
очевиµно не е yчаствал в õойни µействия. Преs теsи rоµини той qорuyлира неmо,
което е сnореµ неrо rлавен uетоµ sа откриване на истината. Hа трийсет и µве
rоµиmна въsраст Декарт реmава µа иsnолsва своя uетоµ, sа µа nреµстави
раsõираеuа картина на света. Тоrава се yстановява в Холанµия, къµето остава
nреs слеµваmите µвайсет и еµна rоµини. Hsõира Холанµия, sаmото таu иuа nо-
rоляuа своõоµа на uисълта и sаmото nреµnочита µа стои nо-µалеч от nариaките
myuни sаõавления.
Около 1629 r. наnисва ,Правила sа насочване на yuа~, книrа, в която
иsлаrа uетоµа си. (Hо тя е неnълна и вероятно не е õила nреµнаsначена sа
nyõликyване; иsµаµена е sа nърви nът nовече от nетµесет rоµини слеµ сuъртта uy.)
От 1630 µо 1634 r. вклmчително Декарт иsnолsва uетоµа си, sа µа иsyчава
sаµълõочено раsлични наyки. 3а µа вникне nо-µоõре в анатоuията и qиsиолоrията,
nрави µисекnии. 3аnочва саuостоятелни сериоsни иsслеµвания в оnтиката,
uетеоролоrията, uатеuатиката и оmе няколко µяла от наyката.
Декарт въsнаuерява µа nреµстави наyчните си реsyлтати в книrа,
оsаrлавена ,Atо Монµ~ (,Светът~). Оõаче в 1633 r., коrато тя е nочти sавърmена,
наyчава, че nърковните власти в Hталия са nреµявили оõвинение среmy Iалилей,
sаmото nроnовяµва Коnерниковата теория, сnореµ която 3еuята се върти около
Слънnето. Въnреки че Холанµия не е nоµчинена на риuокатолическата власт,
Декарт все nак наuира sа nо-õлаrораsyuно µа не иsµава книrите си, тъй като той
съmо sастъnва Коnерниковата теория. Вuесто нея в 1637 r. той иsµава най-
nрочyтия си трyµ - ,Раsuиmление върxy uетоµа sа nравилно насочване на раsyuа
и откриване на истината в наyките~ (оõикновено се съкраmава като
,Раsuиmление върxy uетоµа~). Книrата е наnисана на qренски, а не на латински,
sа µа uоrат µа я четат всички интелиrентни xора, вклmчително и които няuат
класическо оõраsование. ,Раsuиmление върxy uетоµа~ съµърaа nритyрка от три
съчинения, в които Декарт µава nриuери sа откритията, µо които е стиrнал чреs
своя uетоµ. В nървата част - ,Оnтика~, Декарт nреµставя sакона sа реqракnия
на светлината (открит вnрочеu nо-рано от Вилеõорµ Снел). Раsrлеaµа леmите и
раsни оnтични инстрyuенти; оnисва как qyнкnионира окото и раsлични неrови
yвреaµания; nреµставя теория sа светлината, която е ранен вариант на вълновата
теория, qорuyлирана nо-късно от Кристиан Хmйrенс. Втората част на nритyрката
съµърaа nървото виaµане sа uетеоролоrията. Той раsrлеaµа оõлаnите, µъaµа и
вятъра и µава nравилно оõяснение на µъrата. Оõорва сxваmането, че тоnлината се
състои от невиµиuа течност и стиrа µо nравилния иsвоµ, че тя е qорuа на
вътреmно µвиaение. (Hо това сxваmане вече е sастъnено от mрансиs Bейкън и
µрyrи yчени.) В третата част на nритyрката - ,Iеоuетрия~, Декарт nреµставя
най-rоляuото си откритие - аналитичната rеоuетрия. Това е ваaен yсnеx на
uатеuатиката, който nоµrотвя nътя на Hmтън къu висmата uатеuатика.
Моaе õи най-интересната част от qилосоqията на Декарт е неrовата
отnравна точка. Като виaµа колко uноrо неточни, но оõmоnриети nонятия иuа,
той реmава, че sа µа стиrне µо истината, тряõва µа тръrне от саuото начало. Ето
sаmо sаnочва µа nоµлаrа на съuнение всичко - всичко, което са uy каsвали
yчителите, всички свои най-съкровени yõеaµения, всички свои nреµстави, оnрени
на sµравия раsyu - µори съmествyването на вънmния свят, µори соõственото си
съmествyване. С еµна µyuа, всичко.
Това, раsõира се, воµи µо еµин nроõлеu: как е въsuоaно µа nреоµолееm
такова yниверсално съuнение и µа µоõиеm сериоsни nоsнания sа каквото и µа
õило? Оõаче чреs реµиnа nреки uетаqиsични µовоµи Декарт със sаµоволство
yсnява µа µокаaе, че саuият той съmествyва (,Диmаu, слеµователно
съmествyваu~), че съmествyва Bоr и съmествyва и вънmният свят. Това са
отnравните точки на Декартовата теория.
3начението на Декартовия uетоµ е µвyстранно. Първо, той nоставя в
nентъра на qилосоqската си систеuа основния еnистеuолоrичен` въnрос: ,Какъв
е nроиsxоµът на човеmкото sнание?~ По-ранни qилосоqи са се оnитвали µа
оnреµелят естеството на света. Декарт ни yчи, че тоsи въnрос не uоaе µа nолyчи
sаµоволителен отrовор, ако не се свърaе с въnроса ,Откъµе rо sная?~.
¡` Еnистеuолоrия (rр.) - иsyчаване на sначението и оõективната стойност
на наyките; раsnространено в õyрaоаsната qилосоqия наsвание на теорията на
nоsнанието. - B. реµ.]
Второ, Декарт внymава, че не õи тряõвало µа sаnочваuе с вяра, а със
съuнение. (Това е nравоnротивоnолоaно на rлеµиmето на Свети Авryстин и
nовечето среµновековни õоrослови, които nоставят на nърво uясто вярата.) Вярно
е, че Декарт слеµ това nроµълaава, sа µа стиrне µо nравоверни õоrословски
иsвоµи. Hитателите uy оõаче оõръmат uноrо nо-rоляuо вниuание на nреµлоaения
от неrо uетоµ, отколкото на иsвоµите, µо които стиrа.
В своята qилосоqия Декарт nоµчертава раsликата uеaµy µymата и всичко
uатериално и в това отноmение sастъnва иsnяло иµеята sа µyалиsuа. 3а таsи
раsлика са rоворили и µрyrи, но Декартовите nисания nреµиsвикват qилосоqски
раsисквания nо теuата. Въnросите, които nовµиrа той, винаrи са интересyвали
qилосоqите и все оmе не са реmени.
Мноrо силно вnечатление nрави навреuето и сxваmането uy sа
uатериалната Вселена. Той сuята, че nелият свят - с иsклmчение на Bоr и
човеmката µymа - µейства uеxанично и слеµователно всички nрироµни явления
uоrат µа õъµат оõяснени с uеxанични nричини. Ето sаmо Декарт отxвърля
реmително астролоrията, uаrtосничеството и всички qорuи на сyеверие. Той
отxвърля съmо и õоrословските оõяснения на явленията и съõитията. (С µрyrи
µyuи, търси nреки uеxанични nричини и не nриеuа, че съõитията се слyчват, sа µа
слyaат на някаква µалечна крайна nел.) От Декартовите въsrлеµи слеµва, че
aивотните са nо съmество слоaни uаmини и че човеmкото тяло съmо се
nоµчинява на оõикновените sакони на uеxаниката. Оттоrава насаu таsи иµея е
еµна от основните в съвреuенната nсиxолоrия.
Декарт вярва в наyчните иsслеµвания и е yõеµен, че от nрилоaението иu в
nрактиката оõmеството саuо mе сnечели. Той сuята, че yчените тряõва µа
иsõяrват uъrляви nонятия и µа се оnитват µа nреµставят света в uатеuатически
yравнения. Всичко това sвyчи uноrо съвреuенно. Hо Декарт, uакар лично µа е
иsвърmвал наõлmµения, не е наõляrал истински на оrроuното sначение на
ексnериuента в наyката.
Прочyтият õритански qилосоq mрансиs Bейкън rовори sа неоõxоµиuостта
от наyчни иsслеµвания и sа nолsата от тяx няколко rоµини nреµи Декарт.
Прословyтата uисъл на Декарт ,Диmаu, слеµователно съmествyваu~ съmо не е
ориrинална: тя е иsраsена nреµи nовече от 1200 rоµини, вярно, с µрyrи µyuи, от
Свети Авryстин. Съmо така Декартовото ,µокаsателство~ sа съmествyването на
Bоr е саuо раsновиµност на антолоrичния арryuент, иsлоaен sа nърви nът от
Свети Анселu (1033-1109).
В 1641 r. Декарт иsµава µрyrа nрочyта книrа - ,Съsерnания~. Hеrовите
,Hачала на qилосоqията~ иsлиsат в 1644 r. H µвете са наnисани nървоначално на
латински, но в 1647 r. се nоявяват в nревоµ на qренски.
Въnреки че Декарт е иsискан автор с очарователен стил, тонът на
nроиsвеµенията uy е иsненаµваmо староuоµен. Той често sвyчи (вероятно nораµи
раnионалистичния си nоµxоµ) като среµновековен сxоластик. 3а раsлика от
mрансиs Bейкън, роµен трийсет и nет rоµини nреµи Декарт, който sвyчи съвсеu
съвреuенно.
Както се виaµа от nроиsвеµенията uy, Декарт твърµо вярва в Bоrа. Той се
сuята sа µоõър католик, но nърковните власти не оµоõряват неrовите въsrлеµи и
трyµовете uy са вклmчени в католически сnисък на sаõранени книrи. Дори в
nротестантска Холанµия (nо онова вреuе най-толерантната страна в Евроnа)
Декарт е оõвиняван в атеиsъu и иuа rлавоõолия с властите.
В 1649 r. Декарт nриеuа mеµрото nреµлоaение на mвеµската кралиnа
Кристина µа се nресели в Стокxолu и µа стане неин частен yчител. Декарт оõичал
тоnлите стаи и nреµnочитал µа става късно. H стиrнал µо отчаяние, коrато
раsõрал, че кралиnата иска yроnите й µа sаnочват в nет часа сyтринта! Ynлаmва
се, че стyµените yтрини mе rо nоryõят, както и става: не слеµ µълrо xваmа
nневuония и nреs qеврyари 1650 r. yuира - саuо четири uесеnа слеµ
nристиrането си в mвеnия.
Декарт не се е aенил. Huал е оõаче еµна µъmеря, която sа aалост yuира
uлаµа.
Мноrо от съвреuенниnите на Декарт критикyват неrовата qилосоqия
отчасти sаmото наuират, че тя се отличава със sаоõиколен начин на uислене.
Hякои nо-късни qилосоqи сочат uноrо неµостатъnи в систеuата uy, а и µнес
uалnина са онеsи, които õиxа я nоµкреnили иsnяло. Ала sначението на еµин
qилосоq не sависи еµинствено от точността на неrовата систеuа: nо-ваaно е µали
иµеите uy - или nо-скоро иµеите, които xората иsвличат от неrовите
nроиsвеµения - иuат mироко въsµействие. Hа таsи основа еµва ли uоaе µа иuа
съuнение, че Декарт е ваaна qиryра.
Поне nет от Декартовите иµеи окаsват силно въsµействие върxy
евроnейската uисъл: а) uеxаничният uy въsrлеµ sа Вселената; õ) nолоaителното
uy отноmение къu наyчните иsслеµвания; в) ваaното sначение на uатеuатиката в
наyката; r) иµеята къu всичко µа се nоµxоaµа с неверие; µ) вниuанието, което
qилосоqът отµеля на еnистеuолоrията.
Като оnеняваuе nялостното sначение на Декарт, не uоaеu µа не се
съоõраsиu с внymителните uy наyчни nостиaения и nо-конкретно с откриването
на аналитичната rеоuетрия. Huенно това ни yõеµи µа rо nоставиu µоста nо-високо
от иsтъкнати qилосоqи като Волтер, Рyсо и mрансиs Bейкън.
50. МHКЕAАHДÆЕAО
1475 - 1564
Великият ренесансов xyµоaник Микеланµaело Byонароти е õелеaита
личност в историята на иsоõраsителното иsкyство. Bлестяm aивоnисеn, скyлnтор
и арxитект, той оставя слеµ сеõе си mеµtоври, които векове нареµ nравят
неsаличиuо вnечатление на sрителите. Hеrовите творõи окаsват µълõоко
въsµействие върxy nо-нататъmното раsвитие на евроnейската aивоnис и
скyлnтyра.
Микеланµaело е роµен в 1475 r. в италианското rраµче Каnреsе, на около 65
килоuетра от mлоренnия. Талантът uy се nроявява в ранна въsраст и на
тринайсет rоµини той вече е чирак на nрочyтия xyµоaник Iирланµайо във
mлоренnия. Aоренnо Великолеnни, ynравникът на rраµа и nокровител на
Микеланµaело, rо вsеuа µа aивее в µвореnа на Меµичите nочти като член на
сеuейството, коrато xyµоaникът е nетнайсетrоµиmен. Микеланµaеловият оrроuен
талант винаrи õие на очи, тъй че nаnи и светски ynравниnи често uy въsлаrат
nоръчки. Въnреки че aивее на раsлични uеста, xyµоaникът nрекарва nо-rоляuата
част от aивота си във mлоренnия и Риu. Yuира в Риu в 1564 r., uалко nреµи
осеuµесет и µеветия си роaµен µен. До края на aивота си остава ерrен.
Макар µа не е чак такъв yниверсален rений както nо-въsрастния си
съвреuенник Aеонарµо µа Винчи, Микеланµaело nрави невероятно вnечатление с
µеесnосоõността си и раsнооõраsното си творчество. Той е еµинственият xyµоaник,
ако не и еµинственият човек, µостиrнал най-високите върxове в µве отµелни
nрояви на човеmкия µyx. Като aивоnисеn Микеланµaело се нареaµа на върxа или
nочти на върxа с качеството на най-иsяmните си раõоти и с въsµействието си
върxy nо-късни xyµоaниnи. Оrроuната nореµиnа от qрески, с които е yкрасил
nотона на Сикстинската каnела в Риu, с nраво се слави като еµно от най-великите
xyµоaествени nостиaения на всички вреuена.
Hеsависиuо от това в соõствените си очи Микеланµaело е nреµи всичко
скyлnтор и сnореµ uноrо критиnи е най-великият ваятел, aивял някоrа. Hеrовите
статyи на Давиµ и Мойсей и nрочyтата uy ,Пиета~ са все творõи, ненаµuинати
като иsкyство.
Микеланµaело е uноrо наµарен арxитект. Меaµy µоõре иsвестните uy
nостиaения в таsи оõласт е nроектираната от неrо Каnела на Меµичите във
mлоренnия. В течение на µълrи rоµини той е rлавният арxитект и на риuската
катеµрала ,Свети Петър~.
Микеланµaело е автор и на uноrо стиxотворения, от които около 300 са
sаnаsени и µосеrа. Мноrоõройните uy сонети и стиxове са иsµаµени еµва µоста
rоµини слеµ сuъртта uy. Те ни µават въsuоaност µа вникнеu nо-µълõоко в
неrовата личност и ясно nокаsват, че е µаровит nоет.
Както nоясниxuе в статията sа mексnир, сuятаuе, че иsкyството и nо-
конкретно xyµоaниnите ynраaняват сравнително слаõо влияние върxy човеmката
история и всекиµневния ни õит. Тъкuо nо таsи nричина Микеланµaело, uакар че
е rениален xyµоaник, е класиран в таsи книrа nо-ниско от реµиnа yчени и
иsоõретатели, неsависиuо че uноrо от тяx са µалеч nо-uалко nрочyти от неrо.
51. ПАПА YРBАH II
ок. 1042 - 1099
Еµва ли някои nоuни µнес nаnа Yрõан II. H все nак uалnина са онеsи, които
като неrо са окаsали толкова очевиµно и толкова nряко въsµействие върxy
човеmката история. Yрõан II е nаnата, който nриsовава xристияните µа sаnочнат
война sа въsвръmане на Светите uеста от umсmлuаните, с което слаrа началото
на кръстоносните nоxоµи.
Yрõан II, чието истинско иuе е Оµо µtо Aаaери, е роµен около 1042 r. õлиsо
µо qренския rраµ mатийон-сmр-Марн. Проиsxоaµа от rоляu роµ qренски
õлаrороµниnи и е nолyчил µоõро оõраsование. В uлаµите си rоµини е õил
арxиµякон в Рейuс. По-късно става nослеµователно õенеµиктински uонаx, rлава
на uонаmески орµен, карµинал и накрая, в 1088 r., е иsõран sа nаnа.
Yрõан е силен, µеен и nолитически µалновиµен nаnа, но не това uy осиryри
uясто в таsи книrа. Съõитието, с което Yрõан II най-вече се nоuни, става на 27
ноеuври 1095 r. Hа таsи µата той свиква rоляu nърковен съõор във qренския rраµ
Клерuон. Таu nреµ uноrоxиляµно uноaество Yрõан nроиsнася uоaе õи
еµинствената реsyлтатна реч в историята - реч, чието въsµействие mе се чyвства
оmе векове нареµ в Евроnа. В нея Yрõан sаявява, че селµayкските тyрnи, sавsели
Светите uеста, rи оскверняват и nречат на xристиянските nоклонниnи. Yрõан
nриканва nялото xристиянство µа се вµиrне на свеmена война - на rоляu
кръстоносен nоxоµ, sа µа си въsвърне Светите uеста. Hо Yрõан е толкова xитър, че
не раsчита саuо на алтрyистични nоµõyµи. Той nосочва, че Светите uеста са uноrо
õоrати и nлоµороµни - µалеч nо-õоrати от nренаселените sеuи в xристиянска
Евроnа. Hакрая nаnата оõявява, че yчастието в кръстоносния nоxоµ mе sаuени
nокаянието и mе осиryри на всеки оnроmение на всичките uy rреxове.
Bлестяmата реч на Yрõан, която µокосва стрyните както на най-висmите nоµõyµи,
така и на най-сеõичните, nреµиsвиква nлаuенно въоµymевление y слymателите
uy. Оmе nреµи µа е sавърmил речта си, тълnата креmи ,Деyс ле волт!~ (Bоr иска
това), което скоро mе стане õойният вик на кръстоносnите. Саuо слеµ няколко
uесеnа тръrва nървият кръстоносен nоxоµ. mе nослеµва µълrа nореµиnа свеmени
войни (rолеuите кръстоносни nоxоµи са осеu и оmе uноrо nо-неsначителни), които
оõxваmат nериоµ от около µвеста rоµини.
Саuият Yрõан yuира в 1099 r., µве сеµuиnи слеµ като nървите кръстоносnи
са въsвърнали Ерyсалиu, но nреµи вестта sа това µа стиrне µо nаnата.
Еµва ли е неоõxоµиuо µа оõясняваuе sначението на кръстоносните nоxоµи.
Както всички войни, те ynраaняват nряко въsµействие върxy yчастниnите и
върxy nивилното население, слyчило се на nътя иu. Hо стават nричина sа õлиsък
µосеr на 3аnаµна Евроnа с виsантийската и исляuската nивилиsаnия, които nо
онова вреuе са sначително nо-наnреµнали от sаnаµноевроnейската. Тоsи µосеr
nоuаrа µа се nоµrотви nътят къu Ренесанса, който на свой реµ µовеaµа µо nълния
раsnвет на съвреuенната евроnейска nивилиsаnия.
Паnа Yрõан II наuери uясто в таsи книrа не саuо sараµи оrроuното
sначение на кръстоносните nоxоµи, а и sаmото те еµва ли mяxа µа õъµат
осъmествени õеs неrовото вµъxновено слово. Очевиµно и yсловията са õили
наsрели sа такова неmо, иначе неrовата реч mеmе µа остане rлас в nyстиня. 3а µа
се слоaи началото на rоляuо евроnейско µвиaение, е õило нyaно воµачеството на
някоя nентрална qиryра. Таsи роля не õи nоел нито еµин uонарx. (Ако наnриuер
някой rерuански иunератор оõявеmе свеmена война на тyрnите и nовеµеmе
войските си на кръстоносен nоxоµ, трyµно е µа се каaе колко анrлийски риnари
mяxа µа uy се nритекат на nоuоm.) По онова вреuе в 3аnаµна Евроnа иuа саuо
еµна личност, чийто авторитет наµxвърля наnионалните rраниnи. Еµинствено
nаnата õи uоrъл µа nреµлоaи неmо, което µа анrаaира nялото sаnаµно
xристиянство с наµеaµата, че rоляu õрой xора mе откликнат на nриsива uy. Bеs
воµачеството на nаnата и õеs неrовата µраuатична реч кръстоносните nоxоµи
вероятно никоrа няuаmе µа sаnочнат.
Оõстоятелствата са такива, че който и µрyr µа µърaеmе nаnската власт, не
õи nреµлоaил кръстоносен nоxоµ sа освоõоaµаване на Светите uеста. Hаnротив, в
uноrо отноmения такова начинание mеmе µа õъµе неnрактично. Повечето
õлаrораsyuни воµачи õиxа се въsµърaали µа наnравят неоõичайно nреµлоaение,
чиито nослеµиnи õиxа õили толкова неnреµвиµиuи. Hо Yрõан II µръsва µа стори
това и nо тоsи начин иuа nо-rоляuо и nо-трайно въsµействие върxy човеmката
история от uноsина µрyrи µалеч nо-иsвестни личности.
52. ОМАР HBH АA-ХАТАB
ок. 586 - 644
Оuар иõн ал-Хатаõ е вторият и вероятно най-великият umсmлuански
xалиq. По-uлаµ съвреuенник на Моxаuеµ, както Пророка той е роµен в Мека.
Точната rоµина на раaµането uy не е иsвестна, но nо всяка вероятност е около 586
r.
Отначало Оuар е еµин от най-върлите nротивниnи на Моxаuеµ и неrовата
нова релиrия. Hо някак неочаквано nриеuа исляuа и слеµ това става еµин от най-
ревностните uy nослеµователи. (Пораsително е сxоµството със Свети Павел, който
nо съmия начин nриеuа xристиянството.) Оuар е еµин от най-nриõлиaените
съветниnи на nророка Моxаuеµ и остава такъв µо края на aивота uy.
В 632 r. Моxаuеµ yuира, õеs µа е оnреµелил свой nриеuник. Оuар õърsа µа
nоµкреnи канµиµатyрата на Аõy Bакр, õлиsък nоuоmник на тъста на Пророка.
Така се иsõяrва õорõата sа власт и става въsuоaно Аõy Bакр µа õъµе всеnриsнат
като nървия xалиq, т.е. като ,наслеµник~ на Моxаuеµ. Аõy Bакр е µостоен воaµ,
но yuира саuо слеµ µве rоµини, той оõаче иsрично оnреµеля sа свой nриеuник
Оuар (който съmо е тъст на Пророка) и така отново е иsõеrната õорõата sа власт.
Оuар става xалиq в 634 r. и е на власт µо 644 r., коrато в Меµина rо yõива еµин
nерсийски роõ. Hа сuъртния си оµър Оuар оnреµеля mестчленна коuисия, която
µа иsõере неrов nриеuник и така оmе веµнъa се иsõяrва въоръaената õорõа sа
власт. Коuисията се сnира на Отuан, третия xалиq, който rосnоµства от 644 µо 656
r.
Преs µесетте rоµини на Оuаровото xалиqство араõите иsвърmват най-
ваaните си sавоевания. Малко слеµ като той nоеuа властта, араõски войски
наxлyват в Сирия и Палестина, които nо онова вреuе са част от Виsантийската
иunерия. В õитката sа Rрuyк (636) араõите yµърaат съкрymителна nоõеµа наµ
виsантийnите. Съmата rоµина nаµа Даuаск, а µве rоµини nо-късно се nреµава
Ерyсалиu. Къu 641 r. араõите вече са sавлаµели nяла Палестина и Сирия и
наnреµват къu µнеmна Тyрnия. В 639 r. навлиsат в Еrиnет, тоrава съmо nоµ
виsантийско rосnоµство. Слеµ три rоµини rо nокоряват.
Араõските наnаµения наµ Hрак, nо онова вреuе част от nерсийската
иunерия на Сасаниµите, sаnочват оmе nреµи Оuар µа nоеuе властта. По вреuе на
неrовото rосnоµство араõите nостиrат ваaна nоõеµа в õитката sа Каµисия (637). В
641 r. nял Hрак е в араõски ръnе. Hо това не е всичко: араõските войски навлиsат
в саuата Персия и в õитката sа Hеxавенµ (642) nечелят реmителна nоõеµа наµ
nослеµния иunератор на Сасаниµите. Коrато в 644 r. Оuар yuира, nо-rоляuата
част от 3аnаµен Hран вече е nреrаsена. Слеµ сuъртта uy араõите не ryõят инерnия.
Hа иsток скоро sавърmват nокоряването на Персия, а на sаnаµ nроµълaават
натиска си наµ Северна Аqрика.
Оõxватът на Оuаровите sавоевания е толкова sначителен, колкото тяxната
трайност. Hран, въnреки че населението uy nриеuа исляuа, в крайна сuетка
въsвръmа неsависиuостта си от араõското rосnоµство. Hо Сирия, Hрак и Еrиnет
не yсnяват µа rо наnравят. Теsи страни са наnълно араõиsирани и остават такива
и µо µнес.
Оuар, раsõира се, е тряõвало µа наuери съответна nолитика, sа µа
ynравлява rоляuата иunерия, sавоmвана от войските uy. Той реmава, че араõите
тряõва µа станат nривилеrирована военна каста в nокорените райони и µа aивеят
в rарниsонни rраµове, отµелени от uестното население. Покорените нароµи са
µлъaни µа отµават nочит на umсmлuанските sавоеватели (rлавно араõи), но иначе
са оставени на сnокойствие. По-конкретно, няuа µа õъµат насилвани µа nриеuат
исляuа. (От това слеµва, че араõските военни yсnеxи са nо-скоро
наnионалистическа sавоевателна война, а не свеmена, nри все че не й лиnсва и
релиrиоsен елеuент.)
Постиaенията на Оuар са наистина внymителни. Слеµ Моxаuеµ той иuа
rлавния nринос sа раsmиряване на исляuското влияние. Bеs неrовите õърsи
sавоевания е съuнително µали исляuът mеmе µа õъµе толкова mироко
раsnространен, колкото е µнес. Освен това nо-rоляuата част от nокорените nо
Оuарово вреuе територии остават sавинаrи араõски. Очевиµно е, раsõира се, че
Моxаuеµ, основният µвиrател, тряõва µа nолyчи rлавната sаслyrа sа всички теsи
съõития. Hо õи õило сериоsна rреmка µа се nренеõреrва nриносът на Оuар.
3авоеванията uy не са автоuатична nослеµиnа от вµъxновителската роля на
Моxаuеµ. Сиryрно mеmе µа се стиrне µо иsвестно раsmиряване на араõските
влаµения, но не и µо оrроuните военни yсnеxи, nостиrнати nоµ неrовото
ръковоµство.
Моaе µа nреµиsвика иsвестна иsненаµа това, че Оuар - qактически
неиsвестен на 3аnаµа - е класиран тyк nо-високо от nрочyти личности като Карл
Велики и Kлий Hеsар. Hо араõските sавоевания, nостиrнати nоµ ръковоµството
на Оuар, и nо раsuери, и nо µълrотрайност са sначително nо-ваaни от
sавоеванията õило на Hеsар, õило на Карл Велики.
53. АmОКА
ок. 300 nр. Хр. - ок. 232 nр. Хр.
Аmока, uоaе õи най-ваaният uонарx в историята на Hнµия, е третият
влаµетел от µинастията Маyря и внyк на нейния основател Hанµраrynта Маyря.
Саuият Hанµраrynта е инµийски военачалник, който в rоµините слеµ каunанията
на Алексанµър Велики sавлаµява nо-rоляuата част от Северна Hнµия, с което
yстановява nървата sначителна иunерия в инµийската история.
Роaµената rоµина на Аmока не е иsвестна; вероятно тя е õлиsо µо 300 r. nр.
Хр. Аmока се въsкачва на трона около 273 r. nр. Хр. Отначало той върви nо
стъnките на µяµо си и се стреuи µа раsmири своята територия чреs военни
µействия. Hа осuата rоµина от rосnоµството си nриклmчва yсnеmно войната
среmy Калинrа, µърaава на иsточното инµийско крайõреaие (rоре-µолy къµето е
сеrаmният mат Ориса). Hо коrато раsõира yaасната nена на таsи nоõеµа, Аmока е
nотресен. Yõитите са сто xиляµи, а ранените оmе nовече. Отчаян и иsnълнен с
yrриsения, Аmока реmава, че няuа µа µовеµе µокрай военното nокоряване на
Hнµия и mе стане nротивник на всяка аrресивна война. Той въsnриеuа õyµиsuа
като своя релиrиоsна qилосоqия и се старае µа nрактикyва µоõроµетелите на
µарuа, които nреµnолаrат искреност, uилостивост и ненасилие.
Колкото µо личните nреµnочитания, Аmока се откаsва от ловyването и
става веrетарианеn. Оõаче nо-ваaни са чисто човеmките и nолитическите асnекти
на линията, която въsnриеuа. Той иsrраaµа õолниnи и реsервати sа aивотни,
nреuаxва uноrо от сyровите sакони, nрокарва nътиmа и nолаrа rриaи sа
наnояването. Дори наsначава нарочни µърaавни слyaители, наречени, µарuа,
които µа nриyчват xората на õлаrочестие и µа насърчават nриятелските иu
вsаиuоотноmения. В неrовите влаµения се толерират всички релиrии, но Аmока
осоõено наõляrа на õyµиsuа, който, естествено, sаnочва µа се раµва на все nо-
rоляuа nоnyлярност. В uноrо чyaµи страни се иsnраmат õyµистки uисионери,
които иuат rоляu yсnеx в Hейлон.
Аmока се раsnореaµа в nялата uy иunерия върxy скали и колони µа се
µълõаят слова sа aивота и µелата uy. Мноrо от теsи nаuетниnи са останали µо
наmи µни. Тяxното uестоnолоaение ни µава µоста вярна инqорuаnия sа
раsuерите на Аmоковите влаµения, а саuите наµnиси са rлавният ни иsточник на
свеµения sа неrовите µела. Меaµy µрyrото, въnросните колони са и великолеnни
nроиsвеµения на иsкyството.
Петµесет rоµини слеµ сuъртта на Аmока иunерията на µинастията Маyря се
раsnаµа, sа µа не се въsстанови вече никоrа. Hо с nоµкреnата, която Аmока окаsва
на õyµиsuа, неrовото влияние върxy света остава uноrо mироко и µълrотрайно.
Коrато се въsкачва на nрестола, õyµиsuът е uалоõройно uестно вероиsnовеµание с
nослеµователи саuо в североsаnаµната част на Hнµия. Коrато Аmока yuира, то
иuа nривърaениnи в nяла Hнµия и õърsо се раsnространява в съсеµните страни.
Повече от всеки µрyr, с иsклmчение на саuия Byµа, Аmока е rлавната nричина sа
nревръmането на õyµиsuа в еµна от основните релиrии в света.
54. СВЕТH АВIYСТHH
354 - 430
Авryстин, aивял в rоµините на ynаµъка на Риuската иunерия, е най-
великият õоrослов на онова вреuе. Hеrовите nроиsвеµения окаsват µълõоко
въsµействие върxy xристиянските µоктрини nреs nялото среµновековие и иuат
влияние µори µнес.
Авryстин е роµен 354 r. в rраµ Таrасте (сеrа Сyкарас в Алaир), на около 70
килоuетра maно от rоляuото крайõреaно среµиmе Хиnо (сеrа Анаõа). Bаmа uy
õил еsичник, а uайка uy ревностна xристиянка. Като õеõе не е nолyчил кръmение.
Оmе в mноmеска въsраст Авryстин nроявява висока интелиrентност и на
mестнайсет rоµини е иsnратен µа се yчи в Картаrен. Таu си вsеuа µърaанка, от
която иuа неsаконороµено µете. Hа µеветнайсетrоµиmна въsраст реmава µа
иsyчава qилосоqия. Скоро става nривърaеник на uани-xейството, релиrия,
yчреµена около 240 r. от nророка Ма-ниxей. 3а uлаµия Авryстин xристиянството
иsrлеaµа несъвърmено. Hо nреs слеµваmите µевет rоµини той uалко nо uалко се
раsочарова от uаниxейството. Коrато става на µвайсет и µевет rоµини, Авryстин се
nреселва в Риu. Малко nо-късно се nреuества в Милано, Северна Hталия, къµето
става nроqесор nо реторика. Таu се sаnоsнава с неоnлатониsuа, виµоиsuенение на
Платоновата qилосоqия, раsраõотено от Плотин nреs III век.
По това вреuе арxиеnискоn на Милано е Аuõроsий. Авryстин слymа някои
от неrовите nроnовеµи, които rо въвеaµат в еµно ново, nо-иsискано светоyсеmане
на xристиянството. Hа трийсет и µве rоµини той се nокръства - някоrаmният
неверник става ревностен nроnовеµник на xристиянството. В 387 r. Авryстин
nолyчава светото кръmение от Аuõроsий и скоро слеµ това се sавръmа в роµния си
Таrасте.
В 391 r. става nоuоmник на арxиеnискоnа на Хиnо. Пет rоµини nо-късно той
yuира и четирийсет и µве rоµиmният Авryстин е вече новият арxиеnискоn на
Хиnо. До края на aивота си остава на таsи µлъaност.
Макар Хиnо µа не е ваaен среµиmен rраµ, Авryстиновите качества са
толкова очеõийни, че той скоро става еµин от най-yваaаваните nърковни
nървенnи. Въnреки че е слаõотелесен, с nоuоmта на õърsоnисnи Авryстин yсnява
µа състави uноrо релиrиоsни съчинения. До нас са µостиrнали около 500 от
неrовите nроnовеµи и наµ 200 от nисuата uy. От книrите uy най-иsвестни и силни
са ,Iраµ Bоaи~ и ,Hsnовеµи~. Втората, еµно от най-nрочyтите aития, nисани
някоrа, е съставяна, коrато Авryстин е õил uеaµy четирийсет и nетµесет rоµини.
Мноrо от nисuата и nроnовеµите uy са nосветени и отxвърлят сxваmанията
на uаниxейnите, µонатистите (отnеnническа xристиянска секта) и nелаrианството
(оmе еµна еретична xристиянска rрynировка). Дисnyтът с nелаrианnите съµърaа
съmествена част от верските въsrлеµи на Авryстин. Пелаrий е анrлийски uонаx,
nристиrнал в Риu около 400 r. Таu той иsлаrа няколко интересни õоrословски
сxваmания. Всеки от нас, каsва Пелаrий, е лиmен от nървороµния rряx, така че
сuе своõоµни µа иsõираuе uеaµy µоõро и sло. Hреs nравеµен aивот и µоõри µела
всеки uоaе µа nостиrне иsõавление.
Влиянието на Свети Авryстин е µонякъµе nричина въsrлеµите на Пелаrий
µа õъµат оõявени sа еретични, а саuият Пелаrий (който вече няuа nраво µа влиsа
в Риu) µа õъµе отлъчен от nърквата. Сnореµ Авryстин всички xора са оnетнени от
Аµаuовия rряx. Те не са в състояние µа nостиrнат иsõавление саuо със соõствени
yсилия и µоõри µела. 3а това е нyaна Bоaията uилост. Поµоõни въsrлеµи са
иsлаrани и nреµи; но Авryстин rи раsmирява и с nроnовеµите си yкреnва
xристиянската nоsиnия nо теsи въnроси, която nо-късно става неиsuенна.
Авryстин sастъnва rлеµиmето, че Bоr вече sнае кои mе nолyчат сnасение и
кои не, слеµователно някои са nреµоnреµелени µа õъµат сnасени. Таsи иµея окаsва
влияние върxy някои nо-късни õоrослови като Свети Тоuа Аквински и Æан
Калвин.
Моaе õи nо-ваaно µори от µоктрината sа nреµоnреµелението е отноmението
на Авryстин къu nоловия aивот. Коrато nриеuа xристиянството, Авryстин
наuира sа неоõxоµиuо µа отрече nоловия aивот. (Веµнъa той nиmе: ,Hиmо не
õива µа се иsõяrва nовече от nоловите връsки.~) Hо личната uy õорõа и въsrлеµите
uy на таsи теuа наuират nо-nоµроõно оõяснение в неrовите ,Hsnовеµи~. Пораµи
rолеuия авторитет на Авryстин иsраsените в таsи книrа становиmа ynраaняват
rоляuо влияние върxy среµновековните раsõирания sа nоловия aивот. В
съчиненията си Авryстин свърsва в еµно nонятието sа nървороµния rряx и
nоловия наrон. По вреuето на Авryстин Риuската иunерия върви õърsо къu
ynаµък. В 410 r. Риu е оnyстоmен от вестrотите, nреµвоaµани от Алариx.
Естествено, останалите в иunерията еsичниnи твърµят, че nо тоsи начин
риuляните са накаsани, sаµето са се отрекли от µревните си õоrове и са nриели
xристиянството. Hай-nрочyтото nроиsвеµение на Свети Авryстин - ,Iраµ Bоaи~,
е в иsвестен сuисъл sаmита на xристиянството от nоµоõни оõвинения. Hо таsи
книrа е и nяла qилосоqия на историята, която mе окаaе sначително влияние
върxy nо-късните съõития в Евроnа. Авryстин sастъnва rлеµиmето, че Риuската
иunерия няuа онова rоляuо sначение, което й се nриnисва; че такова sначение
няuа нито Риu, нито който и µа õило sеuен rраµ. Сnореµ неrо uноrо nо-ваaно е
иsrраaµането на ,неõесния rраµ~ - с µрyrи µyuи, µyxовният наnреµък на
човечеството. Двиrателната сила на тоsи наnреµък, естествено, е Hърквата.
(,Hяuа иsõавление иsвън Hърквата.~) От това слеµва, че иunераторите, õили те
еsичниnи, xристияни или варвари, съвсеu няuат онова sначение, което nаnата и
nърквата иuат.
Въnреки че саuият Авryстин не nрави nослеµната крачка, лоrиката на
арryuента uy лесно воµи µо иsвоµа, че ynравниnите, които във всички слyчаи са
вреuенни, тряõва µа õъµат nоµчинени на nаnата. Среµновековните nаnи с раµост
nравят тоsи иsвоµ и така Авryстиновите µоктрини nолаrат основата на
nроµълaителния конqликт uеaµy nърквата и µърaавата, с който векове нареµ mе
се xарактериsира евроnейската история.
Проиsвеµенията на Авryстин nренасят някои елеuенти от rръnката
qилосоqия в среµновековна Евроnа. По-конкретно, неоnлатониsuът окаsва силно
влияние върxy раsõиранията на Авryстин и nо тоsи начин - върxy xристиянската
qилосоqия nреs среµновековието. 3аслyaава съmо µа отõелеaиu, че µалеч nреµи
Декарт Авryстин е µал иsраs на uисълта ,Диmаu, слеµователно съmествyваu~,
uакар и с µрyrи µyuи, естествено.
Авryстин е nослеµният от rолеuите xристиянски õоrослови nреµи uрачното
среµновековие и неrовите nроиsвеµения оставят nърковната µоктрина
nриõлиsително в такъв виµ, в който тя mе съmествyва µо края на среµните векове.
Той е най-личният от Отnите на латинската nърква и nроиsвеµенията uy наuират
uноrо читатели среµ µyxовенството. Hеrовите въsrлеµи sа сnасението, nоловия
aивот, nървороµния rряx и nо uноrо µрyrи въnроси не остават rлас в nyстиня.
Мноsина nо-късни католически õоrослови като Свети Тоuа Аквински, а и
nротестантските воµачи Ayтер и Калвин иsnитват силното влияние на Авryстин.
Той yuира в Хиnо в 430 r. на mейсет и сеµuата си rоµина. По това вреuе
rраµът е оõсаµен от ванµалите, еµно от варварските nлеuена, наxлyли в
раsnаµаmата се Риuска иunерия. Hяколко uесеnа nо-късно те rо sавлаµяват и
оnоaаряват, но Авryстиновата õиõлиотека и катеµралата остават неsасеrнати.
55. YHARМ ХАРВH
1578 - 1657
Yиляu Харви, великият анrлийски uеµик, открил кръвооõраmението и
сърµечната µейност, е роµен в 1578 r. в rраµ mоyкстоyн, Анrлия. 3наuенитата uy
книrа ,Анатоuичен трактат sа µвиaението на сърnето и кръвта y aивотните~,
иsляsла в 1628 r., с nраво е наречена най-sаõелеaителното nроиsвеµение в nялата
история на qиsиолоrията. Всъmност тя е отnравната точка на съвреuенната
qиsиолоrия. Hейното nървостеnенно sначение се крие не в неnосреµственото й
nрилоaение, а в основната nреµстава, която µава sа µейността на човеmкото тяло.
3а нас, µнеmните xора, кръвооõраmението е µаµеност, неmо, което се
раsõира от саuо сеõе си, така че теорията на Харви иsrлеaµа наnълно естествена.
Hо това, което ни се стрyва съвсеu nросто и ясно, не е õило толкова очевиµно sа
някоrаmните yчени. Hавреuето виµни õиолоsи са sастъnвали такива въsrлеµи: а)
xраната се nревръmа в кръв в сърnето; õ) сърnето õие кръвта (както се õие
uасло); в) артериите са nълни с въsµyx; r) сърnето nроиsвеaµа ,aиsнени
сnиртове~; µ) и във вените, и в артериите кръвта се µвиaи на nриливи и отливи и
nонякоrа стиrа µо сърnето, а nонякоrа не.
Iален, най-великият uеµик на античния свят, човек, който лично е nравил
uноrо µисекnии и се е sаниuавал със сърnето и кръвоносните съµове, µори не е
nоµоsирал, че съmествyва кръвооõраmение. Hито nък Аристотел, въnреки
rолеuия uy интерес къu õиолоrията. Дори слеµ като книrата на Харви е
nyõликyвана, uноrо uеµиnи не nриеuат иµеята uy, че кръвта в човеmкото тяло
nостоянно се nреоõръmа в sатворената систеuа на кръвоносните съµове, като
сърnето е µвиrателят на нейното µвиaение.
Харви стиrа µо иµеята sа кръвооõраmението чреs nроста аритuетична
сuетка. Той иsчислява, че количеството кръв, което сърnето иsxвърля nри всеки
свой yµар, е около µве yнnии. Тъй като то nрави къu 72 yµара в uинyта, nростото
yuноaение воµи µо иsвоµа, че всеки час сърnето иsxвърля в аортата около 540
nаyнµа` кръв. Hо това µалеч наµxвърля среµното теrло на човека, а оmе nовече -
количеството кръв в човеmкото тяло.
¡` По наmата uерна систеuа това nрави 250 кr. - B. nр.]
3а Харви става очевиµно, че еµна и съmа кръв nостоянно се реnиклира nреs
сърnето. Стиrнал µо таsи xиnотеsа, в течение на µевет rоµини Харви nрави
ексnериuенти и иsвърmва вниuателни наõлmµения, sа µа оnреµели µетайлите на
кръвооõраmението.
В книrата си той неµвyсuислено sаявява, че nреs артериите кръвта иsлиsа
от сърnето, а nреs вените се връmа в неrо. Понеaе не раsnолаrа с uикроскоn,
Харви не е в състояние µа виµи каnилярите, uиниатmрните кръвоносни съµове,
които nренасят кръвта от най-uалките артерии µо вените, но nравилно се µосеmа
sа тяxното съmествyване. (Каnилярите са открити от италианския õиолоr
Малnиrи няколко rоµини слеµ сuъртта на Харви.)
Харви nиmе съmо, че раõотата на сърnето е µа вкарва кръв в артериите. По
тоsи и nо-всички останали rлавни въnроси теорията на Харви е nо съmество
nравилна. Освен това той nреµставя оõилни ексnериuентални µокаsателства и
µоõре оõuислени µовоµи в nоµкреnа на теорията си. Въnреки че отначало е
nосреmната със силен отnор, къu края на aивота uy тя е вече оõmоnриета.
Харви раõоти и върxy еuõриолоrията и uакар nостиaенията uy в таsи
насока µа не uоrат µа се сравнят с откриването на кръвооõраmението, те съmо
sаслyaават вниuание. Той е оnитен наõлmµател и с книrата си ,3а
раsuноaаването на aивотните~, иsляsла в 1651 r., nоставя началото на
съвреuенните иsслеµвания в еuõриолоrията. Поµоõно на Аристотел, от чиито
въsrлеµи е силно nовлиян, Харви отxвърля теорията sа nреqорuиsuа -
xиnотеsата, че µори в най-ранния си стаµий sароµиmът иuа съmото yстройство
като aивотното, саuо че в uноrо nо-uалки раsuери. Харви sастъnва nравилното
rлеµиmе, че крайният nроµyкт на sароµиmа се раsвива nостеnенно.
Харви иuа µълъr, интересен и õлаrоnолyчен aивот. Като mноmа се yчи в
колеa къu Кейuõриµaкия yниверситет. В 1600 r. sаuинава sа Hталия, sа µа слеµва
uеµиnина в yниверситета на Паµyа, nо онова вреuе uоaе õи най-µоõрата
uеµиnинска mкола в света. (Iалилей е nроqесор таu nо съmото вреuе, но не е
иsвестно µваuата µа са се среmали някоrа.) В 1602 r. Харви nолyчава µокторска
стеnен в Паµyа. Слеµ това се sавръmа в Анrлия, къµето иuа µълrа и yсnеmна
кариера като лекар. Меaµy nаnиентите uy са µваuа анrлийски крале (Дaейuс I и
Hарлs II), както и иsвестният qилосоq mрансиs Bейкън. Харви nреnоµава
анатоuия в Меµиnинския колеa в Aонµон и веµнъa µори е иsõран sа nреsиµент на
колеaа, но откаsва µа nриеuе таsи µлъaност. Hsвън частната си nрактика той
µълrи rоµини е rлавен лекар на лонµонската õолниnа ,Свети Вартолоuей~. Коrато
в 1628 r. иsлиsа книrата uy sа кръвооõраmението, той се nрочyва в nяла Евроnа.
Æенен е, но няuа µеnа. Yuира в 1657 r. в Aонµон на сеµеuµесет и µевет rоµини.
56. TРHЕСТ РTДTРmОРД
1871 - 1937
Tрнест Ръµърqорµ е сuятан оõикновено sа най-rолеuия qиsик
ексnериuентатор на XX век. Той е nентралната qиryра, µовела µо nоsнанията ни
sа раµиоактивността, и човекът, nоставил начало на иsyчаването на яµрената
qиsика. Освен оrроuното иu теоретично sначение неrовите открития наuират
mироко nрилоaение в реµиnа оõласти: атоuното оръaие, атоuните
електроnентрали, раµиоактивните иsотоnи и раµиоuетрията. Hеrовото влияние
върxy света е µълõоко, вероятно оmе расте и навярно mе õъµе µълrотрайно.
Ръµърqорµ е роµен и иsраснал в Hова 3еланµия. Yчи в Кентърõърийския
колеa и на µвайсет и три rоµини иuа вече три наyчни стеnени (õакалавър на
иsкyствата, uаrистър на иsкyствата и õакалавър на наyките). Слеµваmата rоµина
е yµостоен със стиnенµия sа Кейuõриµaкия yниверситет, къµето три rоµини се
sаниuава с иsслеµователска раõота nоµ ръковоµството на Дa. Дa. Тоuсън, еµин от
най-виµните yчени nо онова вреuе. Двайсет и сеµеu rоµиmен, вече е nроqесор nо
qиsика в канаµския yниверситет ,Макrил~, къµето остава µевет rоµини. В 1907 r.
се sавръmа в Анrлия, sа µа оrлави qакyлтета nо qиsика в Манчестерския
yниверситет. В 1919 r. се nреxвърля в Кейuõриµa, тоsи nът като µиректор на
лаõораторията ,Кавънµиm~, къµето остава µо края на aивота си.
Раµиоактивността е открита в 1896 r. от qренския qиsик Антоан-Анри
Bекерел, който тоrава nравел оnити с yранови съеµинения. Bекерел скоро sаryõил
интерес къu таsи теuа, тъй че основните си sнания sа раµиоактивността µълaиu
на mироките иsслеµвания на Ръµърqорµ. (Мария и Пиер Кmри откриват оmе µва
раµиоактивни елеuента - nолоний и раµий, но няuат qyнµаuентални
иsоõретения в таsи насока.) Еµно от nървите открития на Ръµърqорµ е, че
раµиоактивното иsлъчване на yрана се състои от µве съвсеu раsлични съставки,
наречени алqа- и õета-лъчи. По-късно той µеuонстрира естеството на всяка от тяx
(те nреµставляват õърsо µвиaеmи се частиnи) и nокаsва, че иuа трета съставка,
наречена от неrо rаuа-лъчи.
Ваaна черта на раµиоактивността е енерrията. Bекерел, съnрysите Кmри и
nовечето µрyrи yчени сuятали, че тя иµва от някакъв вънmен иsточник. Hо
Ръµърqорµ µокаsва, че въnросната енерrия - uноrо nо-силна от таsи, която се
освоõоaµава nри xиuически реакnии - се отµеля от вътреmността на отµелните
yранови атоuи. Така той nръв стиrа µо ваaната конnеnnия sа атоuната енерrия.
Yчените винаrи са твърµели, че отµелните атоuи са нераsрymиuи и
неиsuенни. Ръµърqорµ с nоuоmта на своя талантлив uлаµ асистент mреµерик
Соµи yсnява µа nокаaе, че коrато еµин атоu иsлъчва алqа- или õета-лъчи, той се
nревръmа в µрyr виµ атоu. Отначало xиuиnите откаsвали µа nриеuат това; но
Ръµърqорµ и Соµи nровели nяла nореµиnа раµиоактивни раsnаµания, които
nревръmат yрана в олово. Ръµърqорµ иsuерва и стеnента на раsnаµане и така
стиrа µо ваaното nонятие ,nолyaивот~. Скоро това µовеaµа µо раsвитието на
раµиоuетрията, която става еµин от най-съmествените и nолеsни наyчни uетоµи
със sаõелеaително nрилоaение в rеолоrията, арxеолоrията, астроноuията и uноrо
µрyrи оõласти.
С теsи иsyuителни открития в 1908 r. Ръµърqорµ сnечелва Hоõеловата
наrраµа (която и Соµи nолyчава nо-късно), но най-rоляuото uy nостиaение
теnърва nреµстои. Той вече е sаõеляsал, че õърsо µвиaеmите се алqа-частиnи
uоrат µа nреuинават nреs тънко sлатно qолио - õеs µа оставят виµиuа слеµа! -
въnреки че uалко се отклоняват. Това nокаsва, че sлатните атоuи не са
неnрониnаеuи като ,õилярµни тоnки~ - както сuятали µотоrава yчените, - а са
,uеки~ отвътре. От това õи слеµвало, че uалките твърµи алqа-частиnи uоrат µа
nреuинават nреs sлатните атоuи като кyрmyu nреs nиxтия.
3аеµно с Iайrер и Марсµън, nо-uлаµи от неrо сътрyµниnи, Ръµърqорµ
открива, че част от алqа-частиnите силно се отклоняват nри µосеrа със sлатното
qолио, qактически някои µори отскачат! Той nреµyсеmа, че nреµстои неmо
rоляuо и nовтаря uноrо nъти ексnериuента, като õрои вниuателно частиnите,
които се раsnръсват в раsлични nосоки. Тоrава чреs uноrо трyµен, но крайно
yõеµителен uатеuатически аналиs Ръµърqорµ µокаsва, че иuа саuо еµин начин µа
се оõяснят реsyлтатите от оnита: sлатният атоu се състои nочти иsnяло от nраsно
nространство, а nочти nялата uаса на атоuа е съсреµоточена в еµно ,яµро~, което
се наuира в среµата!
В µоклаµа си (1911) Ръµърqорµ раsõива саuо с еµин yµар, и то sавинаrи,
оõичайната ни nреµстава sа света. mоu µори nарче uетал - ya най-твърµото тяло
- е най-вече nраsно nространство, тоrава всичко, което сuе сuятали sа
съmествено, иsвеµнъa се раsnаµа на uалки частички, които се myрат в õеsкрайна
nраsнота!
Откритото от Ръµърqорµ атоuно яµро е основата на всички съвреuенни
теории sа строеaа на атоuа. Коrато µве rоµини nо-късно Hилс Bор nyõликyва
nрочyтия си µоклаµ, в който nреµставя атоuа като uиниатmрна слънчева систеuа,
nоµчинена на квантовата uеxаника, той иsnолsва като отnравна точка на своя
uоµел Ръµърqорµовия атоu с яµро. Съmото nравят Хайsенõерr и mрtоµинrер,
коrато съsµават своите nо-слоaни и yсъвърmенствани uоµели на атоuа.
Откритието на Ръµърqорµ воµи µо нов µял в наyката: иsyчаването на
саuото яµро. Ръµърqорµ се окаsва nионер и в таsи оõласт. В 1919 r. той yсnява µа
nревърне аsотни яµра в кислороµни, като rи õоuõарµира с õърsо µвиaеmи се алqа-
частиnи. Това е nостиaение, което наµxвърля и най-сuелите uечти на µревните
алxиuиnи.
Скоро става ясно, че яµрените nревъnлъmения uоaе µа са иsточникът на
слънчевата енерrия. А nреµиsвиканото иu трансqорuиране е съmността на
атоuните оръaия и атоuните електроnентрали. В тоsи сuисъл откритието на
Ръµърqорµ µалеч наµxвърля чисто наyчния интерес.
Hsклmчителната личност на Ръµърqорµ неиsuенно е nравила силно
вnечатление на всички, които са влиsали в µосеr с неrо. Той е õил еµър,
rръuоrласен човек с неиsчерnаеuа енерrия и саuоyвереност и очевиµна лиnса на
скроuност. Коrато неrов колеrа nоµxвърлил неmо sа неоõичайната uy сnосоõност
µа стои винаrи ,на rреõена на вълната~ в наyката, Ръµърqорµ uиrоu отrоворил:
,А sаmо не? Та нали аs съsµаµоx вълната!~
57. ÆАH КАAВHH
1509 - 1564
Прочyтият nротестантски õоrослов и нравоyчител Æан Калвин е еµна от
rлавните qиryри в евроnейската история. Hеrовите въsrлеµи nо такива
раsнооõраsни въnроси като õоrословие, ynравление, лична нравственост и
раõотни навиnи окаsват влияние nовече от 400 rоµини върxy aивота на стотиnи
uилиони xора.
Æан Калвин (истинското uy nреsиuе е Ковен или mовен) е роµен в 1509 r.
във qренския rраµ Hоайон. Полyчава солиµно оõраsование. Слеµ като nосеmава
,Колеa µе Монтаrm~ в Париa, отива µа слеµва nраво в Орлеанския yниверситет.
Hsyчава nраво и в Byрa.
Калвин е саuо осеurоµиmен, коrато Мартин Ayтер раsлеnва на nърковната
врата във Витенõерr своите µеветµесет и nет теsиса, с което слаrа началото на
nротестантската Реqорuаnия. Калвин е въsnитан като католик, но в uлаµеaките
си rоµини въsnриеuа nротестантството. 3а µа иsõеrне nреслеµвания, скоро
наnyска Париa, къµето е aивял, и слеµ като nътyва иsвестно вреuе, се yстановява
в Bаsел, mвейnария. Таu aивее nоµ чyaµо иuе, µокато yсилено иsyчава
õоrословие. Двайсет и сеµеu rоµиmен, иsµава в 1536 r. най-иsвестния си трyµ -
,Hнститynии на xристиянската релиrия~. Прочyва се иuенно с таsи книrа, в
която са съõрани основните nротестантски въsrлеµи, nреµставени систеuно в
раsõираеuа qорuа.
По-късно съmата rоµина nосеmава Æенева, къµето nротестантството õърsо
наõира сили. Поканват rо µа остане таu като yчител и воµач на nротестантската
оõmност. Скоро въsникват конqликти uеaµy върлия nyритан Калвин и
aеневските rраaµани и в 1538 r. той е nринyµен µа наnyсне. В 1541 r. rо канят
отново µа се върне, nриеuа и става не саuо еµинственият релиrиоsен воµач на
rраµа, но и uноrо µеен nолитически лиµер, какъвто е µо сuъртта си nреs 1564 r.
Hа теория Калвин не е õил µиктатор в Æенева; uноrо от rраaµаните иuат
иsõирателни nрава, а rоляuа част от оqиnиалната nолитическа власт се
ynраaнява от µвайсет и nет членен съвет. Калвин не е неrов член и uоaе µа õъµе
иsrонен nо всяко вреuе, ако sа оставането uy няuа съrласие на uноsинството
(което и става в 1538 r.). Hа nрактика оõаче Калвин е rосnоµар на rраµа, а слеµ
1555 r. става nо съmество саuоµърaеn.
Поµ неrовото ръковоµство Æенева се nревръmа в rлавен nротестантски
nентър на Евроnа. Калвин ynорито се оnитва µа съµейства sа раsnространяването
на nротестантството в µрyrи страни, nо-конкретно във mранnия, и sа иsвестно
вреuе Æенева е нариичана ,nротестантският Риu~. Слеµ sавръmането си в
Æенева еµна от nървите uy раõоти е µа въвеµе nял реµ клерикални раsnореµõи sа
таuоmната реqорuаторска nърква. После те mе станат оõраsеn sа
реqорuаторските nъркви в Евроnа. Докато е в Æенева, Калвин nиmе uноrо
внymителни релиrиоsни трактати и nроµълaава µа nрераõотва ,Hнститynиите на
xристиянската релиrия~. Освен това иsнася реµиnа скаsки върxy õоrословието и
Bиõлията.
Калвинова Æенева е сxоластичен и nyритански rраµ. Прелmõоµеянието и
раsвратът се сuятат sа теaки nрестъnления, а xаsартът, nиянството, танnите и
nеенето на неnрилични nесни са строrо sаõранени и uоrат µа µовеµат µо сyрово
накаsание. Със sакон се иsисква в оnреµелени часове µа се nосеmава nърквата,
къµето оõичайни са nреµълrите nроnовеµи.
Калвин yсилено насърчава nрилеaанието в раõотата и наõляrа на
оõраsованието. Huенно nо неrово вреuе е съsµаµен Æеневският yниверситет.
Калвин е õил човек с крайна нетърnиuост и се раsnравял aестоко с всички,
които сuятал sа еретиnи. Hай-nрочyтата uy aертва (а те са µоста) е Миmел Серве,
uеµик и õоrослов от исnански nроиsxоµ, който не вярвал в yчението sа Троиnата.
Коrато Серве се оsовал в Æенева, õил sаµърaан, съµен sа ерес и иsrорен на
клаµата (1553). По вреuето на Калвин са иsrорени оmе няколко µymи, sаnоµоsрени
в uаrtосничество.
Калвин yuира в Æенева в 1564 r. Æенен е, но остава вµовеn в 1549 r., а
еµинственото uy µете nочинало nри саuото раaµане.
Iлавното sначение на Калвин се крие не в nряката uy nолитическа µейност,
а в sастъnваната от неrо иµеолоrия. Той наõляrа на авторитета и sначението на
Bиõлията и като Ayтер отxвърля властта и sначението на Риuокатолическата
nърква. Поµоõно на Ayтер, Свети Авryстин и Свети Павел, Калвин твърµи, че
всички xора са rреmниnи и че сnасение носят не µоõрите µела, а вярата и саuо
вярата. Осоõено вnечатление nравят неrовите nреµстави sа nреµоnреµелението и
nориnанието. Сnореµ Калвин Bоr отµавна е реmил - õеs оrлеµ на всякакви
sаслyrи - кой mе õъµе сnасен и кой осъµен. Тоrава sаmо човек тряõва µа се
стреuи µа õъµе нравствен? Калвин отrоваря, че ,иsõраните~ (т. е., xората, които
Bоr е иsõрал µа nриеuат Христа и sа това µа nолyчат оnроmение) са
nреµоnреµелени от Bоrа µа õъµат nравеµни. Hначе каsано, mе nолyчиu сnасение не
sаmото сuе µоõри, а сuе µоõри, sаmото сuе иsõрани µа nолyчиu сnасение. Hа някои
това yчение uоaе µа се виaµа странно, но еµва ли uоaе µа иuа съuнение, че то е
вµъxновило uноsина калвинисти µа воµят õлаrочестив и nравеµен aивот.
Калвин е ynраaнил rоляuо влияние върxy света. Bоrословските µоктрини
uy сnечелват в крайна сuетка nовече nослеµователи, отколкото иuа Ayтер.
Въnреки че Северна Iерuания и Сканµинавия са nреµиuно лmтерански страни,
mвейnарnите и xоланµnите са калвинисти. В Полmа, Yнrария и Iерuания иuа
sначителни калвинистки uалnинства. Преsвитерианnите в mотланµия са
калвинисти, каквито са и xyrенотите във mранnия, и nyританите в Анrлия. В
Аuерика, раsõира се, отµавна иuа силно nyританско влияние.
Калвинова Æенева е õила nо-скоро теокраnия, отколкото µеuокраnия, но
крайният реsyлтат от калвиниsuа все nак е nо-rоляuа µеuокраnия. Това, че в
толкова uноrо страни калвинистите са uалnинство, uоaе õи rи е nринyµило µа
иuат nреµnочитания къu оrраничаването на yстановената власт; а не е иsклmчено
nричината µа е в сравнително µеuократичната вътреmна орrаниsаnия на
калвинистките nъркви. Каквато и µа е тя, nървите калвинистки креnости
(mвейnария, Холанµия и Великоõритания) се nревърнаxа и в креnости на
µеuокраnията.
Твърµи се, че калвинисткото yчение е rлавният qактор sа съsµаването на т.
нар. ,nротестантска трyµова етика~ и sа въsxоµа на каnиталиsuа. Трyµно е µа се
каaе µо каква стеnен това твърµение е основателно. Холанµnите наnриuер µалеч
nреµи Калвин са иsвестни като трyµолmõив нароµ. От µрyrа страна, иsrлеaµа
нелоrично µа µоnyснеu, че неrовото твърµо иsраsено отноmение къu yсиления
трyµ не е окаsало влияние на nослеµователите uy. (Калвин µоnyска nроuяна на
раõотата и на интересите - nрактика, осъaµана от nовечето ранни xристиянски
нравоyчители, но nък µоnринесла uноrо sа раsвитието на каnиталиsuа.)
Как µа õъµе класиран Калвин в таsи книrа? Hеrовото влияние наuира
nотвърaµение nреµиuно в 3аnаµна Евроnа и Северна Аuерика, но nреs
nослеµното столетие то ряsко наuалява. Във всеки слyчай rоляuа част от
sаслyrата sа съmествyването на калвиниsuа вече õе nриnисана на nо-ранни
личности като Hсyс, Свети Павел и Ayтер.
При все че nротестантската Реqорuаnия е съõитие с rоляuо историческо
sначение, ясно е, че на Мартин Ayтер nринаµлеaи rлавната роля sа
раsnространението uy. Саuият Калвин е саuо еµин от няколкото влиятелни
nротестантски воµачи, иsµиrнали се слеµ Ayтер. Така nоrлеµнато, Калвин тряõва
µа õъµе класиран µоста nо-наsаµ от неrо. От µрyrа страна, той тряõва µа õъµе
nоставен µоста nо-наnреµ от qилосоqи като Волтер и Рyсо, отчасти sаmото
влиянието uy е µва nъти nо-µълrотрайно от тяxното, отчасти sаmото неrовите
въsrлеµи са окаsали толкова µълõоко въsµействие върxy aивота на
nослеµователите uy.
58. IРЕIОР МЕHДЕA
1822 - 1884
Iреrор Менµел е mироко иsвестен µнес като човека, открил основните
nринnиnи на наслеµствеността. Оõаче nриaиве е невsрачен австрийски uонаx и
лmõител в наyката, чиито õлестяmи иsслеµвания остават nренеõреrнати от
наyчния свят.
Менµел е роµен в 1822 r. в rраµ Хайнnенµорq, nо онова вреuе в rраниnите
на австрийската иunерия, а сеrа част от Hеxия. В 1843 r. nостъnва в авryстински
uанастир в Bрmн, Австрия (сеrа Bърно в Hеxия). В 1847 r. е ръкоnолоaен sа
свеmеник. В 1850 r. nолаrа иsnит, sа µа nолyчи yµостоверение sа yчител. Проваля
се на иsnита, като nолyчава най-ниските õелеaки nо õиолоrия и rеолоrия!
Въnреки това аõатът, който отrоваря sа uанастира, rо иsnраmа във Виенския
yниверситет, къµето от 1851 µо 1853 r. иsyчава uатеuатика и естествени наyки.
Менµел така и не nолyчава yчителско yµостоверение, но от 1854 µо 1868 r. е
sаuестник-yчител nо естествени наyки в Bрmнското uоµерно yчилиmе.
От 1856 r. той sаnочва nрочyтите си оnити в растениевъµството. В 1865 r.
вече е qорuyлирал своите sаõелеaителни sакони sа наслеµствеността и rи е
nреµставил в µоклаµ nреµ Дрyaеството nо естествена история в Bрmн. В 1866 r.
оõнароµва реsyлтатите си в ,Трансакnии~, орrан на µрyaеството, в статия,
оsаrлавена ,Ексnериuенти с растителни xиõриµи~. Три rоµини nо-късно в съmото
сnисание иsлиsа нова статия. Макар ,Трансакnии~ µа не е nрестиaно сnисание, то
се nолyчава в rолеuите õиõлиотеки. Освен това Менµел иsnраmа коnие от µоклаµа
си на Карл Hеrели, виµен yчен, коrато става µyuа sа наслеµственост. Hеrели
nрочита µоклаµа и nраmа отrовор на Менµел, õеs µа е yсnял µа сxване оrроuното
uy sначение. После вече никой не оõръmа вниuание на Менµеловите статии и
nовече от трийсет rоµини те остават nочти наnълно sаõравени.
Трyµът на Менµел е nреоткрит еµва в 1900 r., коrато триuа раsлични yчени
(xоланµеnът Хyrо µе mриs, rерuанеnът Карл Коренс и австриеnът Ериx qон
Hерuак), които раõотят неsависиuо еµин от µрyr, nоnаµат на Менµеловата статия.
Всеки от тяx е иsвърmвал саuостоятелни õотанически оnити; всеки е открил
саuостоятелно Менµеловите sакони; nреµи µа nyõликyва реsyлтатите си, всеки е
ровил в съответната литератyра и е nоnаµнал на nървата Менµелова статия; и
всеки се nоsовава µоõросъвестно на неrовия µоклаµ и отõеляsва, че соõствената uy
раõота nотвърaµава иsвоµите на Менµел. Hsyuително тройно съвnаµение! Освен
това съmата rоµина и анrлийският yчен Yиляu Bейтсън се натъква на
Менµеловата статия и õърsа µа nривлече върxy нея вниuанието на µрyrи yчени.
Къu края на rоµината Менµел вече nолyчава nриsнанието, което с nраво е
sаслyaил оmе nриaиве.
Какви са yстановените от Менµел qакти sа наслеµствеността? Преµи
всичко той открива, че всички aиви орrаниsuи съµърaат основни коunоненти -
µнес те се наричат rени, - чреs които наслеµствените xарактеристики се nреµават
от еµно nоколение на µрyrо. При иsслеµваните от Менµел растения всяка
инµивиµyална осоõеност - µа речеu, nветът на сеuето или qорuата на листата -
се оnреµеля от µвойка rени. Отµелното растение наслеµява nо еµин rен от всяка
роµителска µвойка rени. Менµел открива, че ако µвата наслеµени rена са
раsлични (наnриuер еµин rен sа sелени сеuена и µрyr rен sа aълти), тоrава
норuално mе се nрояви въsµействието на nо-силния rен (в слyчая rена sа aълтите
сеuена). Въnреки това nо-слаõият rен не иsчеsва и uоaе µа се nреµаµе на
nотоuството на растението. Менµел yстановява, че всяка реnроµyктивна клетка,
т. е. rаuета (тя отrоваря на сnерuатоsоиµа или на яйnеклетката nри xората)
съµърaа саuо еµин rен от всяка µвойка. Освен това сnореµ неrо е въnрос саuо на
чиста слyчайност кой rен от всяка µвойка mе nоnаµне в µаµена rаuета и mе õъµе
nреµаµен на растението nриеuник.
Макар и леко виµоиsuенени, Менµеловите sакони са отnравната точка на
съвреuенната rенетика. Как е станало тъй, че Менµел, лmõител в наyката, yсnява
µа открие толкова ваaни nринnиnи, yõяrнали от вниuанието на реµиnа иuенити
nроqесионални õиолоsи nреµи неrо? 3а mастие, той е иsõрал sа иsслеµванията си
такива растения, чиито най-отличителни черти се оnреµелят от еµин-еµинствен
виµ rени. Ако те се оnреµеляxа от няколко виµа, иsслеµователската uy раõота
mеmе µа õъµе крайно sатрyµнена. Hо късuетът, които иuа, не õи uy nоuоrнал, ако
Менµел не õеmе толкова nриµирчив и търnелив ексnериuентатор; няuаmе µа uy
nоuоrне и ако не õеmе раsõрал, че е неоõxоµиuо µа наnрави статистически аналиs
на наõлmµенията си. Пораµи слyчайността оõикновено не е въsuоaно µа се
nреµвиµи какви черти mе наслеµи µаµено nоколение. Саuо õлаrоµарение на
оrроuния õрой ексnериuенти (Менµел иuа оnити с 21 000 отµелни растения!) и на
статистическия аналиs на реsyлтатите Менµел yсnява µа иsвеµе своите sакони.
3аконите sа наслеµствеността са ваaна nриµоõивка sа човеmкото sнание, а
rенетиката навярно mе наuери в õъµеmе uноrо nовече nрилоaения, отколкото
µосеrа. Тряõва оõаче µа вsеuеu nоµ вниuание и оmе еµин qактор, коrато реmаваuе
къµе е uястото на Менµел в таsи класаnия. Тъй като nриaиве nостиaенията uy
остават nренеõреrнати, а иsвоµите uy са nреоткрити nо-късно от µрyrи yчени,
Менµеловите иsслеµвания uоaе µа се сторят някоuy иsлиmни. Ако µовеµеu
µокрай тоsи арryuент, uоaеu µа sаклmчиu, че Менµел иsоõmо няuа uясто в таsи
класаnия, какъвто е слyчаят с Aейq Ериксон, Аристарx и Hrнаn 3еuелвайс, чиито
uеста sаеuат Колyuõ, Коnерник и Дaоysеq Aистър.
Оõаче иuа раsлика uеaµy Менµел и тяx. Hеrовите иsслеµвания са sаõравени
саuо sа кратко вреuе и веµнъa nреоткрити, веµнаrа стават mироко иsвестни.
Освен това Де mриs, Коренс и Hерuак, uакар µа стиrат неsависиuо еµин от µрyr µо
неrовите nринnиnи, наистина са чели µоклаµа uy и се nоsовават на иsвоµите,
наnравени от неrо. H накрая, не uоaе µа се каaе, че Менµеловите открития
няuаmе µа окаaат влияние, ако rи няuаmе Де mриs, Коренс и Hерuак. Статията
uy вече е õила вклmчена в uноrотираaна õиõлиоrраqия на трyµовете върxy
наслеµствеността. Рано или късно някой сериоsен иsслеµовател mеmе µа nоnаµне
на нея. 3аслyaава µа отõелеaиu и това, че нито еµин от теsи триuа yчени никоrа
не е nретенµирал µа иuа sаслyrа sа откриването на rенетиката; на всичко отrоре
иsвеµените от Менµел nринnиnи в nял свят се наричат ,sакони на Менµел~.
По ориrиналност и sначение те uоrат µа се сравняват с откриването на
кръвооõраmението от Харви и тъкuо sатова Менµел nолyчава и съответната
класаnия.
59. МАКС ПAАHК
1858 - 1947
Преs µекеuври 1900 r. неuският yчен Макс Планк стряска наyчния свят с
µръsката си xиnотеsа, че лъчистата енерrия (т. е. енерrията на леките вълни) не се
иsлъчва в несnирен nоток, а се състои от uалки частиnи, наречени от неrо кванти.
Хиnотеsата на Планк, която nротиворечи на класическите теории sа светлината и
електроuаrнетиsuа, е отnравната точка на квантовите теории, които внесоxа
коренни nроuени във qиsиката и sаµълõочиxа nоsнанията ни sа естеството на
uатерията и раµиаnията.
Планк е роµен в 1858 r. в Кил, Iерuания. Yчи в Bерлинския и в
Мmнxенския yниверситет, откъµето nолyчава µокторат nо qиsика на µвайсет и
еµна rоµини. Преnоµава в неrо, а nосле и в Килския yниверситет. В 1889 r. става
nроqесор в Bерлин, къµето раõоти µо nенсионирането си nреs 1928 r. на
сеµеuµесетrоµиmна въsраст.
Както няколко µрyrи yчени, Планк се интересyва от иsлъчването на
черното тяло, иначе каsано, от електроuаrнитната раµиаnия, иsлъчвана от съвсеu
черен оõект, коrато той е наrрят. (Hаnълно черен оõект е онsи, който не отраsява,
а nоrлъmа иsnяло всяка светлина, nаµнала върxy неrо.) mиsиnите
ексnериuентатори са наnравили старателни иsuервания на раµиаnията на
nоµоõни оõекти оmе nреµи Планк µа се sалови с тоsи nроõлеu. Първото
nостиaение на Планк е откриването на µоста слоaна алrеõрична qорuyла, която
nравилно оnреµеля раµиаnията на черното тяло. Таsи qорuyла, често иsnолsвана
в теоретичната qиsика, е uноrо µоõро оõоõmение на ексnериuенталните µанни. Hо
иuа еµна трyµност: nриетите qиsични sакони воµят µо съвсеu раsлична qорuyла.
Планк раsсъaµава sаµълõочено върxy nроõлеuа и накрая nреµлаrа
съвърmено нова теория: лъчистата енерrия се иsлъчва саuо на точни количества
елеuентарни частиnи, т. нар. кванти. Сnореµ неrовата теория величината на 1
квант светлина sависи от нейната честота (т. е. от nвета й) и съответства на
количество, което Планк õелеaи с h. Сеrа това се нарича константа на Планк.
Hеrовата xиnотеsа nротиворечи на nреоõлаµаваmите µотоrава сxваmания sа
qиsиката, но като я nрилаrа, той yсnява µа иsвлече точна qорuyла sа раµиаnията
на черното тяло.
Hµеята на Планк е толкова револmnионна, че сиryрно mеmе µа õъµе
отxвърлена като xрyuване на сuаxнат, ако Планк няuаmе славата на uноrо
сериоsен и солиµен qиsик. Колкото и неоõичайна µа иsrлеaµа таsи теория, на
nрактика тя воµи µо съsµаването на еµна точна qорuyла.
Отначало nовечето qиsиnи (а и саuият Планк) въsnриеuат xиnотеsата uy
саuо като yµоõна uатеuатическа qикnия и ниmо nовече. Hо саuо слеµ няколко
rоµини се окаsва, че иµеята на Планк sа квантите наuира nрилоaение nри
всевъsuоaни qиsични явления, а не саuо nри раµиаnията на черно тяло.
Айнmайн nриеuа таsи конnеnnия в 1905 r., sа µа оõясни qотоелектричния еqект, а
Hилс Bор я иsnолsва в 1913 r. в теорията си sа строеaа на атоuа. В 1918 r., коrато
Планк е yµостоен с Hоõелова наrраµа, вече е съвсеu ясно, че xиnотеsата uy е вярна
и иuа qyнµаuентално sначение във qиsиката.
Силните антинаnистки въsrлеµи на Планк rо nоставят в оnасност nо
вреuето на Хитлер. По-uалкият uy син е екsекyтиран в началото на 1945 r. sараµи
yчастието си в несnолyчилия оqиnерски sаrовор среmy Хитлер. Саuият Планк
yuира в 1947 r. на осеuµесет и µевет rоµини. Раsвитието на квантовата uеxаника е
uоaе õи най-ваaното наyчно съõитие на XX век, nо-ваaно µори от µвете
Айнmайнови теории sа относителността. Константата на Планк h иuа uноrо
ваaно sначение и вече е nриsната като еµна от µвете или трите qyнµаuентални
константи в теоретичната qиsика. Тя наuира nрилоaение в теорията sа атоuния
строеa, в Хайsенõерrовия nринnиn sа несиryрността, в раµиаnионната теория и в
uноrо наyчни qорuyли. Hисленият иsраs, който Планк µава на константата си, се
отклонява саuо с µва nроnента от nриетото µнес число. Планк е всеnриsнат като
õаmата на квантовата uеxаника. Въnреки че е иsиrрал uалка роля sа nо-
нататъmното раsвитие на квантовата теория, õи õило rреmка µа rо класираuе
nрекалено ниско. Първоначалният nроõив на Планк е uноrо съmествен. Той
освоõоaµава yuовете от nреµиmните nоrреmни раsõирания и µава въsuоaност на
nослеµователите uy µа съsµаµат µалеч nо-елеrантната теория, която иuаuе µнес.
60. ДÆОY3Еm AHСТTР
1827 - 1912
Дaоysеq Aистър, õританският xирyрr, въвел sа nърви nът антисеnтичните
среµства в xирyрrията, е роµен в 1827 r. в Tnтън, Анrлия. В 1852 r. nолyчава
µокторат от Yниверситетския колеa в Aонµон, къµето е õил отличен стyµент. В
1861 r. е наsначен sа xирyрr в Кралската аuõyлатория в Iлаsrоy, къµето раõоти
осеu rоµини. Hай-вече nреs тоsи nериоµ той раsвива uетоµа си sа антисеnтична
xирyрrия.
В Кралската аuõyлатория той отrоваря sа отµеленията в новото крило,
nреµнаsначено саuо sа xирyрrия. Остава yaасен от високата сuъртност слеµ
оnераnии таu. Hнqекnиите и rанrрената са неmо оõичайно. Aистър се старае µа
nоµµърaа чистота в отµеленията си. Това оõаче не е µостатъчно, sа µа се
nреµотврати високата сuъртност. Мноrо лекари твърµят, че uръсотията около
аuõyлаторията е nричина sа инqекnиите. Hо това оõяснение не rо sаµоволява.
Еµин µен nреs 1865 r. nрочита µоклаµ на Ayи Пастtор и се sаnоsнава с
теорията, че õолестите се nреµиsвикват от uикроõи. Това rо навеaµа на rлавната
uy иµея. mоu nричина sа инqекnиите са uикроõите, най-µоõрият начин µа се
иsõяrват слеµоnеративните въsnаления mе õъµе те µа се yниmоaават оmе nреµи µа
са навлеsли в откритата рана. Aистър иsnолsва карõолова киселина nротив
uикроõите и въвеaµа nял реµ нови антисеnтични uерки. Hе саuо си иsuива
старателно ръnете nреµи всяка оnераnия, но се rриaи инстрyuентите и
nревърsочните uатериали µа са наnълно оõеssараsени. Дори nръска в
оnераnионната карõолова киселина. Реsyлтатът е ряsко съкраmаване на
сuъртните слyчаи слеµ оnераnия. Преs nериоµа 1861/65 r. слеµоnеративната
сuъртност в uъaкото отµеление е 45 на сто. В 1869 r. тя вече е 15 nроnента.
Първият sаµълõочен µоклаµ на Aистър върxy антисеnтичната xирyрrия е
nyõликyван в 1867 r., но сxваmанията uy не се nриеuат неsаõавно. В 1869 r. оõаче
uy nреµлаrат катеµрата nо клинична xирyрrия nри Еµинõyрrския yниверситет и
nреs сеµеurоµиmната uy раõота таu иuето uy се nрославя. Преs 1875 r. nрави
оõиколка иs Iерuания и иsнася лекnии, в които иsлаrа своите въsrлеµи и uетоµи;
слеµваmата rоµина nрави nоµоõно nътyване иs Съеµинените mати. Hо nовечето
uеµиnи оmе не са yõеµени в nравотата uy.
В 1877 r. uy въsлаrат µа оrлави катеµрата nо клинична xирyрrия nри
Кралския колеa в Aонµон и на таsи µлъaност се sаµърaа nовече от nетнайсет
rоµини. Деuонстраnиите на антисеnтична xирyрrия в Aонµон nреµиsвикват rоляu
интерес в uеµиnинските кръrове, а реsyлтатът е, че раsõиранията на Aистър се
nриеuат все nо-mироко. Къu края на aивота uy Aистъровите nринnиnи в
антисеnтичната xирyрrия са вече въsnриети от nочти всички uеµиnи в света.
3а nионерското си µело Aистър nолyчава uноrо nочести. Пет rоµини е
nреµсеµател на Кралското наyчно µрyaество и става личен xирyрr на кралиnа
Виктория. Æенен, но õеs µеnа, той aивее õлиsо осеuµесет и nет rоµини. Yuира в
1912 r. в Yолuър, Анrлия.
Hововъвеµенията на Aистър внасят коренни nроuени в xирyрrията и
õлаrоµарение на тяx е сnасен aивотът на uилиони xора. Днес не саuо uноrо nо-
uалко nаnиенти yuират от слеµоnеративни инqекnии. Сеrа xирyрrията сnасява и
онеsи, които не õиxа се осuелили µа се nоµлоaат на оnераnия nри някоrаmните
yсловия, коrато оnасността от инqекnия е õила µалеч nо-rоляuа. Освен това
xирyрsите uоrат µа иsвърmват слоaни оnераnии, с които не õиxа се наели някоrа
nри толкова чести инqекnии. Преµи еµно столетие наnриuер оõикновено не са
uислили sа оnераnии, които nреµnолаrат отваряне на rръµния коm. Въnреки че
съвреuенните nоxвати в антисеnтичната xирyрrия се раsличават от uетоµите на
Aистър, те вклmчват съmите основни раsõирания и са nроµълaение на неrовите
nринnиnи.
Hякой uоaе µа каaе, че иµеите на Aистър толкова очевиµно са коnирани от
Пастtор, че той няuа никаква sаслyrа. Hо неsависиuо от nисаното от Пастtор все
някой е тряõвало µа раsраõоти и nоnyляриsира uетоµите на антисеnтичната
xирyрrия.
mактът, че и Aистър, и Пастtор са вклmчени в класаnията, не оsначава, че
отõеляsваuе µва nъти еµно и съmо откритие. Теорията, че õолестите се
nреµиsвикват от uикроõи, наuира толкова sаõелеaителни nрилоaения, че µори
sаслyrата µа õъµе раsµелена uеaµy Пастtор, Aевенxyк, mлеuинr и Aистър, всеки
от тяx иuа nълното nраво µа õъµе вклmчен в таsи книrа.
Huа и µрyrо евентyално въsраaение Aистър µа nолyчи такова високо uясто
в класаnията. Bлиsо µвайсет rоµини nреµи неrо yнrарският µоктор Hrнаn
3еuелвайс (1818-1865), който раõотел във Виенската rлавна õолниnа, ясно е
nокаsал nреµиuствата на антисеnтичните среµства както в акymерството, така и в
xирyрrията. Hо въnреки че 3еuелвайс става nроqесор и наnисва чyµесна книrа sа
иµеите си, той остава µо rоляuа стеnен неsаõеляsан. Huенно Дaоysеq Aистър и
това, което той nиmе, rовори и µеuонстрира, всъmност yõеaµава uеµиnинските
среµи в неоõxоµиuостта от антисеnтични среµства в лекарската nрактика.
61. HHКОAАYС АВIYСТ ОТО
1832 - 1891
Hиколаyс Авryст Ото е неuски иsоõретател, който в 1876 r. констрyира
nървия четиритактов uотор с вътреmно rорене - nрототиnа на стотиnи uилиони
nоµоõни µвиrатели, nроиsвеµени nо-късно.
Моторът с вътреmно rорене е yстройство с най-раsнооõраsно nрилоaение: в
uоторниnи и uотоnиклети, в инµyстрията, а иsоõретяването на саuолета õи õило
неuислиuо õеs неrо. (До nолета на nървия реактивен саuолет в 1939 r. всички
саuолети õяxа с µвиrатели с вътреmно rорене.) Оõаче µалеч nо-mирока ynотреõа
наuира nри автоuоõилите.
Преµи Ото µа съsµаµе своя µвиrател, са nравени uноrо оnити µа се
констрyира автоuоõил. Hякои иsоõретатели - 3иrqриµ Маркyс (в 1875), Етиен
Aеноар (в 1862) и Hиколас Hоsеq (ок. 1769) - yсnяват µа наnравят uоµели, които
µори се µвиaат. Hо nри лиnсата на nоµxоµяm µвиrател, nри който ниското теrло е
съчетано с висока uоmност, теsи uоµели се окаsват nрактически неnрилоaиuи.
Петнайсет rоµини слеµ открития от Ото четиритактов uотор µваuа µрyrи
иsоõретатели - Карл Bенn и Iотлиõ Дайuлер, yсnяват µа констрyират
неsависиuо еµин от µрyr автоuоõили, rоµни sа nроµан. По-късно се иsnолsват
раsлични виµове µвиrатели и никак не е иsклmчено в õъµеmе µа се съsµаµат коли,
sаµвиaвани с nара, с õатерии или nо µрyr начин, които µа nревъsxоaµат
сеrаmните. Hо от стотиnите uилиони автоuоõили, nроиsвеµени nреs nослеµното
столетие, 99 nроnента се µвиaат с четиритактовия µвиrател на Ото. (Диsеловият
µвиrател, наxоµчива qорuа на uотор с вътреmно rорене, който се иsnолsва nри
каuиони, автоõyси и nараxоµи, иuа съmо четиритактов nикъл, но rоривото се
вкарва на µрyr етаn.)
Повечето наyчни иsоõретения (с иsклmчение на оръaията и ексnлоsивите)
са nолеsни sа човечеството. Hаµали mе се наuери някой, който µа nреµлоaи
наnриuер µа се откаaеu от xлаµилниnите или nениnилина или µа наuалиu
чyвствително иsnолsването иu. Hо вреµата от uасовата ynотреõа на частни коли е
nовече от очевиµна. Те са myuни, sаuърсяват въsµyxа, иsраsxоµват rориво, чиито
иsточниnи все nовече наuаляват, и всяка rоµина yõиват или осакатяват yaасяваm
õрой xора.
Rвно никоrа не õиxuе се nриuирили õеsроnотно с автоuоõила, ако той не ни
µаваmе rолеuи nреµиuства. Aичната кола е õеsкрайно nо-rъвкава от оõmествения
трансnорт. 3а раsлика от влака и uетрото тя те отвеaµа и оставя къµето и коrато
nоискаm и е неsаuениuа nри µоставки вкъmи. Автоuоõилът е õърs, yµоõен и лесно
nоеuа õаrаa. Като ни nреµоставя иsõор къµе µа aивееu и как µа nрекарваuе
вреuето си, µоnринася uноrо sа личната ни своõоµа.
Моaе µа се сnори µали теsи nреµиuства си стрyват µанъка, който той вsеuа
от оõmеството, но никой не uоaе µа отрече, че автоuоõилът е окаsал rоляuо
въsµействие върxy наmата nивилиsаnия. Саuо в САm се µвиaат nовече от 180
uилиона коли. Оõmо това nрави nриõлиsително nет трилиона килоuетра nроõеr
rоµиmно - nовече от nелия nът, иsuинат nеmкоu, със саuолети, влакове,
nараxоµи и всички µрyrи трансnортни среµства.
3а µа yrоµиu на автоuоõила, сuе nостроили uноrо и uноrо nаркинrи и
скоростни uаrистрали nреs оrроuни раsстояния, с което сuе nроuенили nялата
nрироµа. В отnлата автоuоõилът ни µава nоµвиaност, sа каквато nреµиmните
nоколения не са и µръsвали µа uечтаят. Повечето соõствениnи на коли сеrа
раsnолаrат с uноrо nо-mироко nоле sа µейност и с uноrо nовече yµоõни
съоръaения, отколкото õиxа иuали, ако rо няuаmе автоuоõила. Той ни µава
uноrо nо-rоляuа въsuоaност µа иsõираuе къµе µа aивееu и къµе µа раõотиu.
Bлаrоµарение на неrо uноrо yлеснения и yµоõства, µостъnни някоrа саuо sа
rраµските aители, сеrа са на раsnолоaение и на xората от õлиsките околности.
(Това uоaе õи е rлавната nричина sа раsрастването на nреµrраµията nреs
nослеµните µесетилетия и sа ynаµъка на rраµските nентрове в Съеµинените mати.)
Hиколаyс Авryст Ото е роµен в 1832 r. в Холnxаysен. Bаmа uy yuира, коrато
е оmе õеõе. Ото е µоõър yченик, но на mестнайсет rоµини наnyска rиuнаsията, sа
µа µоõие оnит в търrовията. Hsвестно вреuе раõоти в някаква õакалииnа в uалък
rраµ. По-късно става nроµавач във mранкqyрт. А слеµ това вече е търrовски
nътник.
Около 1860 r. Ото наyчава sа rаsовия µвиrател, иsоõретен от Етиен Aеноар
(1822-1900), nървия rоµен sа раõота uотор с вътреmно rорене. Ото си µава сuетка,
че µвиrателят на Aеноар mе наuери nо-µоõро nрилоaение, ако е с течно rориво,
sаmото така mе се иsõеrнат някои неyµоõства на rаsа. Скоро Ото иsоõретява
карõyратор; но nатентното õmро uy откаsва µа rо реrистрира, sаmото nоµоõни
yстройства вече õили съsµаµени.
Ото не се оõеsсърчава и nолаrа всички yсилия µа nоµоõри uотора на
Aеноар. В 1861 r. uy xрyuва иµеята sа съвсеu нов тиn µвиrател, който раõоти на
четиритактов nикъл (sа раsлика от nриuитивния µвyтактов µвиrател на Aеноар).
Преs янyари 1862 r. Ото констрyира rоµен sа раõота uоµел на четиритактов
µвиrател. Hо среmа трyµности, осоõено в sаnалването, не uоaе µа rо наnрави nо-
nрактичен и скоро оставя настрани таsи раõота. H раsраõотва своя ,атuосqерен
µвиrател~ - nоµоõрен µвyтактов uотор, който раõоти с rаs. Той rо nатентова в
1863 r. и скоро си наuира съµрyaник, Hоaен Aанaен, който µа rо qинансира.
Дваuата иsrраaµат uалка qаõрика и nроµълaават µа nоµоõряват µвиrателя. В
1867 r. теxният µвyтактов uотор nечели sлатен uеµал на Париaкото иsлоaение.
Оттyк нататък търrовията nотръrва õърsо и nечалõите на коunанията растат
стреurлаво. В 1872 r. µваuата наеuат Iотлиõ Дайuлер, õлестяm инaенер с оnит в
ръковоµенето на qаõрика, sа µа иu nоuоrне в nроиsвоµството на µвиrателя.
Въnреки че nечалõите от µвyтактовия uотор са uноrо µоõри, Ото не uоaе µа
се отърве от иµеята sа четиритактовия uоµел, който nоначало е sаuислял. Той е
yõеµен, че четиритактов µвиrател, който коunресира сuеста от rориво и въsµyx,
nреµи µа я sаnали, mе õъµе uноrо nо-еqикасен от всякакви виµоиsuенения на
Aеноаровия µвyтактов uотор. В началото на 1876 r. Ото съsµава най-nосле
nоµоõрена систеuа sа sаnалване и с нея вече констрyира наnълно rоµен
четиритактов µвиrател. Първият uy uоµел е rотов nреs uай 1876 r. и на
слеµваmата rоµина вече е nатентован. Далеч nо-µоõрата еqикасност и раõота на
четиритактовия µвиrател са очевиµни и той се раµва на неsаõавен yсnеx в
nроµаaõите. Саuо nреs слеµваmите µесет rоµини са кynени 30 000 õроя и скоро
всички раsновиµности на Aеноаровия uотор са вече µеuоµе.
В съµеõно µело неuският nатент на Ото sа четиритактовия µвиrател uy е
отнет в 1886 r. Окаsва се, че някакъв qранnysин на иuе Алqонс µtо Роmа е
иsuислил в 1862 r. nоµоõен на Отовия uоµел и rо е nатентовал. (Hе õива µа се
сuята оõаче, че Дtо Роmа е õил човек с влияние. Hsоõретението uy не е
nоuирисало nаsара, той не е констрyирал µаaе еµин uоµел.) Макар че Ото sаryõва
µраrоnенния nатент, qирuата uy nроµълaава µа носи nари. Коrато yuира в 1891
r., той е uноrо състоятелен човек.
Меaµyвреuенно в 1882 r. Iотлиõ Дайuлер наnyска qирuата. Той твърµо е
реmил µа nрисnосоõи Отовия µвиrател sа nревоsно среµство. В 1883 r. съsµава оmе
nо-µоõра систеuа sа sаnалване (но не таsи, която е в ynотреõа µнес) и тя µава
въsuоaност uоторът µа раõоти със 700 - 900 оõорота в uинyта. (Hай-високата
скорост на Отовия uоµел е 120 - 200 оõорота в uинyта.) Освен това Дайuлер се е
nостарал µа съsµаµе uноrо лек µвиrател. В 1885 r. той uонтира еµин от
µвиrателите си на nревоsно среµство и така е съsµаµен nървият uотоnиклет в
света. Слеµваmата rоµина Дайuлер констрyира и nървия си автоuоõил на четири
колела. Hsлиsа оõаче, че Карл Bенn rо е иsnреварил на косъu. Саuо няколко
uесеnа nо-рано той е nостроил своя nърви автоuоõил - на три колела, но
несъuнено автоuоõил. Колата на Bенn, както и Дайuлеровата, раõоти с
четиритактов µвиrател от тиnа, съsµаµен от Ото. Оõоротите на uотора на Bенn са
nоµ 400 в uинyта, но това е µостатъчно, sа µа õъµе автоuоõилът rоµен sа ynотреõа.
Bенn ynорито раõоти sа nоµоõряването на автоuоõила си и слеµ няколко rоµини
той вече е на nаsара. Iотлиõ Дайuлер nyска в nроµаaõа колите си uалко nо-късно
от Bенn, но и те съmо иuат yсnеx. (В края на краиmата µвете qирuи - на
Дайuлер и на Bенn, се оõеµиняват. Прочyтият ,Мерnеµес-Bенn~ е nроиsвоµство на
оõеµинената qирuа.)
Коrато става µyuа sа раsраõотването на автоuоõила, тряõва µа сnоuенеu
оmе еµин човек: аuериканския иsоõретател и инµyстриалеn Хенри mорµ, който
nръв nyсна в uасово nроиsвоµство евтини коли.
Двиrателят с вътреmно rорене и автоuоõилът са иsклmчително ваaни
открития и ако саuо еµин човек иuаmе sаслyrа sа иsоõретяването иu, õи тряõвало
µа sаеuе еµно от nървите uеста в таsи класаnия. Оõаче rоляuата sаслyrа тряõва µа
õъµе раsnреµелена uеaµy неколnина: Aеноар, Ото, Дайuлер, Bенn и mорµ. От
всички тяx Ото е µал най-rолеuия nринос. Моторът на Aеноар не е нито
µостатъчно uоmен, нито µостатъчно еqикасен, sа µа µвиaи автоuоõили. Отовият,
оõратно, е точно такъв. Преµи 1876 r., коrато Ото иsоõретява своя µвиrател,
съsµаването на rоµен sа ynотреõа автоuоõил е nочти неuислиuо; слеµ това то е
неиsõеaно. Ето sаmо Hиколаyс Авryст Ото е еµин от nървостроителите на
uоµерния свят.
62. mРАHСHСКО ПHСАРО
ок. 1475 - 1541
mрансиско Писаро, неrраuотният исnански авантmрист, който nокорява
иunерията на инките в Перy, е роµен около 1475 r. в исnанския rраµ Трyxилtо.
Поµоõно на Ернанµо Кортес, чийто aиsнен nът в uноrо отноmения е сxоµен с
неrовия, Писаро nристиrа в Hовия свят µа търси слава и õоrатство. От 1502 µо
1509 r. той aивее на Hсnанtола, µнеmния кариõски остров Хаити, къµето сеrа се
наuират еµноиuенната µърaава и Доuиниканската реnyõлика. В 1513 r. вече е
член на ексnеµиnията, воµена от Васко Hyнtес µе Bалõоа, която открива Тиxия
океан. В 1519 r. се yстановява в Панаuа. Около четирийсет и сеµеu rоµиmен, в
1522 r. наyчава sа съmествyването на иunерията на инките от исnанския
иsслеµовател Паскyал µе Анµаrоя, който вече е õил таu. Hесъuнено вµъxновен от
това, че Ернанµо Кортес е sавлаµял Мексико, Писаро реmава µа sавлаµее
иunерията на инките. Първият оnит в 1524/25 r. е õеsyсnеmен и µвата uy кораõа
тряõва µа се върнат, nреµи µа са µостиrнали Перy. При втория си оnит (1526/28)
yсnява µа стиrне µо nерyанския õряr и се sавръmа със sлато, лаuи и инµианnи.
В 1528 r. се nриõира в Hсnания. Слеµваmата rоµина иunератор Карл V rо
ynълноuоmава µа sавлаµее Перy sа Hсnания и uy осиryрява неоõxоµиuите
среµства sа ексnеµиnията. Писаро се връmа в Панаuа, къµето наõира xора. Той
вµиrа nлатна от Панаuа в 1531 r., коrато е вече nетµесет и mест rоµиmен.
Hаõраната от неrо арuия наõроява nо-uалко от µвеста µymи, µокато населението
на иunерията, която е тръrнал µа nокорява, наµxвърля mест uилиона!
Слеµваmата rоµина Писаро стиrа µо Перy. Саuо със 177 µymи и 62 коня
nреs сеnтеuври 1532 r. той навлиsа във вътреmността на страната. Писаро
nовеaµа uалоõройните си сили високо в Анµите, sа µа µостиrне rраµ Каяuарка,
къµето се наuира воaµът на инките Атаyалnа с 40-xиляµна войска. Iрynата на
Писаро nристиrа в Каяuарка на 15 ноеuври 1532 r. Hа µрyrия µен nо настояване
на Писаро Атаyалnа оставя sаµ сеõе си своята войска и съnровоµен саuо от около
nет xиляµи невъоръaени воини, отива µа раsrоваря с Писаро.
С оrлеµ на това, което Атаyалnа тряõва µа е sнаел, неrовото nовеµение
иsrлеaµа оsаµачаваmо. От uиrа, в който стъnват на nерyанския õряr, исnанnите
неµвyсuислено µеuонстрират както враaеските си наuерения, така и
õеsrраничната си aестокост. Ето sаmо е трyµно µа се раsõере как така Атаyалnа е
µоnyснал xората на Писаро µа стиrнат õеsnреnятствено µо Каяuарка. Ако
инµианnите rи õяxа наnаµнали nо тесните nланински nътеки, къµето конете са
nочти õеsnолеsни, те лесно mяxа µа rи yниmоaат. Оmе nо-странно е nовеµението
на Атаyалnа, слеµ като Писаро е вече в Каяuарка. Да влеsеm в µосеr с враaеска
войска, слеµ като саuият ти си невъоръaен, е невероятна rлynост. 3аrаµката става
оmе nо-rоляuа, като се sнае, че sасаµата е õила оõичайна тактика на инките.
Писаро не nроnyска sлатната въsuоaност, която uy се nреµставя. Той
sаnовяµва на войниnите си µа наnаµнат Атаyалnа и невъоръaения uy ескорт.
Bитката, или nо-скоро клането, трае не nовече от nоловин час. Hито еµин
исnански войник не е yõит; еµинственият ранен е саuият Писаро, който nолyчава
неsначителна рана, µокато nреµnаsва Атаyалnа, коrото yсnява µа sалови aив.
Стратеrията на Писаро е õеsynречна. Hunерията на инките е силно
nентралиsирана систеuа, в която nялата власт nроиsтича от Hнката, или
иunератора, сuятан sа nолyõоaество. mоu веµнъa той õива nленен, инµианnите
не са в състояние µа µаµат отnор на исnанското наmествие. С наµеaµата, че mе си
върне своõоµата, Атаyалnа nлаmа на Писаро оrроuен откyn в sлато и среõро на
стойност uоaе õи nовече от 28 uилиона µолара. Въnреки това слеµ няколко uесеnа
Писаро rо yõива. Преs ноеuври 1533 r., rоµина слеµ sалавянето на Атаyалnа,
исnанnите влиsат õеs õой в столиnата на инките Кyско. Таu Писаро настанява нов
Hнка като своя uарионетка. В 1535 r. основава rраµ Aиuа, който става новата
столиnа на Перy.
Hо в 1536 r. uарионетният воaµ иsõяrва и nовеaµа инµианnите на въстание
nротив исnанnите. Hsвестно вреuе исnанските сили са оõсаµени в Aиuа и Кyско.
Слеµваmата rоµина те yсnяват µа си въsвърнат контрола върxy nо-rоляuа част от
страната, но въстанието е nотymено окончателно еµва в 1572 r. Тоrава оõаче и
саuият Писаро е вече uъртъв.
Hсnанnите sаnочват uеaµyосоõни краuоли и това µовеaµа µо nаµането на
Писаро. Еµин от неrовите най-õлиsки nоuоmниnи, Диеrо µе Алuаrро, наµиrа rлава
в 1537 r. и твърµи, че Писаро не uy е µал nолаrаmия uy се µял от nлячката.
Алuаrро е sаловен и yuъртвен; но въnросът остава нераsреmен и в 1541 r. rрynа
неrови nослеµователи наxълтват в µвореnа на Писаро в Aиuа и yõиват mейсет и
mест rоµиmния nреµвоµител саuо осеu rоµини слеµ nоõеµоносното uy влиsане в
Кyско.
mрансиско Писаро е õил сuел, реmителен и xитър човек. Сnореµ
соõствените uy раsõирания е õил релиrиоsен и се rовори, че коrато yuирал,
иsnисал на sеuята кръст със соõствената си кръв и nослеµната uy µyuа õила
,Hсyсе~. Hо той е õил съmо невероятно алчен, aесток, аuõиnиоsен и nоµъл -
uоaе õи най-õрyталният от конквистаµорите.
Оõаче отõлъскваmият xарактер на Писаро не õива µа ни кара µа
nоµnеняваuе военните uy nостиaения. Коrато в 1967 r. иsраелnите yµърaаxа
реmителна nоõеµа наµ араõските войски - µалеч nо-uноrоõройни и nо-µоõре
въоръaени, uноsина останаxа иsненаµани. Това õеmе sаõелеaителен триyuq.
Hсторията е nълна с nриuери sа военни nоõеµи nри чyвствително числено
nревъsxоµство на nротивника. Hаnолеон и Алексанµър Велики невеµнъa са
nечелили наµuоmие наµ nо-uноrоõройни войски. Монrолите, воµени от
nриеuниnите на Hинrис Хан, yсnяват µа sавлаµеят Китай, страна, чието население
е nоне трийсет nъти nо-rоляuо от соõствения иu нароµ.
Оõаче Писаро nокорява наµ mестuилионна иunерия саuо със 180 µymи и
това е най-иsyuителната военна nоõеµа в nялата история. Hисленото
nревъsxоµство, nреоµоляно от неrо, е nо-rоляuо от това, което nреоµолява Кортес,
който наxлyва в nетuилионна иunерия с 600 войниnи. Въsuоaно ли е µори
Алексанµър Велики или Hинrис Хан µа се сравняват с nостиaението на Писаро?
Съuнително е, sаmото нито еµин от µваuата не е толкова õеsраsсъµен, че µа се
вnyсне в sавоевание nри такова реmително числено nревъsxоµство на nротивника.
Моaеu µа се sаnитаuе µали nък оrнестрелното оръaие на исnанnите не иu е
µало иsклmчително тактическо nревъsxоµство? Hиmо nоµоõно. Аркеõysите,
тоrаваmното nриuитивно оrнестрелно оръaие, иuат uалък оõсеr и отнеuат uноrо
вреuе sа nреsареaµане. Макар µа вµиrат страmен myu, те са nо-uалко еqикасни
от лъка и стрелата. Hа всичко отrоре, коrато Писаро влиsа в Каяuарка, саuо
триuа от неrовите xора иuат аркеõysи и около µвайсет µърaат арõалети. Повечето
инµианnи са иsõити с оõикновени uечове и nики. Макар µа са раsnолаrали с
оrнестрелно оръaие и uалко коне, ясно е, че исnанnите sаnочват õитката в
иsклmчително неиsrоµно от военно rлеµиmе nолоaение. По-скоро ръковоµството и
реmителността, а не оръaието са rлавните qактори sа nоõеµата на исnанnите.
Раsõира се, Писаро е иuал и късuет. Hали еµна стара nоrоворка каsва: mастието е
на страната на сuелите.
Hякои автори отõеляsват, че mрансиско Писаро еµва ли е неmо nовече от
µърsък раsõойник. Hо колnина са раsõойниnите, окаsали такова въsµействие
върxy историята? Покорената от неrо иunерия е иuала власт наµ nо-rоляuата
част от µнеmните Перy и Екваµор, наµ северната nоловина от Hили и наµ част от
Bоливия. Оõитателите й са õили µоста nо-uноrоõройни от населението на nялата
останала Kaна Аuерика. Реsyлтатът от sавоеванията на Писаро е, че в nелия
район се налаrа исnанската релиrия и кyлтyра. Слеµ nаµането на иunерията на
инките останалата част от Kaна Аuерика няuа никакви mансове µа yстои на
евроnейското наmествие. Милиони инµианnи все оmе населяват Kaна Аuерика.
Hо в nовечето страни от континента те не yсnяват µа въsвърнат nолитическата си
власт. В тяx rосnоµстват евроnейският еsик, релиrия и кyлтyра.
Кортес и Писаро, всеки начело на uалоõройни сили, yсnяват µа sаличат
µоста õърsо иunериите на аnтеките и на инките. Това кара uноsина µа uислят, че
nокоряването на Мексико и Перy от евроnейnите е õило неиsõеaно. Hunерията на
аnтеките наистина е няuала иsrлеµи µа sаnаsи неsависиuостта си. Hейното
nолоaение - õлиsо µо Мексиканския sалив и на относително uалко раsстояние от
Кyõа - я nрави yяsвиuа от исnанските наnаµения. Дори аnтеките µа õяxа yсnели
µа раsrроuят uалочислените сили на Кортес, сиryрно uноrо скоро mяxа µа
nристиrнат nо-uоmни исnански войски.
Hunерията на инките иuа nо-иsrоµно sа отõрана uестоnолоaение. Iраничи
саuо с Тиxия океан, който е nо-трyµно µостъnен sа исnанските кораõи от
Атлантическия. Hнките са nоµµърaали rоляuа войска и иunерията иu е õила
uноrолmµна и µоõре орrаниsирана. Освен това теренът в Перy е насечен и
nланински, а на uноrо uеста в света евроnейските колониsатори са среmали
rолеuи трyµности nри sавлаµяването на nланински райони.
Дори в края на XIX век, коrато евроnейските войски са uноrо nо-
yсъвърmенствани, отколкото в началото на XVI, оnитът на италианnите µа
sавлаµеят Етиоnия sавърmи с неyсnеx. Почти nо съmия начин õританnите
среmаxа õеsкрайни трyµности с nлеuената от rраничните североsаnаµни райони
на Hнµия. Евроnейnите така и не yсnяxа µа колониsират nланински страни като
Hеnал, Аqrанистан и Hран. Ако наmествието на Писаро се õеmе nровалило и
инките õяxа иuали въsuоaност µа се sаnоsнаят с евроnейското оръaие и тактика,
uоaе õи nо-късно mяxа µа отõлъснат µори nо-sначителни евроnейски сили. При
съsµалото се nолоaение на исnанnите иu õяxа нyaни трийсет и mест rоµини, sа µа
nотymат въстанието от 1536 r., въnреки че инµианnите раsnолаrаxа с
неsначително оръaие и yсnяxа µа съõерат саuо uалка част от войските, които
õиxа иuали nреµи наmествието на Писаро. Hсnанnите uоaе õи mяxа µа nокорят
иunерията на инките и õеs Писаро, но това никак не е сиryрно. В таsи класаnия
сuе nоставили Писаро nреµ Кортес. Кортес е yскорил xоµа на историята, Писаро
uоaе õи е nроuенил тоsи xоµ.
63. ЕРHАHДО КОРТЕС
1485 - 1547
Покорителят на Мексико Ернанµо Кортес е роµен в 1485 r. в исnанския rраµ
Меµелин. Bаmа uy е µреõен õлаrороµник. В uлаµеaките си rоµини nосеmава
yниверситета в Салаuанка, къµето иsyчава nраво. Деветнайсетrоµиmен, наnyска
Hсnания, sа µа си търси късuета в новооткритото 3аnаµно nолyкълõо. Пристиrа в
Hсnанtола в 1504 r. и няколко rоµини остава таu като иsискан sеuевлаµелеn и
uестен µонayан. Преs 1511 r. yчаства в nокоряването на Кyõа от исnанnите. Слеµ
това съõитие се оaенва sа õалµъsата на иunерския ryõернатор на Кyõа и е
наsначен sа кuет на Сантяrо.
В 1518 r. иunерският ryõернатор Диеrо Веласкес оnреµеля Кортес sа
ръковоµител на еµна ексnеµиnия µо Мексико. Оnасявайки се от nрекоuерната uy
аuõиnиоsност, Веласкес скоро отuеня sаnовеµта си, но вече е uноrо късно µа rо
сnре. Преs qеврyари 1519 r. Кортес отnлава с 11 кораõа, 110 uоряnи, 553 õойnи (от
които саuо 13 с оrнестрелно оръaие и 32 с арõалети), 10 теaки оръµия, 4 nо-леки и
16 коня. Есnеµиnията слиsа на сymата на Велики nетък таu, къµето сеrа е rраµ
Веракрyс. Hsвестно вреuе Кортес се sаµърaа около õреrа и съõира свеµения sа
nолоaението в страната. Раsõира, че аnтеките, които ynравляват Мексико, иuат
rоляuа столиnа навътре в страната, че раsnолаrат с rолеuи sаnаси от скъnоnенни
uетали и че са ненавиaµани от nокорените от тяx µрyrи инµиански nлеuена.
Реmен на sавоевания, Кортес наxлyва в територията на аnтеките. Hякои от
войниnите uy се стряскат от оrроuното числено nревъsxоµство, което mе тряõва
µа nреоµоляват, sатова Кортес yниmоaава кораõите на ексnеµиnията. Хората uy
вече няuат µрyr иsõор, освен µа rо слеµват µо nоõеµа или µа õъµат иsõити от
инµианnите.
Коrато навлиsат навътре, исnанnите среmат оaесточената съnротива на
тлакскаланите, неsависиuо инµианско nлеuе. Слеµ като неrоляuата иu войска е
раsõита в теaки õоеве с исnанnите, тлакскаланите реmават µа се съmsят с тяx
среmy аnтеките, които ненавиaµат. Кортес настъnва къu Hолyла, къµето
аnтекският иunератор Монтесyuа II е nоµrотвил иsненаµваmо наnаµение среmy
исnанnите. Оõаче Кортес е инqорuиран nреµварително sа наuеренията uy, nръв
нанася yµар и nосича xиляµи аnтеки nри Hолyла. Слеµ това настъnва къu
столиnата Теночтитлан (µнеmния rраµ Мексико) и на 8 ноеuври 1519 r. влиsа в
нея, õеs µа среmне съnротива. Скоро Монтесyuа е xвърлен в sатвора и наrлеµ
nялата оnераnия е nочти nриклmчила.
Hо ето че µрyrа исnанска войска начело с Панqило µе Hарваес е
nристиrнала на õреrа със sаnовеµ sа арестyването на Кортес. Той оставя част от
войниnите си в Теночтитлан, а µрyrите nовеaµа õърsо къu крайõреaието. Таu
раsrроuява войската на Hарваес и yõеaµава оnелелите µа се nрисъеµинят къu
неrо. Hо µокато се върне в Теночтитлан, неrовият sаuестник таu е yсnял µа вõеси
аnтеките. Hа 30 mни 1520 r. те вµиrат въстание в Теночтитлан и исnанnите,
nретърnели теaки sаryõи, отстъnват къu Тлакскала. Hо Кортес се сµоõива с
nоµкреnления, nреs слеµваmия uай се връmа и nоставя nоµ оõсаµа Теночтитлан.
Iраµът се nреµава на 13 авryст. Слеµ това исnанският контрол наµ Мексико е
nочти осиryрен, въnреки че Кортес тряõва µа отµели иsвестно вреuе, sа µа
консолиµира sавоеванията си в nо-отµалечените райони. Теночтитлан е
nреyстроен и с новото иuе Мексико Сити става столиnа на исnанската колония
Hова Hсnания.
Като вsеuеu nоµ вниuание uалоõройните войски, с които Кортес sаnочва,
nокоряването на еµна nетuилионна иunерия е наистина sаõелеaителен военен
yсnеx. Еµинственият µрyr слyчай sа nоµоõно nостиaение в историята е mрансиско
Писаро, nокорил иunерията на инките в Перy. Естествено е µа се sаnитаuе как и
sаmо Кортес е yсnял. Това, че е раsnолаrал с коне и оrнестрелно оръaие,
несъuнено е qактор; но õроят иu, uеaµy µрyrото съвсеu неµостатъчен, не е стиrал
µа коunенсира rоляuото числено nревъsxоµство на nротивника. (3аслyaава µа
отõелеaиu, че нито еµна от µвете nреµиmни исnански ексnеµиnии къu
uексиканския õряr не yсnява µа yстанови nоселиmе или µа nостиrне някакво
трайно sавоевание.) Ръковоµната роля на Кортес и неrовото uъaество и
реmителност са несъuнено rлавните nричини sа неrовия yсnеx. Hе nо-uалко
ваaна е иsкyсната uy µиnлоuаnия. Кортес не саuо yсnява µа иsõеrне съsµаването
на инµианска коалиnия среmy сеõе си, аuи и yõеaµава sначителен õрой инµианnи
µа се съmsят с неrо nротив аnтеките.
Освен това Кортес е nоµnоuоrнат от аnтекските nреµания sа õоrа
Кетсалкоатл. Сnореµ еµна инµианска леrенµа тоsи õоr е наyчил инµианnите на
sеuеµелие, леярство и ynравление; той õил висок, с õяла коaа и µълrа õраµа. Слеµ
като оõеmал µа се върне nак nри инµианnите, той sаnраmил отвъµ ,Hsточния
океан~, тоест Мексиканския sалив. Мноrо е въsuоaно в очите на Монтесyuа
Кортес µа е õил sавърналият се õоr и таsи nреµстава µа е окаsала влияние върxy
nовеµението на Монтеsyuа. Той наистина реаrира слаõо и нереmително на
исnанското наmествие.
H еµин nослеµен qактор sа yсnеxа на исnанnите е тяxната релиrиоsност. 3а
нас, раsõира се, наmествието на Кортес е неnростиu аrресивен акт. Hо Кортес е
yõеµен, че това наmествие е нравствено оnравµано. Той съвсеu искрено rоворел на
войниnите си, че mе yµърaат nоõеµа, sаmото тяxното µело е nравеµно и те се õият
nоµ sнаuето на кръста. Релиrиоsните nоµõyµи на Кортес са наnълно откровени;
той невеµнъa иsлаrа на оnасност yсnеxа на ексnеµиnията си, като се yвлича в
оnити µа nокръсти инµианnите.
Кортес е отличен µиnлоuат в отноmенията си с инµианnите, но не uоaе µа
се nоxвали със съmото, коrато става µyuа sа µворnовите интриrи и sа исnанските
uy съnерниnи. Кралят на Hсnания rо е въsнаrраµил õоrато със sеuи и с титла
uаркиs, но uy е отнел nоста ryõернатор на Мексико. Кортес се sавръmа в Hсnания
в 1540 r. и nреs nослеµните сеµеu rоµини от aивота си ryõи вреuето си µа отnравя
uолõи µо краля µа rо върне на ryõернаторския nост (вече в Hова Hсnания). Коrато
yuира õлиsо µо Севиля в 1547 r., Кортес е µълõоко оrорчен, uакар и uноrо õоrат
човек. Оõmирните uy иuения в Мексико наслеµява синът uy.
Това, че Кортес се е отличавал с алчност и nрекоuерна аuõиnиоsност, е
очевиµно. Hеrов nочитател, който rо nоsнавал лично, rо оnисва като õеsuилостен,
наµuенен човек, склонен къu nораsии и кавrи. Hо Кортес иuа и реµиnа µоõри
качества. Той е сuел, реmителен и интелиrентен. Оõикновено е весел. Макар и
твърµ като военен ръковоµител, не е õеsоrлеµно aесток. 3а раsлика от Писаро,
коrото всички ненавиaµат, Кортес nреµраsnолаrа uноsина инµианnи и се оnитва
µа не rи ynравлява uноrо сyрово. Меaµy µрyrото, очевиµно е õил красив и
оõаятелен; винаrи е õил лmõиuеn на aените.
В sавеmанието си Кортес каsва, че не е сиryрен µали е uорално оnравµано
µа nритеaава инµиански роõи. Тоsи въnрос rо е торuоsел и той иsисква от сина си
µа rо nреuисли uноrо вниuателно. 3а онова вреuе такова отноmение е ряµкост.
Трyµно uоaеu µа си nреµставиu mрансиско Писаро (или Христоqор Колyuõ) µа се
тревоaи nо такъв въnрос. В крайна сuетка човек оставаm вnечатлението, че от
всички исnански конквистаµори Кортес е õил най-свестният.
Кортес и Писаро иuат µесетrоµиmна раsлика и са роµени на раsстояние 25
килоuетра еµин от µрyr. Постиaенията на µваuата (които uай са и роµнини)
nораsително си nриличат. Те, uакар и nоотµелно, nокоряват район с nочти
континентални раsuери и налаrат таu еsика, релиrията и кyлтyрата на
sавоевателите. Почти в nялата таsи оõласт nолитическата власт остава nо-късно в
ръnете на xора от евроnейски nроиsxоµ.
Съчетано, влиянието на Кортес и Писаро е sначително nо-силно от това на
Сиuон Bоливар. С теxните sавоевания nолитическата власт в Kaна Аuерика
nреuинава от инµианnите y евроnейnите. Bоливаровите nоõеµи nросто yсnяват µа
nреxвърлят властта от исnански ynравления на maноаuериканnи от евроnейски
nроиsxоµ.
Hа nръв nоrлеµ uоaе µа иsrлеaµа, че Кортес тряõва µа õъµе класиран nо-
наnреµ от Писаро. Освен това, коrато Писаро yuира, инµианската съnротива не е
nриклmчила, µокато Кортес nо съmество sавърmва nокоряването на Мексико. Hо
сnореµ нас nреµ теsи µва елеuента натеaават µрyrи съоõраaения. 3авоевателският
yстреu на исnанnите и nревъsxоµството на оръaията иu очевиµно nоставят
сериоsна sаnлаxа както nреµ аnтеките, така и nреµ инките. Перy, sакриляна от
nланинския си терен, иuа иsвестни mансове µа си въsвърне неsависиuостта.
Сuелото и yсnеmно наnаµение на Писаро uоaе наистина µа е nроuенило xоµа на
историята.
Hо влаµенията на аnтеките не са така nланински, както е Перy. Те (sа
раsлика от Перy) rраничат с част от Атлантическия океан, което rи nрави nо-
лесноµостъnни sа исnанските сили. Ето sаmо, както личи nо всичко, nокоряването
на Мексико от Hсnания е õило nочти неиsõеaно: rлавният реsyлтат от сuелото
начинание на Кортес е, че е yскорило xоµа на историята.
64. ТОМАС ДÆЕmЕРСTH
1743 - 1826
Тоuас Дaеqерсън, третият nреsиµент на Съеµинените аuерикански mати и
автор на Деклараnията sа неsависиuостта, е роµен в 1743 r. в mаµyел, mата
Вирµaиния. Bаmа uy е õил sеuеuер и nреyсnяваm nлантатор, които оставя rоляu
иuот на сина си. Дaеqерсън nосеmава µве rоµини Колеaа на Yиляu и Мери, но rо
наnyска, õеs µа е nолyчил µиnлоuа. Слеµ това иsyчава nраво и в 1767 r. е nриет в
аµвокатската колеrия на Вирµaиния. Слеµваmите няколко rоµини раõоти като
аµвокат и nлантатор. Става член на Долната каuара на Вирµaинското
sаконоµателно съõрание.
Първото ваaно съчинение на Дaеqерсън - ,Оõm nоrлеµ върxy nравата в
Bританска Аuерика~, е наnисано в 1774 r. Слеµваmата rоµина Дaеqерсън е
иsõран sа µелеrат от Вирµaиния на Втория континентален конrрес, а в 1776 r.
съставя Деклараnията sа неsависиuостта. По-късно съmата rоµина се връmа във
Вирµaинското sаконоµателно съõрание, къµето иsиrрава съmествена роля sа
nриеuането на няколко ваaни реqорuи. Две от ваaните uy nреµлоaения са
,Вирµaински yстав sа релиrиоsната своõоµа~ и ,3аконоnроект sа раsmиряване на
оõраsованието~.
3аконоnроектът вклmчва nроrиuнаsиално оõyчение, µостъnно sа всички;
mатски yниверситет, в който nо-наµарените uоrат µа nроµълaат, и систеuа sа
стиnенµии. Тоrава той не е оµоõрен от Вирµaинското sаконоµателно съõрание, но
nо-късно nоµоõни nроекти са nриети във всички mати.
Yставът sа релиrиоsната своõоµа е sаõелеaителен с това, че nреµвиaµа
аõсолmтна релиrиоsна търnиuост и nълно отµеляне на nърквата от µърaавата.
(Преµи това оqиnиално nриsнатата nърква във Вирµaиния е анrликанската.)
Yставът на Дaеqерсън среmа sначителна съnротива, но накрая е nриет от
3аконоµателното съõрание (1786). Съmите виaµания скоро са nриети в sакони sа
nравата в µрyrи mати, а nо-късно са sастъnени и в конститynията на Аuерика.
От 1779 µо 1781 r. Дaеqерсън е ryõернатор на Вирµaиния. Слеµ това се
оттеrля от nолитическия aивот. Преs тоsи nериоµ наnисва еµинствената си книrа
- ,Bелеaки sа mата Вирµaиния~. Освен всичко µрyrо книrата съµърaа
неµвyсuисленото становиmе на Дaеqерсън като nротивник на роõството. В 1782 r.
aена uy yuира. (Huали са µесетrоµиmен õрачен aивот и mест µеnа.) Макар все
оmе µоста uлаµ, Дaеqерсън не се оaенва nовторно.
Той скоро се връmа къu nолитическия aивот и става член на Конrреса.
Таu се nриеuа неrовото nреµлоaение sа µесетична uонетна систеuа. Hо е
отxвърлен nоµоõен nроект sа µесетична систеuа nри uерките и теrлилките (това
става, nреµи µа е иsuислена uетричната систеuа). Преµлоaението uy sа sаõрана на
роõството във всички новоnриети mати е отxвърлено саuо с еµин rлас nовече.
В 1784 r. Дaеqерсън sаuинава sа mранnия с µиnлоuатическа sаµача и скоро
става nосланик на uястото на Bенµaаuин mранклин. 3аеuа тоsи nост nет rоµини,
с µрyrи µyuи, отсъства от Съеµинените mати nреs вреuето, коrато е съставена и
nриета конститynията на страната. Дaеqерсън е sа nриеuането й, uакар, nоµоõно
на uноrо µрyrи, µа е yõеµен, че тя тряõва µа вклmчва 3акон sа nравата.
Дaеqерсън се sавръmа в Аuерика къu края на 1789 r. и е наsначен sа
µърaавен секретар - nървия µърaавен секретар на САm. Скоро в каõинета
въsниква конqликт uеaµy неrо и Аликsанµър Хаuилтън, който nо онова вреuе е
uинистър на qинансите и чиито nолитически въsrлеµи се раsличават от
сxваmанията на Дaеqерсън. Поµµръaниnите на Хаuилтън в края на краиmата се
оõеµиняват и оõраsyват mеµералистката nартия. Привърaениnите на Дaеqерсън
съmо се оõеµиняват и оõраsyват Деuократическо-реnyõликанската nартия, която
nо-късно mе се nревърне в Деuократическа nартия.
В 1796 r. Дaеqерсън се канµиµатира sа nреsиµент на САm, но се класира
втори - слеµ Дaон Аµаuс. Съrласно тоrаваmната конститynия той става
виnеnреsиµент. В 1800 r. се канµиµатира отново и тоsи nът наµµелява наµ Аµаuс.
Като nреsиµент Дaеqерсън е yuерен и nроявява търnиuост къu
nреµиmните си nротивниnи, с което съsµава nенен nреnеµент sа Съеµинените
mати. Поrлеµнато като µълrотраен реsyлтат, най-sаõелеaителното
nравителствено nостиaение nо вреuе на неrовия uанµат е кynyването на
Ayиsиана, с което rоре-µолy се yµвоява територията на Съеµинените mати. Това е
uоaе õи най-rоляuата uирна сµелка sа територия, откакто иuа история. Тя
nревръmа Съеµинените mати във велика сила и е съõитие с uноrо µалечни
nослеµиnи. Ако Тоuас Дaеqерсън õеmе еµинственият, µоnринесъл sа кynyването
на Ayиsиана, mяxuе µа rо класираuе sначително nо-наnреµ в таsи книrа. Hо
наuираuе, че воµеmият в таsи сµелка е qренският влаµетел Hаnолеон Bонаnарт. А
ако някой аuериканеn иuа осоõена sаслyrа sа кynyването на Ayиsиана, това не е
Дaеqерсън, а nо-скоро аuериканските nосланиnи в Париa Роõърт Aивинrстън и
Дaейuс Монро, които, коrато иu се nреµставя въsuоaност sа такава невероятна
сµелка, nренеõреrват µаµените иu µиnлоuатически инстрyкnии и се µоrоварят sа
nрисъеµиняването на оrроuната територия. (3аслyaава µа отõелеaиu, че
Дaеqерсън, който лично е наnисал наµrроõното си слово, не nосочва среµ
sаслyrите си кynyването на Ayиsиана.)
В 1804 r. Дaеqерсън е nреиsõран sа nреsиµент. Hо в 1808 r. nреµnочита µа не
се канµиµатира sа трети uанµат, с което yтвърaµава съsµаµената от Дaорµa
Ваmинrтон nрактика. Дaеqерсън се оттеrля в 1809 r. и еµинствената uy
µърaавническа µейност слеµ това е свърsана с основаването на Вирµaинския
yниверситет, реrистриран в 1819 r. Той най-nосле виaµа осъmествена част от
оõраsователната nроrраuа, която е nреµлоaил на вирµaинските sаконоµатели
nреµи четирийсет и три rоµини. Дaеqерсън yuира на 4 mли 1826 r., на
nетµесетrоµиmнината от Деклараnията sа неsависиuостта, оставяйки сnоuена sа
еµин nълноnенен и nолsотворен aивот.
Освен очевиµния си nолитически талант Дaеqерсън е иuал и uноrо µрyrи
µарõи. 3наел е nет-mест чyaµи еsика, интересyвал се е от естествени наyки и
uатеuатика, õил е µоõър nлантатор, sаниuавал се с наyчнооõосновано sеuеµелие.
Освен това е õил и qаõрикант, веm арxитект, а иuа някои, uакар и неsначителни
иsоõретения.
Дарõите на Дaеqерсън и личните uy качества са толкова отличителни, че
uоrат µа ни накарат µа наµnениu µействителното uy влияние върxy историята,
коrато nретеrляuе sначението uy, uоaе õи тряõва µа sаnочнеu от Деклараnията sа
неsависиuостта, тъй като съставянето й оõикновено се сuята sа най-rоляuото uy
nостиaение. Тyк тряõва nърво µа каaеu, че тя не е част от µействаmото
sаконоµателство в Съеµинените mати; rлавното й sначение се свеaµа µо това, че в
нея са nреµставени аuериканските иµеали, но те не са ориrинално творение на
Дaеqерсън, а са nочерnани µо rоляuа стеnен от Дaон Aок. Деклараnията не е
ориrинална qилосоqия и не е sаuислена µа õъµе; тя nо-скоро е кратко иsлоaение
на въsrлеµи, които вече uноrо аuериканnи са иsnовяµвали.
При това не великолеnният й стил е nричината Аuерика µа оõяви
неsависиuост. Револmnионната война sаnочва qактически nреs аnрил 1775 r.
(nовече от rоµина nреµи Деклараnията sа неsависиuостта) с õитките nри
Aексинrтън и Конкорµ. Преs uесеnите слеµ теsи õитки аuериканските колонии са
иsnравени nреµ съµõоносно реmение: µали µа nоискат наnраво неsависиuост, или
µа nотърсят коunроuис с анrлийското nравителство. Преs nролетта на 1776 r.
настроенията в Континенталния конrрес клонят силно къu nървото. Hе
Дaеqерсън, а Ричарµ Хенри Aий от Вирµaиния nреµлаrа оqиnиално (на 7 mни)
колониите µа оõявят своята неsависиuост от Великоõритания. Конrресът реmава
µа отлоaи с няколко сеµuиnи rласyването nо nреµлоaената от Aий реsолmnия и
наsначава коuисия начело с Дaеqерсън, sа µа nоµrотви nyõлична µеклараnия,
която µа оõясни nричините sа оõявяването на неsависиuост. (Hленовете на
коuисията yuно nреµоставят на Дaеqерсън µа иsrотви nочти саuостоятелно
µеклараnията.) Hа 1 mли Конrресът се sаеuа отново с nреµлоaението на Aий - на
µрyrия µен то е nоµлоaено на rласyване и е nрието еµиноµymно. Huенно с това
rласyване на 2 mли се вsеuа съµõоносното реmение в nолsа на неsависиuостта. H
еµва слеµ неrо sаnочват раsисквания nо текста, nреµлоaен от Дaеqерсън. Два µни
nо-късно, на 4 mли 1776 r., той е nриет от Конrреса с леки виµоиsuенения.
Дори ако Деклараnията sа неsависиuостта не е така ваaна, както nовечето
xора сuятат, µали µрyrите nостиaения на Дaеqерсън не uy µават nраво все nак на
nо-nреµно uясто в таsи класаnия? В наµrроõното си слово Дaеqерсън отõеляsва
µве µрyrи свои sаслyrи, с които иска най-вече µа õъµе sаnоuнен. Еµната - че е
основал Вирµaинския yниверситет, - uакар и µостойна sа nоxвала, еµва ли е
µостатъчно sначителна, sа µа nовлияе сериоsно на таsи класаnия. Дрyrото uy
nостиaение - авторството на ,Вирµaински yстав sа релиrиоsната своõоµа~ - е
наистина µоста sаõелеaително. Раsõира се, в най-mирок сuисъл иµеята sа
релиrиоsна своõоµа е иsраsявана и nреµи неrо от няколко виµни qилосоqи, uеaµy
които Дaон Aок и Волтер. Hо yставът на Дaеqерсън отива sначително nо-наnреµ
от nреnоръчваната от Aок nолитика. Освен това Дaеqерсън е активен nолитик и
yсnява µа nрокара nреµлоaенията си, които се nревръmат в sакон, а те окаsват
въsµействие и върxy µрyrи mати, коrато nоµrотвят своите sакони sа nравата.
Това nоставя еµин µрyr въnрос: µо каква стеnен Тоuас Дaеqерсън е
nричина sа nриеuането на qеµералния 3акон sа nравата`?
¡` Hеsависиuо от µyuата ,sакон~, това са всъmност nървите µесет nоnравки
в конститynията на САm, които rарантират своõоµата на словото, своõоµата на
съõранията и т. н. - B. nр.]
Той несъuнено е nреµставител на xората, които настояват sа nоµоõен sакон;
всъmност е еµин от µyxовните иu воµачи. Hо Дaеqерсън, който е иsвън страната
от 1784 µо 1789 r., nросто не е в състояние µа воµи õорõата sа неrо nреs
съµõоносния nериоµ неnосреµствено слеµ Конститynионното съõрание и Дaейuс
Маµисън е човекът, който иsиrрава rлавната роля, sа µа се nриеuат nоnравките от
Конrреса. (Това става на 25 сеnтеuври 1789 r., коrато Дaеqерсън оmе не се е
sавърнал в САm.)
Моaе µа се каaе, че не оqиnиалната µейност на Дaеqерсън, а въsrлеµите uy
са окаsали най-силно въsµействие в Съеµинените mати. Hо nък е съuнително µо
каква стеnен неrовите иµеи наистина са въsnриеuани от аuериканския нароµ.
Мноrо xора, които тачат иuето на Тоuас Дaеqерсън, nоµµърaат наnълно
nротивоnолоaни на неrовите сxваmания. Hаnриuер Дaеqерсън µълõоко вярва в
неmо, което µнес õиxuе нарекли ,uалко nравителство~. Ето еµно xарактерно
иsречение от неrовата реч nри встъnването uy в µлъaност: ,.yuно и скроuно
nравителство, което mе въsnреnятства xората µа се нараняват еµин µрyr, но иначе
mе rи остави своõоµни µа оnреµелят саuи своите стреuеaи къu систеuна раõота и
nоµоõрение.~ Въsuоaно е Дaеqерсън µа е nрав, но nреs nослеµните nетµесет
rоµини иsõорите nокаsват, че неrовите µyuи не са yõеµили uноsинството от
аuериканското оõmество. H втори nриuер: Дaеqерсън реmително се
nротивоnоставя на сxваmането, че nослеµна µyuа nри тълкyването на
конститynията иuа Върxовният съµ, който uоaе µа оõяви µаµен sакон sа
неконститynионен, въnреки че вече е nриет от Конrреса. Такова сxваmане сnореµ
неrо е в nротиворечие с nринnиnите sа µеuократично ynравление.
Преµиmният nасаa uоaе õи навеaµа на uисълта, че Тоuас Дaеqерсън няuа
кой sнае какво влияние и иsоõmо няuа uясто в таsи книrа. Hо nрекоuерното
вторачване в nоµроõностите, т. е. в µърветата, uоaе nонякоrа µа ни nоnречи µа
виµиu rората. Ако отстъnиu uалко наsаµ и се оnитаuе µа виµиu aиsнения nът на
Дaеqерсън като nяло, веµнаrа mе раsõереu sаmо sа неrо се каsва, че е ,най-
õелеaитият раµетел sа човеmка своõоµа~.
Тряõва ли Тоuас Дaеqерсън µа õъµе класиран nо-наnреµ или nо-наsаµ от
Дaорµa Ваmинrтон? Аuериканската неsависиuост и аuериканските
µеuократични инститynии са съsµаµени със sаµрyaните yсилия на xора на иµеите
и xора на µействието. Макар и µвата елеuента µа са съmествени, сuятаuе, че, оõmо
вsето, иµеите са nо-ваaни. От страна на иsnълнителната власт Дaорµa
Ваmинrтон несъuнено е иsиrрал rлавната роля. Ала sаслyrата sа иµеите тряõва µа
õъµе раsµелена uеaµy uноrо xора - аuериканnи като Дaеqерсън и Дaейuс
Маµисън и евроnейnи като Дaон Aок, Волтер и реµиnа µрyrи. Ето sаmо Тоuас
Дaеqерсън, неsависиuо от rолеuите uy µарõи и nрестиa, стои в таsи класаnия
sначително nо-ниско от Дaорµa Ваmинrтон.
65. КРАAHHА H3АBЕAА I
1451 - 1504
Днес nовечето xора си сnоuнят Hsаõела I Кастилска като кралиnата,
qинансирала nътеmествието на Христоqор Колyuõ nреs Атлантическия океан. В
µействителност тя е õила енерrична и сnосоõна влаµетелка, вsела nяла nореµиnа
съµõоносни реmения, които векове нареµ са окаsвали влияние в Hсnания и
Aатинска Аuерика, а косвено sасяrат aивота на uилиони xора в наmи µни.
Тъй като nовечето от nолитическите й реmения са реsyлтат от консyлтаnии
с нейния nрониnателен и не nо-uалко сnосоõен съnрyr mерµинанµ V (Араrонски) и
са осъmествявани в тясно сътрyµничество с неrо, раsyuно е µа rи раsrлеµаuе
µваuата sаеµно в таsи книrа. Hо статията носи иuето на Hsаõела, sаmото най-
ваaните иu реmения са реsyлтат от нейни nреµлоaения.
Hsаõела е роµена в 1451 r. в rраµ Маµриrал, кралство Кастилия - сеrа част
от Hсnания. Като uоuиче nолyчава строrо релиrиоsно оõyчение и става ревностна
католичка. Hейният nолyõрат Хенри IV е крал на Кастилия от 1454 r. µо сuъртта
си в 1474 r. По онова вреuе не съmествyва кралство Hсnания. Сеrаmната
исnанска територия е раsµелена на четири кралства: Кастилия, най-rоляuото,
Араrон в североиsточната част на съвреuенна Hсnания, Iранаµа на mr и Hавара
на север.
Къu края на 60-те rоµини на XV век Hsаõела, вероятна наслеµниnа на
кастилския трон, е най-õоrатата в Евроnа и uноrо nринnове искат ръката й.
Hейният nолyõрат Хенри IV настоява тя µа се оuъaи sа краля на Портyrалия. Hо
в 1469 r. осеuнайсетrоµиmната Hsаõела се иsuъква от таsи aенитõа и въnреки
съnротивата на крал Хенри се оuъaва sа mерµинанµ, наслеµника на трона в
Араrон. Раsrневен от неnослymанието й, Хенри оnреµеля sа своя nриеuниnа
µъmеря си Хyана. Въnреки това, коrато Хенри yuира в 1474 r., Hsаõела nреµявява
nрава sа трона на Кастилия. Привърaениnите на Хyана не nриеuат това и иsõyxва
rраaµанска война. Преs qеврyари 1479 r. Hsаõелините войски nечелят nоõеµата.
Съmата rоµина араrонският крал yuира и mерµинанµ наслеµява трона. Оттyк
нататък mерµинанµ и Hsаõела ynравляват sаеµно nо-rоляuата част от Hсnания.
Hа теория Араrон и Кастилия са отµелни кралства и nовечето от
µърaавните иu инститynии са раsµелени. Hа nрактика оõаче mерµинанµ и
Hsаõела вsеuат sаеµно всички реmения и nолаrат всички yсилия µа раõотят като
µвойка влаµетели на Hсnания. Преs nелите µвайсет и nет rоµини на тяxното
съвuестно ynравление основната иu nолитическа nел е µа съsµаµат еµинно
исnанско кралство, ръковоµено от силна uонарxия. Еµна от nървите иu sаµачи е
µа sавлаµеят Iранаµа, еµинствената част от Hõерийския nолyостров, която все
оmе е nоµ umсmлuанско влаµичество. Войната sаnочва в 1481 r. и sавърmва nреs
янyари 1492 r. с nълна nоõеµа на mерµинанµ и Hsаõела. С nокоряването на
Iранаµа Hсnания µоõива nочти съmите териториални rраниnи, каквито иuа µнес.
В 1512 r., коrато Hsаõела отµавна е yuряла, mерµинанµ анексира и uалкото
кралство Hавара.
Оmе в началото на ynравлението си mерµинанµ и Hsаõела съsµават
исnанската Hнквиsиnия. Това е nърковен съµ, който съчетава nълноuоmията на
съµия, съµеõни sасеµатели, nрокyрор и nолиnейски слеµователи. Hsвестен е както
с aестоките си накаsателни uерки, така и с крайно неnочтените си nроnеµyри.
3аnоµоsрените няuат nочти никаква въsuоaност µа оnроверrаят оõвиненията
nротив тяx. Те не nолyчават свеµения нито sа свиµетелските nокаsания среmy тяx,
нито µори sа иuената на оõвинителите. А ако отxвърлят nреµявените среmy тяx
оõвинения, често rи nоµлаrат на страmни uъчения, µокато не се nриsнаят sа
виновни. Сnореµ най-скроuни nреnенки саuо nреs nървите µвайсет rоµини върxy
клаµата са иsrорени nоне µвайсет xиляµи µymи, а няколко nъти nовече са
nолyчилите ,nо-леки~ накаsания.
Hнквиsиnията се е оrлавявала от свръxqанатиsирания uонаx Тоuас µе
Торкеuаµа, личния иsnовеµник на Hsаõела. Въnреки че иuа õлаrословията на
nаnата, всъmност се орrаниsира и ръковоµи от исnанските uонарси.
Hнквиsиnията е иsnолsвана отчасти sа µа се yстанови релиrиоsен конqорuиsъu и
отчасти sа µа се иsкорени nолитическата съnротива среmy uонарxията. В Анrлия
qеоµалите винаrи са sаnаsвали µостатъчно сила, sа µа оrраничат властта на
краля. Hсnанските qеоµали някоrа съmо са õили uноrо силни, но uонарсите
yсnяват чреs Hнквиsиnията µа nоµчинят неnокорните от тяx и µа yстановят
nентралиsирана аõсолmтна uонарxия. Освен това те я иsnолsват, sа µа µоõият nо-
rоляu контрол върxy исnанското µyxовенство.
Ала rлавната nел на Hнквиsиnията са xората, sаnоµоsрени в отклонения от
релиrията, и nо-конкретно евреите и umсmлuаните, които, uакар и qорuално
nокръстени в католическата вяра, nроµълaават µа иsnовяµват скриmоu своите
релиrии.
В началото Hнквиsиnията не е насочена nротив евреите. Hо в 1492 r. nо
настояване на qанатика Торкеuаµа mерµинанµ и Hsаõела nоµnисват yкаs, сnореµ
който всички исnански евреи тряõва или µа nриеuат xристиянска вяра, или µа
наnyснат страната в четириuесечен срок, като оставят иuymеството си. 3а õлиsо
200 000 исnански евреи таsи sаnовеµ sа иsселване е истинска катастроqа и uноrо
от тяx sаrиват, nреµи µа µостиrнат сnасителен nристан. 3а Hсnания sаryõата на
rоляuа част от най-трyµолmõивите и най-сnосоõните търrовnи и sанаятчии се
окаsва aесток иконоuически yµар.
Коrато Iранаµа се nреµава, uирният µоrовор nреµвиaµа на umсmлuаните в
Hсnания µа õъµе nоsволено µа ynраaняват релиrията си. mактически исnанските
ynравниnи нарymават µоrовора. Ето sаmо uаврите се раsõyнтyват, но скоро
nретърnяват nораaение. В 1502 r. всички umсmлuани в Hсnания са nринyµени µа
иsõират - или µа nриеuат xристиянството, или µа наnyснат страната, съmият
иsõор, който е nреµоставен на евреите nреµи µесет rоµини.
Макар и ревностна католичка, Hsаõела никоrа не сuесва верската
nринаµлеaност с исnанския наnионалиsъu. Тя и mерµинанµ се õорят yсилено и
yсnеmно, sа µа остане исnанската католическа nърква nоµ контрола на
uонарxията, а не на nаnата. Това е еµна от nричините, nораµи която
nротестантската Реqорuаnия nреs XVI век не uоaа µа nроõие в Hсnания.
Hай-sаõелеaителното съõитие nо вреuето на Hsаõела е откриването на
Hовия свят от Христоqор Колyuõ, което съmо става в съµõоносната 1492 r.
Колyuõовата ексnеµиnия иuа qинансовата nоµкреnа на кралство Кастилия.
(Оõаче историята, че Hsаõела тряõвало µа sалоaи скъnоnенностите си, sа µа я
nоµnоuоrне, не отrоваря на истината.)
Hsаõела yuира в 1504 r. Дала е aивот на еµин син и четири µъmери. Синът
Хyан yuира в 1497 r. Hай-иsвестна от µъmерите й е Хyана. mерµинанµ и Hsаõела
сватосват Хyана sа mилиn I Красиви, син на австрийския xаõсõyрrски иunератор
и nрестолонаслеµник на кралство Byрryнµия. В реsyлтат на тоsи иsклmчителен
µинастичен õрак Hsаõелиният внyк иunератор Карл V наслеµява еµна от най-
rолеuите иunерии в евроnейската история. Той е оõявен sа Свеmен риuски
иunератор и е най-õоrатият и най-uоrъmият uонарx на своето вреuе.
Териториите, които влаµее qорuално или µействително, вклmчват Hсnания,
Iерuания, Холанµия, Bелrия, Австрия, mвейnария, nо-rоляuата част от Hталия,
части от mранnия, Hеxия и Словакия, Полmа, Yнrария и µнеmна Krославия
nлmс rоляu къс от 3аnаµното nолyкълõо. Карл V и синът uy mилиn II са
ревностни католиnи, които nо вреuе на rосnоµството си иsnолsват µоõити от
Hовия свят õоrатства, sа µа qинансират войни nротив nротестантските µърaави в
Северна Евроnа. Така µинастичният õрак, yреµен от mерµинанµ и Hsаõела, õлиsо
еµин век слеµ тяxната сuърт окаsва влияние върxy евроnейската история.
Hека ни õъµе nоsволено µа сyuираuе nостиaенията и въsµействието на
mерµинанµ и Hsаõела. С оõmи yсилия µваuата µо rоляuа стеnен yсnяват: µа
съsµаµат еµинно кралство в раuките на nриõлиsително съmите rраниnи, които
Hсnания иuа nреs nослеµните nет столетия; yстановяват nентралиsирана,
аõсолmтна uонарxия; иsrонват uаврите и евреите, което иuа ваaни nослеµиnи
както sа nрокyµените, така и sа саuата Hсnания; релиrиоsният иu qанатиsъu и
съsµаването на Hнквиsиnията µават µълõоко отраaение върxy nялата õъµеmа
история на Hсnания.
Послеµната uисъл sаслyaава иsвестно оõсъaµане. С най-nрости µyuи uоaе
µа се каaе, че Hнквиsиnията nоставя Hсnания в µyxовна yсuирителна риsниnа.
Преs столетията слеµ 1492 r. nо-rоляuата част от 3аnаµна Евроnа се раµва на
неõивал µyxовен и наyчен раsnвет. Hе и Hсnания. В оõmеството, къµето, ако
иsкаaеm nо-раsлична uисъл, иuа оnасност Hнквиsиnията µа те арестyва, не е
иsненаµваmо, че лиnсва всякаква ориrиналност. В µрyrи евроnейски страни са
µоnyстиuи раsлични въsrлеµи. Hсnанската Hнквиsиnия nриsнава саuо строrо
nравоверния католиnиsъu. Къu 1700 r. Hсnания в интелектyално отноmение е
õлато в сравнение с останалата част от 3аnаµна Евроnа. Вярно, иsuинали са nет
столетия, откакто mерµинанµ и Hsаõела въвеaµат Hнквиsиnията, и nовече от 150
rоµини от нейното ликвиµиране, и все nак Hсnания оmе не се е съвsела наnълно от
въsµействието й.
Поµкреnата, която Hsаõела окаsва на Колyuõовата ексnеµиnия, воµи µотаu,
че nо-rоляuата част от Kaна и Среµна Аuерика се nревръmа в исnански
колонии. Hсnанската кyлтyра и инститynии - uеaµy тяx и Hнквиsиnията - се
yстановяват в nял еµин оrроuен район от 3аnаµното nолyкълõо. 3атова никак не е
чyµно, че както Hсnания е µyxовно иsостанала от 3аnаµна Евроnа, така и
исnанските колонии в Kaна Аuерика µyxовно иsостават от анrлийските колонии
в Северна Аuерика.
Коrато uислиu къµе е uястото на Hsаõела в таsи класаnия, тряõва µа
вsеuеu nоµ вниuание еµин qактор: µали съõитията nо нейно вреuе mяxа µа се
слyчат, ако тя не съmествyваmе. Вярно е, че µyxът на кръстоносnите е õил uноrо
силен в Hсnания nораµи 700-rоµиmната й õорõа µа си въsвърне Hõерийския
nолyостров от umсmлuаните. Hо коrато таsи õорõа sавърmва yсnеmно в 1492 r.,
Hсnания иuа въsuоaност µа иsõира кой nът µа nоеuе. H тъкuо mерµинанµ и
Hsаõела - осоõено Hsаõела - иsõират nътя на õеsкоunроuисния релиrиоsен
mовиниsъu. Bеs влиянието на Hsаõела не е иsклmчено Hсnания µа õеmе станала
еµно сuислено nлyралистично оõmество.
Моaе õи е естествено µа сравниu Hsаõела с nо-nрославената анrлийска
кралиnа Елиsаõет I. Елиsаõет е nоне толкова сnосоõна, колкото Hsаõела; освен
това сравнително човечната й толерантна nолитика я nрави като че ли nо-
сиunатична. Hо тя е nо-uалко склонна къu нововъвеµения от Hsаõела и няuа
иниnиатива с такова µълõоко въsµействие като Hнквиsиnията. Въnреки че някои
µействия на Hsаõела са nротивни, uалко са uонарсите в историята, окаsали
такова µълrотрайно влияние като нея.
66. HОСHm СТАAHH
1879 - 1953
Сталин, чието истинско иuе е Hосиq Висарионович Дayrаmвили, õеmе
µълrи rоµини µиктаторът на Съветския съms. Роµен е в 1879 r. в rраµ Iори,
Iрysия. Роµният uy еsик е rрysинският - uноrо раsличен от рyския, който
наyчава nо-късно и който винаrи е rоворил с nоµчертан rрysински акnент.
Сталин е иsраснал в õеµнотия. Bаmа uy, оõymар, който nиел nрекоuерно и
õиел aестоко сина си, yuира, коrато Hосиq е еµинайсетrоµиmен. Като uалък
nосеmава nърковно yчилиmе в Iори, а в mноmеските rоµини yчи в Дyxовната
сеuинария в Тõилиси, но в 1899 r. е иsклmчен, sаmото раsnространява nоµривни
иµеи. Той се вклmчва в нелеrалното uарксистко µвиaение, а в 1903 r., коrато
nартията се раsnеnва, вsеuа страната на õолmевиките. Преs rоµините µо 1917-а е
активен nартиен член и е арестyван най-uалко mест nъти. Тъй като nрисъµите uy
са оõикновено леки и nоне еµин-µва nъти yсnява µа се иsuъкне, въsuоaно е µа е
õил µвоен аrент nреs част от тоsи nериоµ. H тъкuо nо това вреuе въsnриеuа µоста
nоµxоµяmия nсевµониu Сталин - човек от стоuана.
Сталин не е иrрал истински rоляuа роля в коuyнистическата револmnия
nреs 1917 r. Преs слеµваmите µве rоµини оõаче е uноrо активен, а в 1922-а става
rенерален секретар на коuyнистическата nартия. Тоsи nост uy осиryрява rоляuо
влияние в ръковоµството й и е ваaен qактор sа yсnеxа uy в õорõата sа власт,
която се воµи слеµ сuъртта на Aенин.
Rсно е, че Aенин е искал µа остави sа свой nриеuник Троnки. Дори в
nолитическото си sавеmание Aенин sаявява, че Сталин е твърµе õеsоrлеµен и
тряõва µа õъµе uаxнат от nоста rенерален секретар. Hо слеµ сuъртта uy в
началото на 1924 r. Сталин yсnява µа nотyли Aениновото sавеmание. Той се
съmsява с Aев Каuенев и Iриrорий 3иновиев, µваuа ваaни членове на
Политõmро, с които оõраsyва ,тройка~, или триyuвират. С оõmи yсили те yсnяват
µа раsrроuят Троnки и nослеµователите uy. Слеµ това Сталин, rений във
вътреmните nолитически õорõи, се оõръmа среmy 3иновиев и Каuенев и съmо rи
съкрymава. Раsrроuил в õорõата sа власт ,лявата оnоsиnия~ (Троnки, Каuенев,
3иновиев и nослеµователите иu), Сталин nроµълaава наnреµ и въsnриеuа някои
от най-ваaните иu nолитически nреµлоaения. Скоро слеµ това се наxвърля и
върxy воµачите на µясното крило в коuyнистическата nартия - неrови
µовчераmни съmsниnи - и раsrроuява и тяx. В началото на 30-те rоµини той вече
е еµинственият µиктатор на Съветския съms.
От таsи силна nоsиnия Сталин sаnочва в 1934 r. нечyвани nолитически
чистки. Съõитието, което qорuално слаrа началото иu, е yõийството на Серrей
Киров, висm коuyнистически qyнкnионер и еµин от съветниnите на Сталин, на 1
µекеuври 1934 r. Преµnолаrа се оõаче, че Сталин лично е нареµил Киров µа õъµе
yõит - µонякъµе, sа µа се отърве от неrо, но най-вече sа µа иuа nреµлоr sа
nослеµвалите rолеuи чистки.
В течение на няколко rоµини uноrо виµни коuyнистически qyнкnионери от
револmnията nреs 1917 r., слyaили nри Aенин, са оõвинени от Сталин в иsuяна и
са екsекyтирани. Hа rолеuите nyõлични nроnеси nовечето от тяx nравят открити
саuоnриsнания. Все еµно nреsиµентът Тоuас Дaеqерсън µа õеmе арестyвал
nоµnисалите Деклараnията sа неsависиuостта и конститynията, µа rи оõвини в
иsuяна и µа rи екsекyтира слеµ nълните иu ,саuоnриsнания~ на nyõлични
nроnеси. В 1938 r. иµва реµ и на Хенриx Rrоµа - това е човекът, оrлавявал
µотоrаваmните чистки. Той е иsnравен nреµ съµ, nриsнава, че е иsuенник, и е
екsекyтиран. По съmата nричина nриеuникът uy - Hиколай Еaов, става
nореµната aертва на чистките и съmо е yõит.
Освен в nартията, чистките от среµата на 30-те rоµини се раsnространяват
и в съветските въоръaени сили. Те не са насочени nреµиuно среmy
антикоuyнисти или контрареволmnионери. (Повечето от тяx са nреuаxнати nо
вреuе на Aениновото ynравление.) Сеrа те са среmy саuата коuyнистическа
nартия. Сталин се сnравя с коuyнистите uноrо nо-yсnеmно от nарската nолиnия.
Hаnриuер от членовете на Hентралния коuитет на nартията, иsõран на конrреса в
1934 r., nовече от µве трети са иsõити в nослеµвалите чистки. От това явно слеµва,
че rлавното съоõраaение на Сталин е õило µа nреµотврати съsµаването на
някаква неsависиuа rрynировка в страната.
С õеsоrлеµно иsnолsване на тайната nолиnия, с nроиsволни арести и
екsекynии и nроµълaително sаточаване в трyµови лаrери на всеки, който, uакар и
nлаxо, критикyва неrовото ynравление, Сталин yсnява µа nостави в õеsроnотно
nоµчинение nелия нароµ. Къu края на 30-те rоµини той вече е съsµал uоaе õи най-
аõсолmтната µиктатyра в наmе вреuе - ynравление, което се uеси в aивота на
всеки и sа всичко и което не nриsнава никакви rраaµански своõоµи.
Къu иконоuическата nолитика, слеµвана от Сталин, се отнася
насилствената колективиsаnия на sеuеµелието. Тя е крайно неnоnyлярна среµ
xората и uноrо от тяx й се nротивоnоставят. Hо в началото на 30-те rоµини nо
неrово нареaµане uилиони селяни са или иsõити, или оõречени на rлаµна сuърт и
накрая Сталиновата nолитика се yтвърaµава.
Дрyrа nел, слеµвана yсърµно от Сталин, е õърsата инµyстриалиsаnия на
Съветския съms. Тя е осъmествена отчасти õлаrоµарение на ,nетrоµиmните
nланове~, въsnриети nо-късно от uноrо µрyrи страни. Въnреки uноrото й
неµостатъnи инµyстриалиsаnията се окаsва yсnеmна. Hеsависиuо от оrроuните
uатериални sаryõи nреs Втората световна война Съветският съms иsлиsа от нея
като втората инµyстриална сила в света. (Hо в крайна сuетка Сталиновата
sеuеµелска и инµyстриална nолитика нанася теaки sаryõи на съветската
иконоuика.)
Преs авryст 1939 r. Хитлер и Сталин nоµnисват nрословyтия nакт ,sа
ненаnаµение~. Саuо слеµ µве сеµuиnи Хитлер наxлyва в Полmа от sаnаµ, а
няколко сеµuиnи nо-късно съmото nрави Съветският съms от иsток и sавлаµява
иsточната част от страната. Преs съmата rоµина Съветският съms sаnлаmва с
въоръaено наxлyване трите неsависиuи страни Aатвия, Aитва и Естония, които
се nреµават õеs õой и са nрисъеµинени къu СССР. По nоµоõен начин - слеµ
sаnлаxа със сила - е nрисъеµинена и част от Рyuъния. Hо mинланµия откаsва µа
се nоµµаµе на sаnлаxи, рyсите наxлyват и sавлаµяват sеuите й. Теsи
nрисъеµинявания често се оnравµават с оõяснения, че въnросните територии са
неоõxоµиuи sа отõраната на Съветския съms в слyчай на наnаµение от страна на
наnистка Iерuания. Hо коrато войната sавърmи и Iерuания õе наnълно
раsrроuена, Сталин не nонечи µа се откаaе от контрола върxy nрисъеµинените
територии.
В края на Втората световна война съветските арuии окynираxа rоляuа част
от Hsточна Евроnа и Сталин иsnолsва това, sа µа настани таu коuyнистически
nравителства, nослymни на Съветския съms. Марксистко ynравление õеmе
съsµаµено и в Krославия, оõаче в нея няuаmе рyски войски и тя не се nревърна в
рyски сателит. 3а µа не õи останалите коuyнистически страни в Hsточна Евроnа
µа nослеµват nриuера й, Сталин се nоrриaи µа се орrаниsират чистки в
иsточноевроnейските сателитни µърaави.
В nериоµа неnосреµствено слеµ войната sаnочна стyµената война. Hякои
xора се оnитват µа винят sа нея sаnаµните лиµери, но nовече от очевиµно е, че
rлавната nричина sа стyµената война е ексnанsионистичната nолитика на Сталин
и неyтолиuото aелание µа раsnростре коuyнистическата систеuа - съветската
власт, nо nялото sеuно кълõо.
Преs янyари 1953 r. съветското nравителство оnовести, че rрynа лекари са
арестyвани, sаmото sаrоворничели µа ликвиµират високоnоставени съветски
qyнкnионери. Това nроsвyча така, сякаm Сталин nоµrотвя слеµваmата nореµиnа
нечyвани чистки. Hо на 5 uарт 1953 r. 73-rоµиmният µиктатор yuря в Креuъл.
Тялото uy õеmе õалсаuирано и nоставено на nочетно uясто реµоu µо Aенин в
uавsолея на Hервения nлоmаµ. Преs слеµваmите rоµини оõаче славата uy
nоuръкна и µнес той е ненавиaµан като тиранин във всички sеuи, които някоrа
влаµееmе.
Сталиновият сеuеен aивот не е uноrо õлаrоnолyчен. Той се оaенва в 1904
r., но слеµ три rоµини aена uy yuира от тyõеркyлоsа. Rков, еµинственото µете от
тоsи õрак, е nленен от rерuанnите nреs Втората световна война. Те nреµлаrат
раsuяна, но Сталин отxвърля nреµлоaението и Rков yuира в неuски
военноnленнически лаrер. В 1919 r. Сталин се оaенва nовторно. Втората uy aена
yuира в 1932 r, ya саuа nосеrнала на aивота си, но иuа слyxове, че Сталин лично
я е yõил или е нареµил µа õъµе yõита. От втория õрак се раaµат µве µеnа. Синът,
оqиnер от военновъsµymните сили, става алкоxолик и yuира в 1962 r.
Сталиновата µъmеря Светлана sаõяrва от Съветския съms и в 1967 r. nристиrа в
Съеµинените mати.
Hай-отличителната черта на Сталин е неrовата aестокост. Hикоrа не са rо
вълнyвали чyвства като uилост или състраµание. При това е толкова
nоµоsрителен, че това rраничи с nараноя. Оõаче е и иsклmчително сnосоõен човек:
енерrичен, ynорит, xитър, с неоõикновено силен µyx.
Като съветски µиктатор в nроµълaение на õлиsо четвърт век Сталин е
окаsал оrроuно влияние върxy aивота на uноrо xора. mактически, ако
nялостното влияние на µаµен µиктатор върxy соõственото uy nоколение
съответства на õроя на xората nоµ неrов контрол, на личните uy õеsоõраsия и на
вреuето, nреs което е õил на власт, иmrава Сталин е uоaе õи най-sаõелеaителният
µиктатор в историята. Приaиве той иsnраmа uилиони xора в трyµовите лаrери,
оõрича rи на явна или nък rлаµна сuърт. (Hе uоaе µа се yточни колко xора са
sаrинали nри неrовите чистки, но числото е някъµе около 30 uилиона.)
Ето sаmо няuа съuнение, че кратковреuенното влияние на Сталин е
оrроuно. Hо nоµоõно на съвреuенника uy Аµолq Хитлер, с коrото често е
сравняван, не е ясно какво mе õъµе трайното uy влияние.
Приaиве Сталин раsmири rраниnите на Съветския съms, съsµаµе иunерия
от сателити в Hsточна Евроnа и nревърна СССР във велика сила с влияние във
всички краиmа на sеuното кълõо. Hо nреs nослеµните няколко rоµини
внymителната съветска иunерия в Hsточна Евроnа рyxна, а саuият Съветски
съms се раsnаµна на nетнайсет неsависиuи µърaави.
По вреuето на Сталин СССР õеmе оrроuна nолиnейска µърaава. Слеµ
неrовата сuърт сuъртоносната xватка на тайната nолиnия лека-nолека се
отnyсна. Днес рyсите се раµват на такава лична своõоµа, каквато никоrа не е
иuало в страната.
Сталиновата иконоuическа nроrраuа е иsвлечена от иµеите на Маркс и
Aенин. Маркс nреµлаrаmе такава линия, Aенин sаnочна µа я осъmествява, но
Сталин е тоsи, който yсnя µа nреuаxне частното селско стоnанство и частните
nреµnриятия в Съветския съms. Таsи неrова nолитика се окаsа катастроqална и
сеrа е наnълно иsоставена.
Въnреки това ни се стрyва, че с каsаното µотyк sначително nоµnеняваuе
nялостното влияние на Сталин. Той е не саuо оmе еµин властолmõеn и µиктатор,
ynравлявал µвайсет и nет rоµини оrроuна страна. Със стyµената война, sаnочната
от неrо, той µълrи rоµини слеµ сuъртта си µоuинираmе в историята на nелия свят.
Hито еµна война - µори Втората световна - не е иuала такова въsµействие в
света, каквото иuаmе стyµената война. 3асеrнати от нея õяxа не саuо СССР и
САm. Всяка страна на sеuята õеmе sаnлетена в µиnлоuатическите и
иконоuическите въsли на това nротивоõорство, а в uноrо краиmа на света се
воµеxа и истински войни. Оръaейната наµnревара uеaµy µвете сynерсили - най-
rоляuата и най-скъnата оръaейна наµnревара в историята, която õеmе саuо еµин
от елеuентите на стyµената война, костваmе uноrо трилиони µолари. А uоaе õи
най-лоmото е, че µълrи rоµини nелият свят aивееmе nоµ sаnлаxата на яµреното
оръaие, което uоaеmе µа yниmоaи наnълно съвреuенната nивилиsаnия.
Стyµената война си сnечели оrроuна ненавист и nовечето xора искрено
aелаеxа нейния край. Hо µесетилетия нареµ uъртвият, отречен от всички Сталин
ynраaняваmе nо-rоляuо влияние - nо-rоляuо истинско въsµействие върxy света
- от всяка aива nолитическа личност. 3а неrо uоaе õи nовече, отколкото sа
всеки µрyr, uоaе µа се каaе, че ,sлотворството на някои xора aивее и слеµ тяx~.
Стyµената война отµавна отuина и на nаryõното влияние на Сталин uоaе
õи най-nосле иµва краят. Hо не õива µа sаõравяuе, че вината sа неrовите
nрестъnления тряõва µа õъµе nриnисана и на Aенин, който rо nреµxоaµаmе и
nоµrотви сnената sа неrо. Тъй или иначе, Сталин е еµин от титаните в историята:
sлият rений, който няuа µа õъµе sаõравен скоро.
67. KAHH HЕ3АР
100 nр. Хр. - 44 nр. Хр.
Iай Kлий Hеsар, nрочyтият риuски военен и nолитически ръковоµител, в
роµен в Риu 100 rоµини nр. Хр., nо вреuе на неõивал nолитически nоµеu.
Преs второто столетие nр. Хр., слеµ nоõеµата наµ Картаrен във втората
nyническа война, риuляните съsµават оõmирна иunерия. От таsи nоõеµа uноrо от
тяx sаõоrатяват. Hо войните нанасят nораaения върxy соnиалното и
иконоuическото nолоaение на Риu и rоляuа част от селячеството остава
õеsиuотна. Риuският Сенат, отначало неmо като съвет на старейmините в uалък
rраµ, се окаsва несnосоõен µа ynравлява õеsnристрастно и yсnеmно еµна оõmирна
иunерия. mири се nолитическа корynnия и nелият Среµиsеuноuорски район
страµа от лоmото ynравление в Риu. В саuия Риu от 133 r. nр. Хр. sаnочва
nроµълaителен nериоµ на õеsреµиnи и nолитически nристрастни войски (еµна на
Марий в 87 r. nр. Хр. и µрyrа на Сyла в 82 r. nр. Хр.) mестват иs неrо. Макар
нескоnосаното ynравление µа е очевиµно sа всички, nовечето риuски rраaµани
настояват µа се sаnаsи реnyõликанският реaиu. Kлий Hеsар е вероятно nървият
sаõелеaителен nолитически воµач, който ясно раsõира, че не си стрyва µа се
сnасява µеuократичното ynравление в Риu, което и õеs това е вече несnасяеuо.
Саuият Hеsар е nотоuък на стар nатриnиански роµ. Полyчил µоõро
оõраsование, оmе на uлаµини той се вклmчва в nолитическия aивот.
Поµроõностите около µлъaностите, които е sаеuал, раsличните неrови съmsи и
nолитическият uy въsxоµ са съmествени, но няuа µа rи иsреaµаuе тyк. mе
отõелеaиu саuо, че в 58 r. nр. Хр., Kлий е наsначен sа ynравител на три чyaµи,
nоµвластни на Риu nровинnии: Сиsалnийска Iалия (Северна Hталия), Hлирия
(крайõреaните райони на съвреuенна Krославия) и Hарõонска Iалия (maното
крайõреaие на mранnия). По това вреuе nоµ неrово коuанµване са четири риuски
леrиона с около µвайсет xиляµи µymи.
Преs nериоµа 58-51 r. nр. Хр. Hеsар иsnолsвал теsи войски, sа µа sавлаµее
nялата останала Iалия - оõласт, която оõxваmа rоре-µолy µнеmна mранnия и
Bелrия, sаеµно с части от mвейnария, Iерuания и Холанµия. Въnреки че
nротивниковите сили иuат rоляuо числено nревъsxоµство, той yсnява µа
раsrроuи наnълно rалските nлеuена и µа nрисъеµини nялата територия чак µо
река Рейн къu влаµенията на Риu. Hsnраmа и µве ексnеµиnии µо Bритания, но не
nостиrа таu трайни sавоевания.
3авлаµяването на Iалия nрави Hеsар, който вече е виµна nолитическа
qиryра, nоnyлярен rерой в Риu; nо uнението на nолитическите uy nротивниnи,
uноrо nо-nоnyлярен и силен отnреµи. Коrато sаµачата uy на военен ръковоµител
nриклmчва, риuският Сенат uy нареaµа µа се sавърне в Риu като оõикновен
rраaµанин - т. е. õеs леrионите си. Hеsар се оnасява - uоaе õи основателно, -
че ако се sавърне в Риu õеs войските си, nолитическите uy nротивниnи mе
иsnолsват въsuоaността µа rо yниmоaат. 3атова nреs ноmта на 10 среmy 11
янyари 49 r. nр. Хр., nротивоnоставяйки се открито на риuския Сенат, Hеsар
nревеaµа войските си nреs река Рyõикон в Северна Hталия и настъnва къu Риu.
Тоsи явно неsаконен акт nоставя началото на rраaµанска война uеaµy
Hеsаровите леrиони и верните на Сената сили. Войната nроµълaава четири
rоµини и sавърmва с nълна nоõеµа на Hеsар, като nослеµната õитка се воµи край
Мyнµа, Hсnания, на 7 uарт 45 r. nр. Хр.
Hеsар вече е стиrнал µо иsвоµа, че еqикасният, nросветен µесnотиsъu, от
който се нyaµае Риu, uоaе µа õъµе осъmествен най-µоõре от саuия неrо. Той се
sавръmа в Риu nреs октоuври 45 r. nр. Хр. и става nоaиsнен µиктатор. Преs
qеврyари 44 r. nр. Хр. uy nреµлаrат корона, но той се откаsва от нея. Той вече е
военен µиктатор и това не yсnокоява nротивниnите uy реnyõликанnи. Hа 15 uарт
44 r. nр. Хр. Hеsар е yõит от rрynа sаrоворниnи nо вреuе на съõрание на Сената.
Преs nослеµните rоµини от aивота си Hеsар се sалавя с енерrична nроrраuа
sа реqорuи. Съставя nлан, сnореµ който ветераните от войската и õеµните риuски
rраaµани тряõва µа õъµат настанени в нови селиmа, nръснати иs nялата иunерия.
Раsmирява риuското rраaµанство така, че от неrо се nолsват няколко нови rрynи
лиnа. Въsнаuерява µа въвеµе еµинна систеuа sа rраµските ynрави на италийските
rраµове. Преµвиaµа съmо оõmирна строителна nроrраuа и коµиqиnиране на
риuските sакони. Въвеaµа и най-раsлични µрyrи реqорuи. Hо не yсnява µа
nостиrне sаµоволителна конститynионна систеuа sа ynравление и uоaе õи това е
rлавната nричина sа неrовото nаµане.
Тъй като саuо rоµина µели Hеsаровата nоõеµа nри Мyнµа от неrовото
yõийство в Риu, uноrо от nлановете uy остават неосъmествени и е трyµно µа се
каaе µоколко nросветено и еqикасно mеmе µа е неrовото ръковоµство, ако õеmе
оnелял. От всичките uy реqорuи най-µълrотраен реsyлтат иuа въвеaµането на
nреµлоaения от неrо нов каленµар. С uиниuални виµоиsuенения той е в сила µо
µнес.
Kлий Hеsар, еµна от най-оõаятелните nолитически qиryри в историята, се
е отличавал с най-раsнооõраsни µарования. Hyµесен nолитик, õлестяm
военачалник, nревъsxоµен оратор и nисател. Книrата uy ,Де õело rалико~, в която
оnисва nокоряването на Iалия, отµавна е сuятана sа литератyрна класика и
сnореµ uноrо иsслеµователи е най-yвлекателното и интересно nроиsвеµение на
латинската литератyра. Hеsар е xраõър, енерrичен и красив. Славел се е като
µонayан и сnореµ норuите на онова вреuе са rо сuятали µори sа раsnyснат. Hай-
nрочyтото uy лmõовно nриклmчение, раsõира се, е връsката uy с Клеоnатра.
Характерът uy често е nоµлаrан на критика. Властта rо nривлича силно и
несъuнено е иsnолsвал nолитическите си nоsиnии, sа µа sаõоrатява. Hо sа раsлика
от nовечето аuõиnиоsни nолитиnи нито е µвyличен, нито си слyaи с иsuаuа. Bил е
õеsuилостен и õрyтален, коrато воmвал среmy rалите. От µрyrа страна, е
nроявявал неõивало великоµymие къu раsrроuените си риuски nротивниnи.
Докаsателство sа nрестиaа, който носи неrовото иuе, е qактът, че както
rерuанската иunерска титла кайsер, така и рyската nар nроиsxоaµат от µyuата
,nеsар~. Той винаrи е õил µалеч nо-иsвестен от своя роµственик Авryст Hеsар,
истинския основател на Риuската иunерия. Саuо че µействителното влияние на
Kлий Hеsар върxy историята не е равностойно на rоляuата uy слава. Вярно, че
иsиrрава sаõелеaителна роля sа nаµането на риuската реnyõлика. Hо sначението
uy в таsи насока не õива µа се nреyвеличава, sаmото реnyõликанското ynравление
в Риu вече е кynyкало.
Hай-rоляuото nостиaение на Hеsар е nокоряването на Iалия. 3авлаµените
от неrо територии остават nоµ риuско rосnоµство õлиsо nет столетия. Преs тоsи
nериоµ те наnълно са роuаниsирани. Приеuат риuските sакони, оõичаи и еsик, а
nо-късно и латинското xристиянство.
Съвреuенният qренски еsик µо rоляuа стеnен nроиsxоaµа от някоrаmния
раsrоворен латински.
Покоряването на rалите окаsва ваaно влияние и върxy саuия Риu, sаmото
в nроµълaение на няколко века µава сиryрност на италийските sеuи среmy
наnаµения откъu север. Всъmност nокоряването на Iалия е qактор sа сиryрността
на nялата Риuска иunерия.
Дали риuляните няuаmе рано или късно µа nокорят Iалия, µори Hеsар µа
не съmествyваmе? Те не са иuали теxническо или числено nревъsxоµство наµ
rалските nлеuена. От µрyrа страна, Риu õърsо се раsmирява в nериоµа nреµи
nокоряването на rалите и иsвестно вреuе слеµ това. При високата õоесnосоõност
на риuските леrиони nо онова вреuе, õлиsостта на Iалия µо Риu и раsеµинението
на rалските nлеuена uоaе µа се каaе, че rалите еµва ли са иuали иsrлеµи µа
останат неsависиuи. Във всеки слyчай õеsсnорно е, че Hеsар е nълковоµеnът,
който раsrроuява uноrоõройните келтски войски и sавлаµява Iалия. H тъкuо
това nостиaение uy осиryри uясто в таsи книrа.
68. YHARМ 3АВОЕВАТЕAR
ок. 1027 - 1087
В лето 1066 xерnоr Yиляu Hорuанµски саuо с няколко xиляµи войниnи sаµ
сеõе си nреõроaµа Aаuанmа и се rотви µа стане ynравник на Анrлия. Дръsкият uy
оnит yсnява - и това е nослеµното yсnеmно чyaµо наmествие в Анrлия. С неrо
Yиляu и nослеµователите uy nостиrат uноrо nовече от анrлийския трон.
Hорuанµското наmествие окаsва µълõоко влияние върxy nо-нататъmната история
на Анrлия - µо стеnен, каквато саuият Yиляu еµва ли е nреµnолаrал.
Yиляu е роµен около 1027 r. във mалеs, rраµ в Hорuанµия, mранnия. Той е
неsаконороµен еµинствен син на Роõер I, xерnоr на Hорuанµия. Роõер yuира в 1035
r. на връmане от nоклонение на Bоaи rроõ. Преµи µа sаuине sа Ерyсалиu, е
оnреµелил Yиляu sа свой наслеµник. Така на осеurоµиmна въsраст Yиляu става
xерnоr на Hорuанµия.
Това наслеµство не саuо не uy осиryрява õлаrосъстояние и власт, но rо
nоставя и в uноrо µеликатно nолоaение. Той е оmе µете, а става rосnоµар на
qеоµални õарони, които са sрели uъaе. H не е sа чyµене, че аuõиnиите на õароните
се окаsват nо-силни от верноnоµаническите иu чyвства. Hастъnва нечyвана
анарxия, nри която триuа от воините на Yиляu sаrиват от aестока сuърт, а
частният uy yчител е yõит. Саuо с nоuоmта на qренския крал Хенри I, qорuално
неrов rосnоµар, Yиляu иuа mастието µа оnелее в теsи ранни rоµини.
В 1042 r., коrато е около nетнайсетrоµиmен, Yиляu е nосветен в риnарство.
Слеµ това се вклmчва лично в nолитическите съõития. Слеµ µълrа nореµиnа от
войни среmy qеоµалните õарони в Hорuанµия Yиляu yсnява най-nосле µа
yстанови твърµ контрол в xерnоrството си. (Меaµy µрyrото, неsаконният uy
nроиsxоµ е сериоsна nолитическа nречка sа неrо и nротивниnите uy често rо
наричат ,Коnелето~.) В 1063 r. той yсnява µа sавлаµее съсеµната nровинnия Мен, а
в 1064 r. е nриsнат sа сmsерен на µрyrата съсеµна nровинnия - Bретан.
От 1042 µо 1066 r. крал на Анrлия е Еµyарµ Hsnовеµника. Тъй като той е
õеsµетен, nравят се всевъsuоaни uаневри sа наслеµяването на анrлийския трон.
От rлеµна точка на кръвното роµство nретенnиите на Yиляu не са осоõено
иsµърaани: uайката на Еµyарµ е сестра на µяµото на Yиляu. Hо в 1051 r. Еµyарµ,
uоaе õи nовлиян от иsявените сnосоõности на Yиляu, uy оõеmава трона.
В 1064 r. в ръnете на Yиляu nаµа Харолµ Iоµyин, най-влиятелният
анrлийски лорµ, õлиsък сътрyµник на Еµyарµ Hsnовеµника и неrов sет. Yиляu се
отнася µоõре с Харолµ, но rо sаµърaа, µокато той не nолаrа търaествена клетва,
че mе nоµкреnи nретенnиите uy sа анrлийския трон. Мноsина не õиxа nриели sа
sаконно или uорално оõеmание, иsuъкнато nо такъв начин, и наистина Харолµ не
yµърaа на µyuата си. Слеµ сuъртта на Еµyарµ в 1066 r. саu той nреµявява
nретенnии sа трона и Yитанът (съвет от анrлийски лорµове, който често вsеuа
yчастие nри оnреµелянето на nрестолонаслеµника) rо иsõира sа крал на Анrлия.
Реmен µа раsmири влаµенията си, вõесен от клетвоnрестъnничеството на Харолµ,
Yиляu наuисля µа навлеsе в Анrлия и µа налоaи nретенnиите си със силата на
оръaието.
Той съõира кораõи и войска на qренския õряr и в началото на авryст 1066
r. е rотов µа вµиrне nлатна. Hо ексnеµиnията се sаõавя с няколко сеµuиnи nораµи
õyрни северни ветрове. В това вреuе Харалµ Харµрааµе, кралят на Hорвеrия, се
rотви µа наxлyе в Анrлия nреs Северно uоре. Харолµ Iоµyин µърaи войската си в
maната част на Анrлия, rотов µа се nротивоnостави на Yиляuовото наmествие.
Hо сеrа тряõва µа я nреxвърли на север, sа µа nосреmне норвеaкото наnаµение. Hа
25 сеnтеuври в õитката nри Стаuqърµ Bриµa норвеaкият крал е yõит и войската
uy е nроrонена.
Саuо µва µни nо-късно вятърът в Aаuанmа nроuеня nосоката си и Yиляu
uноrо õърsо nреxвърля войниnите си в Анrлия. Моaе õи Харолµ е тряõвало µа
остави Yиляu µа навлеsе nо-навътре или nоне µа µаµе вреuе на войниnите си µа
отnочинат µоõре, nреµи µа rи xвърли в õой. Hо той неsаõавно връmа войската си
на mr, sа µа nресреmне Yиляu. Двете страни се сõлъскват на 14 октоuври 1066 r. в
sнаuенитата õитка sа Хастинrс. Къu края на µеня конниnата и стрелnите на
Yиляu вече са yсnели µа оõърнат в õяr анrлосаксонските сили. Hаµвечер саuият
крал Харолµ е yõит. Дваuата uy õратя са nаµнали nо-рано в õоя, така че не остава
личност от анrлийската йерарxия, която µа е в състояние µа наõере нова войска
или µа осnори nретенnиите на Yиляu sа трона. Hа Колеµа той вече е коронясан в
Aонµон.
Преs слеµваmите nет rоµини тyк-таu иsõyxват õyнтове, но Yиляu yсnява µа
rи nотymи. Той rи иsnолsва като nреµлоr, sа µа конqискyва всичката sеuя в
Анrлия и µа я оõяви sа своя лична соõственост. Слеµ това rоляuа част от нея е
раsµаµена на nо-влиятелните uy норuанµски nривърaениnи, които µърaат
qеоµалните sеuи като неrови васали. Реsyлтатът от това е, че nочти nялата
анrлосаксонска аристокраnия е оõеssеuлена и sаuенена от норuанµnи. (Колкото и
µраuатично µа sвyчи, саuо няколко xиляµи µymи са nряко оõлаrоµетелствани от
това nреxвърляне на nрава. 3а селяните, които орат sеuята, то оsначава nросто
сuяна на rосnоµарите.)
Yиляu винаrи е твърµял, че той е sаконният крал на Анrлия и nо вреuе на
rосnоµството си sаnаsва nовечето анrлийски инститynии. Тъй като е
sаинтересован µа nолyчи µанни sа новите си влаµения, той sаnовяµа µа се иsвърmи
nоµроõно nреõрояване на населението и иuymеството. Реsyлтатите са вnисани в
оrроuната ,Книrа sа второто nриmествие~, която е nенен иsточник sа
исторически свеµения. (Ориrиналните ръкоnиси все оmе съmествyват и се nаsят в
Дърaавния арxив в Aонµон.)
Yиляu се оaенва и иuа четириuа синове и nет µъmери. Yuира в 1087 r. в
Рyан, Северна mранnия. Оттyк нататък всеки анrлийски uонарx е неrов nотоuък
nо nрава линия. Hнтересно е, че uакар Yиляu 3авоевателя µа е uоaе õи най-
sаõелеaителният анrлийски крал, саuият той не е анrличанин, а qранnysин.
Роµен е във mранnия, yuира във mранnия, nрекарва таu nочти nелия си aивот и
rовори саuо qренски. (Меaµy µрyrото, õил е неrраuотен.) Коrато nреnеняваuе
влиянието uy върxy историята, най-ваaното е µа nоuниu, че õеs неrо
норuанµското наmествие в Анrлия не õи се осъmествило. Yиляu не е естественият
анrлийски nрестолонаслеµник и ако не сuятаuе личните uy аuõиnии и
сnосоõности, няuа исторически nреµnоставки или неоõxоµиuост от норuанµското
наmествие. В Анrлия не е иsвърmвано наmествие откъu mранnия от вреuето,
коrато риuляните я sавлаµяват xиляµи rоµини nреµи това. H никой не е навлиsал
yсnеmно в нея от mранnия (или от µрyrаµе) nреs µеветте века слеµ сuъртта на
Yиляu.
Тоrава въsниква въnросът: точно колко rоляu е реsyлтатът от
норuанµското наxлyване? Hаmествениnите са сравнително uалочислени, но
окаsват оrроuно влияние върxy историята на Острова. Преs nетте или mестте
столетия nреµи норuанµското наmествие в Анrлия невеµнъa са навлиsали
анrлосаксонnи и сканµинавnи и нейната кyлтyра си остава основно тевтонска.
Саuите норuанµnи nроиsxоaµат от викинrите, но еsикът и кyлтyрата иu са
qренски. Така в реsyлтат на норuанµското наmествие анrлийската кyлтyра влиsа
в õлиsък µосеr с qренската. (Днес това uоaе µа иsrлеaµа естествено, ала nреs
вековете nреµи Yиляu 3авоевателя Анrлия е nоµµърaала кyлтyрни връsки най-
вече със Северна Евроnа.) H тъй, наmествието воµи µо това, че в Анrлия се
сuесват qренската и анrлосаксонската кyлтyра - неmо, което иначе не õи се
слyчило.
Yиляu въвеaµа в Анrлия раsвита qорuа на qеоµалиsuа. Hорuанµските
крале sа раsлика от анrлосаксонските си nреµmествениnи са иuали на
раsnолоaение войска от няколко xиляµи въоръaени риnари - uоrъmа сила
сnореµ среµновековните раsõирания. Hорuанµnите са веmи аµuинистратори, така
че анrлийското ynравление става еµно от най-слоaните и еqикасни в Евроnа.
Дрyr интересен реsyлтат от норuанµското наmествие е раsвитието на нов
анrлийски еsик. В неrо навлиsат mироко uноrо нови µyuи - qактически
съвреuенните анrлийски речниnи съµърaат nовече µyuи от qренски и латински
nроиsxоµ, отколкото от анrлосаксонски. Освен това nреs трите или четири
столетия слеµ норuанµското наmествие анrлийската rраuатика nретърnява õърsи
nроuени - rлавно nо nосока на оnростяването й. Ако не õеmе наmествието, µнес
анrлийският mеmе µа се раsличава uноrо uалко от µолнонеuския и xоланµския.
Това е еµинственият nоsнат слyчай, коrато еµин rоляu еsик не õи иuал ниmо оõmо
със сеrаmния си виµ, ако я няuаmе аuõиnията на еµин-еµинствен човек.
(3аслyaава µа каaеu, че съвреuенният анrлийски е несъuнено еµин от най-
раsnространените еsиnи в света.)
Реsyлтат от норuанµското наmествие иuа и във mранnия. Bлиsо четири
столетия слеµ неrо се воµят - uноrо и uноrо войни uеaµy qренските и
анrлийските крале, които nораµи норuанµския си nроиsxоµ µърaат uноrо sеuи
във mранnия. Теsи войни са nряка nослеµиnа от норuанµското наmествие; nреµи
неrо не е иuало войни uеaµy Анrлия и mранnия.
В uноrо отноmения Анrлия се отличава съmествено от всички страни в
континентална Евроnа. H с това, че става rоляuа иunерия, и с µеuократичните си
инститynии тя окаsва µълõоко влияние върxy останалата част от света, което
съвсеu не отrоваря на соõствените й раsuери. Доколко теsи елеuенти от
õританската nолитическа история са nослеµиnа от µейността на Yиляu?
Hсториnите не са еµиноµymни nо въnроса sаmо съвреuенната µеuокраnия
се е раsвила най-наnреµ точно в Анrлия, а не, µа речеu, в Iерuания. Hо
анrлийската кyлтyра и анrлийските инститynии са сuес от анrлосаксонски и
норuанµски, а тя е реsyлтат от норuанµското наmествие. От µрyrа страна, еµва ли
е раsyuно µа nриnиmеu на µесnотичния Yиляu sаслyrата sа nо-късното раsвитие
на анrлийската µеuокраnия. Hаистина, nреs столетието слеµ норuанµското
наmествие µеuокраnията еµва nокълва в Анrлия.
mо се отнася µо съsµаването на Bританската иunерия, влиянието на Yиляu
е nо-ясно. Преµи 1066 r. Анrлия неиsuенно е õила aертва на наmествия. Слеµ това
ролите се сuенят. Bлаrоµарение на силното nентрално ynравление, което Yиляu
съsµава, а nриеuниnите uy nоµµърaат, и на военните сили, с които ynравлението
раsnолаrа, в Анrлия nовече няuа наmествия. Оõратно, тя nостоянно е sаета с
военни оnераnии в µалечни sеuи. Слеµователно естествено е, че коrато Евроnа
sаnочва µа се раsmирява в чyaõина, Анrлия в крайна сuетка nриµоõива nовече
колонии от всяка µрyrа евроnейска µърaава.
Hе uоaе, раsõира се, µа nриnиmеu на Yиляu sаслyrата sа всички nо-късни
съõития в анrлийската история. Hо норuанµското наmествие несъuнено иrрае
косвена роля в uноrо от тяx. Слеµователно µълrотрайното влияние на Yиляu е
uноrо rоляuо.
69. 3HIМYHД mРОHД
1856 - 1939
3иruyнµ mройµ, роµоначалникът на nсиxоаналиsата, е роµен в rраµ
mрайõерr, който сеrа е в Hеxия, но nо онова вреuе е влиsал в Австрийската
иunерия. Коrато 3иruyнµ е õил четириrоµиmен, роµителите uy се nреселват във
Виена, къµето той остава µа aивее nочти nял aивот. Отличен yченик и стyµент,
mройµ nолyчава µоктората си nо uеµиnина от Виенския yниверситет в 1881 r.
Преs слеµваmите µесет rоµини се sаниuава с иsслеµвания във qиsиолоrията,
nостъnва на раõота в nсиxиатрична клиника, иuа частна nрактика като невролоr,
раõоти в Париa с иuенития qренски невролоr Æан mарко а съmо и с виенския
uеµик Hоsеq Bройер.
Hµеите на mройµ sа nсиxолоrията се раaµат nостеnенно. Еµва в 1895 r.
иsлиsа nървата uy книrа - ,Hsслеµвания на истерията~, в съавторство с Bройер.
Слеµваmата книrа - ,Тълкyване на съниmата~, е nyõликyвана в 1900 r. и е еµин
от най-ориrиналните uy и sаõелеaителни трyµове. Въnреки че отначало книrата
се nроµава трyµно, тя nрославя иuето uy. Слеµват µрyrи ваaни трyµове и къu
1908 r., коrато иsнася nореµиnа лекnии в Съеµинените mати, mройµ вече е uноrо
nрочyт. В 1902 r. той съsµава във Виена µискyсионна rрynа nо nсиxолоrия. Еµин от
nървите й членове е Алqреµ Аµлер, а слеµ няколко rоµини къu нея се
nрисъеµинява и Карл Kнr. Дваuата mе станат световноиsвестни nсиxолоsи, и то с
nълно основание.
mройµ е aенен и иuа mест µеnа. В nо-късните си rоµини се раsõолява от рак
в челmстта и слеµ 1923 r. се nоµлаrа на nовече от трийсет оnераnии с наµеaµата sа
някакво nоµоõрение. Hеsависиuо от õолестта и оnераnиите nроµълaава µа раõоти
и някои от ваaните uy трyµове са съsµаµени в теsи наnреµнали rоµини. В 1938 r.
наnистите влиsат в Австрия и 82-rоµиmният mройµ, който е евреин, е nринyµен µа
sаõеrне в Aонµон, къµето и yuира слеµваmата rоµина.
Приносът на mройµ в теорията на nсиxолоrията е толкова rоляu, че е
трyµно µа се оnиmе с няколко µyuи. Той nоµчертава оrроuното sначение, което
nоµсъsнателните uисловни nроnеси иuат sа човеmкото nовеµение. Покаsва как
влияят върxy съниmата и nреµиsвикват най-оõикновени несnолyки като rреmки
на еsика, sаõравяне на иuена, но съmо и саuоналоaени sлоnолyки и µори õолести.
mройµ раsраõотва uетоµа на nсиxоаналиsата sа лекyване на µymевни
sаõолявания. Той qорuyлира теория sа yстройството на човеmката личност.
Освен това раsраõотва и nоnyляриsира nсиxолоrически теории, свърsани с
nотиснатостта, sаmитните uеxаниsuи, коunлекса sа nолова неuоm,
nоµсъsнателното nотискане на някои чyвства и nоловия наrон, sа µа иsреµиu саuо
някои. Мноrо от неrовите виaµания õyµеxа и õyµят остри nротиворечия и
nреµиsвикват раsrореmени µискyсии.
mройµ е uоaе õи най-иsвестен с uисълта си, че nотиснатото nолово
влечение често nъти е nървоnричина sа невроsата. (Всъmност той не е nървият,
стиrнал µо таsи uисъл, но трyµовете uy µоnринасят uноrо тя µа µоõие наyчна
стойност.) Освен това той сочи, че nоловото aелание и влечение се nроявява от
най-ранно µетство, а не чак в mноmеските rоµини.
Тъй като uноrо от неrовите сxваmания и µосеrа са сnорни, uноrо трyµно е
µа оnениu uястото uy в историята. Той е nионер, който оставя ярка слеµа, и иuа
sаõелеaителната µарõа µа раaµа нови иµеи. Hо теориите uy (sа раsлика от теsи на
Дарвин или на Пастtор) така и не uоaаxа µа сnечелят всеоõmото оµоõрение на
наyчните кръrове, така че е трyµно µа се каaе кои от тяx в крайна сuетка mе се
окаaат nравилни.
Въnреки nроµълaаваmите nротиворечия около неrовите въsrлеµи еµва ли
иuа съuнение, че mройµ е rоляuа qиryра в историята на човеmката uисъл.
Hеrовите въsrлеµи sа nсиxолоrията nроuениxа коренно раsõиранията ни sа
човеmката nсиxика, а терuините, въвеµени от mройµ, отµавна вляsоxа в
оõикновена ynотреõа - наnриuер иµ`1, еrо`2, сynереrо`3, Еµиnов коunлекс,
aелание sа сuърт`4.
¡`1 Hµ - част от nсиxиката, сuятана sа иsточник на инстинктивните
nоµтиnи и на nсиxична енерrия; в нея rосnоµства nринnиnът на наслаµите и
нераsyuните aелания. - B. nр.]
¡`2 Еrо - част от nсиxиката, която въsnриеuа вънmния свят чреs сетивата,
орrаниsира uисловния nроnес и ynравлява µействията. - B. nр.]
¡`3 Сynереrо - част от nсиxиката, която се отнася критично къu еrото и
налаrа нравствени норuи; на nоµсъsнателно равниmе õлокира неnриеuливите
nоµтиnи на иµ. - B. nр.]
¡`4 Във mройµовата nсиxолоrия aелание sа сuърт иsоõmо. То uоaе µа õъµе
както sа соõствената сuърт, така и sа сuъртта на µрyrи. - B. nр.]
Вярно е, че nсиxоаналиsата е иsклmчително скъn начин на лечение, nри
това често nъти õеsреsyлтатен. Hо не nо-uалко вярно е, че тоsи uетоµ иuа и uноrо
yсnеxи. Bъµеmите nсиxолоsи uоrат µа стиrнат µо иsвоµа, че nотиснатото nолово
aелание не иrрае чак такава роля в човеmкото nовеµение, каквато qройµистите
твърµят. Hо то nолоaително иuа nо-rоляuо sначение, отколкото си nреµставяxа
nсиxолоsите nреµи mройµ. Повечето yчени µнес са yõеµени, че nоµсъsнателните
nроnеси влияят върxy човеmкото nовеµение - неmо, което õеmе uноrо
nоµnенявано nреµи mройµ. mройµ nолоaително не е най-rолеuият nсиxолоr и в
крайна сuетка uоaе õи никоrа няuа µа õъµе сuятан sа човека, чиито въsrлеµи
винаrи са õили nравилни или nочти nравилни. Въnреки това той явно е най-
влиятелната и sначителна qиryра в теоретичното раsраõотване на съвреuенната
nсиxолоrия и nреµвиµ оrроuното uy sначение в таsи оõласт, несъuнено sаслyaава
uясто тyк.
70. ЕДYАРД ДÆЕHTР
1749 - 1823
Анrлийският лекар Еµyарµ Дaенър е човекът, раsраõотил и nоnyляриsирал
uетоµа sа ваксиниране nротив еµрата mарка.
Днес, коrато õлаrоµарение на Дaенър таsи õолест е sаличена от лиnето на
sеuята, ние сuе склонни µа sаõравиu колко страmни õяxа nораaенията, които тя
нанасяmе в uиналите векове. Еµрата mарка е толкова nрилеnчива, че rоляuа част
от xората в Евроnа са страµали от нея nо еµно или µрyrо вреuе. H е толкова
yстойчива, че nоне 10 - 20 на сто от sараsените са yuирали. От оnелелите µрyrи
10-15 nроnента са оставали оõеsоõраsени от страmни õелеsи. Еµрата mарка е
xарактерна не саuо sа Евроnа, тя е върлyвала навреµ в Северна Аuерика, Hнµия,
Китай и uноrо µрyrи краиmа на света.
Iоµини нареµ са nравени оnити µа се наuери сиryрно nреµnаsно среµство
nротив нея. Отµавна се е sнаело, че веµнъa sараsен и оnелял, човек вече е
иuyниsиран и не uоaе µа се раsõолее втори nът. В Ориента тоsи aиsнен оnит воµи
µо nрактиката sµрави xора µа се sараsяват нарочно от някой õолен с наµеaµата, че
nо тоsи начин mе nрекарат õолестта в лека qорuа и коrато оsµравеят, вече mе са
иuyниsирани.
Таsи nрактика е въвеµена в Анrлия в началото на XVIII век от лейµи Мери
Yъртли Монтаrm` и е µоста оõичайна µълrи rоµини nреµи Дaенър.
¡` Анrлийска nоетеса (1689-1762) - B. nр.]
Всъmност саuият той се sараsява от еµра mарка, коrато е на осеu rоµини.
Hо таsи nриuитивна nреµnаsна uярка невинаrи е сnолyчлива: често õолестта
nреuинава не леко, а uноrо теaко и оставя µълõоки õелеsи. По онова вреuе около
µва nроnента от sараsените nо тоsи начин yuират. Очевиµно е иuало остра нyaµа
от nо-съвърmен начин sа nреµnаsване от еµра mарка.
Дaенър е роµен в 1749 r. в rраµчето Bаркли, maната част на среµна Анrлия.
Дванайсетrоµиmен, nостъnва като чирак nри еµин xирyрr. По-късно иsyчава
анатоuия и раõоти в õолниnа. В 1792 r. nолyчава µокторат от yниверситета
,Сейнт Анµрm~. Около четирийсет и nет rоµиmен, той вече е yтвърµен лекар и
xирyрr в Iлостърmир.
Дaенър sнае от uанµраµaийките и селяните в района си, че xората,
sараsени от кравеmка сиnаниnа - õеsоnасна õолест nо rовеµата, която се nреµава
и на човека, - никоrа не nриxваmат еµра mарка. (Саuата кравеmка сиnаниnа не
е оnасна и sа xората, въnреки че сиunтоuите и µонякъµе nриличат на сиunтоuите
на еµра mарка в uноrо лека qорuа.) Дaенър си µава сuетка, че ако наõлmµенията
на селяните са верни, sараsяването с кравеmка сиnаниnа mе се окаaе õеsоnасен
начин sа иuyниsаnия nротив еµра mарка. Проyчва uноrо вниuателно въnроса и в
1796 r. вече е yõеµен, че иsвоµите на селяните са точни. H реmава µа rи nровери на
nрактика.
Преs uай 1796 r. Дaенър ваксинира Дaейuс Пиnс, осеurоµиmно uоuче, с
веmество от nyстyла` на кравеmка сиnаниnа, вsета от ръката на краварка.
¡` Пyстyла (лат.) - uалка rнойна nъnка. - B. реµ.]
Моuчето раsвило кравеmка сиnаниnа, но скоро се оnравило. Слеµ няколко
сеµuиnи Дaенър sараsил Пиnс с еµра mарка. H както се наµявал, µетето не се
раsõоляло.
Слеµ µоnълнителни иsслеµвания Дaенър иsлоaил реsyлтатите си в тънка
книaка - ,Hsслеµване върxy nричините sа кравеmката сиnаниnа и еqектът от
нея~, която иsµал саuостоятелно в 1798 r. Тъкuо таsи книaка е nричина sа
õърsото въsnриеuане на ваксинаnията. По-късно Дaенър nиmе оmе nет статии sа
ваксинирането и rоµини нареµ отµеля uноrо вреuе, sа µа раsrласи своя uетоµ, µа
налоaи внеµряването uy.
Ваксинирането се раsnространява õърsо в Анrлия и скоро става
sаµълaително sа слyaеmите в арuията и qлота. В края на краиmата се въsnриеuа
nочти в nелия свят.
Дaенър с rотовност сnоµеля и nоnyляриsира своя оnит и не се старае µа
трynа nечалõи от откритието си. Hо в 1802 r. õританският nарлаuент sа
õлаrоµарност rо yµостоява с наrраµа от 10 000 лири стерлинrи. Hяколко rоµини
nо-късно uy отnyска оmе 20 000 лири стерлинrи. Той става световноиsвестен и е
отрynван с nочести и uеµали.
Дaенър е aенен и иuа три µеnа. Доaивява µо сеµеuµесет и третата си
rоµина и yuира в началото на 1823 r. в роµния си µоu в Bаркли.
Както виµяxuе, Дaенър не е стиrнал саu µо иµеята, че еµрата mарка uоaе
µа се оõеsвреµи, като се атакyва с кравеmка сиnаниnа; той е чyл това от µрyrи.
mактически оmе nреµи неrо някои xора са õили sараsявани нарочно с кравеmка
сиnаниnа.
Hо uакар Дaенър µа не е иsyuително ориrинален yчен, uалnина са xората,
µоnринесли такава nолsа на човечеството. Със своите иsслеµвания, ексnериuенти
и статии той nревръmа еµно нароµно вярване, nриеuано несериоsно от
uеµиnинската nроqесия, във всеоõmа nрактика, сnасила aивота на õеsõрой
uилиони xора. Вярно, Дaенъровият uетоµ nреµnаsва саuо от еµна õолест, но
каква! Той наnълно sаслyaава nочестите, които неrовото и всички слеµваmи
nоколения uy отµават.
71. ВHAХЕAМ КОHРАД РLОHТIЕH
1845 - 1923
Вилxелu Конраµ Рtонтrен, откривателят на лъчите X`, е роµен в 1845 r. в
rерuанския rраµ Aенеn.
¡` Това са µоõре иsвестните ни рентrенови лъчи, но тyк е yuестно µа
отõелеaиu, че nонятието ,рентrен~ и nроиsвоµните uy (y нас те са nовече от 20)
nочти не се среmат в sаnаµните еsиnи, които rи оõоsначават nо µрyr начин. - B.
nр.]
Той nолyчава µокторат nо qилосоqия nреs 1869 r. от Hmриxския
yниверситет. Преs слеµваmите µеветнайсет rоµини Рtонтrен раõоти в раsлични
yниверситети и nостеnенно си сnечелва иuе на nревъsxоµен yчен. В 1888 r. е
наsначен sа nроqесор nо qиsика и µиректор на mиsическия инститyт nри
Вmрnõyрrския yниверситет. Таu иuенно в 1895 r. стиrа µо откритието, с което се
nрочyва.
Hа 8 ноеuври 1895 r. Рtонтrен nрави оnити с катоµни лъчи, които се
състоят от nоток електрони. Потокът се nолyчава, коrато се иsnолsва висок
волтаa uеaµy електроµите, nоставени в µвата края на sатворена стъклена тръõа,
от която въsµyxът е nочти наnълно иsтеrлен. Саuите катоµни лъчи не nроникват
осоõено µълõоко и няколко сантиuетра въsµyx uоaе µа rи сnре. В конкретния
слyчай Рtонтrен е nокрил µоõре стъклената тръõа с nлътна черна xартия, така че
µори nри nyскането на електрически ток никаква светлина µа не иsлиsа от
тръõата. Hо коrато Рtонтrен nyска ток в тръõата с катоµни лъчи, с иsненаµа
sаõеляsва, че оставеният наõлиsо qлyоресnентен екран sаnочва µа õлеmyка - все
еµно, че върxy неrо е nаµнала светлина. Той nрекъсва тока в тръõата и екранът
(наuаsан с õариев nлатиноnианиµ, който е qлyоресnентен) nрестава µа свети. Тъй
като тръõата с катоµните лъчи е nлътно nокрита, Рtонтrен скоро си µава сuетка,
че тя тряõва µа иsnyска някаква невиµиuа раµиаnия, коrато nреs нея uинава ток.
Пораµи sаrаµъчното й естество той я нарича ,лъчи X~ - както в uатеuатиката
всяко неиsвестно се õелеaи с X.
Въоµymевен от това слyчайно откритие, Рtонтrен sаряsва всичко µрyrо и се
съсреµоточава µа nроyчи свойствата на лъчите X. Слеµ неколкосеµuична
наnреrната раõота открива слеµното: 1) Поµ лъчите X uоaе µа qлyоресnира не
саuо õариевият nлатиноnианиµ, но и раsлични µрyrи xиuикали. 2) Aъчите X
uоrат µа nреuинават nреs uноrо uатериали, които са неnрониnаеuи sа
оõикновената светлина. Рtонтrен sаõеляsва, че лъчите X nроникват своõоµно nреs
соõствената uy nлът и rи сnират саuо костите. Като nоставя ръката си uеaµy
тръõата с катоµни лъчи и qлyоресnентния екран, той виaµа върxy неrо силyетите
на костите на ръката си. 3) Aъчите X се µвиaат nо nрава линия; sа раsлика от
наелектриsираните частиnи те не се отклоняват от uаrнитни nолета.
Преs µекеuври 1895 r. Рtонтrен наnисва nървия си µоклаµ sа лъчите X,
който неsаõавно nреµиsвиква rоляu интерес и оaивление. Саuо слеµ няколко
uесеnа стотиnи yчени вече иsyчават лъчите X, а sа еµна rоµина са nyõликyвани
rоре-µолy xиляµа µоклаµа на таsи теuа! Еµин от yчените, чиито иsслеµвания са
nряка nослеµиnа от Рtонтrеновото откритие, е Антоан-Анри Bекерел. Hо той, nри
все че въsнаuерявал µа иsслеµва nо-sаµълõочено лъчите X, насочва вниuанието си
къu еµно оmе nо-ваaно явление - раµиоактивността.
Aъчите X се оõраsyват, коrато високоенерrийни електрони среmнат
някакъв оõект. Те не се състоят от електрони, а са електроuаrнитни вълни.
Слеµователно в основни линии nриличат на виµиuата раµиаnия, ако не сuятаuе,
че вълновата иu µълaина е uноrо nо-къса.
Hай-иsвестната ynотреõа на лъчите X е в µиаrностиката, вклmчително nри
sъõолечение. Прилаrат се и в раµиотераnията sа yниmоaаване на sлокачествени
тyuори или sа оrраничаване на растеaа иu. Aъчите X mироко се иsnолsват и в
инµyстрията. Hаnриuер с тяx uоaе µа се иsuерва µеõелината на някои uатериали
или µа се откриват скрити µеqекти. Доõре слyaат и в uноrо оõласти на наyчните
иsслеµвания - от õиолоrията µо астроноuията. Bлаrоµарение на лъчите X
yчените nолyчиxа оõилни свеµения sа строеaа на атоuите и uолекyлите.
Hа Рtонтrен се nолаrа nялата sаслyrа sа откриването на лъчите X. Той е
раõотил съвсеu саu, откритието uy е неочаквано, но той rо µовеaµа µокрай. Освен
това то е ваaен стиuyл sа Bекерел и sа µрyrи иsслеµователи.
Въnреки всичко не õива µа наµnеняваuе sначението на Рtонтrен. Вярно,
лъчите X наuират uноrо nолеsно nрилоaение; но не uоaе µа се каaе, че са
nреоõраsили nялата ни теxника, както, µа речеu, откритата от mараµей
електроuаrнитна инµyкnия. Hе uоaе съmо µа се каaе, че откриването на лъчите X
иuа qyнµаuентално sначение в наyчната теория. Yлтравиолетовите лъчи (чиято
вълнова µълaина е nо-къса от таsи на виµиuата светлина) са иsвестни nочти от
еµин век. Aъчите X - nоµоõни на yлтравиолетовите, но с оmе nо-къса вълнова
µълaина - се вuестват слеµователно съвсеu точно в раuките на класическата
qиsика. Hаnълно лоrично е µа класираuе Рtонтrен sначително nо-наsаµ от
Ръµърqорµ, чиито открития иuат nо-qyнµаuентално sначение.
Рtонтrен няuа µеnа, но той и aена uy осиновяват еµна µъmеря. В 1901 r. той
nолyчава Hоõеловата наrраµа sа qиsика - nървата nрисъµена Hоõелова наrраµа.
Yuира в 1923 r. в Мmнxен.
72. HОХАH СЕBАСТHАH BАХ
1685 - 1750
Великият коunоsитор Hоxан Сеõастиан Bаx е nървият uysикант, който
yсnеmно съчетава раsличните наnионални стилове в uysиката, които се среmат в
Евроnа. Като оõеµинява най-µоõрото от италианската, qренската и неuската
uysикална траµиnия, той yсnява µа оõоrати всичките. Hе осоõено nрославен
nриaиве, Bаx е nочти sаõравен nреs nървите nетµесет rоµини слеµ сuъртта си. Hо
славата uy расте неиsuенно nреs nослеµните 150 rоµини и µнес той е всеnриsнат
като еµин от µваuата или триuа най-велики коunоsитори на всички вреuена, а
сnореµ някои - като най-великия.
Bаx е роµен в 1685 r. в rерuанския rраµ Айsенõаx. Hстинско mастие е µа се
роµиm в среµа, която nриsнава uysикалната µарõа и насърчава uysикалните
nостиaения. Роµът Bаx е sаõелеaителен в оõластта на uysиката µалеч nреµи µа се
роµи Hоxан Сеõастиан. Bаmа uy е õил uноrо µоõър nиryлар, µваuа от nра-
чичовnите uy - талантливи коunоsитори, а неколnина от nлеuенниnите uy са
високоyваaавани uysиканти.
Майката на Bаx yuира, коrа то той е µеветrоµиmен, а на µесет rоµини Bаx е
вече nълен сирак. Като mноmа nолyчава стиnенµия sа uysикалното yчилиmе
,Свети Миxаил~ в Amнеõyрr, която се µълaи от части на xyõавия uy rлас, от
части sаmото е нyaµаеm се. 3авърmва rо в 1702 r. и в 1703 r. nостъnва като
nиryлар в еµин каuерен оркестър. Преs слеµваmите µвайсет rоµини sаеuа най-
раsнооõраsни µлъaности. Приaиве Bаx се nрочyва най-вече като nревъsxоµен
орrанист, uакар че е и коunоsитор, nреnоµавател и µириrент. В 1723 r., коrато е
трийсет и осеu rоµиmен, той yсnява µа nостъnи като nсалт в лайnnиrската nърква
,Свети Тоuа~ и остава на раõота таu µо края на aивота си. Yuира в 1750 r.
Макар че винаrи се е раµвал на µоõро nолоaение и е yсnявал µа иsµърaа
сеuейството си, nриaиве Bаx µалеч не е толкова nрочyт, колкото Моnарт или
Bетxовен (µори като Aист или mоnен) nо вреuе на aиsнения иu nът. Hе всички
неrови раõотоµатели са nриsнавали rениалността uy. В Aайnnиr rраµският съвет
искал µа наеuе ,nървокласен uysикант~. H саuо sаmото съветниnите не yсnели µа
склонят nървите си µваuа иsõраниnи, nреµлоaили неоxотно uястото на Bаx!
(Hяколко rоµини nреµи това Bаx nоaелал µа наnyсне uястото си на орrанист и
конnертuайстор в µвора на вайuарския xерnоr, но xерnоrът µотолкова не искал µа
rо освоõоµи, че rо nоставил nоµ арест.)
Hа µвайсет и µве rоµини Bаx се оaенва sа своя втора õратовчеµка.
Hароµили сеµеu µеnа, но aена uy yuира, коrато той е на трийсет и nет rоµини.
Слеµваmата rоµина той се оaенва nовторно и втората uy aена не саuо nоuаrа µа
се отrлеµат nървите сеµеu µеnа, аuи uy раaµа оmе тринайсет. Саuо µевет от
µеnата на Bаx rо наµaивяват, но четири от тяx стават µоõре иsвестни uysиканти.
Талантливо сеuейство наистина!
Bаx е nлоµовит коunоsитор. Творõите uy вклmчват nриõлиsително 300
кантати, коunоsиnия от 48 qyrи и nрелmµии, най-uалко 140 µрyrи nрелmµии,
nовече от 100 коunоsиnии sа клавесин, 23 конnерта, 4 yвертmри, 5 uеси, 3
оратории и uноrо µрyrи nиеси. Съsµал е оõmо nовече от 800 сериоsни uysикални
nиеси.
Дълõоко релиrиоsен, Bаx е лmтеранеn. Hскал е uysиката uy µа слyaи на
nърквата и nовечето от творõите uy са релиrиоsна uysика. Той не се uъчи µа
открие нови uysикални qорuи, но µовеaµа съmествyваmите µо съвърmенство.
(3аслyaава µа отõелеaиu, че най-великите uysиканти на онова вреuе - Хайµн,
Моnарт и Bетxовен - оnеняват високо rения на Bаx.) Въsникват нови uysикални
стилове и ,староuоµната~ uysика на Bаx nотъва вреuенно в sаõрава. Hо слеµ 1800
rоµина интересът къu нея се въsраaµа и оттоrава насаu славата и nоnyлярността
uy неиsuенно растат. Днес, в таsи светска еnоxа, Bаx е uноrо nо-nоnyлярен,
отколкото в своето вреuе. Hаистина е чyµно, че еµин коunоsитор, сuятан sа
староuоµен nреµи 200 rоµини, сеrа õyµи такова всеоõmо въsxиmение. Каква е
nричината sа това rоляuо nриsнание?
Hа nърво uясто, оõикновено се сuята, че теxнически Bаx е nо-µоõър от
всички rолеuи коunоsитори. Той е µоõре sаnоsнат с всички uysикални иsточниnи
на онова вреuе и rи иsnолsва õеsynречно. Hаnриuер нито еµин коunоsитор слеµ
неrо не uоaе µа се uери с Bаx в артистичното влаµеене на контраnyнкта (теxника,
nри което µве или nовече отµелни uелоµии се свирят еµновреuенно). Освен това
творõите uy õyµят въsxиmение nораµи nослеµователността и раsнооõраsието на
оркестраnията, yõеµителността на теuите и иsраsителността на uелоµиите.
Hа nовечето сериоsни uysиковеµи sаµълõочената и слоaна стрyктyра на
Bаxовите коunоsиnии µоставя nо-rоляuо yµоволствие от nо-лесно раsõираеuите
творõи на µрyrи коunоsитори. Мноrо xора, чиито интереси къu uysиката са
слyчайни, сuятат, че Bаx е µоста трyµен; тряõва µа отõелеaиu оõаче, че
nочитателите uy не са uалък uysикален елит. Плочите с неrови nроиsвеµения се
nроµават nо-µоõре от nлочите на всички µрyrи класиnи с иsклmчение на Bетxовен.
(Творõите на Bаx или Bетxовен се слymат uноrо nовече от nроиsвеµенията на еµин
или µрyr ,nоnyлярен~ коunоsитор, nо който иsвестно вреuе всички лyµеят, но
чиято иsвестност се окаsва uиuолетна.)
Къµе µа nоставиu Bаx в таsи класаnия? Очевиµно той тряõва µа е слеµ
Bетxовен: не саuо че творõите uy са nо-иsвестни, но той е и сuел новатор,
въsµействал uноrо nовече от Bаx върxy историята на uysиката. Стрyва ни се
yuестно µа nоставиu Bаx nо-ниско и от Микеланµaело, най-õелеaитата qиryра в
иsоõраsителното иsкyство, и uноrо nо-ниско от mексnир, най-великия
литератyрен rений. Hо с оrлеµ трайната nоnyлярност на неrовата uysика и на
rоляuото uy влияние върxy nо-късни коunоsитори е естествено Bаx µа стои nо-
високо от всеки µрyr µееn на иsоõраsителното иsкyство или литератyрата.
73. AАО H3T
ок. 4 в. nр. Хр.
Еµна от xиляµите книrи, съsµаµени в Китай, която uоaе õи е най-често
nревеaµана и четена иsвън таsи страна, е тънко тоuче, наnисано nреµи nовече от
µве xиляµи rоµини и иsвестно като ,Aао Hsъ~ или ,Дао µъ чинr~. То е основното
nроиsвеµение, в което е иsлоaена qилосоqията на µаоиsuа.
Това е yuна книaка, наnисана в крайно sаrаµъчен стил, която uоaе µа
търnи uноrо тълкyвания. Основната иµея е свърsана с Дао, което оõикновено се
nревеaµа като ,Hачин~ или ,Път~. Hо сuисълът е uалко uъrляв, тъй като ,Дао
µъ чинr~ sаnочва nо слеµния начин: ,Дао, което uоaе µа õъµе иsраsено, не е
вечното Дао; иuето, което uоaе µа õъµе наиuенyвано, не е вечното иuе.~ Въnреки
това õиxuе uоrли µа каaеu, че Дао оsначава nриõлиsително ,Прироµа~ или
,Прироµен nоряµък~.
Даоиsuът nоµµърaа въsrлеµа, че отµелният човек не õива µа се
nротивоnоставя на Дао, а тряõва µа uy се nоµчинява и µа µейства sаеµно с неrо. Да
се стреuиm активно къu власт е не толкова nротивонравствено, колкото rлynаво
и õеsсuислено. Дао не uоaе µа õъµе nоõеµено, nо-µоõре е µа aивееm в съrласие с
неrо. (Послеµователят на µаоиsuа mе ви каaе, че воµата, която е õеsкрайно uека,
която тече õеsроnотно иs най-ниските uеста и реаrира õеsроnотно на най-
неsначителната сила, е въnреки всичко несъкрymиuа, µокато и най-твърµата
скала се рymи от вреuето.)
Hа отµелния човек се nреnоръчва µа õъµе nростоµymен и естествен. Да
иsõяrва насилието, както и всякакъв стреuеa къu nари и nрестиa. Hе тряõва µа
се оnитваm µа nреоõраsиm света, нyaно е µа се отнасяm с yваaение къu неrо. 3а
ynравлението най-раsyuният nът е съmо не uноrо активна nолитика. Вече иuа
nрекалено uноrо sакони. Приеuането на нови или насилственото налаrане на
старите оõикновено саuо влоmава nолоaението. Високите налоsи, аuõиnиоsните
ynравленски nроrраuи и войната nротиворечат на µyxа на µаоистката qилосоqия.
Сnореµ китайското nреµание авторът на ,Дао µъ чинr~ е човек на иuе Aао
Hsъ, който õил nо-въsрастен съвреuенник на Конqynий. Hо Конqynий е aивял
nреs VI век nр, Хр., а nораµи стила и съµърaанието на книrата nовечето
съвреuенни иsслеµователи не вярват ,Дао µъ чинr~ µа е nисана в толкова ранна
еnоxа. Воµят се µоста сnорове sа истинската µата на наnисването й. (В саuата
книrа не се сnоuенава отµелна личност, uясто, µата или историческо съõитие.) Hо
320 r. nр. Хр. е µоõра вероятност - най-uноrо с осеuµесет rоµини раsлика от
истинската µата, а uоaе õи и nо-uалко.
Тоsи въnрос µовеaµа µо uноrо сnорове sа µатите и µори sа съmествyването
на саuия Aао Hsъ. Hякои иsслеµователи вярват в nреµанието, че Aао Hsъ е aивял
nреs VI век nр. Хр. и оттyк nравят иsвоµа, че не той е наnисал ,Дао µъ чинr~.
Дрyrи nреµnолаrат, че той е nросто еµна леrенµа. Hаmето uнение, въsnрието от
nовечето yчени, е слеµното: 1) Aао Hsъ е µействителна личност и иuенно той е
авторът на ,Дао µъ чинr~. 2) Той е aивял nреs IV век nр. Хр. 3) Hсторията, че Aао
Hsъ е nо-въsрастен съвреuенник на Конqynий, е иsuислиnа, скалъnена nо-късно
от µаоистки qилосоqи, sа µа се nрославят иuето на човека и книrата uy.
3аслyaава µа отõелеaиu, че от ранните китайски qилосоqи - Конqynий
(551-479 nр. Хр.), Мо Ди (479-400 nр. Хр.), Мен Hsи (371-289 nр. Хр.) - нито еµин
не сnоuенава нито Aао Hsъ, нито ,Дао µъ чинr~. Hо Hayан Hsи, sаõелеaителен
µаоистки qилосоq, който е в стиxията си около 300 r. nр. Хр., uноrо често rо
сnоuенава.
Тъй като µори съmествyването на Aао Hsъ е сnорно, õи тряõвало µа се
отнасяuе скеnтично къu õиоrраqичните µанни. Hо от µостоверни иsточниnи се
sнае слеµното: Aао Hsъ е роµен и aивял в Северен Китай. Преs част от aивота си
се е sаниuавал с история или е õил nаsител на оqиnиалния арxив, най-вероятно в
Aойанr, столиnата на uонарсите от µинастията Haоy. Aао Hsъ не е истинското uy
иuе, това е nо-скоро nочетна титла и оsначава rоре-µолy ,Стария yчител~. Bил е
aенен и е иuал син на иuе Hsyн. По-късно Hsyн станал военачалник на µърaавата
Yей.
Макар µаоиsuът µа sаnочва nо съmество като светска qилосоqия, в края на
краиmата се nревръmа в релиrиоsно µвиaение. Hо µокато µаоиsuът като
qилосоqия nроµълaава µа се оnира nреµиuно на иµеите, иsраsени в ,Дао µъ чинr~,
µаоистката релиrия скоро се иsnълва с оrроuен õрой сyеверни сxваmания и
оõреµи, които няuат nочти ниmо оõmо с yчението на Aао Hsъ.
Като nриеuаuе, че Aао Hsъ наистина е авторът на ,Дао µъ чинr~, uоaеu µа
каaеu, че влиянието uy е uноrо rоляuо. Книaката е uалка (няuа и mест xиляµи
китайски йероrлиqа - колкото µа се nоõере на еµна вестникарска страниnа), но
съµърaа uноrо xрана sа раsuисъл. Hяла реµиnа qилосоqи µаоисти са я
иsnолsвали като отnравна точка sа соõствените си иµеи.
Hа 3аnаµ ,Дао µъ чинr~ е uноrо nо-nоnyлярна от nисанията на Конqynий
или на коrото и µа е конqynиански qилосоq. Hsµаµени са най-uалко четирийсет
раsлични nревоµа на анrлийски, nовече от всяка µрyrа книrа, с иsклmчение на
Bиõлията.
В саuия Китай конqynианството оõикновено е õило nреоõлаµаваmа
qилосоqия и коrато е въsниквал явен конqликт uеaµy неrо и иµеите на Aао Hsъ,
nовечето китайnи nоµкреnяли конqynианството. Hеsависиuо от това Aао Hsъ
оõикновено е високоnочитан от саuите конqynианnи. В uноrо слyчаи µаоистките
иµеи nросто са асиuилирани от конqynианската qилосоqия и са окаsвали
влияние върxy uилиони xора, които не се сuятат sа µаоисти. По съmия начин
µаоиsuът иuа оnреµелено влияние върxy раsвитието на õyµистката qилосоqия в
Китай и осоõено върxy sен-õyµиsuа.
Въnреки че uалnина са xората µнес, които се наричат µаоисти, няuа µрyr
китайски qилосоq освен Конqynий, който като Aао Hsъ µа е окаsал толкова
mироко и трайно въsµействие върxy човеmката uисъл.
74. ВОAТЕР
1694 - 1778
mрансоа Мари Арyе - иsвестен nовече с nсевµониuа си Волтер - е най-
виµната qиryра на qренското Просвеmение. Поет, µраuоnисеn, есеист, роuанист,
автор на раsкаsи, историк и qилосоq, Волтер е nасторът на своõоµоuислието и
лиõералиsuа.
Роµен е в 1694 r. в Париa. Проиsxоaµа от õyрaоаsно сеuейство и õаmа uy е
õил mрист. В mноmеските си rоµини Волтер се yчи в йеsyитския колеa ,Ayи ле
Iран~ в Париa. После иsвестно вреuе слеµва nраво, но õърsо се откаsва. Оmе
uлаµ sаnочва µа се слави с остроyuието си, с наxоµчивите си виnове и сатирични
стиxове. При стария реaиu във mранnия оõаче такова остроyuие uоaе µа õъµе
оnасно, така че Волтер е арестyван и xвърлен в Bастилията sараµи някои свои
nолитически стиxове. Прекарва õлиsо rоµина в sатвора, къµето yõива вреuето,
като nиmе еnична nоеuа, оsаrлавена ,Анриаµа~.
По-късно тя сnечелва µоста nочитатели. В 1718 r., uалко слеµ иsлиsането uy
от sатвора, в Париa е nоставена nиесата uy ,Еµиn~, която иuа оrроuен yсnеx. Hа
µвайсет и четири rоµини Волтер е вече nрочyт и µо края на aивота си остава
виµна qиryра във qренската литератyра.
Волтер õорави µоõре не саuо със словото, но и с nарите, така че лека-nолека
саuо със соõствени сили става õоrат човек. Hо в 1726 r. rо сnолетява неnриятност.
Волтер вече се е yтвърµил като най-остроyuния и най-õляскавия съõесеµник на
своето вреuе (а uоaе õи и на всички вреuена). Оõаче uy лиnсва скроuността,
която сnореµ някои qренски аристократи е sаµълaителна sа оõикновения
qранnysин. Това µовеaµа µо nyõличен сnор uеaµy Волтер и еµин такъв
аристократ на иuе mевалие µtо Роан и Волтер иsлиsа nоõеµител в словесната
õитка. Скоро слеµ това той е nреõит aестоко от rрynа õаõаити, sаµ които стои
mевалие, който uалко nо-късно yсnява µа rо xвърли в Bастилията. Скоро Волтер
е освоõоµен от sатвора nри yсловие µа наnyсне mранnия. Той sаuинава sа Анrлия,
къµето остава около µве rоµини и nоловина.
Престоят на Волтер таu се окаsва ваaна nовратна точка в aивота uy. Той
се наyчава µа rовори и чете анrлийски и се sаnоsнава с творõите на sнаuенити
анrличани като Дaон Aок, mрансиs Bейкън, Айsък Hmтън и Yиляu mексnир.
Освен това sавърsва лично nоsнанство с nовечето виµни анrлийски uислители от
онова вреuе. Силно вnечатление uy nравят mексnир, анrлийската наyка и
анrлийският еunириsъu. Hо най-силно вnечатление оставя y неrо õританската
nолитическа систеuа. Анrлийската µеuокраnия и личните своõоµи са в ряsък
контраст с nоsнатите uy nолитически yсловия във mранnия.
Коrато се sавръmа в роµината си, Волтер наnисва своята nърва sначителна
qилосоqска творõа - ,mилосоqски nисuа~, оõикновено наричана ,Писuа sа
анrличаните~. Таsи книrа, иsµаµена в 1734 r., õелеaи истинското начало на
qренското Просвеmение. В нея Волтер nреµставя в õлаrоnриятна светлина
õританската nолитическа систеuа, иµеите на Дaон Aок и µрyrи анrлийски
uислители. Hо иsµаването на книrата nреµиsвиква rнева на qренските власти и
Волтер отново е sаставен µа наnyсне Париa.
Слеµваmите nетнайсет rоµини Волтер nрекарва nреµиuно в Сирей, Hsточна
mранnия. Таu става лmõовник на uаµаu µm mател, nрекрасната оõраsована
съnрyrа на еµин uаркиs. Iоµина слеµ нейната сuърт, в 1750 r., Волтер sаuинава sа
Iерuания nо лична nокана на nрyския крал mриµриx Велики. Той aивее три
rоµини в кралския µвореn в Потсµаu. Отначало се nоrаaµа µоõре с yuния и
интелиrентен mриµриx, но накрая µваuата се скарват и в 1753 r. Волтер наnyска
Iерuания.
Слеµ това се yстановява в еµно иuение õлиsо µо Æенева, къµето е на
сиryрно uясто и няuа оnасност нито от qренски, нито от nрyски крале. Пораµи
лиõералните uy въsrлеµи оõаче µори mвейnария е uалко оnасна sа неrо. 3атова в
1758 r. Волтер се nреселва в µрyrо иuение - във mерней, õлиsо µо qренско-
mвейnарската rраниnа, къµето в слyчай на неnриятности с властите иuа µва nътя
sа õяrство. Той aивее µвайсет rоµини във mерней, къµето неnрекъснато nиmе
литератyрни и qилосоqски nроиsвеµения, раsuеня nисuа с виµни интелектyалnи
от nяла Евроnа и nриеuа rости.
Преs всички теsи rоµини литератyрната µейност на Волтер nроµълaава
несnирно. Той е невероятно nроµyктивен nисател, uоaе õи най-nроµyктивният в
таsи книrа. Всичките uy nроиsвеµения наµxвърлят 30 000 страниnи. Те вклmчват
еnични nоеuи, лирични стиxове, лични nисuа, nаuqлети, роuани, раsкаsи, nиеси
и сериоsни трyµове nо история и qилосоqия.
Волтер винаrи е õил yõеµен nривърaеник на релиrиоsната търnиuост.
Коrато наõлиaава сеµеuµесетте, във mранnия въsникват няколко осоõено
qраnантни слyчая на nреслеµване на nротестанти. Въsuyтен и вõесен, Волтер се
nосвеmава на интелектyален кръстоносен nоxоµ среmy релиrиоsния qанатиsъu.
Hаnисва uноrо nолитически õроmyри, с които се nротивоnоставя на релиrиоsната
нетърnиuост. 3аnочва µа sавърmва всичките си лични nисuа с µyuите
,Hsкоренете таsи rаµост~. 3а Волтер ,таsи rаµост~ е релиrиоsният mовиниsъu и
qанатиsъu.
В 1778 r., вече осеuµесет и три rоµиmен, Волтер се sавръmа в Париa, къµето
nрисъства на nреuиерата на новата си nиеса ,Hрен~. Оrроuно uноaество
аnлоµира ,великия отеn~ на qренското Просвеmение. Стотиnи nочитатели, uеaµy
които Bенµaаuин mранклин, uy xоµят на rости. Hо aивотът на Волтер е къu своя
край. Той yuира в Париa на 30 uай 1778 r. Пораµи отявления си
антиклерикалиsъu не uоaе µа nолyчи nрилично xристиянско nоrреõение, но
тринайсет rоµини nо-късно nоõеµоносните qренски револmnионери иsравят
останките uy и rи nреnоrреõват в Пантеона в Париa.
Волтеровите nроиsвеµения са толкова uноrо, че е трyµно µа иsреµиu µори
най-sначителните в такава кратка статия. Hо nо-ваaни от отµелните sаrлавия са
основните иµеи, които той sастъnва nреs nелия си aивот. Еµно от неиsкорениuите
uy yõеaµения е вярата uy в неоõxоµиuостта от своõоµа на словото и на nечата.
Hесто uy се nриnисва uисълта: ,Hе оµоõряваu това, което каsваm, но mе
sаmитаваu µо сuърт nравото ти µа rо каsваm.~ Въnреки че Волтер еµва ли се е
иsраsил точно така, таsи qраsа несъuнено отраsява неrовите сxваmания.
Дрyr ръковоµен nринnиn на Волтер е своõоµата на релиrията. Преs nелия
си aивот той неотстъnно се nротивоnоставя на релиrиоsната нетърnиuост и
rонения. Макар че вярва в Bоrа, той не nонася релиrиоsните µоruи и nостоянно
sастъnва rлеµиmето, че орrаниsираната релиrия е nо съmество mарлатания.
Съвсеu естествено Волтер не е yчен, но се интересyва от наyката и твърµо
nоµкреnя еunиричните въsrлеµи на mрансиs Bейкън и Дaон Aок. Освен това той е
сериоsен и sаµълõочен историк. Еµно от най-sаõелеaителните uy nроиsвеµения е
неrовото yниверсално ,Съчинение sа нравите и µyxа на наnиите~. То се раsличава
от nовечето nреµиmни исторически книrи rлавно в µве отноmения: nърво, Волтер
nриsнава, че Евроnа е саuо uалка част от света и sатова отµеля на историята на
Аsия sначително uясто; второ, той въsnриеuа въsrлеµа, че кyлтyрната история е,
оõmо вsето, uноrо nо-ваaна от nолитическата. 3атова книrата uy се sаниuава
nовече със соnиалните и иконоuическите yсловия и с раsвитието на иsкyствата,
отколкото с кралете и с воµените от тяx войни.
Волтер не е така ориrинален qилосоq както останалите в таsи класаnия. До
rоляuа стеnен той е sаиuствал иµеите си от Дaон Aок и mрансиs Bейкън,
nреnовтарял rи и rи nоnyляриsирал. Hо õлаrоµарение nреµи всичко на неrовите
nроиsвеµения иµеите sа µеuокраnия, релиrиоsна търnиuост и своõоµа на uисълта
се раsnространяват иs nяла mранnия, а оттаu - и в nо-rоляuата част от Евроnа.
Във qренското Просвеmение иuа и µрyrи виµни личности (Диµро, Рyсо,
Монтескtо и т. н.), но сnравеµливостта иsисква µа каaеu, че Волтер sаеuа челно
uясто в неrо.
Първо, xаnливият uy литератyрен стил, µълrолетното uy nоnриmе и
uноrоõройните uy nроиsвеµения uy осиryряват nо-mирока аyµитория, отколкото
на всеки µрyr автор. Второ, неrовите иµеи са xарактерни sа nялата еnоxа на
Просвеmението. H трето, Волтер nреµxоaµа nо вреuе всички останали rолеuи
qиryри на Просвеmението. Великото nроиsвеµение на Монтескtо ,Дyxът на
sаконите~ иsлиsа еµва в 1748 r.; nървият тоu от nрочyтата ,Енnиклоnеµия~ се
nоявява в 1751 r.; nървото съчинение на Рyсо е наnисано в 1750 r. А Волтеровите
,mилосоqски nисuа~ иsлиsат в 1734 r., коrато славата uy се носи вече mестнайсет
rоµини.
Днес Волтеровите nроиsвеµения nочти не се четат с иsклmчение на
,Канµиµ~. Hо nреs XVIII век те са иuали mирока читателска nyõлика, което
оsначава, че Волтер е иrрал rоляuа роля в nроuяната на оõmествения клиuат,
която накрая µовеaµа и µо mренската револmnия. При това неrовото влияние не
се оrраничава саuо µо mранnия. Аuериканnи като Тоuас Дaеqерсън, Дaейuс
Маµисън и Bенµaаuин mранклин съmо са sаnоsнати с nроиsвеµенията uy и uноrо
от Волтеровите иµеи стават част от аuериканската nолитическа траµиnия.
75. HОХАHЕС КЕПAЕР
1571 - 1630
Hоxанес Кеnлер, откривателят на sаконите sа µвиaението на nланетите, е
роµен в rраµ Вайл µер mат, Iерuания, в 1571 r. Това е точно µвайсет и осеu
rоµини слеµ иsµаването на великото nроиsвеµение ,3а µвиaението на неõесните
сqери~, в което Коnерник nреµставя теорията си, че nланетите се въртят около
Слънnето, а не около 3еuята. Кеnлер слеµва в Тmõинrенския yниверситет, от
който в 1588 r. nолyчава õакалавърска стеnен, а три rоµини nо-късно -
uаrистърска. Повечето yчени от онова вреuе откаsват µа nриеuат Коnерниковата
xелиоnентрична теория, но в Тmõинrен Кеnлер чyва интелиrентно иsлоaение на
таsи теория и скоро саu се yõеaµава в нея.
Слеµ слеµването си в Тmõинrен Кеnлер в течение на няколко rоµини е
nроqесор в Акаµеuията в Iраn. Таu наnисва nървата си книrа nо астроноuия
(1596). Въnреки че иsлоaената в нея теория се окаsва крайно nоrреmна, книrата
така µоõре раsкрива uатеuатическите сnосоõности и ориrиналната uисъл на
Кеnлер, че великият астроноu Тmко Bрае rо nоканва µа uy стане сътрyµник в
неrовата оõсерватория край Праrа.
Кеnлер nриеuа nреµлоaението uy и nреs янyари 1600 r. отива nри неrо.
Bрае yuира слеµваmата rоµина, но uеaµyвреuенно Кеnлер си е сnечелил толкова
µоõро иuе, че свеmеният риuски иunератор Рyµолq II Хаõсõyрrски неsаõавно rо
наsначава на неrово uясто като иunерски uатеuатик. Кеnлер остава на таsи
µлъaност µо края на aивота си.
Като nриеuник на Тmко Bрае Кеnлер наслеµява кynиmа µанни от
старателните наõлmµения на nланетите, които µатският астроноu е иsвърmвал в
течение на µълrи rоµини. Тъй като Тmко, nослеµният велик астроноu nреµи
иsоõретяването на телескоnа, е õил неоõикновено старателен и точен наõлmµател,
теsи µанни са õеsnенни. Кеnлер реmава, че вниuателният иu uатеuатически
аналиs mе uy µаµе въsuоaност µа оnреµели окончателно коя теория sа µвиaението
на nланетите е точна: xелиоnентричната на Коnерник, nо-старата xелиоnентрична
на Птолеuей или uоaе õи някаква трета на саuия Тmко Bрае. Слеµ µълrоrоµиmни
старателни иsчисления Кеnлер открива оõеsсърчен, че наõлmµенията на Bрае не
съответстват на нито еµна теория!
Hакрая Кеnлер раsõира какъв е nроõлеuът: той, както Тmко Bрае,
Коnерник и всички класически астроноuи, е nриеuал, че орõитите на nланетите
са окръaности или съчетание от окръaности. А qактически те не са кръrове, а
елиnси.
Дори слеµ като е наuерил основното реmение, Кеnлер µълrи uесеnи nрави
слоaни и трyµни иsчисления, sа µа се yõеµи, че то отrоваря на наõлmµенията на
Bрае. Великото nроиsвеµение на Кеnлер ,Hова астроноuия~, nyõликyвано в 1609
r., nреµставя nървите µва sакона sа µвиaението на nланетите. Първият sакон
rласи: nланетите оõикалят около Слънnето nо елиnтични орõити с uалък
ексnентриситет`, в еµиния qокyс на които се наuира Слънnето.
¡` Ексnентриситет (астр.) - сnлеснатост на орõита - B. реµ.]
Вторият sакон оnреµеля, че nлоmите, оnисани от раµиyс-вектора на
nланетата, sа равни вреuена са равни. Десет rоµини nо-късно Кеnлер nyõликyва
своя трети sакон: кваµратите на nълните оõиколки на nланетите са
nроnорnионални на кyõовете от среµните иu раsстояния µо Слънnето.
Кеnлеровите sакони µават nълно и точно оõяснение на µвиaението на
nланетите около Слънnето и nо тоsи начин реmават еµна от основните sаµачи в
астроноuията, което е yõяrвало µори на rении като Коnерник и Iалилей. Раsõира
се, Кеnлер не оõяснява sаmо nланетите се µвиaат nо такива орõити; това nрави
nо-късно nреs съmия век Айsък Hmтън. Hо Кеnлеровите sакони са uноrо ваaен
nреxоµ къu великата синтеsа на Hmтън. (,Ако виaµаu nо-наµалеч от µрyrите -
каsал веµнъa Hmтън, - то е, sаmото стоя върxy nлеmите на rиrанти.~) Hесъuнено
Кеnлер е еµин от rиrантите, sа които Hmтън rовори.
Кеnлеровите sаслyrи в астроноuията nочти uоrат µа се сравнят с nриноса
на Коnерник. Дори в някои отноmения nостиaението на Кеnлер е nо-внymително.
Той е nо-ориrинален и uатеuатическите трyµности, които nреоµолява, са оrроuни.
По онова вреuе uатеuатическите uетоµи не са õили толкова раsвити, колкото
µнес, и не е иuало иsчислителни uаmини, които µа rо yлеснят.
При sначението на Кеnлеровите nостиaения yчyµваmо е, че отначало nочти
никой не иu е оõърнал вниuание, µори велик yчен като Iалилей. (Осоõено
иsненаµваmо е тъкuо неrовото nренеõреaение, sаmото µваuата са си раsuеняли
nисuа и Кеnлеровите sакони mяxа µа uy nоuоrнат µа отxвърли rеоnентричната
теория.) Hо ако µрyrи не са оnенили веµнаrа високото uy nостиaение, саuият
Кеnлер rо е осъsнал наnълно. В nрилив на екsалтаnия той nиmе:
Отµаваu се всеnяло на õоaествена екsалтаnия. Книrата uи е наnисана. Тя
mе се чете õило от съвреuенниnите uи, õило от nотоuството - все еµно. Тя uоaе
µа чака сто rоµини своя читател, както Bоr е чакал 6000 rоµини, sа µа раsõере
някой неrовото творение.
Полека-лека, в течение на няколко µесетилетия, sа yчените става очевиµно
rоляuото sначение на Кеnлеровите sакони. По-късно nреs съmия век сериоsна
nоµкреnа на теориите на Hmтън е qактът, че от тяx uоrат µа õъµат иsвеµени
Кеnлеровите sакони. H оõратно, ако nоsнаваm Кеnлеровите sакони sа µвиaението,
е въsuоaно µа иsвеµеm sакона на Hmтън sа rравитаnията от тяx. Hо sа това mе е
нyaна nо-раsвита иsчислителна теxника от таsи, с която Кеnлер е раsnолаrал.
Дори и õеs нея Кеnлер е õил µостатъчно nрониnателен, sа µа nреµnолоaи, че
µвиaението на nланетите се контролира от сили, които nроиsтичат от Слънnето.
Кеnлер иuа и µрyrи, uакар и nо-uаловаaни открития в оõластта на
астроноuията. Дал е sначителен nринос и в теорията sа оnтиката. 3а aалост
nослеµните uy rоµини са nоuрачени от лични nроõлеuи. Iерuания върви къu
xаоса на Трийсетrоµиmната война и са ряµкост xората, yсnели µа иsõеrнат
теaките sатрyµнения.
Еµин от nроõлеuите на Кеnлер е µа nриõере sаnлатата си. Свеmените
иunератори не са µоõри nлатnи µори в сравнително õлаrоnолyчни вреuена. В
xаоса на войната sаnлатата uy nаµа µалеч nоµ неоõxоµиuия uиниuyu. Кеnлер е
aенен µва nъти и иuа µванайсет µеnа, така че qинансовите uy sатрyµнения са
uноrо сериоsни. Дрyrа тревоrа е свърsана с uайка uy, която в 1620 r. е арестyвана
като веmиnа. Той иsryõва uноrо вреuе, µокато най-nосле yсnява µа я отърве от
иsтеsания и µа я освоõоµи.
Кеnлер yuира в 1630 r. в Реrенсõyрr, Bавария. В сyuатоxата на
Трийсетrоµиmната война rроõът uy скоро е yниmоaен. Hо неrовите sакони sа
µвиaението на nланетите са uноrо nо-траен nаuетник от всяка наµrроõна nлоча.
76. ЕHРHКО mЕРМH
1901 - 1954
Енрико mерuи, човекът, съsµал nървия атоuен реактор, е роµен nреs 1901 r.
в Риu. Той е иsклmчително сnосоõен стyµент и nолyчава µоктората си nо qиsика
от yниверситета в Пиsа, nреµи µа е навърmил µвайсет и еµна rоµини. Двайсет и
mест rоµиmен, той вече е nълноnравен nроqесор в Риuския yниверситет. Преs
това вреuе е nyõликyвал nървия си ваaен µоклаµ, свърsан с неnонятен µял от
qиsиката, наречен квантова статистика. В неrо mерuи раsраõотва статистическа
теория, sа µа оnиmе nовеµението на rоляuо стрynване на частиnите, които µнес се
наричат qерuиони. Тъй като електроните, nротоните и неyтроните - трите
,строителни каuъка~, от които е съставена оõикновената uатерия - са все
qерuиони, теорията на mерuи иuа µоста rоляuо наyчно sначение. Hеrовите
yравнения ни nоuоrнаxа µа раsõереu nо-µоõре яµрото на атоuите, nовеµението на
иsроµена енерrия (каквато се среmа в неµрата на някои виµове sвеsµи) и
свойствата и nовеµението на uеталите - теuа, от която иuа несъuнена
nрактическа nолsа.
В 1933 r. mерuи qорuyлира теория sа õета-раsnаµането (виµ
раµиоактивност), която вклmчва nървото раsrлеaµане на неyтриното и на слаõите
вsаиuоµействия - ваaни теuи в съвреuенната qиsика. Hsслеµвания от тоsи роµ,
uакар и не осоõено nонятни sа несnеnиалиста, yтвърaµават mерuи като еµин от
най-виµните qиsиnи в света. Hо най-sаõелеaителните uy nостиaения теnърва
nреµстоят.
В 1932 r. õританският qиsик Дaейuс Hаµyик открива нова съставна
частиnа на атоuа - неyтрона. 3аnочвайки от 1934 r., mерuи се sалавя µа
õоuõарµира с неyтрони nовечето от nоsнатите xиuични елеuенти. Ексnериuентите
uy nокаsват, че uноrо виµове атоuи са в състояние µа аõсорõират неyтрони и че в
реµиnа слyчаи атоuите, nолyчени от такава яµрена трансqорuаnия, са
раµиоактивни. Bи uоrло µа се nреµnолаrа, че неyтронът mе nрониква nо-лесно в
атоuното яµро, ако се µвиaи с rоляuа скорост. Hо оnитите на mерuи nокаsват
оõратното: ако õърsите неyтрони nърво õъµат sаõавени, като се nрекарат nреs
nараqин или воµа, тоrава nо-лесно се аõсорõират от атоuите. Това неrово
откритие наuира uноrо ваaно nрилоaение nри строителството на атоuни
реактори. Материята, която се иsnолsва в тяx sа sаõавяне на неyтроните, се
нарича uоµератор.
В 1938 r. mерuи nолyчава Hоõеловата наrраµа sа qиsика sа ваaните си
иsслеµвания и открития nри аõсорõирането на неyтроните. Меaµyвреuенно
sаnочват неnриятностите uy в Hталия. Първо, aена uy е еврейка, а италианското
qаmистко ynравление е nриело реµ сyрови антисеuитски sакони. H второ, mерuи
е отявлен nротивник на qаmиsuа - оnасна nоsиnия nри µиктатyрата на
Мyсолини. Преs µекеuври отива в Стокxолu µа nолyчи Hоõеловата си наrраµа и
не се sавръmа в Hталия. 3аuинава sа Hm Hорк, къµето yниверситетът ,Колyuõия~
uy nреµлаrа раõота, µоволен µа nриеuе в реµиnите си еµин от най-sнаuенитите
qиsиnи в света. В 1944 r. mерuи nолyчава аuериканско rраaµанство.
В началото на 1939 r. Aиsе Майтнер, Ото Хан и mриn mрасuан съоõmават,
че аõсорõирането на неyтрони nонякоrа кара yрановите атоuи µа се раsnаµат. При
това съоõmение mерuи (както и няколко µрyrи виµни qиsиnи) веµнаrа си µава
сuетка, че раsnаµаmият се yранов атоu uоaе µа освоõоµи µостатъчно неyтрони, sа
µа sаnочне вериaна реакnия. Освен това mерuи (а и не саuо той) uноrо скоро
nреµyrаaµа военното sначение на такава вериaна реакnия. Преs uарт 1939 r. той
влиsа във връsка с военноuорските сили на САm и се оnитва µа nривлече
вниuанието иu върxy раsраõотката на атоuно оръaие. Hо еµва слеµ няколко
uесеnа и слеµ Айнmайновото nисuо на таsи теuа µо nреsиµента Рysвелт
аuериканските власти sаnочват µа nроявяват интерес къu атоuната енерrия.
Веµнъa sаинтересyвали nравителството, nървата раõота на yчените е µа
иsrраµят nрототиn на атоuен реактор, sа µа виµят µали наистина е nостиaиuа
вериaната реакnия. Енрико mерuи е най-rолеuият сnеnиалист в света nо
неyтроните, в неrо е съчетан талантът на ексnериuентатора и на теоретика, sатова
е иsõран µа оrлави rрynата, която mе се sаеuе с иsrраaµането на nървия атоuен
реактор в света. Отначало той раõоти в yниверситета ,Колyuõия~, а nосле - в
Hикаrския yниверситет. Huенно в Hикаrо на 1 µекеuври 1942 r. е nyснат yсnеmно
в µействие атоuният реактор, nроектиран и иsrраµен nоµ nрякото ръковоµство на
mерuи. Това е съmинското начало на атоuната еnоxа, sаmото тоrава sа nърви nът
човечеството yсnява µа nреµиsвика вериaна атоuна реакnия. До Ваmинrтон
неsаõавно е иsnратено sаrаµъчно, но nророческо съоõmение: ,Hталианският
uореnлавател влеsе в новия свят.~ Слеµ yсnеmния оnит е реmено раõотата µа
nроµълaи с nълна скорост къu т. нар. ,Проект Манxатън~. mерuи nроµълaава µа
иrрае ваaна роля и в неrо, тъй като е наsначен sа наyчен съветник.
Слеµ войната mерuи става nроqесор в Hикаrския yниверситет. Yuира в
1954 r. Æенен е и иuа µве µеnа. Хиuичният елеuент qерuий nоµ ноuер 100 е
наречен така в неrова чест.
mерuи е sначителна личност nо няколко nричини. Първо, õеsсnорно е еµин
от най-rолеuите yчени на XX век и е среµ uалnината, силно иsявени и като
теоретиnи, и като ексnериuентатори. Тyк са отõеляsани саuо няколко от
sначителните uy nостиaения, но mерuи е наnисал наµ 250 наyчни статии.
Hа второ uясто, той иuа сериоsен nринос в съsµаването на атоuната õоuõа,
въnреки че няколко µрyrи yчени не nо-uалко са µоnринесли sа това.
Hо rлавното sначение на mерuи nроиsтича от nървостеnенната uy роля в
съsµаването на атоuния реактор. Съвсеu ясно е, че rоляuата sаслyrа sа това
nостиaение е неrова. Той nърво µава ваaен nринос в теоретичната nостановка, а
nосле лично ръковоµи nроектирането и иsrраaµането на nървия реактор.
От 1945 r. насаu атоuното оръaие не е иsnолsвано във военна оõстановка,
но nък õяxа съsµаµени rоляu õрой атоuни реактори, които nроиsвеaµат енерrия sа
uирни nели. Вероятно sанаnреµ реакторите mе станат оmе nо-ваaен
енерrоиsточник. Освен това някои от тяx се иsnолsват sа nроиsвоµства на nолеsни
раµиоиsотоnи, които наuират nрилоaение в uеµиnината и в наyчните
иsслеµвания. Реакторите са иsточник и на nлyтоний - uатериал, който uоaе µа се
иsnолsва sа nроиsвоµство на атоuни оръaия. mирят се раsõираеuи страxове, че
атоuният реактор uоaе µа nостави човечеството nреµ rоляuа оnасност, но никой
не твърµи, че той е неsначително откритие. 3а µоõро или sло, µелото на mерuи mе
окаsва в õъµните rоµини все nо-rоляuо влияние върxy света.
77. AЕОHАРД ОHAЕР
1707 - 1783
Aеонарµ Ойлер, mвейnарският uатеuатик и qиsик от XVIII век, е еµин от
най-õлестяmите и nроµyктивни yчени на всички вреuена. Hеrовите раsраõотки
наuират mироко nрилоaение във qиsиката и в инaенерните наyки.
Hаyчната µейност на Ойлер е nросто невероятна. Hаnисал е трийсет и µва
nълноnенни трyµа, някои от които в nовече от еµин тоu, и uноrо стотиnи
ориrинални статии в оõластта на uатеuатиката и точните наyки. Съõраните uy
наyчни nроиsвеµения оõxваmат nовече от сеµеuµесет тоuа! Ойлеровият rений е
оõоrатил nочти всеки µял от чистата и nрилоaната uатеuатика, а nриносът uy в
uатеuатическата qиsика наuира õеsкрай nрилоaения.
Ойлер осоõено rо õива µа µеuонстрира как оõmите uеxанични sакони,
qорuyлирани nреµиmното столетие от Айsък Hmтън, uоrат µа õъµат отнесени къu
някои често среmани qиsични ситyаnии. Hаnриuер, като nрилаrа sаконите на
Hmтън къu µвиaението на течностите, Ойлер yсnява µа раsраõоти равенства,
свърsани с xиµроµинаuиката. По съmия начин, като аналиsира вниuателно
евентyалното µвиaение на твърµото тяло и nрилаrа nринnиnите на Hmтън, той
иsвеaµа nял реµ yравнения, които наnълно оnреµелят µвиaението на твърµото
тяло. Hа nрактика, раsõира се, няuа uатериално тяло, което µа е аõсолmтно
твърµо. Hо Ойлер µава ваaен nринос и къu теорията sа еластичността, която
оnреµеля как твърµите тела се виµоиsuенят nри nрилаrането на вънmни сили.
Ойлер иsnолsва µарõите си sа uатеuатически аналиs на астроноuически
sаµачи, и nо-конкретно на въnроса как Слънnето, 3еuята и Ayната се µвиaат nри
вsаиuното си rравитаnионно nритеrляне. Това mе е sаµача и на XXI век, sаmото
оmе не е реmена наnълно. Меaµy µрyrото, Ойлер е еµинственият rоляu yчен от
XVIII век, който nоµкреnя (окаsва се - nравилно) вълновата теория sа
светлината.
Проµyктивният интелект на Ойлер често слyaи sа отnравна точка на
uатеuатически открития, с които се nрославят µрyrи. Hаnриuер qренският
uатеuатик и qиsик Æоsеq-Ayи Aаrранa раsраõотва nял реµ yравнения
(,yравненията на Aаrранa~), които иuат rоляuо теоретично sначение и uоrат µа
се иsnолsват sа най-раsнооõраsни sаµачи в uеxаниката. Hо rлавното yравнение е
открито sа nърви nът от Ойлер и оõикновено се нарича yравнение на Ойлер-
Aаrранa. Hа µрyr qренски uатеuатик, Æан-Bатист myрие, оõикновено се
nриnисва sаслyrата sа съsµаването на ваaна uатеuатическа теxника, иsвестна
като ,аналиs на myрие~. Тyк съmо основните yравнения са открити nърво от
Aеонарµ Ойлер и са иsвестни като qорuyли на Ойлер-myрие. Те наuират mироко
nрилоaение в най-раsлични µялове от qиsиката, uеaµy които акyстиката и
теорията sа електроuаrнетиsuа.
Като uатеuатик Ойлер nроявява осоõен интерес къu висmата uатеuатика,
µиqеренnиалните yравнения и õеsкрайно rолеuите числа. Hеrовите sаслyrи в таsи
насока, uакар и uноrо съmествени, носят толкова теxнически xарактер, че не
uоrат µа õъµат оnисани тyк.
С Ойлеровата qорuyла sа съотноmението uеaµy триrоноuетрични qyнкnии
и въоõраaаеuи числа uоrат µа се наuират лоrаритuите на отриnателни числа.
Това е еµна от най-mироко иsnолsваните qорuyли в nялата uатеuатика. Ойлер
наnисва yчеõник nо аналитична rеоuетрия и µава sначителен nринос в
µиqеренnиалната и в оõикновената rеоuетрия.
Ойлер nритеaава mастливата µарõа µа nрави uатеuатически открития,
които наuират наyчно nрилоaение, но той е не nо-uалко наµарен и в сqерата на
чистата uатеuатика. 3а съaаление uноrото uy раsраõотки в теорията sа числата
са толкова отвлечени, че не uоaеu µа rи оnиmеu тyк. Той е и еµин от nървите,
които раõотят в оõластта на тоnолоrията, µял от uатеuатиката, µоõил rоляuо
раsвитие nреs XX век.
H накрая, но не и nо sначение, Ойлер µава сериоsен nринос в сеrаmната
систеuа от uатеuатически оõоsначения. Hаnриuер той въвеaµа в ynотреõа
rръnката õyква ,nи~, която иsраsява съотноmението uеaµy µълaината на
окръaността и нейния µиаuетър. Въвеaµа и uноrо µрyrи yµоõни оõоsначения,
които сеrа реµовно се иsnолsват в uатеuатиката.
Ойлер е роµен в 1707 r. в Bаsел. Приеuат rо в yниверситета в 1720 r., коrато
е еµва на тринайсет rоµини. Отначало слеµва õоrословие, но скоро става стyµент
nо uатеuатика. Hа сеµеuнайсет rоµини nолyчава uаrистърска стеnен от Bаsелския
yниверситет, а на µвайсет nолyчава nокана от рyската nариnа Екатерина I µа
стане член на Петерõyрrската акаµеuия на наyките. Hа µвайсет и три rоµини вече
е nроqесор nо qиsика таu, а на µвайсет и mест става nриеuник на nрочyтия
uатеuатик Даниел Bернyли в катеµрата nо uатеuатика. Две rоµини nо-късно
ослеnява с еµното око, но въnреки това nроµълaава µа раõоти uноrо yсилено и
наnисва µълrа nореµиnа nревъsxоµни статии.
В 1741 r. nрyският крал mриµриx Велики nривлича Ойлер от Рyсия и rо
yõеaµава µа стане член на Bерлинската акаµеuия на наyките. Ойлер остава
µвайсет и nет rоµини в Bерлин, nосле в 1766 r. се връmа в Рyсия. Малко nо-късно
ослеnява и с µрyrото си око. Hо това неmастие не слаrа край на иsслеµванията uy.
Той иuа невероятна сnосоõност µа сuята наyu и µо сuъртта си (в Петерõyрr в 1783
r., на 76 rоµини) nроµълaава µа nиmе nървокласни µоклаµи nо uатеuатика. Ойлер
е aенен µва nъти, иuа тринайсет µеnа, от които осеu yuират оmе невръстни.
До всички Ойлерови открития еµин µен mеmе µа се стиrне µори ако той не
съmествyваmе. Hо в такъв слyчай е yuестно µа се sаnитаuе: колко раsлични mяxа
µа õъµат наyката и съвреuенният свят, ако иsоõmо не се õеmе стиrнало µо
неrовите открития? В конкретния слyчай отrоворът иsrлеaµа µостатъчно ясен:
съвреuенната наyка и теxника mяxа µа са крайно иsостанали (qактически mяxа
µа са неuислиuи) õеs Ойлеровите qорuyли, yравнения и uетоµи. Саuо еµин nоrлеµ
къu инµексите на yчеõниnите nо uатеuатика и qиsика ни отnраmа къu: Ойлерови
ъrли (µвиaение на твърµото тяло), Ойлерова константа (õеsкраен реµ), Ойлерови
yравнения (xиµроµинаuика), Ойлерови yравнения sа µвиaение (µинаuика на
твърµите тела), Ойлерова qорuyла (слоaни nроuенливи числа), Ойлерови числа
(õеsкраен реµ), Ойлерови nолиrонални криви (µиqеренnиални yравнения),
Ойлерова теореuа sа еµнороµните qyнкnии (частични µиqеренnиални qyнкnии),
Ойлерова трансqорuаnия (õеsкраен реµ), sакон на Bернyли-Ойлер (теория sа
еластичността), qорuyли на Ойлер-myрие (триrоноuетрични qyнкnии),
yравнение на Ойлер-Aаrранa (вариаnионно сuятане, uеxаника) и qорuyла на
Ойлер-Маклоран (числени uетоµи). H това са саuо най-ваaните nриuери.
Като nрочете всичко това, читателят uоaе õи mе се sаnита sаmо Ойлер не е
nоставен nо-наnреµ в таsи класаnия. Iлавната nричина е, че той никоrа не е
открил ориrинални наyчни nринnиnи, uакар че yсnява великолеnно µа nокаaе
как uоrат µа се nрилаrат sаконите на Hmтън. Aичности като Харви, Рtонтrен и
Iреrор Менµел, всеки от които е открил нови nо съmество наyчни явления или
nринnиnи, са класирани nо-високо от неrо. Въnреки това sаслyrите на Ойлер къu
наyката, инaенерните сnеnиалности и uатеuатиката са оrроuни.
78. ÆАH-ÆАК РYСО
1712 - 1778
Прочyтият qилосоq Æан-Æак Рyсо е роµен в 1712 r. в Æенева. Майка uy
yuира uалко слеµ раaµането uy, а õаmа uy е nрокyµен от rраµа, коrато Рyсо е на
µесет rоµини. Саuият Рyсо наnyска Æенева в 1728 r. на mестнайсетrоµиmна
въsраст. Дълrо вреuе е неиsвестен, скита се от rраµ в rраµ, uести се от еµно uясто
на µрyrо. Huа няколко сантиuентални nриклmчения. От връsката uy с Тереs
Aеваstор иuа nет неsаконороµени µеnа, които оставя в сироnиталиmе (накрая,
вече µвайсет и mест rоµиmен, се оaенва sа Тереs).
В 1750 r. трийсет и осеu rоµиmният Рyсо иsвеµнъa се nрочyва. Акаµеuията
в Диaон е nреµлоaила наrраµа sа най-µоõрото съчинение на теuа nолеsни ли са,
или не sа човеmкото оõmество и uорал иsкyството и наyката. Съчинението на
Рyсо, в което той стиrа µо иsвоµа, че крайният реsyлтат от наnреµъка на наyката и
иsкyството не е õлаrоnриятен sа човечеството, nечели nърва наrраµа и авторът uy
иsвеµнъa се nрославя. Слеµват uноrо µрyrи nроиsвеµения, uеaµy които
,Раsuиmление sа nроиsxоµа на не равенството~ (1755), ,Hовата Елоиs~ (1761),
,Еuил~ (1762), ,Оõmественият µоrовор~ (1762), ,Hsnовеµи~ (1770), и всички те
µоnринасят sа неrовия nрестиa. Освен това Рyсо, който винаrи е nроявявал силен
интерес къu uysиката, наnисва и лиõретата на µве оnери.
Отначало Рyсо е nриятел с някои от лиõералните uислители на qренското
Просвеmение, uеaµy които Дени Диµро и Æан Алаuõер, но скоро раsõиранията uy
sаnочват сериоsно µа се раsличават от теxните. Той се nротивоnоставя на иµеята
на Волтер µа се съsµаµе театър в Æенева (Рyсо твърµи, че театърът е mкола sа
õеsнравственост) и така си сnечелва трайната неnрияsън на Волтер. Силната
еuоnионалност на Рyсо е в nълно nротиворечие с раnионалиsuа на Волтер и на
енnиклоnеµистите. От 1762 r. нататък Рyсо иuа сериоsни неnриятности с властите
sараµи nолитическите си nроиsвеµения. Hякои от еµиноuиmлениnите uy се
отµръnват от неrо и nо това вреuе той е оõsет от nараноя. Въnреки че някои xора
остават неrови nриятели, Рyсо е nоµоsрителен и враaµеõно настроен и се скарва
каaи-речи с всички. Преs nослеµните µвайсет rоµини от aивота си той оõикновено
се чyвства оrорчен и sлоmастен. Рyсо yuира в 1778 r. в Ерuенонвил, mранnия.
Каsват, че nроиsвеµенията на Рyсо са sначителен qактор sа въsникването
на соnиалиsuа, наnионалиsuа, роuантиsuа, тоталитариsuа и антираnионалиsuа,
че те са nроnравили nътя на mренската револmnия и са µоnринесли съmествено sа
съвреuенните иµеали sа µеuокраnия и равенство. Като sаслyrа uy се nриnисва и
това, че окаsал rоляuо влияние върxy теорията sа въsnитанието. Твърµи се, че
теорията, сnореµ която xората са nочти õеs иsклmчение nроµyкт на среµата си (и
слеµователно лесно се nоµµават на влияние), е sаиuствана от неrови
nроиsвеµения. H, раsõира се, с Рyсо се свърsва uисълта, че съвреuенната теxника
и съвреuенното оõmество са лоmи, и rо окачествяват като роµоначалник на
иµеала sа ,õлаrороµния µивак~. Ако той наистина õеmе nървоиsточникът на
всички теsи раsõирания, õи иuал nраво на nо-челна класаnия в таsи книrа.
Сuятаuе оõаче, че uноrо от теsи твърµения са неточни или силно nреyвеличени.
Да вsеuеu наnриuер иµеята sа ,õлаrороµния µивак~. Преµи всичко Рyсо
никоrа не е ynотреõил тоsи иsраs, нито nък е õил nоклонник на тysеunите от
островите в Kaните uорета или на аuериканските инµианnи. Hеmо nовече,
иµеята sа ,õлаrороµния µивак~ mества µалеч nреµи вреuето на Рyсо и µоõре
иsвестният анrлийски nоет Дaон Драйµън е иsnолsвал точно теsи µyuи nовече от
столетие, nреµи µа се роµи Рyсо. Освен това Рyсо никоrа не е nоµµърaал въsrлеµа,
че оõmеството е неnреuенно лоmо. Hаnротив, той винаrи е твърµял, че оõmеството
е неоõxоµиuост sа човека.
Това, че Рyсо е nървоиsточникът на иµеята sа оõmествения µоrовор, е
наnълно nоrреmно. Таsи иµея е раsисквана наµълrо и наmироко от Дaон Aок,
чиито nроиsвеµения са иsµаµени rоµини nреµи раaµането на Рyсо. А nрочyтият
анrлийски qилосоq Тоuас Хоõс оõсъaµа оmе nреµи Aок иµеята sа оõmествения
µоrовор.
Какво µа каaеu nо въnроса, че Рyсо е õил nротивник на теxниката?
Hаnълно очевиµно е, че nреs µвете столетия слеµ сuъртта uy теxниката nреaивява
нечyван наnреµък. Ако Рyсо й се е nротивоnоставял, то очевиµно е õило наnълно
õеsреsyлтатно. Съmествyваmите µнес nреµyõеaµения сnряuо теxниката не
nроиsтичат от nроиsвеµенията на Рyсо, а са отnор среmy неaелателните
nослеµиnи, µо които nреs nослеµния век воµи нераsyuното й иsnолsване.
Мноrо µрyrи uислители са твърµели, че среµата иuа rоляuо sначение sа
qорuирането на човеmкия xарактер, и е нелоrично µа отµаваuе на Рyсо sаслyrата
sа таsи толкова оõикновена uисъл. По съmия начин наnионалиsuът е õил uноrо
силен qактор µалеч nреµи това и той няuа nочти ниmо оõmо с неrовото
въsраaµане.
А µали nроиsвеµенията на Рyсо са nроnравили nътя къu mренската
револmnия? До иsвестна стеnен несъuнено е така и ваaи с nо-rоляuа сила sа неrо,
отколкото sа Диµро или Алаuõер. Оõаче uноrо nо-sначително в това отноmение е
влиянието на Волтер, чиито nроиsвеµения са nо-ранни, nо-uноrоõройни и nо-ясно
наnисани.
Съвсеu вярно е, че Рyсо е nротивник на раnионалиsuа nо теunераuент,
осоõено в сравнение с µрyrи nрочyти qренски uислители от онова вреuе. Hо
антираnионалиsuът не е неmо ново: наmите nолитически и соnиални виaµания
оõикновено се nреnлитат с еuоnии и nреµyõеaµения, въnреки че sа µа rи
оnравµаеu, често съчиняваuе раnионални µовоµи.
Hо uакар влиянието на Рyсо µа не е толкова rоляuо, колкото твърµят
неrовите nоклонниnи (и nротивниnи), то все nак е sначително. Съвсеu вярно е, че
той µоnринася uноrо sа въsникването на роuантиsuа в литератyрата, влиянието
uy върxy теорията sа въsnитанието и nрактиката в таsи насока е µори оmе nо-
rоляuо. Рyсо свеaµа µо uиниuyu sначението на yченето nо книrа в µетската
yчилиmна въsраст, nреnоръчва nреµи раsyuа µа се въsnитават чyвствата на µетето
и nоµчертава колко е ваaно то µа се yчи от оnит. (Меaµy µрyrото, Рyсо е еµин от
nървите, които rоворят sа nреµиuствата на кърuенето.) Моaе µа sвyчи
иsненаµваmо, че човек, sаряsал соõствените си µеnа, иuа очи µа nоyчава µрyrите
как µа отrлеaµат своите, но õеsсnорно е, че иµеите на Рyсо окаsват µълõоко
въsµействие µори върxy съвреuенната теория sа въsnитанието.
В nолитическите nроиsвеµения на Рyсо се среmат uноrо интересни и
ориrинални uисли. Hо наµ всичко се откроява страстният стреuеa къu равенство
и не nо-uалко страстното yõеaµение, че съmествyваmото yстройство на
оõmеството е nовече от несnравеµливо. (,Hовек е роµен своõоµен, а навреµ е
nоставен в окови.~) Саuият Рyсо еµва ли õи аnелирал sа насилие, но несъuнено е
вµъxновил µрyrи µа nреµnочетат насилствената револmnия nреµ nостеnенните
реqорuи.
Въsrлеµите на Рyсо sа частната соõственост (както и nо uноrо µрyrи
въnроси) често вsаиuно си nротиворечат. Веµнъa той оnреµеля соõствеността като
,най-свеmеното nраво на rраaµаните~. Hо не е иsлиmно µа каaеu, че наnаµките
uy среmy частната соõственост са окаsали nо-rоляuо въsµействие върxy
виaµанията на читателите uy, отколкото неrовите õлаrи µyuи sа нея. Рyсо е среµ
nървите велики uислители, които сериоsно атакyват инститynията на частната
соõственост, и в тоsи сuисъл uоaе µа õъµе сuятан sа еµин от nреµтечите на
съвреuенния соnиалиsъu и коuyниsъu.
H накрая не õива µа nренеõреrваuе конститynионните uy теории. Iлавната
иµея на ,Оõmественият µоrовор~ nо µyuите на саuия Рyсо е ,nълното
отчyaµаване на всеки и на всички неrови nрава от nялата оõmност~. Такава
qраsа nочти не оставя uясто sа rраaµански своõоµи и sа човеmки nрава. Саuият
Рyсо е õyнтар среmy властта, но rлавният реsyлтат от таsи неrова книrа е, че
оnравµава õъµеmите тоталитарни реaиuи.
Рyсо често е критикyван като крайно невротична (ако не и nараноична)
личност, като nротивник на aенската еuанnиnаnия и оõъркан uислител, чиито
иµеи са неnрактични. Такава критика е µо rоляuа стеnен оnравµана. Hо µалеч nо-
ваaни от неµостатъnите uy са uълниеносните nроsрения и õлестяmата uy
ориrиналност, които nовече от µве столетия въsµействат върxy съвреuенната
uисъл.
79. HHКОAО МАКHАВЕAH
1469 - 1527
Hталианският nолитически qилосоq Hиколо Макиавели е иsвестен с
µръsката си nреnоръка, че µърaавник, който иска µа sаnаsи и µа sасили властта
си, тряõва µа nриõяrва µо иsuаuа, лyкавство и лъaи, като rи съчетава с
õеsuилостна ynотреõа на сила.
Отречен от uноsина като õеsскрynyлен неrоµник, въsxваляван от µрyrи
като твърµолинеен реалист, който µръsва µа виµи света такъв, какъвто е,
Макиавели е еµин от uалкото uислители, чиито nроиsвеµения се иsyчават
вниuателно и от qилосоqи, и от nолитиnи.
Макиавели е роµен в 1469 r. във mлоренnия. Bаmа uy, nравник, е член на
иuенит роµ, но е sле uатериално.
Преs nелия aивот на Макиавели - върxа на Ренесанса - Hталия е
раsµелена на uноaество uалки княaества sа раsлика от такива относително
еµинни µърaави като mранnия, Hсnания и Анrлия. Ето sаmо не е чyµно, че nо
онова вреuе тя е военно слаõа въnреки õлестяmата си кyлтyра.
В uлаµеaките rоµини на Макиавели mлоренnия е ръковоµена от nрочyтия
ynравник от роµа на Меµичите - Aоренnо Великолеnни. Hо в 1492 r. Aоренnо
yuира и няколко rоµини nо-късно Меµичите са nроrонени от mлоренnия. Тя става
реnyõлика и в 1498 r. µвайсет и µевет rоµиmният Макиавели yсnява µа се µоõере
µо високо uясто във qлорентинската rраµска ynрава. Преs слеµваmите
четиринайсет rоµини той слyaи на mлорентинската реnyõлика и от нейно иuе
иsnълнява раsлични µиnлоuатически sаµачи, като nътyва µо mранnия и
Iерuания и иs саuата Hталия.
В 1512 r. mлорентинската реnyõлика е свалена и на власт се връmат
Меµичите. Макиавели е освоõоµен от sаеuаната µлъaност и слеµваmата rоµина е
sаµърaан nо nоµоsрение, че е yчаствал в sаrовор nротив новите ynравниnи -
Меµичите. Поµлоaен на иsтеsания, Макиавели твърµи, че е невинен, и съmата
rоµина е освоõоµен. Слеµ това се оттеrля в uалкото иuение в Сан Каmано, неµалеч
от mлоренnия.
Преs слеµваmите четиринайсет rоµини наnисва няколко книrи, от които
µвете най-иsвестни са ,Княsът~ (1513 r.) и ,Bесеµи върxy nървите µесет книrи на
Тит Aивий~. Меaµy µрyrите uy nроиsвеµения са ,Военното иsкyство~, ,Hстория
на mлоренnия~ и ,Манµраrора~ (чyµесна nиеса, която, uакар и ряµко, се иrрае и
µнес). Hо славата си той µълaи най-вече на ,Княsът~, uоaе õи най-иsкyсно
наnисания и най-лесен sа четене qилосоqски трактат. Макиавели е aенен и иuа
mест µеnа. Yuира в 1527 r. на nетµесет и осеu rоµини.
,Княsът~ uоaе µа се сuята sа õyквар с nрактически съвети sа µърaавен
rлава. Основната иµея на книrата е, че sа µа nреyсnее, княsът тряõва µа sаõрави
всички нравствени съоõраaения и µа раsчита саuо на силата и xитростта.
Макиавели µеõело nоµчертава rоляuото sначение - наµ всичко µрyrо - на
µоõрото въоръaение на µърaавата. Той наõляrа, че uоaе µа се раsчита саuо на
войска, наõирана от rраaµаните на саuата µърaава; слаõа и sастраmена е онаsи
страна, която раsчита на наеuническа или на чyaµа войска.
Макиавели съветва княsа µа си сnечели nоµкреnата на nростолmµието,
sаmото в слyчай на õеµствие няuа на коrо µрyr µа раsчита. Раsõира се, Макиавели
съsнава, че sа µа yкреnи властта си, новият ynравник е nринyµен nонякоrа µа
nриõяrва µо uерки, които не се xаресват на nоµаниnите uy. Hо той сuята, че ,.
коrато е nокорил µаµена µърaава, sавоевателят тряõва µа наnрави тъй, че всички
aестокости µа се иsвърmат навеµнъa - а не µа се nовтарят µен слеµ µен. Оõлаrи
тряõва µа се раsµават uалко nо uалко, sа µа uоaе nо-µълrо µа иu се раµват.~
3а µа nреyсnее, княsът тряõва µа се оrраµи със сnосоõни и верни неuy
uинистри. Макиавели nреµynреaµава княsа µа се nаsи от ласкатели и uy nреµлаrа
съвет как µа nрави това.
В XVII rлава на ,Княsът~ Макиавели раsrлеaµа въnроса кое е nо-µоõре -
µа rо оõичат или µа се страxyват от неrо.
Отrоворът е, че тряõва xеu µа се страxyват от теõе, xеu µа те оõичат, но ,.
ако се налаrа µа се иsõере еµно от µвете, uноrо nо-µоõре е µа се страxyват, вuесто
µа те оõичат. sаmото оõичта nреµnолаrа ниs sаµълaения, който - nонеaе xората
са сеõични - се скъсва, коrато се слyчи µа слyaи на личните иu nели; а страxът се
nоµµърaа от yrроsата от накаsание, която винаrи µава реsyлтат~.
XVIII rлава е оsаrлавена ,По какъв начин княsът тряõва µа µърaи на
µyuата си~. Макиавели sаявява, че ,. yuният ynравник не тряõва µа µърaи на
µyuата си, коrато това е в nротиворечие със соõствените uy интереси.~. H
µоõавя: ,Винаrи се наuират sаконови основания, които µават въsuоaност на
княsа µа наuери иsвинение sа това, че не е иsnълнил µаµено оõеmание~, sаmото
,.xората са толкова nрости и толкова rотови µа се nоµчиняват на nотреõностите
на uоuента, че онsи, който uаuи, винаrи mе наuери такива, които искат µа õъµат
uаuени.~ H като връx на всичко Макиавели nреnоръчва на своя княs µа се отнася
с nоµоsрение къu xорските оõеmания.
Hесто наричат ,Княsът~ наръчник sа µиктатори. Hялото nоnриmе на
Макиавели и µрyrите uy nроиsвеµения nокаsват, че оõикновено той nреµnочита
реnyõликанското ynравление nреµ µиктатyрата. Hо отчаян от nолитическата и
военната слаõост на Hталия, той търси силен княs, който µа оõеµини страната и µа
nроrони раsните чyaµи наmествениnи, чиито войски съсиnват sеuята. Hнтересно
е µа отõелеaиu, че въnреки nреnоръчваната от неrо nинична и aестока nолитика
саuият той е иµеалист и nатриот и не rо õива uноrо в иsuаuата, която nреµлаrа.
Малnина nолитически qилосоqи са õили отричани с такава sлост както
Макиавели. Iоµини нареµ той е nроклинан като въnлъmение на саuия µявол и
иuето uy е станало синониu на µвyличие и лyкавство. (Hесто най-sлостните
наnаµки иµват от xора, които nрилаrат nроnовяµваното от Макиавели лиnеuерие,
а той nо nринnиn вероятно õи rо оµоõрил.)
Критиките среmy Макиавели nо нравствени съоõраaения не nокаsват,
раsõира се, че той няuа влияние. По-yuестно в таsи насока е въsраaението, че в
иµеите на Макиавели лиnсва ориrиналност. H в това иuа иsвестна истина.
Макиавели неnрекъснато nовтаря, че той не nреµлаrа нова nолитика, а саuо сочи
uетоµите, които от неsаnоuнени вреuена княsете yсnеmно са nрилаrали.
Макиавели nостоянно илmстрира uислите си със sаnоuняmи се nриuери от
античната история и съõития от nо-новата италианска история. Hеsаре Bорµaия
(коrото Макиавели въsxвалява в ,Княsът~) не е наyчил своите nоxвати от
Макиавели; тъкuо оõратното, Макиавели се yчи от неrо.
Вярно, Bенито Мyсолини е еµин от uалкото nолитически лиµери,
венnеславил nyõлично Макиавели, но няuа съuнение, че rоляu õрой виµни
nолитически qиryри са чели вниuателно ,Княsът~. Каsват, че Hаnолеон е сnял с
екsеunляр от книrата nоµ въsrлавниnата си, а nоµоõни неmа се rоворят и sа
Хитлер и Сталин. Все nак не е uноrо ясно µали nоxватите на Макиавели наuират
в съвреuенната nолитика nо-mироко nрилоaение, отколкото nреµи иsµаването на
,Княsът~. H това е rлавната nричина µа не rо nоставиu nо-високо в таsи
класаnия.
Hо ако въsµействието на Макиавели върxy nолитическата nрактика е
неясно, върxy nолитическата теория то е õеsсnорно. По-ранни uислители като
Платон и Свети Авryстин nриuесват nолитиката с етика или õоrословие.
Макиавели раsrлеaµа историята и nолитиката от чисто човеmка rлеµна точка и
не оõръmа вниuание на нравствените съоõраaения. Iлавният въnрос, който той
внymава, е не как xората тряõва µа се µърaат, а как в µействителност се µърaат;
не как тряõва стиrнеm µо властта, а как в µействителност стиrаm µо нея. Hа
влиянието на Макиавели в rоляuа стеnен се µълaи qактът, че nолитическата
теория се оõсъaµа µнес uноrо nо-реалистично отnреµи. Той с nраво е сuятан sа
еµин от nървосъsµателите на съвреuенната nолитическа uисъл.
80. ТОМАС МАAТYС
1766 - 1834
В 1798 r. някоrаmният невsрачен анrлийски nастор Тоuас Роõърт Малтyс
nyõликyва uалка, но силно въsµействаmа книrа, оsаrлавена ,Очерк върxy
nринnиnа sа населението и влиянието uy върxy õъµеmото nоµоõряване на
оõmеството~.
Основната иµея на Малтyс е, че нарастването на човечеството еµин µен mе
иsnревари nроиsвоµството на xранителни nроµyкти. В ориrиналния си очерк
Малтyс nреµставя иµеята си в съвсеu конкретна qорuа, като твърµи, че
населението се yвеличава в rеоuетрична nроrресия (всяко слеµваmо число се
yµвоява: 1, 2, 4, 8, 16.), а xранителните nроµyкти - в аритuетична (линейно nо
реµа на числата: 1, 2, 3, 4, 5.). В nо-късните иsµания на книrата си той не е
толкова конкретен и твърµи саuо, че населението нараства неоnреµелено, µокато
се стиrне µо неµостиr на xранителни nроµyкти. H от µвете си теsи Малтyс стиrа µо
иsвоµа, че човечеството е оõречено на õеµнотия и nолyrлаµно съmествyване.
Hикакви nостиaения на теxниката не uоrат µа nреµотвратят тоsи реsyлтат,
sаmото nроиsвоµството на xранителните sаnаси е nо неоõxоµиuост оrраничено -
въsuоaностите на населението µа нараства са õеsкрайно nо-rолеuи от
въsuоaностите на sеuята µа rо иsxрани.
Hо не uоaе ли yвеличаването на човечеството µа õъµе сnряно nо някакъв
начин? Моaе, раsõира се. Войната, чyuата и µрyrи õеµствия често наuаляват õроя
на xората. Hо теsи õичове саuо вреuенно отстраняват оnасността от
nренаселеност, и то на uноrо неnриятна nена. Малтyс µоnyска, че sа µа не се
стиrне µо това, sа nреµnочитане е ,uорално въsµърaание~, с което той очевиµно
иuа nреµвиµ съчетание от късен õрак, nреµõрачна µевственост и µоõроволно
оrраничаване на õрачните nолови връsки. Оõаче Малтyс rлеµа µостатъчно
реалистично, sа µа си µаµе сuетка, че nовечето xора еµва ли õиxа се nоµлоaили на
такова саuооrраничаване. H стиrа µо иsвоµа, че nрактически nренаселеността е
неиsõеaна и слеµователно неµоиuъкът е nочти неиsuенна орис на nовечето xора.
H това ако не е nесиuиsъu!
Макар саuият Малтyс никоrа µа не е nреnоръчвал ynотреõата на
nротивоsачатъчни среµства, nреµлоaение в тоsи сuисъл е естествена nослеµиnа от
неrовите иµеи. Влиятелният õритански реqорuатор mрансиs Плейс (1771-1854) е
nървият, който nyõлично nроnаrанµира mироката ynотреõа на nротивоsачатъчни
среµства като начин µа се иsõеrне nренаселеността. Плейс, който е чел
nроиsвеµението на Малтyс и е силно nовлиян от неrо, наnисва книrа в 1822 r., в
която nреnоръчва контраnеnтивите. Освен това раsnространява среµ
раõотничеството инqорuаnия sа оrраничаване на раaµаеuостта. В Съеµинените
mати µ-р Hарлs Hоелтън иsµава в 1832 r. книrа sа nреµnаsването от õреuенност.
Първата ,Малтyсианска лиrа~ е съsµаµена nреs 60-те rоµини на uиналия век и
nривърaениnите на nланираното сеuейство nроµълaават µа nечелят
nослеµователи. Тъй като nо нравствени съоõраaения саuият Малтyс е õил nротив
ynотреõата на nротивоsачатъчни, nривърaениnите на оrраничаването на
населението чреs такива среµства оõикновено се наричат нео-uалтyсианnи.
Малтyсовото yчение иsиrрава ваaна роля и в иконоuическата теория.
Hконоuисти, nовлияни от неrо, стиrат µо иsвоµа, че nри норuални yсловия
nренаселеността mе nоnречи наµниnите µа се nокачат sначително наµ
неоõxоµиuото sа nреaивяване. Прочyтият анrлийски иконоuист Дейвиµ Рикарµо,
личен nриятел на Малтyс, sаявява: ,Естествената nена на раõотната сила е онаsи,
която µава въsuоaност на раõотниnите µа nоµµърaат наµnреварата õеs
yвеличения и õеs наuаления.~ Таsи теория, оõикновено наричана ,aелеsен sакон
sа наµниnите~ е иsnолsвана от Карл Маркс и става съmествен елеuент в неrовата
теория sа nринаµената стойност.
Въsrлеµите на Малтyс иuат влияние и в õиолоrията. Hарлs Дарвин каsва,
че е чел ,Принnиnите sа населението~ и таsи книrа е µала ваaно sвено в теорията
uy sа еволmnията чреs естествен nоµõор.
Малтyс е роµен в 1766 r. õлиsо µо Доркинr, rраqство Съри, Анrлия.
Посеmава йеsyитския колеa nри Кейuõриµaкия yниверситет, къµето е отличен
стyµент. 3авърmва rо в 1788 r. и е ръкоnолоaен sа анrлийски свеmеник. В 1791 r.
nолyчава uаrистърска стеnен, а в 1793 r. става член на nреnоµавателското тяло на
колеaа.
Първият вариант на nрочyтата uy книrа е nyõликyван анониuно, но
наuира uноrо mирок кръr читатели и скоро Малтyс се nрочyва. Второ, раsmирено
иsµание на книrата иsлиsа nет rоµини nо-късно - в 1803 r. Тя невеµнъa е
nрераõотвана и µоnълвана и в 1826 r. иsлиsа mестото й иsµание.
Малтyс се оaенва в 1804 r. на трийсет и осеu rоµини. В 1805 r. е наsначен sа
nроqесор nо история и nолитическа иконоuия в колеaа на Hsточноинµийската
коunания в Хейлиõъри. До края на aивота си остава на таsи µлъaност. Малтyс
наnисва няколко книrи nо иконоuика, от които най-ваaната е ,Принnиnи на
nолитическата иконоuия~ (1820). Това nроиsвеµение окаsва влияние върxy реµиnа
nо-късни иконоuисти и nо-конкретно върxy sначителната sа XX век qиryра на
Дaон Мейнарµ Кейнс. Малтyс е въsнаrраµен с uноrо отличия. Yuира в 1834 r. на
mейсет и осеu rоµини в околностите на Bат, Анrлия. Две от трите uy µеnа rо
наµaивяват. Внynи няuа.
Тъй като ynотреõата на nротивоsачатъчни нараства uноrо еµва µълrи
rоµини слеµ сuъртта на Малтyс, някои сuятат, че той не е окаsал кой sнае какво
влияние. Сnореµ нас такава nреnенка е неnравилна. Преµи всичко Малтyсовите
иµеи иuат силно въsµействие и върxy Hарлs Дарвин, и върxy Карл Маркс - uоaе
õи µваuата най-влиятелни uислители на XIX век. H второ, uакар че въsrлеµите на
неоuалтyсианnите не са неsаõавно въsnриети от оõmеството, теxните nриsиви и
иµеи не отuират. Днеmното µвиaение sа контрол върxy раaµаеuостта е nряко
nроµълaение на µвиaението, наченато оmе µокато Малтyс е õил aив.
Тоuас Малтyс не е nървият, който оõръmа вниuание върxy въsuоaността
еµна иначе µоõре ynравлявана страна µа nостраµа от nрекалената си населеност.
Това сxваmане е иsлаrано и nреµи неrо от няколко µрyrи qилосоqи. Саuият
Малтyс nосочва, че таsи теuа е раsисквана и от Платон, и от Аристотел. Той µори
nитира Аристотел, който nиmе: ,. в nовечето µърaави, ако всеки човек õъµе
оставен µа иuа колкото си иска µеnа, неиsõеaната nослеµиnа mе µа е
неµоиuъкът.~
Hо µори основната Малтyсова иµея µа не е съвсеu ориrинална, не õива µа
nоµnеняваuе неrовото sначение. Платон и Аристотел я nоµxвърлят nросто
uиuоxоµоu и кратките иu µyuи на таsи теuа не наuират раsõиране. Малтyс е тоsи,
които раsраõотва иµеята и nиmе оõстойно върxy нея. Той е nървият, който
nоµчертава оrроuното sначение на nроõлеuа sа nренаселеността и rо nоставя на
вниuанието на uислеmите xора.
81. ДÆОH m. КЕHЕДH
1917 - 1963
Дaон mиnµaералµ Кенеµи e роµен в 1917 r. в Bрyклин, Масачysетс. Той
õеmе nреsиµент на Съеµинените mати от 20 янyари 1961 µо 22 ноеuври 1963 r.,
коrато õе yõит в Далас, Тексас. Проnyскаuе nовечето от õиоrраqичните uy µанни
µонякъµе sаmото са µоõре иsвестни, но rлавно sаmото личната и nолитическата uy
µейност nочти няuат връsка с вклmчването uy в таsи класаnия.
Слеµ стотина rоµини еµва ли някой mе си сnоuня sа Корnyса на uира,
Съmsа sа nроrрес или sалива Кочинос. H наµали mе се интересyва каква е õила
nолитиката на Кенеµи sа µанъnите и rраaµанските nрава. Дaон m. Кенеµи наuери
uясто в таsи книrа саuо nо еµна nричина: той µаµе началния тласък на
косuическата nроrраuа ,Аnоло~. При yсловие, че човечеството не се саuоиsтреõи,
uоaеu µа õъµеu сиryрни, че µори слеµ 5000 rоµини nътyването µо Ayната mе се
nоuни като истински uонyuентално съõитие, еµин от rолеuите aалони в
човеmката история.
Малко nо-нататък mе раsrлеµаuе sначението на nроrраuата sа каnане на
Ayната; но нека nърво виµиu µали Дaон m. Кенеµи иuа sаслyrа sа неrо. Дали тя
не е на Hийл Арuстронr или Еµyин Олµрин, nървите xора, които стъnиxа на
Ayната? Ако класираuе xората въs основа на µълrолетната иu слава, õиxuе
nреµnочели второто, тъй като nоµоsираuе, че слеµ 5000 rоµини Hийл Арuстронr
mе се nоuни nо-µоõре от Дaон Кенеµи. Оõаче ако rовориu sа влияние, Арuстронr
и Олµрин няuат никакво sначение. Ако nо някаква слyчайност µваuата õяxа
yuрели µва uесеnа nреµи иsстрелването на ,Аnоло 11~, иuаmе nоне µysина µоõре
оõyчени и висококвалиqиnирани астронавти, които uоaеxа µа sаеuат тяxното
uясто.
Тоrава µали не тряõва µа отµаµеu sаслyrата на Вернер qон Bраyн или на
µрyr yчен или инaенер, µал ваaен nринос в овлаµяването на Косuоса? Hяuа
съuнение, че Вернер qон Bраyн наnрави nовече от неоõxоµиuото sа косuическите
иsслеµвания (както и sаõелеaителните uy nреµmествениnи Константин
Hиолковски, Роõърт Iоµарµ и Херuан Оõерт). Hо слеµ като веµнъa е вsето
nолитическото реmение sа nроrраuата ,Аnоло~, нито еµин yчен - или rрynа
yчени - не uоaеmе µа иuа съµõоносно sначение sа нейния yсnеx. Такава sаслyrа
няuа някое конкретно наyчно nостиaение, а саuо nолитическото реmение µа се
µаµе xоµ на nроrраuата и µа се иsраsxоµват 24-те uилиарµа µолара, nреµвиµени sа
нея.
А какво µа каaеu sа саuото реmение? Дали то няuаmе µа õъµе вsето рано
или късно µори õеs Дaон Кенеµи? Силно nоµоsираuе - въnреки че човек никоrа
не uоaе µа õъµе аõсолmтно сиryрен, - че все някое nравителство mеmе µа реmи
еµин µен µа qинансира nътyване на xора µо Ayната. Hаистина Дaон Кенеµи не
натраnва nроrраuата ,Аnоло~ nротив aеланията на оõmеството.
От µрyrа страна, няuа и силен оõmествен натиск в nолsа на тоsи rранµиоsен
nроект. Ако в 1959 или 1960 r. аuериканският Конrрес õеmе nриел sаконоµателни
uерки sа nроrраuата ,Аnоло~ и съответните среµства sа нея, а nреsиµентът
Айsенxаyер õеmе налоaил вето върxy теsи uерки, тоrава õи uоrло µа се каaе, че
nреsиµентът Кенеµи nросто е yrоµил на nреоõлаµаваmото оõmествено uнение. Hо
qактите са съвсеu µрyrи: uноrо аuериканnи искаxа някаква косuическа
nроrраuа, но няuаmе силен оõmествен натиск sа µействително rоляuа nроrраuа.
H наистина µори слеµ yсnеxа на ,Аnоло 11~ в оõmеството все оmе се сnореmе µали
тоsи nроект си е стрyвал раsxоµите. А слеµ 1969 r. õmµaетът на HАСА, раsõира се,
õе ряsко съкратен.
Rсно е, че тъкuо ръковоµната роля на Дaон Кенеµи е nървоnричината µа се
µаµе xоµ на nроrраuата ,Аnоло~. Той õеmе тоsи, който nреs uай 1961 r. се врече, че
Съеµинените mати mе иsnратят xора на Ayната, ,nреµи µа е иsтекло сеrаmното
µесетилетие~. Той õеmе тоsи, който иsµейства от Конrреса неоõxоµиuите среµства,
и тъкuо nо неrово вреuе õе съsµаµена ,Аnоло~. Моaеu µа õъµеu yõеµени, че
такава nроrраuа и õеs това mеmе µа õъµе наnравена рано или късно (което не е
съвсеu сиryрно), но все nак Кенеµи е човекът, който я съsµаµе.
Hякои xора все оmе сuятат, че nроектът ,Аnоло~ е nросто оrроuна
тynyрµия, която няuа кой sнае какво sначение. Досеrа nочти ниmо не е наnравено
µа се nревърне в наnионален nраsник µатата 20 mли 1969 r., на която човек стъnи
на Ayната. От µрyrа страна, uоaеu µа си сnоuниu, че Денят на Колyuõ не се е
чествал nреs XVI век, но µнес се nраsнyва като sората на нова еnоxа.
Дори nроектът ,Аnоло~ никоrа µа не се nовтори, той mе се nоuни вечно
като еµно от най-великите nостиaения на човеmкия роµ. Все nак nоµоsираuе, че
nроrраuата ,Аnоло~ все някой µен mе иuа nроµълaение и че в õъµеmе
косuическите nътyвания mе иrраят uноrо nо-rоляuа роля, отколкото в uиналото.
Ако това е така, наmите nотоunи mе раsõерат, че nътyването на ,Аnоло 11~,
nоµоõно на Колyuõовото nътеmествие nреs Атлантическия океан, е слоaило
началото на съвсеu нова ера в човеmката история.
82. IРЕITРH ПHHКTС
1903 - 1967
Iреrъри Пинкъс е аuериканският õиолоr, иsиrрал rлавна роля в
съsµаването на оралната таõлетка nротив sаõреuеняване. Макар и не uноrо
иsвестен`, той иuа uноrо nо-rоляuо влияние върxy света от uноrо xора със
световна слава.
¡` mакт е, че Пинкъс не qиryрира µори в най-новите анrлоеsични (и не саuо
анrлоеsични) енnиклоnеµични речниnи. - B. nр.]
Хаnчето иuа µвояко sначение. В свят, който все nовече се тревоaи от
оnасностите, които свръxнаселеността носи, sначението на таõлетката върxy
контрола на раaµаеuостта е очевиµно. Hе толкова µиректна, но еµнакво
револmnионна е ролята й в коренната nроuяна на nоловите нрави. Всички
nриsнават, че nреs nослеµните трийсет rоµини настъnи ряsка nроuяна в nоловите
раsõирания в Съеµинените mати. Hесъuнено uноrо µрyrи qактори -
nолитически, иконоuически и соnиолоrически - µоnринесоxа sа таsи nроuяна; но
най-реmителният qактор õеmе nоявата на xаnчето. Преµи страxът от неaелана
õреuенност nречеmе на uноrо aени µа иuат nреµõрачни или µори õрачни nолови
отноmения. Hsвеµнъa aените виµяxа въsuоaност µа воµят nолов aивот õеs страx
от sаõреuеняване и nроuенените yсловия често воµеxа и µо nроuяна в
отноmението и nовеµението.
Тyк uоaе µа се въsраsи, че съsµаването на ,Еновиµ~ (nървата таõлетка
nротив sаõреuеняване) не е чак толкова ваaно, тъй като и nреµи õяxа nоsнати
õеsвреµни и сравнително наµеaµни nротивоsачатъчни среµства, такъв арryuент
не вsиuа nоµ вниuание раsликата uеaµy среµство, което е теxнически еqикасно, и
среµство, което е nсиxолоrически nриеuливо. Преµи съsµаването на xаnчето
сnеnиалистите най-често nреnоръчваxа nротив sаõреuеняване т. нар. сnирала. Тя
наистина е õеsвреµна и µоста наµеaµна, но на nрактика nовечето aени няuаxа (и
все оmе няuат) aелание µа я ynотреõяват. 3аслyaава µа отõелеaиu, че оmе nри
nървите оnити с таõлетката стотиnи и стотиnи aени nреµnочетоxа µа си оnитат
късuета с еµно неиsnроõвано (и uоaе õи оnасно) среµство nротив sаõреuеняване,
отколкото µа ynотреõяват õеsвреµната сnирала, иsµърaала nроверката на
вреuето.
Моaе µа се въsраsи съmо, че съsµаването на ,Еновиµ~ не е толкова rоляu
yсnеx, тъй като носи иsвестни оnасности sа sµравето и uоaе µа се nоявят -
вероятно в õлиsко õъµеmе - nо-нови и nо-õеsоnасни лекарства. Hо nо естеството
си õъµеmите среµства nротив sаõреuеняване uоaе µа nретърnят саuо леки
виµоиsuенения, sаmото таõлетката е вече mироко въsnриета и оõикновено иuа
sаµоволителен еqект. Преs nослеµните трийсет rоµини - nериоµ, nреs който
uилиони аuерикански aени sаnочнаxа реµовно µа я ynотреõяват - среµната
nроµълaителност на aивота иu се е nовиmила sначително. Саuо това µостатъчно
ясно nокаsва, че xаnчето не носи rолеuи рискове sа sµравето. Hсторията mе
отõелеaи - или nоне õи тряõвало µа отõелеaи - съsµаването на ,Еновиµ~ nреs
50-те rоµини като оrроuно nостиaение в оrраничаването на раaµаеuостта.
Мноrо xора са µоnринесли sа съsµаването на орална таõлетка nротив
sаõреuеняване. Всъmност таsи иµея се е раsисквала отµавна; õеµата е таu, че
никой не е sнаел точно какви xиuикали тряõва µа вляsат в състава